Център за обществена подкрепа “По-добро бъдеще към Фондация Владиславово Като

Център за социална поддръжка “По-добро бъдеще ”
към Фондация „ Владиславово ”

Като психолог в Център за Обществена Подкрепа в годините работа с деца и родители се сблъсквам с проблем, който стартира да се демонстрира все по-често. Родители или сътрудници, които имат деца от взаимно общуване в един миг се отчуждават един от различен, стартират проблеми и спорове сред тях и постоянно се стига до разлъка или бракоразвод. Започват правосъдни каузи и борби, които от време на време не престават с години. През този интервал обаче кой, по какъв начин и по кое време ще вижда детето или децата е значителен проблем. Обикновено детето или децата остават при своята майка, а бащата е този, който би трябвало да вижда децата в избран ден и час и надлежно се чака режимът на персонален контакт да бъде публично избран с решение на съда. И се обрисува следното – до момента в който излезе решението остава една огромна въпросителна по какъв начин детето или децата ще се вижда с родителя, с който не живее/ живеят? Това значително зависи от двамата родители и в частност до по-голяма степен от родителя, при който са децата/детето. Най-често тези родители са в конфликтни връзки, сред тях съвсем отсъства естествен разговор, всеки към момента не е преработил значително и контузията от раздялата и това, за жалост се отразява на децата.
Услугата Контактен център се явява съответна на потребностите в по този начин основала се обстановка. По време на нея детето е следено от психолог и/или обществен служащ до момента в който реализира среща с родителя, с който то не живее. Ако настъпи някаква отрицателна смяна в неговото прочувствено положение срещата се приключва. Това е вид за този родител, с който детето или децата не живее/живеят, защото доста постоянно се оказва, че тези родители, най-често татковци, не са виждали децата си със седмици или даже месеци. Това неизбежно нарушава прочувствената връзка, пречи на родителя да се усеща пълностоен и той не може да взе участие в живота на детето по този начин интензивно.
От друга страна, въпреки и сходна услуга да задоволява потребностите, в това време тя не следва да бъде „ заместваща “ пълноценните срещи и контакти сред едно дете и неговия отсъстващ родител. Най-често тази услуга е с времева рамка от 2 до 4 часа в един от дните, които са избрани ( когато има правосъдно решение ), което единствено по себе си изключва опцията за най-благоприятен контакт сред потребителите, още повече наличието и на непознати за фамилния кръг хора. Понякога се срещат и проблеми, като разболяване на детето, незабавен ангажимент, заради който то не може да бъде доведено и така нататък, което е в подтекста на родителското отчуждаване.
По време на работата по такива случаи постоянно се стремя да обясня на родителите, че за едно дете е доста значимо да вижда своите родители да поддържат връзка и да се схващат. Обяснявам, че техните връзки като сътрудници или съпрузи към този момент може да са завършили, само че техните обществени функции като родители не престават и от това произтичат съответните права, отговорности и отговорности. Обяснявам, че едно дете би трябвало да вижда по-добрата страна на техните връзки и да не става очевидец на неприятната, тъй като не се знае коя страна ще избере то за своето развиване. И в случай че не откри отговора в положителното, сигурно може да го потърси в неприятното.
Констатациите от предлаганата услуга са постигане на едно равнище на непоклатимост по повод срещите сред детето/децата и родителят, с който то/те не живеят дружно. След приключване на направлението към ЦОП срещите не престават да се реализират и контактът сред отсъстващия родител и детето/децата не се нарушава. Това е сериозен триумф, защото постоянно сходни посоки идват за период от един или три месеца, а да се доближи едно равнище на непоклатимост за подобен къс период е нелека задача.

Александър Цолчовски
Психолог в Център за социална поддръжка
„ По-добро бъдеще ” към Фондация „ Владиславово ”