Алексей празнува имен ден, църквата почита човека Божи |
Църквата уважава през днешния ден Св. преподобни Алексий, човек Божи. Имен ден честват Алексей, Алекси и Алеко.
Името е от гръцки език и значи " бранител ".
Преподобни Алексий бил единствен наследник на Евфимиан и Аглаида – благочестиви, знатни и богати християни в Рим, живели през ІV век. Той получил положително обучение и от ранни години обикнал господ. Родителите му го оженили за красиво момиче от царски жанр, само че вечерта след сватбения ден, Алексий дал златния пръстен и скъпоценния си пояс на девойката и й споделил: " Пази това и Бог да бъде сред мене и тебе ". След това влезнал в своята обособена спалня, съблякъл си сърмените облекла със скъпоценни камъни и скрито напуснал бащиния замък и отпътувал от града. Той пристигнал на пристанището, качил се на транспортен съд и се отправил за Лаодикия (Мала Азия). През всичкото време по пътя той молел Бога да го избави от светската суетност и да го удостои на страшния съд да застане от дясната Му страна. От Лаодикия Алексий отишъл в Месопотамия, град Едеса, гдето се намирал неръкотворният облик на Спасителя. Там Алексий раздал парите си на бедните, а самичък почнал да живее като бедняк пред храм " Св. Богородица ". Той се хранел от подаяния, през деня и нощем се молел и всяка неделя се причащавал със светите Тайни.
Така живял 17 години. После Алексий решил да отиде в Рим и там да живее към дома на своя татко.
Приближавайки се до родителската къща, той срещнал татко си, който се прибирал от царския замък, съпроводен от многочислени прислужници. Алексий му се поклонил до земята и споделил: " Рабе Божи, смили се над мене бедния и дай ми ъгъл в твоя дом, с цел да мога да се храня с трохите, които падат от трапезата ти! А Господ ще те благослови и ще ти даде царството небесно, и в случай че имаш някого от твоите близки да странства, ще го завърне наред. " Тия последни думи напомнили на Евфимиан за обичания му наследник. Той се просълзил, заповядал да дадат на просяка една барака до неговия дом и, обръщайки се към прислужниците, споделил: " Ще дам премия на тоя от вас, който ще се грижи за просяка и ще му носи храна от моята софра ".
Така почнал да живее св. Алексий пред вратите на бащиния дом. Никой не могъл да го познае, тъй като седемнадесет години, прекарани в беднотия и ограничения, напълно изменили неговата осанка. Всеки ден един от прислужниците донасял на бедняка храна от трапезата на бащата, само че той я раздавал на бедните, като самичък се задоволявал с самун и вода. Непрестанно се молел, причастявал се всяка неделя, понасял с най-голямо самообладание бедността, презрението и оскърбленията, постоянно нанасяни му от прислужниците, които му се присмивали, хулели го и даже от време на време го биели. По-тежко за него било едно друго тестване: в своята барака, която се намирала до самия бащин дом, той могъл да чува рева и риданията на майка си и жена си, които не преставали да тъжат за него. Но той твърдо решил да принесе тая обвързаност в жертва на Бога и до дъно устоял в своето желание.
Тъй минали още 17 години. Бог предезвестил на Алексий близката му гибел. Тогава той изискал хартия и мастило от прислужникът, който го наглеждал, и описал целия си живот от момента, в който напуснал бащиния дом.
Около това време, както споделя преданието, папа Инокентий служел божествена литургия, на която участвал и цар Хонорий (395-423). През време на богослужението внезапно всички чули думите: " Потърсете Божия Човек, който се готви да излезе от тялото, с цел да се помоли за града! ". Всички били обзети от боязън и недоумявали – за кого ли се отнасят тия думи! Но на другия ден през време на всенощната църковна работа същият загадъчен глас споделил: " В дома на Евфимиан търсете Божия човек! ".
Царят и папата сами поискали да отидат в дома на Евфимиан. Той излязъл да ги посрещне съгласно обичая със свещи и тамян.
Веднага в стаята, където се намирали с Евфимиан царят и папата, влезнал прислужникът, комуто било поръчано да се грижи за Алексий и рекъл: " Господарю, не е ли оня бедняк, който ми повери ти, индивидът Божи? Той цяла нощ прекарва в молитва, съблюдава непоколебим пост и понася оскърбленията с самообладание и благост. " Като чул това, Евфимиан се отправил в колибата, в която живеел Алексий, и го повикал от прозореца, само че отговор нямало. Повикал го три пъти и като не получил отговор, влезнал в колибата. Там просякът лежал мъртъв. Лицето му било покрито. В ръцете му имало изписана хартия. Евфимиан разкрил лицето му и видял, че сияе с невероятна светлина. Той изискал да вземе хартията, само че не могъл да я изтръгне от ръцете на умрелия.Тогава се върнал в дома и споделил на императора и папата: " Намерих този, който търсим, само че го открих към този момент мъртъв. " Царят заповядал да подготвят богат одър; изнесли тялото на просяка от бедната барака, сложили го на одъра и всички коленичили и му се поклонили.
Тогава императорът взел от ръката на умрелия изписаната хартия и измежду общо безмълвие, почнали да четат написаното. Евфимиан скоро разбрал, кой е бил покойникът. Съкрушен от тъга, той паднал на земята, ридаел и прегръщал мъртвото тяло на сина си Аглаида и снаха й, като чули виковете и риданията, поискали да узнаят, какво се е случило. А когато чули, че умрелият бедняк е същият Алексий, за който така дълго тъгували, те с рев и стенание излезли от своя затвор, промъкнали се през тълпата и прегърнали бездиханното тяло. Всички плачели, като гледали тяхната дълбока и безутешна тъга.
Одърът с тялото на праведния Алексий бил подложен на площада по заръка на царя и папата и жителите на Рим идвали да се поклонят на светите мощи на Божия човек.
Името е от гръцки език и значи " бранител ".
Преподобни Алексий бил единствен наследник на Евфимиан и Аглаида – благочестиви, знатни и богати християни в Рим, живели през ІV век. Той получил положително обучение и от ранни години обикнал господ. Родителите му го оженили за красиво момиче от царски жанр, само че вечерта след сватбения ден, Алексий дал златния пръстен и скъпоценния си пояс на девойката и й споделил: " Пази това и Бог да бъде сред мене и тебе ". След това влезнал в своята обособена спалня, съблякъл си сърмените облекла със скъпоценни камъни и скрито напуснал бащиния замък и отпътувал от града. Той пристигнал на пристанището, качил се на транспортен съд и се отправил за Лаодикия (Мала Азия). През всичкото време по пътя той молел Бога да го избави от светската суетност и да го удостои на страшния съд да застане от дясната Му страна. От Лаодикия Алексий отишъл в Месопотамия, град Едеса, гдето се намирал неръкотворният облик на Спасителя. Там Алексий раздал парите си на бедните, а самичък почнал да живее като бедняк пред храм " Св. Богородица ". Той се хранел от подаяния, през деня и нощем се молел и всяка неделя се причащавал със светите Тайни.
Така живял 17 години. После Алексий решил да отиде в Рим и там да живее към дома на своя татко.
Приближавайки се до родителската къща, той срещнал татко си, който се прибирал от царския замък, съпроводен от многочислени прислужници. Алексий му се поклонил до земята и споделил: " Рабе Божи, смили се над мене бедния и дай ми ъгъл в твоя дом, с цел да мога да се храня с трохите, които падат от трапезата ти! А Господ ще те благослови и ще ти даде царството небесно, и в случай че имаш някого от твоите близки да странства, ще го завърне наред. " Тия последни думи напомнили на Евфимиан за обичания му наследник. Той се просълзил, заповядал да дадат на просяка една барака до неговия дом и, обръщайки се към прислужниците, споделил: " Ще дам премия на тоя от вас, който ще се грижи за просяка и ще му носи храна от моята софра ".
Така почнал да живее св. Алексий пред вратите на бащиния дом. Никой не могъл да го познае, тъй като седемнадесет години, прекарани в беднотия и ограничения, напълно изменили неговата осанка. Всеки ден един от прислужниците донасял на бедняка храна от трапезата на бащата, само че той я раздавал на бедните, като самичък се задоволявал с самун и вода. Непрестанно се молел, причастявал се всяка неделя, понасял с най-голямо самообладание бедността, презрението и оскърбленията, постоянно нанасяни му от прислужниците, които му се присмивали, хулели го и даже от време на време го биели. По-тежко за него било едно друго тестване: в своята барака, която се намирала до самия бащин дом, той могъл да чува рева и риданията на майка си и жена си, които не преставали да тъжат за него. Но той твърдо решил да принесе тая обвързаност в жертва на Бога и до дъно устоял в своето желание.
Тъй минали още 17 години. Бог предезвестил на Алексий близката му гибел. Тогава той изискал хартия и мастило от прислужникът, който го наглеждал, и описал целия си живот от момента, в който напуснал бащиния дом.
Около това време, както споделя преданието, папа Инокентий служел божествена литургия, на която участвал и цар Хонорий (395-423). През време на богослужението внезапно всички чули думите: " Потърсете Божия Човек, който се готви да излезе от тялото, с цел да се помоли за града! ". Всички били обзети от боязън и недоумявали – за кого ли се отнасят тия думи! Но на другия ден през време на всенощната църковна работа същият загадъчен глас споделил: " В дома на Евфимиан търсете Божия човек! ".
Царят и папата сами поискали да отидат в дома на Евфимиан. Той излязъл да ги посрещне съгласно обичая със свещи и тамян.
Веднага в стаята, където се намирали с Евфимиан царят и папата, влезнал прислужникът, комуто било поръчано да се грижи за Алексий и рекъл: " Господарю, не е ли оня бедняк, който ми повери ти, индивидът Божи? Той цяла нощ прекарва в молитва, съблюдава непоколебим пост и понася оскърбленията с самообладание и благост. " Като чул това, Евфимиан се отправил в колибата, в която живеел Алексий, и го повикал от прозореца, само че отговор нямало. Повикал го три пъти и като не получил отговор, влезнал в колибата. Там просякът лежал мъртъв. Лицето му било покрито. В ръцете му имало изписана хартия. Евфимиан разкрил лицето му и видял, че сияе с невероятна светлина. Той изискал да вземе хартията, само че не могъл да я изтръгне от ръцете на умрелия.Тогава се върнал в дома и споделил на императора и папата: " Намерих този, който търсим, само че го открих към този момент мъртъв. " Царят заповядал да подготвят богат одър; изнесли тялото на просяка от бедната барака, сложили го на одъра и всички коленичили и му се поклонили.
Тогава императорът взел от ръката на умрелия изписаната хартия и измежду общо безмълвие, почнали да четат написаното. Евфимиан скоро разбрал, кой е бил покойникът. Съкрушен от тъга, той паднал на земята, ридаел и прегръщал мъртвото тяло на сина си Аглаида и снаха й, като чули виковете и риданията, поискали да узнаят, какво се е случило. А когато чули, че умрелият бедняк е същият Алексий, за който така дълго тъгували, те с рев и стенание излезли от своя затвор, промъкнали се през тълпата и прегърнали бездиханното тяло. Всички плачели, като гледали тяхната дълбока и безутешна тъга.
Одърът с тялото на праведния Алексий бил подложен на площада по заръка на царя и папата и жителите на Рим идвали да се поклонят на светите мощи на Божия човек.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ