Икономисти: Парадокс на пазара у нас са високите цени на мляко, яйца и масла
Ценовата карта на Европейския съюз търпи релативно слаби промени през 2024 година: до момента в който множеството западни стопански системи към момента се движат над средноевропейското ниво, България и Румъния остават почти една трета под него. Анализът на данните от индекса на ценови равнища за последните три години обрисува двойна наклонност: страните с обичайно високи цени последователно се приближават до междинната стойност, до момента в който страните от Централна и Източна Европа, движени от по-бърз напредък и по-висока инфлация, форсират конвергенцията си. Изводите са на икономистите от ИПИ.
На този декор България демонстрира умерено доближаване, само че остава с изключително високи цени на основни хранителни артикули като мляко, яйца, масла и мазнини – абсурд, който слага под въпрос успеваемостта на пазара и конкуренцията в тези сегменти на пазара.
Сравнението е сред средногодишните цени в обособените страни и имагинерно средноевропейското ценово ниво. Важно е да отбележим, че този показател не илюстрира растеж или спад на цените през годината (тази смяна се мери от показателя на потребителски цени), а статичното – отстоянието на страните членки от междинната стойност за цялата година. Сравнението сред последните три години, показано в графиките по-долу пък разказва въздействието на другата ценова динамичност в интервала от високата инфлация след нашествието в Украйна.
Средноевропейското ценово ниво е идентично с това на Естония, а повечето западноевропейски страни като се изключи Италия, Испания и Португалия се подреждат над него. Обратно, с най-ниски междинни цени са България и Румъния (60% и 64% от средноевропейските), което значи, че двете страни са с над 1/3 по-ниски от междинното ниво за целия Европейски Съюз цени.
Тенденциите в границите на Европейски Съюз са срещуположни след успокояването на високата инфлация от края на 2022 и началото на 2023 година В страните с трайно по-високи цени се следи спад на относителните ценови нива и надлежно доближаване към средноевропейското равнище. Обратно, при множеството страни с по-ниски цени конвергенцията към междинното за Европейски Съюз продължава, като това е най-видимо в Полша, където доближаването е с над 10 пункта в интервала 2022-2024 година Тази динамичност е значително предстояща, поради отчетливо по-бързия стопански напредък в новите страни-членки, който е комбиниран с по-висока инфлация, който тласка нагоре и междинното за Европейски Съюз ниво в безусловно изражение.
На общия декор България има относително мудна за района конвергенция – с 0,5 пункта доближаване по отношение на 2023 година Голямата разлика изяснява и привидно изненадващия факт, че за втора поредна година България не е на последно място по ползване в Европейски Съюз, задминавайки Унгария и изравнявайки Естония – две страни с отчетливо по-високи ценови нива. В годините след пандемията ценовата конвергенция на България към средноевропейските нива се форсира доста. Докато през предишното десетилетие ценовият показател се придържа в диапазона 49-53% от междинното за Европейски Съюз (с нужната спогодба, че това не значи непроменени цени, защото има инфлация), то през 2021 година към този момент е 55%, през 2023 година – 60%. Това отразява както изпреварващия стопански напредък на страната и позитивната динамичност на приходите на семействата, по този начин и сензитивно по-високата инфлация след началото на съветската война в Украйна спрямо огромните страни в еврозоната, които имат и по-голяма тежест в показателя.
От по-голямо значение е обаче сравнението при обособените групи артикули и услуги, защото те имат и друга тежест в разноските на семействата. Така да вземем за пример до момента в който при разноските за жилища и режийни, както при опазването на здравето през 2023 година България е била на едвам надлежно 38% и 44% от междинните за Европейски Съюз ценови ниво, то при връзките отношението е 82%, а при храните и безалкохолните – 88%. При облеклата и връзките обаче има оттегляне от средноевропейските нива през 2024 година, до момента в който при храните смяна не се наблюдава Това от своя страна значи, че при ниво на домакинския приход от към ½ от междинния за Европейски Съюз, междинните цени на храните, облеклата и връзките в България са релативно високи.
Още по-интересно е разпределението в групата на питателните артикули, които и най-често стават обект на съпоставения. Докато при хляба междинната цена е 73% от тази в Европейски Съюз, при месото – 75, при плодовете – 73%, то има две групи артикули при които цените в България през 2024 година остават доста над междинните. Това са маслата и мазнините – 118%, както и млякото, сиренето и яйцата – 126%. Въпреки че още в средата на предишното десетилетие цените на яйцата и млечните артикули минават 90% от средноевропейските, през 2020 година в хода на коронавирус пандемията те към този момент са над междинните. При мазнините и маслата изравняването се случва още през 2013 година И до момента в който при маслата и мазнините от 2022 година насам се следи известна нормализация и надлежно спад на ценовия показател с цели 17 пункта към средноевропейското равнище (макар да остава над него), при млякото, млечните артикули и яйцата отклонението от междинното за Европейски Съюз нараства се задържа на практика без смяна. Големите отклонения дават мотив за размисъл за продуктивността и успеваемостта на предприятията в производството и дистрибуцията на категориите храни, чиито цени се задържат трайно над средноевропейските, както и за конкуренцията и действието на продуктовите пазари като цяло, написа " Фокус ", базирайки се на разбора на ИПИ.
През 2024 година ценовите процеси са осезаемо по-слаби спрямо предходните две години, което от своя страна значи и че доближаването към средноевропейските цени в България забавя ход. Няма обаче забележима смяна в проблемите сегменти на пазара на храни – най-отчетливо при маслата, мазнините, млечните артикули и яйцата – чиято досегаемост остава ниска, изключително в подтекста на разликата в междинните приходи сред България и Европейски Съюз.
На този декор България демонстрира умерено доближаване, само че остава с изключително високи цени на основни хранителни артикули като мляко, яйца, масла и мазнини – абсурд, който слага под въпрос успеваемостта на пазара и конкуренцията в тези сегменти на пазара.
Сравнението е сред средногодишните цени в обособените страни и имагинерно средноевропейското ценово ниво. Важно е да отбележим, че този показател не илюстрира растеж или спад на цените през годината (тази смяна се мери от показателя на потребителски цени), а статичното – отстоянието на страните членки от междинната стойност за цялата година. Сравнението сред последните три години, показано в графиките по-долу пък разказва въздействието на другата ценова динамичност в интервала от високата инфлация след нашествието в Украйна.
Средноевропейското ценово ниво е идентично с това на Естония, а повечето западноевропейски страни като се изключи Италия, Испания и Португалия се подреждат над него. Обратно, с най-ниски междинни цени са България и Румъния (60% и 64% от средноевропейските), което значи, че двете страни са с над 1/3 по-ниски от междинното ниво за целия Европейски Съюз цени.
Тенденциите в границите на Европейски Съюз са срещуположни след успокояването на високата инфлация от края на 2022 и началото на 2023 година В страните с трайно по-високи цени се следи спад на относителните ценови нива и надлежно доближаване към средноевропейското равнище. Обратно, при множеството страни с по-ниски цени конвергенцията към междинното за Европейски Съюз продължава, като това е най-видимо в Полша, където доближаването е с над 10 пункта в интервала 2022-2024 година Тази динамичност е значително предстояща, поради отчетливо по-бързия стопански напредък в новите страни-членки, който е комбиниран с по-висока инфлация, който тласка нагоре и междинното за Европейски Съюз ниво в безусловно изражение.
На общия декор България има относително мудна за района конвергенция – с 0,5 пункта доближаване по отношение на 2023 година Голямата разлика изяснява и привидно изненадващия факт, че за втора поредна година България не е на последно място по ползване в Европейски Съюз, задминавайки Унгария и изравнявайки Естония – две страни с отчетливо по-високи ценови нива. В годините след пандемията ценовата конвергенция на България към средноевропейските нива се форсира доста. Докато през предишното десетилетие ценовият показател се придържа в диапазона 49-53% от междинното за Европейски Съюз (с нужната спогодба, че това не значи непроменени цени, защото има инфлация), то през 2021 година към този момент е 55%, през 2023 година – 60%. Това отразява както изпреварващия стопански напредък на страната и позитивната динамичност на приходите на семействата, по този начин и сензитивно по-високата инфлация след началото на съветската война в Украйна спрямо огромните страни в еврозоната, които имат и по-голяма тежест в показателя.
От по-голямо значение е обаче сравнението при обособените групи артикули и услуги, защото те имат и друга тежест в разноските на семействата. Така да вземем за пример до момента в който при разноските за жилища и режийни, както при опазването на здравето през 2023 година България е била на едвам надлежно 38% и 44% от междинните за Европейски Съюз ценови ниво, то при връзките отношението е 82%, а при храните и безалкохолните – 88%. При облеклата и връзките обаче има оттегляне от средноевропейските нива през 2024 година, до момента в който при храните смяна не се наблюдава Това от своя страна значи, че при ниво на домакинския приход от към ½ от междинния за Европейски Съюз, междинните цени на храните, облеклата и връзките в България са релативно високи.
Още по-интересно е разпределението в групата на питателните артикули, които и най-често стават обект на съпоставения. Докато при хляба междинната цена е 73% от тази в Европейски Съюз, при месото – 75, при плодовете – 73%, то има две групи артикули при които цените в България през 2024 година остават доста над междинните. Това са маслата и мазнините – 118%, както и млякото, сиренето и яйцата – 126%. Въпреки че още в средата на предишното десетилетие цените на яйцата и млечните артикули минават 90% от средноевропейските, през 2020 година в хода на коронавирус пандемията те към този момент са над междинните. При мазнините и маслата изравняването се случва още през 2013 година И до момента в който при маслата и мазнините от 2022 година насам се следи известна нормализация и надлежно спад на ценовия показател с цели 17 пункта към средноевропейското равнище (макар да остава над него), при млякото, млечните артикули и яйцата отклонението от междинното за Европейски Съюз нараства се задържа на практика без смяна. Големите отклонения дават мотив за размисъл за продуктивността и успеваемостта на предприятията в производството и дистрибуцията на категориите храни, чиито цени се задържат трайно над средноевропейските, както и за конкуренцията и действието на продуктовите пазари като цяло, написа " Фокус ", базирайки се на разбора на ИПИ.
През 2024 година ценовите процеси са осезаемо по-слаби спрямо предходните две години, което от своя страна значи и че доближаването към средноевропейските цени в България забавя ход. Няма обаче забележима смяна в проблемите сегменти на пазара на храни – най-отчетливо при маслата, мазнините, млечните артикули и яйцата – чиято досегаемост остава ниска, изключително в подтекста на разликата в междинните приходи сред България и Европейски Съюз.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ