Огнен празник и хиляди именици в деня на Св. св. Константин и Елена
Църквата уважава през днешния ден Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.
През 313 година император Константин издава Миланския едикт, с който вкарва християнството като публична вяра във Византия. Самият той приема християнската религия в края на живота си.
Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се счита за най-важното в историята на християнската черква и по тази причина император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Император Константин е заровен в златен ковчег в църквата " Свети Апостоли " в Цариград, а градът 16 века носи името му - Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата празнува Въздвижението на честния и животворящ кръст.
Според националните вярвания на днешния ден строго е неразрешена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че " Еленка и Костадин носят градушката в чувал ". Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, непокътнати и до момента в някои региони на Странджа, само че съвсем единствено като атракция.
Празникът стартира няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с разчистване и коригиране на изворите и кладенците на селата.
На площадите авансово е приготвена огромна клада от няколко товара дърва. Вечерта те се възпламеняват, а всички се събират към кладата и слушат ритъма на ритуалния барабан, по-късно - и хороводните мелодии, предопределени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а отпред се носят иконите на Светите равноапостоли Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са дами. Те са сякаш в несвяст, в захлас. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги резервира от огъня. В това положение нестинарите от време на време изричат оракулски думи, гадаят бъдещето или поддържат връзка с умрели предшественици. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата софра с приготвения курбан.
Имен ден честват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.
През 313 година император Константин издава Миланския едикт, с който вкарва християнството като публична вяра във Византия. Самият той приема християнската религия в края на живота си.
Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се счита за най-важното в историята на християнската черква и по тази причина император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Император Константин е заровен в златен ковчег в църквата " Свети Апостоли " в Цариград, а градът 16 века носи името му - Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата празнува Въздвижението на честния и животворящ кръст.
Според националните вярвания на днешния ден строго е неразрешена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че " Еленка и Костадин носят градушката в чувал ". Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, непокътнати и до момента в някои региони на Странджа, само че съвсем единствено като атракция.
Празникът стартира няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с разчистване и коригиране на изворите и кладенците на селата.
На площадите авансово е приготвена огромна клада от няколко товара дърва. Вечерта те се възпламеняват, а всички се събират към кладата и слушат ритъма на ритуалния барабан, по-късно - и хороводните мелодии, предопределени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а отпред се носят иконите на Светите равноапостоли Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са дами. Те са сякаш в несвяст, в захлас. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги резервира от огъня. В това положение нестинарите от време на време изричат оракулски думи, гадаят бъдещето или поддържат връзка с умрели предшественици. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата софра с приготвения курбан.
Имен ден честват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ