Инфлационна драма: Какво се случва с Хърватия след въвеждане на еворто?
Цените на стоките и услугите за персонално ползване, измерени с показателя на потребителските цени, през август 2023 година по отношение на август 2022 година (на годишна база) са по-високи приблизително със 7,8 на 100, до момента в който по отношение на юли 2023 година (на месечна база) междинното нарастване е от 0,6 на 100.
Данните на Националната статистическа служба на Хърватия са удостоверение на тревожните прогнози, че растежът на цените в страната не престава да се качва.
През юли растежът на цените възлезе на 7,3 %. Властите се пробваха да успокоят популацията, че в случай че не друго, се вижда, че инфлацията е почнала да се забавя.
Този мотив подценява обстоятелството, че юлското нарастване на цените се основава на миналогодишния юлски % на инфлация от големите 12,3 %, тъкмо както последната информация за наново увеличената 7,8-процентна инфлация от август би трябвало да се пояснява като струпване по отношение на юлското нарастване на цените от 2022 година с цели 12,8 %.
Следователно Хърватия несъмнено се тресе от възобновена инфлационна драма, което може да се прочете от данните от юли и август за фрапантното нарастване на размера на фискалните сметки, разяснява хърватска медия.
Министърът на финансите Марко Приморац разкри в последното си изявление за Jutarnji, че фискалните сметки през юли и първата половина на август са нарастнали с впечатляващия ритъм от 20 %, което демонстрира процъфтяващата хърватска туристическа стопанска система.
Сега обаче поражда въпросът дали Хърватия би трябвало да предприеме национални ограничения за ограничение на растежа на цените, само че не с административни постановления, които могат да застрашат главните функционалности на пазара, а с премерени ограничения на икономическа политика.
Той е изключително угрижен, че цените на храните и напитките не престават да се повишават фрапантно в Хърватия, което значи, че стандартът на по-бедните семейства е подложен на най-голямо влияние:
„ Разглеждайки главните съставни елементи на показателя, прогнозният годишен % смяна за храни, питиета и тютюневи произведения е 10,1 на 100, за услуги 7,8 на 100, за промишлени нехранителни артикули 7,4 на 100 и за сила 4,3 на 100 “, се споделя в известието на Националната статистика.
По данни на Евростат инфлацията в Хърватия е втората най-висока в еврозоната (след инфлацията в Словакия) и възлиза на 8,5 %. Разликата спрямо данните на Националната статистика и Евростат е, че Евростат мери и въздействието на нерезидентите (туристите). С други думи, дружно със Словакия, Хърватия сега има най-големия проблем с покачването на цените в еврозоната.
Социалните последствия могат да бъдат тежки и дълготрайни. Отделен проблем е, че ЕЦБ няма да се интересува доста от инфлацията в дребна Хърватия, само че ще следи трендовете в други страни, когато взема решение дали паричната политика би трябвало да бъде в допълнение затегната.
Данните на Националната статистическа служба на Хърватия са удостоверение на тревожните прогнози, че растежът на цените в страната не престава да се качва.
През юли растежът на цените възлезе на 7,3 %. Властите се пробваха да успокоят популацията, че в случай че не друго, се вижда, че инфлацията е почнала да се забавя.
Този мотив подценява обстоятелството, че юлското нарастване на цените се основава на миналогодишния юлски % на инфлация от големите 12,3 %, тъкмо както последната информация за наново увеличената 7,8-процентна инфлация от август би трябвало да се пояснява като струпване по отношение на юлското нарастване на цените от 2022 година с цели 12,8 %.
Следователно Хърватия несъмнено се тресе от възобновена инфлационна драма, което може да се прочете от данните от юли и август за фрапантното нарастване на размера на фискалните сметки, разяснява хърватска медия.
Министърът на финансите Марко Приморац разкри в последното си изявление за Jutarnji, че фискалните сметки през юли и първата половина на август са нарастнали с впечатляващия ритъм от 20 %, което демонстрира процъфтяващата хърватска туристическа стопанска система.
Сега обаче поражда въпросът дали Хърватия би трябвало да предприеме национални ограничения за ограничение на растежа на цените, само че не с административни постановления, които могат да застрашат главните функционалности на пазара, а с премерени ограничения на икономическа политика.
Той е изключително угрижен, че цените на храните и напитките не престават да се повишават фрапантно в Хърватия, което значи, че стандартът на по-бедните семейства е подложен на най-голямо влияние:
„ Разглеждайки главните съставни елементи на показателя, прогнозният годишен % смяна за храни, питиета и тютюневи произведения е 10,1 на 100, за услуги 7,8 на 100, за промишлени нехранителни артикули 7,4 на 100 и за сила 4,3 на 100 “, се споделя в известието на Националната статистика.
По данни на Евростат инфлацията в Хърватия е втората най-висока в еврозоната (след инфлацията в Словакия) и възлиза на 8,5 %. Разликата спрямо данните на Националната статистика и Евростат е, че Евростат мери и въздействието на нерезидентите (туристите). С други думи, дружно със Словакия, Хърватия сега има най-големия проблем с покачването на цените в еврозоната.
Социалните последствия могат да бъдат тежки и дълготрайни. Отделен проблем е, че ЕЦБ няма да се интересува доста от инфлацията в дребна Хърватия, само че ще следи трендовете в други страни, когато взема решение дали паричната политика би трябвало да бъде в допълнение затегната.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ
