Аферата Врана
"Царете не се раждат, те са плод на универсална илюзия. "
Джордж Бърнард Шоу (1856-1950), британски публицист от ирландски генезис, журналист
Мнозина се притеглят от опцията да са артисти в живота за набиране на лична полза. Препятствието да осъществят това си желание е единствено до момента в който си намерят подобаващ репертоар за уцелването на джакпота от казиното на ориста.
Този проблем в житейския кастинг персоната Симеон Сакскобургготски въобще не се е напъвала да позволи. Репертоарът му е бил поднесен на тепсия от обществените инженери на българската реалност след 10 ноември 1989 година Наричани още и "Кукловодите от Задкулисието ".
Според неписаните им служебни характерности те в никакъв случай не са тарашили пасажерите в публичния превоз - дори и не се возят въобще в него. Нито пък изкусно измъкват мъжки портфейли и дамски портмонета в влиятелни молове и първокласни заведения. Не им хрумва да развихрят дарбите си и в банковите салони. Нали техният късмет там да отмъкнат милиарди е еднакъв на нула.
Всъщност те са българските остапбендеровци на машинациите per fas et nefas, т.е. с всички разрешени и непозволени средства. Когато е належащо за реализиране на задачите им, дори ловко практикуват обществено инженерство. Талантливо изфабрикуват примамливи миражи за всеобща консумация. И до момента в който хората се зомбират от следващата сладникава псевдонадежда, те ограбват действителността в България, с цел да попълнят сбирките си от финикийски знаци, и то на пачки.
... Годината е 1999-а. На стартовото блокче е опънал шпайк планът "Симеон Сакскобургготски ". В него на едноименния господин е отредена роля, въпреки и второстепенна. Затова и, както прилича, му се следва подобаващ, въпреки и непретенциозен, единствено от неколкостотин милиона лв., хонорар. Главните функции и основните възнаграждения са за създателите на плана - джебчиите на едро.
Започва същинската история за требването на полагаемия се на Симеон Сакскобургготски хонорар.
През същата 1999 година, там някъде по рафтовете на архивите на Софийския градски съд, тихомълком прашясва, още от 1928 година, един проекто-нотариален акт. Незаверен като автентичен юридически документ за благосъстоятелност. Е, в случай че нотариус Тодор Капитанов - ІV нотариус при Софийския областен съд, беше приел основателността на фактическата страна за издаването на този нотариален акт, то той би бил записан в т. VІІІ под № 159, указател 159, дело № 328/1928 година И би удостоверил, след процедура на обстоятелствена инспекция, че Интендантството на Цивилната листа (държавната институция, обслужваща цар Борис ІІІ), е притежател на неподвижен парцел в землището на с. Горни Лозен, Софийско - имение (стопанство в местността "Врана " от към 2650 дка), само че не самият цар Борис ІІІ да е в качеството му на притежател.
Но не би. Нотариус Тодор Капитанов отхвърля да завери този "Проектъ Оригиналъ ", а точно затова в т. VІІІ, под същия номер 159, указател 159, само че към този момент като напълно друго нотариално дело - № 257/1928 година, обгербван със съответните таксови марки за 150 лева, е удостоверен - като автентичен - изцяло друг документ за благосъстоятелност. Отнася се не до имението - стопанство в местността "Врана ", а за придобиване на право на благосъстоятелност върху неподвижен парцел посредством обстоятелствена инспекция - населено място към 2 дка и морава от към 3 дка в землището на с. Обрадовци, Софийска околия, от две напълно разнообразни лица: Стоичко Грозданов и Мито Стоичков Грозданов, нямащи нищо общо с Интендантството на Цивилната листа.
Сагата с така наречен царски парцели продължава към този момент повече от 10 години. Тя отразява непримиримостта на гражданското общество у нас по отношение на
противозаконните измами
за въвеждането на лицата Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок, като наследници на някогашния цар Борис ІІІ, както и на други наследници по линия на някогашния цар Фердинанд, във притежание на разнообразни недвижими парцели в България, в това число и на гори и земи от горския фонд, също и на имението "Врана ". От дистанцията на времето съм безапелационен, че е налице "матросовска себеотрицателност " на магистратите от прокуратурата, която попречва върховенството на закона.
Хронологията на процесуалните маневри на алените тоги е недвусмислена: още през 2003 година Яне Янев слага казуса пред тогавашния основен прокурор Никола Филчев, само че прокуратурата безусловно го пуска "в коша " и, в безусловно нарушаване на всички законови периоди за осъществяване на следствие, се произнася официално чак през 2008 година, без никакви правни последици за нарушителите. През същия откъслек от време, в 2006 година, прокурор Моника Малинова от Софийска градска прокуратура приключва преписката, без да е изяснила изчерпателно фактическата страна на проблема: налице ли са или не престъпления при въвеждането във притежание на горепосочените лица. Две години по-късно нейната колежка М. Ачкаканова - зам. областен прокурор на Окръжна прокуратура-София, приключва кореспонденция от 2006 година по разказа на СОП, още веднъж обвързвана с така наречен царски парцели.
След подадения през 2009 година сигнал от Асоциацията за битка срещу корупцията в България (А.Б.К.Б.), отново по същия проблем, от Апелативна прокуратура-София, се произнесе прокурор М. Лазарова, като още веднъж по общоприетия фиктивен метод приключи преписката заради "липса на закононарушение ", макар че в началото образува наказателно произвеждане против "неизвестни причинители ". Разследването е дали е осъществено закононарушение по член 282, алинея 1 от Наказателен кодекс за персонална полза заради обстоятелството, че е било осъществено въвеждане два пъти във притежание на по 4521,479 дка гори, от страна на поземлената комисия в Самоков, на горепосочените "наследници ".
Последвалото обжалване от А.Б.К.Б. още веднъж е отхвърлено - този път от прокурор Павлина Николова от Върховна касационна прокуратура. Въпреки че въобще не е било разследвано налице ли е полза на членове от поземлената комисия, както и дали те не са били обект на партиен напън. Още по-малко е била разследвана машинацията, обвързвана с имението "Врана ", за закононарушение по член 308, алинея 3 и член 310, алинея 1 от Наказателен кодекс. Конкретните данни за фактическата страна на
процедурата за измамата
са следните.
Софийският градски съд, по искане на пълномощника на Симеон Сакскобурготски и Мария-Луиза Хробок - Асен Ошанов, издава заверено копие от документ от 1928 година Какво в действителност съставлява той? Това е упоменатият към този момент проекто-оригинал за нотариален акт, въз основа на обстоятелствена инспекция, само че първата му страница е била преснета, като е било заличено изписаното в най-горния десен ъгъл "Проектъ Оригиналъ ", а печатът на Софийския градски съд доста изкусно е подложен навръх мястото, където е следвало да се намира подписът на нотариуса. Но проекто-оригиналът не е бил подписан от нотариус. Затова и не е бил въобще обгербван с таксова марка. А издаденото копие напълно неслучайно не е било показано за отчет пред арбитър.
Трябва особено да отбележа изключителната честност на Тодор Капитанов - ІV нотариус при Софийския областен съд, с помощта на който съществува доказателство за недействителността на вписването на "проекто-оригинала " на нотариален акт за благосъстоятелност върху неподвижен парцел по обстоятелствена инспекция, том VІІІ, № 159, указател 159, нотариално дело № 328/1928 година Ето за какво нотариусът Тодор Капитанов, в цялостно сходство със закона за нотариусите и мировите съдии, които правят нотариални каузи, е подвързал неподписания от него нотариален акт за благосъстоятелност върху неподвижен парцел по обстоятелствена инспекция, том VІІІ, № 159, указател 159, нотариално дело № 328/1928 година, от 12 септември 1928 година, в книгата за нотариални актове, като изцяло законосъобразно не е зачел неговото деяние. Поради това, вместо да даде идващия номер 160 на нотариалния акт за право на благосъстоятелност върху неподвижен парцел, прието посредством обстоятелствена инспекция, по нотариално дело № 257/1928 година, осъществен два дни по-късно, след представянето на гореупоменатия "проект-оригинал ", на 14 септември 1928 година нотариус Тодор Капитанов вписва под том VІІІ, № 159, указател 159, нотариално дело № 257/1928 година, точно упоменатите по-рано напълно разнообразни лица - Стоичко Грозданов и Мито Стоичков Грозданов, които по отминалост стават притежатели върху парцели в землището на с. Обрадовци, Софийска околия.
По този метод се опровергава изказванието на пълномощниците на Симеон Сакскобурготски и Мария-Луиза Хробок, че оригиналът на нотариален акт том VІІІ, № 159, нотариално дело № 328/1928 година, е погубен, заради изминал период на предпазване. ПОДПИСАН ОРИГИНАЛ НА ТАКЪВ НОТАРИАЛЕН АКТ ПРОСТО НЕ СЪЩЕСТВУВА В ДОКУМЕНТАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО. А с цел да прикрият неналичието на автентичен, вписан в нотариалните книги нотариален акт за придобиване право на благосъстоятелност върху имението "Врана " от към 2650 дка, в землището на с. Горни Лозен, Софийско, въпреки и по отминалост, в интерес на Интенданството на Цивилната листа, Симеон Сакскобурготски и Мария-Луиза Хробок, посредством своя прокурист Асен Ошанов, се доставят със Съдебно уверение от дело 328/1928 година, ІІ нотариус от 19.02.2004 година, в което се показва, че в Актовата книга (том VІІ от 1927 година, том VІІІ от 1927 година и том ІХ от 1928 г.), на ІV нотариус при Софийския областен съд, е разказан нотариален акт за благосъстоятелност върху неподвижен парцел по обстоятелствена инспекция - том VІІІ, № 159, нотариално дело № 328/1928 година "
Ето че "мачът " сред гражданското общество и тимът на дамите и мъжете в червени тоги е пред своя край. Засега резултатът е 1:0. Успешният удар против върховенството на закона е след тъкмо попадение на Софийска районна прокуратура. "Златен гол ". На Елена Ангелова Пунгова, в качеството й на "младши експерт " - зав. работа в Съдебната палата - обща архива, е повдигнато обвиняване за закононарушение по член 311, алинея 1 - сформиране на формален документ, в който са открити погрешни условия - засяга се "проекто-оригиналът " на нотариалния акт за "Врана ", неиздаден като автентичен.
По този метод СРП дефинитивно осуетява опцията досъдебното произвеждане да бъде по член 310, алинея 1, против длъжностно лице, което е преправило наличие на формален документ, за имотна полза. Като в хода на следствието бъдат открити заинтригуваните съучастници, против които също да бъде повдигнато обвиняване, само че към този момент по член 308, алинея 3, с следващо лишаване на имотната полза (имението "Врана "), в интерес на страната. Нали точно това е задачата - на Симеон Сакскобурготски никога да не се наложи да връща даже част от "хонорара ".
Но тимът в червени тоги има освен дългогодишна разнообразна процедура, а и задълбочена теоретична подготовка. И знае по какъв начин ловко да помогне на съда да надпише досието по делото за престъпното прекачване на собствеността върху имението "Врана " със
"Случаят е завършен, забравете! "
По сходство на великите артисти от театралната сцена, въпреки и публично неуличен като съизвършител в документно закононарушение, господинът Симеон Сакскобургготски се е вживял изцяло в ролята на драматичен херой от Шекспирова пиеса, незаслужено ограбен (имотно) от злата Фата. Но вместо популярната фраза "Половин кралство за един кон ", финалната поанта на трагикокомедията е: "Цяла чест за едно имение! "
Комичното за публиката в обстановката е, че един субект с претенцията по какъв начин "няма аспирации към властта, тъй като тя му принадлежи по право ", и с наследствено знание по отношение на паноптикума от всемирски интриги във всекидневието, не е прозрял навреме, че ще бъде използван и изпързалян от Кукловодите, като даже няма да има шанса да пие една студена вода от имението "Врана ".
Оттук произтича и нещастието в персонален проект за Симеон Сакскобургготски. Какво пък - сляп карти не играе в казиното на живота. Че нали може колодата карти да бъде маркирана или даже да бъде сменена.
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Джордж Бърнард Шоу (1856-1950), британски публицист от ирландски генезис, журналист
Мнозина се притеглят от опцията да са артисти в живота за набиране на лична полза. Препятствието да осъществят това си желание е единствено до момента в който си намерят подобаващ репертоар за уцелването на джакпота от казиното на ориста.
Този проблем в житейския кастинг персоната Симеон Сакскобургготски въобще не се е напъвала да позволи. Репертоарът му е бил поднесен на тепсия от обществените инженери на българската реалност след 10 ноември 1989 година Наричани още и "Кукловодите от Задкулисието ".
Според неписаните им служебни характерности те в никакъв случай не са тарашили пасажерите в публичния превоз - дори и не се возят въобще в него. Нито пък изкусно измъкват мъжки портфейли и дамски портмонета в влиятелни молове и първокласни заведения. Не им хрумва да развихрят дарбите си и в банковите салони. Нали техният късмет там да отмъкнат милиарди е еднакъв на нула.
Всъщност те са българските остапбендеровци на машинациите per fas et nefas, т.е. с всички разрешени и непозволени средства. Когато е належащо за реализиране на задачите им, дори ловко практикуват обществено инженерство. Талантливо изфабрикуват примамливи миражи за всеобща консумация. И до момента в който хората се зомбират от следващата сладникава псевдонадежда, те ограбват действителността в България, с цел да попълнят сбирките си от финикийски знаци, и то на пачки.
... Годината е 1999-а. На стартовото блокче е опънал шпайк планът "Симеон Сакскобургготски ". В него на едноименния господин е отредена роля, въпреки и второстепенна. Затова и, както прилича, му се следва подобаващ, въпреки и непретенциозен, единствено от неколкостотин милиона лв., хонорар. Главните функции и основните възнаграждения са за създателите на плана - джебчиите на едро.
Започва същинската история за требването на полагаемия се на Симеон Сакскобургготски хонорар.
През същата 1999 година, там някъде по рафтовете на архивите на Софийския градски съд, тихомълком прашясва, още от 1928 година, един проекто-нотариален акт. Незаверен като автентичен юридически документ за благосъстоятелност. Е, в случай че нотариус Тодор Капитанов - ІV нотариус при Софийския областен съд, беше приел основателността на фактическата страна за издаването на този нотариален акт, то той би бил записан в т. VІІІ под № 159, указател 159, дело № 328/1928 година И би удостоверил, след процедура на обстоятелствена инспекция, че Интендантството на Цивилната листа (държавната институция, обслужваща цар Борис ІІІ), е притежател на неподвижен парцел в землището на с. Горни Лозен, Софийско - имение (стопанство в местността "Врана " от към 2650 дка), само че не самият цар Борис ІІІ да е в качеството му на притежател.
Но не би. Нотариус Тодор Капитанов отхвърля да завери този "Проектъ Оригиналъ ", а точно затова в т. VІІІ, под същия номер 159, указател 159, само че към този момент като напълно друго нотариално дело - № 257/1928 година, обгербван със съответните таксови марки за 150 лева, е удостоверен - като автентичен - изцяло друг документ за благосъстоятелност. Отнася се не до имението - стопанство в местността "Врана ", а за придобиване на право на благосъстоятелност върху неподвижен парцел посредством обстоятелствена инспекция - населено място към 2 дка и морава от към 3 дка в землището на с. Обрадовци, Софийска околия, от две напълно разнообразни лица: Стоичко Грозданов и Мито Стоичков Грозданов, нямащи нищо общо с Интендантството на Цивилната листа.
Сагата с така наречен царски парцели продължава към този момент повече от 10 години. Тя отразява непримиримостта на гражданското общество у нас по отношение на
противозаконните измами
за въвеждането на лицата Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок, като наследници на някогашния цар Борис ІІІ, както и на други наследници по линия на някогашния цар Фердинанд, във притежание на разнообразни недвижими парцели в България, в това число и на гори и земи от горския фонд, също и на имението "Врана ". От дистанцията на времето съм безапелационен, че е налице "матросовска себеотрицателност " на магистратите от прокуратурата, която попречва върховенството на закона.
Хронологията на процесуалните маневри на алените тоги е недвусмислена: още през 2003 година Яне Янев слага казуса пред тогавашния основен прокурор Никола Филчев, само че прокуратурата безусловно го пуска "в коша " и, в безусловно нарушаване на всички законови периоди за осъществяване на следствие, се произнася официално чак през 2008 година, без никакви правни последици за нарушителите. През същия откъслек от време, в 2006 година, прокурор Моника Малинова от Софийска градска прокуратура приключва преписката, без да е изяснила изчерпателно фактическата страна на проблема: налице ли са или не престъпления при въвеждането във притежание на горепосочените лица. Две години по-късно нейната колежка М. Ачкаканова - зам. областен прокурор на Окръжна прокуратура-София, приключва кореспонденция от 2006 година по разказа на СОП, още веднъж обвързвана с така наречен царски парцели.
След подадения през 2009 година сигнал от Асоциацията за битка срещу корупцията в България (А.Б.К.Б.), отново по същия проблем, от Апелативна прокуратура-София, се произнесе прокурор М. Лазарова, като още веднъж по общоприетия фиктивен метод приключи преписката заради "липса на закононарушение ", макар че в началото образува наказателно произвеждане против "неизвестни причинители ". Разследването е дали е осъществено закононарушение по член 282, алинея 1 от Наказателен кодекс за персонална полза заради обстоятелството, че е било осъществено въвеждане два пъти във притежание на по 4521,479 дка гори, от страна на поземлената комисия в Самоков, на горепосочените "наследници ".
Последвалото обжалване от А.Б.К.Б. още веднъж е отхвърлено - този път от прокурор Павлина Николова от Върховна касационна прокуратура. Въпреки че въобще не е било разследвано налице ли е полза на членове от поземлената комисия, както и дали те не са били обект на партиен напън. Още по-малко е била разследвана машинацията, обвързвана с имението "Врана ", за закононарушение по член 308, алинея 3 и член 310, алинея 1 от Наказателен кодекс. Конкретните данни за фактическата страна на
процедурата за измамата
са следните.
Софийският градски съд, по искане на пълномощника на Симеон Сакскобурготски и Мария-Луиза Хробок - Асен Ошанов, издава заверено копие от документ от 1928 година Какво в действителност съставлява той? Това е упоменатият към този момент проекто-оригинал за нотариален акт, въз основа на обстоятелствена инспекция, само че първата му страница е била преснета, като е било заличено изписаното в най-горния десен ъгъл "Проектъ Оригиналъ ", а печатът на Софийския градски съд доста изкусно е подложен навръх мястото, където е следвало да се намира подписът на нотариуса. Но проекто-оригиналът не е бил подписан от нотариус. Затова и не е бил въобще обгербван с таксова марка. А издаденото копие напълно неслучайно не е било показано за отчет пред арбитър.
Трябва особено да отбележа изключителната честност на Тодор Капитанов - ІV нотариус при Софийския областен съд, с помощта на който съществува доказателство за недействителността на вписването на "проекто-оригинала " на нотариален акт за благосъстоятелност върху неподвижен парцел по обстоятелствена инспекция, том VІІІ, № 159, указател 159, нотариално дело № 328/1928 година Ето за какво нотариусът Тодор Капитанов, в цялостно сходство със закона за нотариусите и мировите съдии, които правят нотариални каузи, е подвързал неподписания от него нотариален акт за благосъстоятелност върху неподвижен парцел по обстоятелствена инспекция, том VІІІ, № 159, указател 159, нотариално дело № 328/1928 година, от 12 септември 1928 година, в книгата за нотариални актове, като изцяло законосъобразно не е зачел неговото деяние. Поради това, вместо да даде идващия номер 160 на нотариалния акт за право на благосъстоятелност върху неподвижен парцел, прието посредством обстоятелствена инспекция, по нотариално дело № 257/1928 година, осъществен два дни по-късно, след представянето на гореупоменатия "проект-оригинал ", на 14 септември 1928 година нотариус Тодор Капитанов вписва под том VІІІ, № 159, указател 159, нотариално дело № 257/1928 година, точно упоменатите по-рано напълно разнообразни лица - Стоичко Грозданов и Мито Стоичков Грозданов, които по отминалост стават притежатели върху парцели в землището на с. Обрадовци, Софийска околия.
По този метод се опровергава изказванието на пълномощниците на Симеон Сакскобурготски и Мария-Луиза Хробок, че оригиналът на нотариален акт том VІІІ, № 159, нотариално дело № 328/1928 година, е погубен, заради изминал период на предпазване. ПОДПИСАН ОРИГИНАЛ НА ТАКЪВ НОТАРИАЛЕН АКТ ПРОСТО НЕ СЪЩЕСТВУВА В ДОКУМЕНТАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО. А с цел да прикрият неналичието на автентичен, вписан в нотариалните книги нотариален акт за придобиване право на благосъстоятелност върху имението "Врана " от към 2650 дка, в землището на с. Горни Лозен, Софийско, въпреки и по отминалост, в интерес на Интенданството на Цивилната листа, Симеон Сакскобурготски и Мария-Луиза Хробок, посредством своя прокурист Асен Ошанов, се доставят със Съдебно уверение от дело 328/1928 година, ІІ нотариус от 19.02.2004 година, в което се показва, че в Актовата книга (том VІІ от 1927 година, том VІІІ от 1927 година и том ІХ от 1928 г.), на ІV нотариус при Софийския областен съд, е разказан нотариален акт за благосъстоятелност върху неподвижен парцел по обстоятелствена инспекция - том VІІІ, № 159, нотариално дело № 328/1928 година "
Ето че "мачът " сред гражданското общество и тимът на дамите и мъжете в червени тоги е пред своя край. Засега резултатът е 1:0. Успешният удар против върховенството на закона е след тъкмо попадение на Софийска районна прокуратура. "Златен гол ". На Елена Ангелова Пунгова, в качеството й на "младши експерт " - зав. работа в Съдебната палата - обща архива, е повдигнато обвиняване за закононарушение по член 311, алинея 1 - сформиране на формален документ, в който са открити погрешни условия - засяга се "проекто-оригиналът " на нотариалния акт за "Врана ", неиздаден като автентичен.
По този метод СРП дефинитивно осуетява опцията досъдебното произвеждане да бъде по член 310, алинея 1, против длъжностно лице, което е преправило наличие на формален документ, за имотна полза. Като в хода на следствието бъдат открити заинтригуваните съучастници, против които също да бъде повдигнато обвиняване, само че към този момент по член 308, алинея 3, с следващо лишаване на имотната полза (имението "Врана "), в интерес на страната. Нали точно това е задачата - на Симеон Сакскобурготски никога да не се наложи да връща даже част от "хонорара ".
Но тимът в червени тоги има освен дългогодишна разнообразна процедура, а и задълбочена теоретична подготовка. И знае по какъв начин ловко да помогне на съда да надпише досието по делото за престъпното прекачване на собствеността върху имението "Врана " със
"Случаят е завършен, забравете! "
По сходство на великите артисти от театралната сцена, въпреки и публично неуличен като съизвършител в документно закононарушение, господинът Симеон Сакскобургготски се е вживял изцяло в ролята на драматичен херой от Шекспирова пиеса, незаслужено ограбен (имотно) от злата Фата. Но вместо популярната фраза "Половин кралство за един кон ", финалната поанта на трагикокомедията е: "Цяла чест за едно имение! "
Комичното за публиката в обстановката е, че един субект с претенцията по какъв начин "няма аспирации към властта, тъй като тя му принадлежи по право ", и с наследствено знание по отношение на паноптикума от всемирски интриги във всекидневието, не е прозрял навреме, че ще бъде използван и изпързалян от Кукловодите, като даже няма да има шанса да пие една студена вода от имението "Врана ".
Оттук произтича и нещастието в персонален проект за Симеон Сакскобургготски. Какво пък - сляп карти не играе в казиното на живота. Че нали може колодата карти да бъде маркирана или даже да бъде сменена.
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ