Банковите страхове свалиха цените на петрола
Цените на петрола паднаха в понеделник до най-ниското си равнище от 15 месеца заради опасения, че рисковете в световния банков бранш и евентуалното нарастване на лихвените проценти в Съединени американски щати може да провокират криза, която да понижи търсенето на гориво.
При нестабилна търговия фючърсите на петрола Brent за май паднаха с 2.8% $, до 70.90 $ за барел в търговия в границите на деня.
Сортът Brent и WTI по-рано доближиха дъна, регистрирани последно през декември 2021 година, като WTI потъна под 65 $ за барел. И двата бенчмарка изгубиха повече от 10% от цената си предходната седмица със задълбочаването на банковата рецесия.
Спадът на петрола идва макар историческата договорка за UBS, най-голямата банка в Швейцария, да купи Credit Suisse в опит да избави втората по величина банка в страната.
Въпреки това банковите акции и облигации продължиха да се намаляват в понеделник в символ, че доверието на вложителите остава нежно.
След оповестяването на договорката Федералният запас на Съединени американски щати, Европейската централна банка и други огромни централни банки дадоха обещание да подобрят ликвидността на пазара и да поддържат други банки.
Пазарният фокус е върху настоящата неустойчивост на банковия бранш и капацитета за по-нататъшни покачвания на лихвените проценти от Фед “, сподели Баден Мур, началник на изследването на суровините на National Australia Bank.
Федералният запас на Съединени американски щати се чака да увеличи лихвените проценти с 25 базисни пункта на 22 март макар неотдавнашните разтърсвания в банковия бранш, съгласно множеството икономисти, интервюирани от Reuters.
Някои ръководители обаче приканват централната банка да спре стягането на паричната си политика към този момент, само че да бъде подготвена да възобнови повишението на лихвите по-късно.
Два източника в границите на авторитетния алианс ОПЕК+ алармираха пред CNBC в края на предходната седмица, че банковата неустановеност подхранва страховете от нов финансов колапс в духа на рецесията от 2008 година
Един от източниците означи, че спадът евентуално е краткотраен и не е подсилен от фундаментите на търсенето и предлагането, заобикалящи физическата стока, само че акцентира нуждата от наблюдаване на евентуалния резултат върху решенията за лихвените проценти на централната банка и инфлацията.
Позовавайки се на „ банков стрес, страхове от криза и приключване на инвеститорски потоци “, анализаторите от Goldman Sachs на 18 март понижиха прогнозата си за цените на петрола, като в този момент чакат цените на Brent да доближат 94 $ за барел през идващите 12 месеца и 97 $ за барел през втория половината от 2024 година — спрямо предходни прогнози за 100 $ за барел и за двата интервала.
Нашата промяна също отразява малко по-меки фундаментални индикатори, а точно по-високи от предстоящите ресурси в кратковременен проект, умерено по-ниско търсене и умерено по-високо предложение отвън ОПЕК “, сподели Goldman Sachs.
Остават въпроси по отношение на евентуалното повишение на търсенето от наново отваряне на Китай - най-големият вносител на недопечен нефт в света, чието пазаруване беше лимитирано през по-голямата част от предходната година поради Covid рестриктивните мерки.
При нестабилна търговия фючърсите на петрола Brent за май паднаха с 2.8% $, до 70.90 $ за барел в търговия в границите на деня.
Сортът Brent и WTI по-рано доближиха дъна, регистрирани последно през декември 2021 година, като WTI потъна под 65 $ за барел. И двата бенчмарка изгубиха повече от 10% от цената си предходната седмица със задълбочаването на банковата рецесия.
Спадът на петрола идва макар историческата договорка за UBS, най-голямата банка в Швейцария, да купи Credit Suisse в опит да избави втората по величина банка в страната.
Въпреки това банковите акции и облигации продължиха да се намаляват в понеделник в символ, че доверието на вложителите остава нежно.
След оповестяването на договорката Федералният запас на Съединени американски щати, Европейската централна банка и други огромни централни банки дадоха обещание да подобрят ликвидността на пазара и да поддържат други банки.
Пазарният фокус е върху настоящата неустойчивост на банковия бранш и капацитета за по-нататъшни покачвания на лихвените проценти от Фед “, сподели Баден Мур, началник на изследването на суровините на National Australia Bank.
Федералният запас на Съединени американски щати се чака да увеличи лихвените проценти с 25 базисни пункта на 22 март макар неотдавнашните разтърсвания в банковия бранш, съгласно множеството икономисти, интервюирани от Reuters.
Някои ръководители обаче приканват централната банка да спре стягането на паричната си политика към този момент, само че да бъде подготвена да възобнови повишението на лихвите по-късно.
Два източника в границите на авторитетния алианс ОПЕК+ алармираха пред CNBC в края на предходната седмица, че банковата неустановеност подхранва страховете от нов финансов колапс в духа на рецесията от 2008 година
Един от източниците означи, че спадът евентуално е краткотраен и не е подсилен от фундаментите на търсенето и предлагането, заобикалящи физическата стока, само че акцентира нуждата от наблюдаване на евентуалния резултат върху решенията за лихвените проценти на централната банка и инфлацията.
Позовавайки се на „ банков стрес, страхове от криза и приключване на инвеститорски потоци “, анализаторите от Goldman Sachs на 18 март понижиха прогнозата си за цените на петрола, като в този момент чакат цените на Brent да доближат 94 $ за барел през идващите 12 месеца и 97 $ за барел през втория половината от 2024 година — спрямо предходни прогнози за 100 $ за барел и за двата интервала.
Нашата промяна също отразява малко по-меки фундаментални индикатори, а точно по-високи от предстоящите ресурси в кратковременен проект, умерено по-ниско търсене и умерено по-високо предложение отвън ОПЕК “, сподели Goldman Sachs.
Остават въпроси по отношение на евентуалното повишение на търсенето от наново отваряне на Китай - най-големият вносител на недопечен нефт в света, чието пазаруване беше лимитирано през по-голямата част от предходната година поради Covid рестриктивните мерки.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ