Евростат: Има ръст на цените на жилищата в България през последните пет години
Цените на жилищата, в това число покупките на нови и съществуващи къщи и жилища, варират доста от 2010 година насам, като годишните темпове на напредък у нас /и в европейски мащаб/ са били най-значими през последните 5 години, демонстрират данни на Евростат за пазара на жилища в Европейски Съюз в интервала 2010-2018 година
Като цяло сред 2010 и 2018 година цените на жилищата са нарастнали общо с 15 на 100 в Европейски Съюз, като у нас през последните 5 години наклонността е следната: 2018 година - повишаване с 6,6 на 100, 2017 - повишаване с 8,7 на 100, 2016 - плюс 7 на 100, 2015 - плюс 2,3 % и 2014 година - плюс 1,4 %. Най-голям срив в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 година - минус 20 на 100 и през 2010 година - минус 10 на 100, демонстрират данните на Евростат.
Според данни на Национален статистически институт жилищата у нас в края на 2018 година са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата. Около 1/3 от този жилищен фонд обаче е бил безработен. Пак съгласно данни на родната статистика - близо 1,2 милиона жилища са били необитаеми /653 хиляди в градовете и 567 хиляди - в селата/. Тоест, 32 % от жилищния фонд у нас е бил безработен, като в градовете делът е бил 25 на 100, а в селата - 45 на 100.
Докато 3,9 милиона жилищни единици са се водили статистически разполагаем на 3 милиона семейства, то "излишъкът на жилища " демонстрира действителността е, че 3 милиона български семейства са обитавали 2,7 милиона жилища. Около 1,1 милиона души, т.е. един от всеки 7 български поданици, са обитавали жилища, които са се споделяли от повече от едно семейство. С други думи, 15 на 100 от българите са съжителствали с няколко генерации в едно жилище, изключително измежду семействата с по-ниски приходи в по-големите градски центрове.
Към днешна дата 97,6 на 100 от жилищния фонд у нас е частна благосъстоятелност и единствено 2,4 на 100 е благосъстоятелност на страната или общините. Пак съгласно Национален статистически институт - 82 % от българите живеят в лични жилища, а 18 на 100 от популацията живее чартърен.
Според разбора на Евростат жилищният пазар у нас варира в много необятен диапазон - от към 500-800 евро на кв м в приблизително огромни градове - до 1200 - 1500 евро в първокласни квартали на столицата. В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават на цени от 3 000 - до 5 000 лв., като в някои случаи цената е доста по-ниска и даже е алегорична. По последни данни на Национален статистически институт през първото тримесечие на тази година у нас са били издигнати и пуснати в употреба общо 640 нови жилищни здания - от тях 500 със стоманено бетонова структура, 125 тухлени, 8 - панелни и други
За 8 години цените на жилищата в Европейски Съюз са нарастнали с 15 на 100
Като цяло сред 2010 и 2018 година цените на жилищата в Европейски Съюз са нарастнали приблизително с 15 % и с 11 на 100 - в еврозоната. Сред държавите-членки най-голямо нарастване на жилищния пазар през този интервал се следи в следните страни: Естония /+83 процента/, Латвия /+61 процента/, Австрия /+56 процента/, Швеция /+55 процента/ и Люксембург /+50 процента/.
На другия полюс най-голямо понижение на цените на жилищата е регистрирано в Италия - минус 17 на 100, Испания - минус 12 на 100 и Кипър - минус 8 на 100.
Според разбора на Евростат 7 от 10 европейци имат собствен личен дом, като най-голям е делът на благосъстоятелност на жилища в България и Румъния - по към 97 на 100, Хърватия и Литва - по към 90 на 100 и други
Най-малко лични жилища имат жителите на Германия - 51 %, следвани от тези в Австрия - 55 %, Дания - 62 % и Франция - 64 %.
Според неотдавнашна европейска ранглиста за най-скъпи парцели в Европейски Съюз - водачеството принадлежи на Лондон, където в първокласен квартал до "Хайд парк " цената на квадратен метър жилищна повърхност е 150 000 евро.
Втора позиция държи крайбрежна линия в Монако, където квадратен метър коства 100 000 евро, следва крайбрежна линия на Италия - 95 000 евро за кв. м, Лазурният бряг във Франция - 75 000 евро кв м, швейцарският курорт Сейнт Мориц.
Като цяло сред 2010 и 2018 година цените на жилищата са нарастнали общо с 15 на 100 в Европейски Съюз, като у нас през последните 5 години наклонността е следната: 2018 година - повишаване с 6,6 на 100, 2017 - повишаване с 8,7 на 100, 2016 - плюс 7 на 100, 2015 - плюс 2,3 % и 2014 година - плюс 1,4 %. Най-голям срив в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 година - минус 20 на 100 и през 2010 година - минус 10 на 100, демонстрират данните на Евростат.
Според данни на Национален статистически институт жилищата у нас в края на 2018 година са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата. Около 1/3 от този жилищен фонд обаче е бил безработен. Пак съгласно данни на родната статистика - близо 1,2 милиона жилища са били необитаеми /653 хиляди в градовете и 567 хиляди - в селата/. Тоест, 32 % от жилищния фонд у нас е бил безработен, като в градовете делът е бил 25 на 100, а в селата - 45 на 100.
Докато 3,9 милиона жилищни единици са се водили статистически разполагаем на 3 милиона семейства, то "излишъкът на жилища " демонстрира действителността е, че 3 милиона български семейства са обитавали 2,7 милиона жилища. Около 1,1 милиона души, т.е. един от всеки 7 български поданици, са обитавали жилища, които са се споделяли от повече от едно семейство. С други думи, 15 на 100 от българите са съжителствали с няколко генерации в едно жилище, изключително измежду семействата с по-ниски приходи в по-големите градски центрове.
Към днешна дата 97,6 на 100 от жилищния фонд у нас е частна благосъстоятелност и единствено 2,4 на 100 е благосъстоятелност на страната или общините. Пак съгласно Национален статистически институт - 82 % от българите живеят в лични жилища, а 18 на 100 от популацията живее чартърен.
Според разбора на Евростат жилищният пазар у нас варира в много необятен диапазон - от към 500-800 евро на кв м в приблизително огромни градове - до 1200 - 1500 евро в първокласни квартали на столицата. В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават на цени от 3 000 - до 5 000 лв., като в някои случаи цената е доста по-ниска и даже е алегорична. По последни данни на Национален статистически институт през първото тримесечие на тази година у нас са били издигнати и пуснати в употреба общо 640 нови жилищни здания - от тях 500 със стоманено бетонова структура, 125 тухлени, 8 - панелни и други
За 8 години цените на жилищата в Европейски Съюз са нарастнали с 15 на 100
Като цяло сред 2010 и 2018 година цените на жилищата в Европейски Съюз са нарастнали приблизително с 15 % и с 11 на 100 - в еврозоната. Сред държавите-членки най-голямо нарастване на жилищния пазар през този интервал се следи в следните страни: Естония /+83 процента/, Латвия /+61 процента/, Австрия /+56 процента/, Швеция /+55 процента/ и Люксембург /+50 процента/.
На другия полюс най-голямо понижение на цените на жилищата е регистрирано в Италия - минус 17 на 100, Испания - минус 12 на 100 и Кипър - минус 8 на 100.
Според разбора на Евростат 7 от 10 европейци имат собствен личен дом, като най-голям е делът на благосъстоятелност на жилища в България и Румъния - по към 97 на 100, Хърватия и Литва - по към 90 на 100 и други
Най-малко лични жилища имат жителите на Германия - 51 %, следвани от тези в Австрия - 55 %, Дания - 62 % и Франция - 64 %.
Според неотдавнашна европейска ранглиста за най-скъпи парцели в Европейски Съюз - водачеството принадлежи на Лондон, където в първокласен квартал до "Хайд парк " цената на квадратен метър жилищна повърхност е 150 000 евро.
Втора позиция държи крайбрежна линия в Монако, където квадратен метър коства 100 000 евро, следва крайбрежна линия на Италия - 95 000 евро за кв. м, Лазурният бряг във Франция - 75 000 евро кв м, швейцарският курорт Сейнт Мориц.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ