Св. Евфимия загинала след много мъки, ухапана от мечка
Църквата уважава през днешния ден света Евфимия Всехвална. Тя живяла през трети и четвърти век и била щерка на благородни родители в Халкидон.
Управителят на Халкидон, Приск, решил да устрои езическо празненство в чест на божеството Арес. Той заповядал от името на тогавашния император Диоклетиан да се съберат всички поданици на Халкидон и да принесат – всеки съгласно своето положение – жертва на идола в неговия храм. Заплашени били с тежки мъчения тези, които биха дръзнали да не се подчинят.
В избрания ден се натрупали голям брой хора към езическото капище, като водели със себе си животните, планувани за жертвоприношение. Започнало шумно празненство в чест на идола. В същия ден християните, които се гнусели от идолослужението, се събрали скрито на едно място и направили там работа на Господ Исус Христос.
Приск наредил да се направи строго следствие – дали някой не се е възпротивил на заповедта му. Съобщили му, че такива съперници били християните. Той издал разпоредба те да бъдат издирени и доведени пред него, с цел да бъдат осъдени.
Свирепите прислужници на шефа препускали на коне из града с оръжие в ръце. Намерили един дом, където 49 християни правили скрито работа на Бог. Обкръжили къщата, с цел да не избяга никой. Изкъртили вратата и почнали да извличат един по един вярващите. Завели ги при шефа. Приск предал християните на разнообразни мъчения, които траяли 19 дни.
Между страдалците за вярата се намирала нежната и красива госпожица Евфимия. Тя привлякла вниманието на Приск и той я отделил от групата. Но мъченицата уверено декларирала:
- Не мисли, о мъчителю, че ще можеш да склониш с хитри думи моята уязвимост към твоето нечестие и безвластие. Макар и да съм жена по природа, немощна по плът и млада на години, сърцето ми е по-твърдо от твоето. Силата на моята религия е по-голяма от твоята смелост. По милостта на моя Христос Бог аз имам по-голям разсъдък от разсъдъка на всички ваши езически витии. С тях вие считате себе си мъдри, а в действителност сте по-безумни от всички невежи, защото не желаете да познаете същинския Бог, а почитате истукани. Ти няма да ме прелъстиш с лукави думи. Няма да направиш за мене сладостен този свят с неговите наслаждения, които смятам горчилка поради моя пресладки Иисус. Знай, че ти не ще победиш силата, която в отпадналост се демонстрира, колкото и да са мощни твоите набези. Аз се надявам на моя Христос, Който не ще ме остави и няма да отнеме от мене крепката си десница!
Като чул тия думи шефът заповядал да подготвят особено колело за изтезание, на което били набодени доста остри ножове. Слугите му привързали към него светата девственица. Тя се прекръстила. Когато почнали да го въртят, тя се молела старателно на Господ да й се притече на помощ. Колелото спряло ненадейно. Мъчителите паднали изнемощели на земята. Това предсказание било осъществено от Господен ангел, който счупил колелото и изцелил мъченицата от всички рани.
Напълно невредима, Евфимия застанала пред мъчителя.
От това дивно събитие на Божията мощ шефът не се вразумил. Той счел чудото за магьосничество. И заповядал да хвърлят девойката в нагорещена пещ.
Двамата бойци, на които било заповядано да я хвърлят в огъня, видели в пещта дивно събитие: вътре два ангела разпръснали пламъка, с цел да не допре той тялото на мъченицата. Развълнувани от това събитие, те отказали да изпълнят заповедта на шефа, даже в случай че той заповяда да им бъдат отсечени главите. Тия двама бойци, Виктор и Состен, видели по какъв начин ангелът им не разрешава да се приближат до Евфимия.
На повторната заповед на шефа те декларирали: Няма да се допрем до тая почтена госпожица. Прави с нас каквото искаш. Ние няма да я хвърлим в огъня, тъй като виждаме знамение, което твоите очи не виждат. По-скоро сме подготвени да се подложим на твоя яд, в сравнение с свещения яд на ония светоносни лица, които виждаме в огъня!
Разярен, шефът заповядал тия двама бойци да бъдат също пратени в пандиза. На други двама заповядал да заловен девойката и да я хвърлят в пламтящата пещ. Когато те се пробвали да сторят това, Божият яд ги поразил: от пещта излязъл мощен пламък, който ги изгорил. Ужасени от станалото, другите бойци и прислужници на гонителя избягали от мястото на наказването, а мъченицата излязла невредима из пламъците.
Изплашен от чудото, шефът към този момент не знаел какво да стори със светата изповедница. Наредил да я заведат и затворят в тъмницата. Веднага по-късно заповядал да бъдат доведени при него Виктор и Состен. Той подозирал към този момент, че те са секрети християни. Заповядал им да се поклонят на боговете. Но те дали отговор:
- Досега сме се заблуждавали, тъй като не знаехме истината. Ние се покланяхме на твоите идоли. А в този момент знаем, че има единствено един същински Бог. Искаме занапред нататък Нему да служим. В ръцете ти са нашите тела, само че душите ни ще одобри Бог!
Разгневен от тоя отговор, шефът заповядал изповедниците Виктор и Состен да бъдат хвърлени на зверовете, та живи да бъдат раздрани и изядени. Като отивали на гибел, те старателно се молели на Бога да им елементарни предходните грехове, да ги елементарни за заблудата и неверието и милостиво да одобри душите им в селенията на вечността.
Милосърдният Бог им пратил тиха гибел. Зверовете даже не се допрели до телата им. Душите им блажено отминали във вечността. На другия ден шефът още веднъж повикал на съд светата девственица Евфимия и отново й предложил да се отхвърли от Христа. Евфимия нарекла Приск безразсъден. Тогава той заповядал да я предадат на зверовете в цирка.
Евфимия с взор към небето помолила бога да одобри многострадалната й душа. От пуснатите против нея животни единствено една мечка я ухапала леко за единия крайник. Тя предала душата си на Господа.
Появила се ужасна стихия със земетръс. Обхванати от боязън, всички гости на цирка се разбягали по домовете си.
Родителите на Евфимия взели тялото й и го погребали покрай града. Светият равноапостолен цар Константин Велики построил в Халкидон прелестен храм на нейно име.
Управителят на Халкидон, Приск, решил да устрои езическо празненство в чест на божеството Арес. Той заповядал от името на тогавашния император Диоклетиан да се съберат всички поданици на Халкидон и да принесат – всеки съгласно своето положение – жертва на идола в неговия храм. Заплашени били с тежки мъчения тези, които биха дръзнали да не се подчинят.
В избрания ден се натрупали голям брой хора към езическото капище, като водели със себе си животните, планувани за жертвоприношение. Започнало шумно празненство в чест на идола. В същия ден християните, които се гнусели от идолослужението, се събрали скрито на едно място и направили там работа на Господ Исус Христос.
Приск наредил да се направи строго следствие – дали някой не се е възпротивил на заповедта му. Съобщили му, че такива съперници били християните. Той издал разпоредба те да бъдат издирени и доведени пред него, с цел да бъдат осъдени.
Свирепите прислужници на шефа препускали на коне из града с оръжие в ръце. Намерили един дом, където 49 християни правили скрито работа на Бог. Обкръжили къщата, с цел да не избяга никой. Изкъртили вратата и почнали да извличат един по един вярващите. Завели ги при шефа. Приск предал християните на разнообразни мъчения, които траяли 19 дни.
Между страдалците за вярата се намирала нежната и красива госпожица Евфимия. Тя привлякла вниманието на Приск и той я отделил от групата. Но мъченицата уверено декларирала:
- Не мисли, о мъчителю, че ще можеш да склониш с хитри думи моята уязвимост към твоето нечестие и безвластие. Макар и да съм жена по природа, немощна по плът и млада на години, сърцето ми е по-твърдо от твоето. Силата на моята религия е по-голяма от твоята смелост. По милостта на моя Христос Бог аз имам по-голям разсъдък от разсъдъка на всички ваши езически витии. С тях вие считате себе си мъдри, а в действителност сте по-безумни от всички невежи, защото не желаете да познаете същинския Бог, а почитате истукани. Ти няма да ме прелъстиш с лукави думи. Няма да направиш за мене сладостен този свят с неговите наслаждения, които смятам горчилка поради моя пресладки Иисус. Знай, че ти не ще победиш силата, която в отпадналост се демонстрира, колкото и да са мощни твоите набези. Аз се надявам на моя Христос, Който не ще ме остави и няма да отнеме от мене крепката си десница!
Като чул тия думи шефът заповядал да подготвят особено колело за изтезание, на което били набодени доста остри ножове. Слугите му привързали към него светата девственица. Тя се прекръстила. Когато почнали да го въртят, тя се молела старателно на Господ да й се притече на помощ. Колелото спряло ненадейно. Мъчителите паднали изнемощели на земята. Това предсказание било осъществено от Господен ангел, който счупил колелото и изцелил мъченицата от всички рани.
Напълно невредима, Евфимия застанала пред мъчителя.
От това дивно събитие на Божията мощ шефът не се вразумил. Той счел чудото за магьосничество. И заповядал да хвърлят девойката в нагорещена пещ.
Двамата бойци, на които било заповядано да я хвърлят в огъня, видели в пещта дивно събитие: вътре два ангела разпръснали пламъка, с цел да не допре той тялото на мъченицата. Развълнувани от това събитие, те отказали да изпълнят заповедта на шефа, даже в случай че той заповяда да им бъдат отсечени главите. Тия двама бойци, Виктор и Состен, видели по какъв начин ангелът им не разрешава да се приближат до Евфимия.
На повторната заповед на шефа те декларирали: Няма да се допрем до тая почтена госпожица. Прави с нас каквото искаш. Ние няма да я хвърлим в огъня, тъй като виждаме знамение, което твоите очи не виждат. По-скоро сме подготвени да се подложим на твоя яд, в сравнение с свещения яд на ония светоносни лица, които виждаме в огъня!
Разярен, шефът заповядал тия двама бойци да бъдат също пратени в пандиза. На други двама заповядал да заловен девойката и да я хвърлят в пламтящата пещ. Когато те се пробвали да сторят това, Божият яд ги поразил: от пещта излязъл мощен пламък, който ги изгорил. Ужасени от станалото, другите бойци и прислужници на гонителя избягали от мястото на наказването, а мъченицата излязла невредима из пламъците.
Изплашен от чудото, шефът към този момент не знаел какво да стори със светата изповедница. Наредил да я заведат и затворят в тъмницата. Веднага по-късно заповядал да бъдат доведени при него Виктор и Состен. Той подозирал към този момент, че те са секрети християни. Заповядал им да се поклонят на боговете. Но те дали отговор:
- Досега сме се заблуждавали, тъй като не знаехме истината. Ние се покланяхме на твоите идоли. А в този момент знаем, че има единствено един същински Бог. Искаме занапред нататък Нему да служим. В ръцете ти са нашите тела, само че душите ни ще одобри Бог!
Разгневен от тоя отговор, шефът заповядал изповедниците Виктор и Состен да бъдат хвърлени на зверовете, та живи да бъдат раздрани и изядени. Като отивали на гибел, те старателно се молели на Бога да им елементарни предходните грехове, да ги елементарни за заблудата и неверието и милостиво да одобри душите им в селенията на вечността.
Милосърдният Бог им пратил тиха гибел. Зверовете даже не се допрели до телата им. Душите им блажено отминали във вечността. На другия ден шефът още веднъж повикал на съд светата девственица Евфимия и отново й предложил да се отхвърли от Христа. Евфимия нарекла Приск безразсъден. Тогава той заповядал да я предадат на зверовете в цирка.
Евфимия с взор към небето помолила бога да одобри многострадалната й душа. От пуснатите против нея животни единствено една мечка я ухапала леко за единия крайник. Тя предала душата си на Господа.
Появила се ужасна стихия със земетръс. Обхванати от боязън, всички гости на цирка се разбягали по домовете си.
Родителите на Евфимия взели тялото й и го погребали покрай града. Светият равноапостолен цар Константин Велики построил в Халкидон прелестен храм на нейно име.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ