Фалшиви новини заплашват бизнеса у нас
Целенасоченото уронване на престижа на компаниите с подправени вести е опасност за съществуването им. Това излиза наяве от извършено допитване измежду 300 притежатели, шефове и мениджъри на български компании в интервала сред 3 и 8 май от социологическа организация " Галъп интернешънъл ", съобщи БГНЕС.
От запитаните две трети считат, че несправедливите целенасочени офанзиви, уронващи престижа им на работа, са чест случай, а 55% от участвалите могат да посочат съответни образци за непочтено наранени в медиите компании. 18% от интервюираните споделят, че са станали жертва от разпространяване на подправени вести.
80% от участвалите в допитването не са удовлетворени от отбраната, която им дава все още страната. Сега засегнатите компании би трябвало да потвърждават вреди, в случай че желаят отплата в съда за уронване на престижа. Ако обаче няма забележими последствия, то те няма по какъв начин да потърсят отговорност от създателя на подправената вест, която е довела до намаляване на доверието в тях.
В изявление за БГНЕС юристът Емил Василев сподели, че до края на годината страната би трябвало да направи законодателна смяна, която да регламентира правата на набедената компания и глобите против лицето, което е уронило безпричинно престижа на компанията. Според юриста тази смяна би трябвало да се направи в Закона за отговорностите и договорите. В противоположен случай Европейският съюз ще ни наложи надзорен механизъм под формата на правилник или на инструкция. Василев е безапелационен, че лицето, което е нанесло тези вреди би трябвало да може да бъде санкционирано, както и да заплати и обезщетение на комерсиалното дружество, чиито авторитет е уронил.
95% от участвалите в анкетата утвърждават такива ограничения като показват, че най-добре е санкцията за лицата, произвели подправената вест да е в размер до 10 000 лв.. Има и оферти размерът на глобата да се пресмята въз основата на % от оборота на компанията или тя да се дефинира въз основата на породените вреди.
От запитаните две трети считат, че несправедливите целенасочени офанзиви, уронващи престижа им на работа, са чест случай, а 55% от участвалите могат да посочат съответни образци за непочтено наранени в медиите компании. 18% от интервюираните споделят, че са станали жертва от разпространяване на подправени вести.
80% от участвалите в допитването не са удовлетворени от отбраната, която им дава все още страната. Сега засегнатите компании би трябвало да потвърждават вреди, в случай че желаят отплата в съда за уронване на престижа. Ако обаче няма забележими последствия, то те няма по какъв начин да потърсят отговорност от създателя на подправената вест, която е довела до намаляване на доверието в тях.
В изявление за БГНЕС юристът Емил Василев сподели, че до края на годината страната би трябвало да направи законодателна смяна, която да регламентира правата на набедената компания и глобите против лицето, което е уронило безпричинно престижа на компанията. Според юриста тази смяна би трябвало да се направи в Закона за отговорностите и договорите. В противоположен случай Европейският съюз ще ни наложи надзорен механизъм под формата на правилник или на инструкция. Василев е безапелационен, че лицето, което е нанесло тези вреди би трябвало да може да бъде санкционирано, както и да заплати и обезщетение на комерсиалното дружество, чиито авторитет е уронил.
95% от участвалите в анкетата утвърждават такива ограничения като показват, че най-добре е санкцията за лицата, произвели подправената вест да е в размер до 10 000 лв.. Има и оферти размерът на глобата да се пресмята въз основата на % от оборота на компанията или тя да се дефинира въз основата на породените вреди.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ