Не бягаме от историята. Първата цел на София и Скопие обаче е взаимно доверие
Целта на новия метод в връзките на София е Скопие е да включва повече тематики, с цел да се построи доверие сред двете страни, изясни новият вицепремиерът по европейските въпроси на Северна Македония Боян Маричич.
" Не бягаме от историческите въпроси, само че с разширението на набора от тематики ще можем да подобрим атмосферата и да работим в атмосфера на взаимно доверие ", сподели Маричич, представен от МИА.
Той удостовери, че на 25 януари ще има взаимно държавно съвещание в София, на което ще се сформират работните групи сред двете страни, които бяха разисквани по време на визитата на българския министър председател Кирил Петков в Скопие преди два дни,
Тогава Петков и македонският му сътрудник Димитър Ковачевски оставиха най-спорните въпроси, какъвто е историята, на назад във времето и се концентрираха във опциите за икономическите изгоди. Така с изключение на за историята към този момент ще има взаимни комисии за развиването на инфаструктурата, бизнеса, превоза, културата и други.
В предаването " Клик плус " на телевизия ТВ21 Маричич сподели, че задачата на новата динамичност е да бъде интензивна, продуктивна и да даде резултат в действителен период.
" Затова още във вторник се разбрахме за междуправителствено съвещание в София. Ще има много министри от двете страни и ще бъдат формирани работни групи, ще се поемат съответни отговорности и ще се откри интензивна динамичност на срещите ", сподели Маричич, представен от Българска телеграфна агенция.
Според Маричич решението за късото име на Северна Македония е доказателство, че има воля за превъзмогване на проблемите сред двете страни.
Символично в деня на визитата на българския министър председател Кирил Петков в Скопие Така България към този момент употребява късото име Северна Македония вместо Република Северна Македония, както бе до момента.
" Този въпрос бе издигнат преди повече от две години и беше една от трите пречки от българска страна. За да не блокират потреблението на късото име, желаеха да се изпрати нота, която изяснява, че Северна Македония няма териториални искания ", посочи Маричич.
Той добави, че до момента методът е бил всички въпроси да бъдат обсъждани в пакет, което не е довело до резултат, макар че точките са били избрани авансово.
Тактически беше значимо да се реши този въпрос като жест на благосклонност от двете страни, с цел да се затвори един от отворените въпроси. Останалите точки от пакета 5+1 би трябвало да се вземат решение в пакет, само че този въпрос беше минимум противоречив, сподели Маричич.
Т.нар. протокол " 5+1 ", който се разисква от месеци, като задачата е той да съдържа правнообвързващи гаранции за осъществяване на поетите в контракта за добросъседство от 2017 година задължения. В него би трябвало да има ангажимент македонските българи да бъдат записани наедно с останалите народности в Конституцията на Република Северна Македония, да спре фалшификацията на историческата истина, да спре преследването на хората, които се самоопределят като българи в Република Северна Македония, и други.
Скопие обаче към този момент отхвърля българското искане за смяна на конституцията, което в четвъртък още веднъж бе доказано от българския президент Румен Радев.
След визитата на Кирил Петков в Скопие има доста положителни сигнали, означи Радев.
Той обаче предложи наред с всички старания за съгласуваност, вложения и съдействие, да не се не помнят главните въпроси, които ще отключат вратата за договарянията със Северна Македония.
" Абсолютно несъстоятелни са всевъзможни изказвания, че в случай че България изиска пълноправие на македонските българи, вписано в конституцията, като взаимност от своя страна Северна Македония може да изиска македонско малцинство в България “, разяснява президентът.
" Нека не забравяме, че нашите конституционни уредби са радикално разнообразни. Българската Конституция планува протекция на самостоятелни права, до момента в който македонската конституция се основава на отбраната на груповите права на части от нации “, добави той.
Преди ден македонският му сътрудник Стево Пендаровски разяснява, че
" Не бягаме от историческите въпроси, само че с разширението на набора от тематики ще можем да подобрим атмосферата и да работим в атмосфера на взаимно доверие ", сподели Маричич, представен от МИА.
Той удостовери, че на 25 януари ще има взаимно държавно съвещание в София, на което ще се сформират работните групи сред двете страни, които бяха разисквани по време на визитата на българския министър председател Кирил Петков в Скопие преди два дни,
Тогава Петков и македонският му сътрудник Димитър Ковачевски оставиха най-спорните въпроси, какъвто е историята, на назад във времето и се концентрираха във опциите за икономическите изгоди. Така с изключение на за историята към този момент ще има взаимни комисии за развиването на инфаструктурата, бизнеса, превоза, културата и други.
В предаването " Клик плус " на телевизия ТВ21 Маричич сподели, че задачата на новата динамичност е да бъде интензивна, продуктивна и да даде резултат в действителен период.
" Затова още във вторник се разбрахме за междуправителствено съвещание в София. Ще има много министри от двете страни и ще бъдат формирани работни групи, ще се поемат съответни отговорности и ще се откри интензивна динамичност на срещите ", сподели Маричич, представен от Българска телеграфна агенция.
Според Маричич решението за късото име на Северна Македония е доказателство, че има воля за превъзмогване на проблемите сред двете страни.
Символично в деня на визитата на българския министър председател Кирил Петков в Скопие Така България към този момент употребява късото име Северна Македония вместо Република Северна Македония, както бе до момента.
" Този въпрос бе издигнат преди повече от две години и беше една от трите пречки от българска страна. За да не блокират потреблението на късото име, желаеха да се изпрати нота, която изяснява, че Северна Македония няма териториални искания ", посочи Маричич.
Той добави, че до момента методът е бил всички въпроси да бъдат обсъждани в пакет, което не е довело до резултат, макар че точките са били избрани авансово.
Тактически беше значимо да се реши този въпрос като жест на благосклонност от двете страни, с цел да се затвори един от отворените въпроси. Останалите точки от пакета 5+1 би трябвало да се вземат решение в пакет, само че този въпрос беше минимум противоречив, сподели Маричич.
Т.нар. протокол " 5+1 ", който се разисква от месеци, като задачата е той да съдържа правнообвързващи гаранции за осъществяване на поетите в контракта за добросъседство от 2017 година задължения. В него би трябвало да има ангажимент македонските българи да бъдат записани наедно с останалите народности в Конституцията на Република Северна Македония, да спре фалшификацията на историческата истина, да спре преследването на хората, които се самоопределят като българи в Република Северна Македония, и други.
Скопие обаче към този момент отхвърля българското искане за смяна на конституцията, което в четвъртък още веднъж бе доказано от българския президент Румен Радев.
След визитата на Кирил Петков в Скопие има доста положителни сигнали, означи Радев.
Той обаче предложи наред с всички старания за съгласуваност, вложения и съдействие, да не се не помнят главните въпроси, които ще отключат вратата за договарянията със Северна Македония.
" Абсолютно несъстоятелни са всевъзможни изказвания, че в случай че България изиска пълноправие на македонските българи, вписано в конституцията, като взаимност от своя страна Северна Македония може да изиска македонско малцинство в България “, разяснява президентът.
" Нека не забравяме, че нашите конституционни уредби са радикално разнообразни. Българската Конституция планува протекция на самостоятелни права, до момента в който македонската конституция се основава на отбраната на груповите права на части от нации “, добави той.
Преди ден македонският му сътрудник Стево Пендаровски разяснява, че
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ