Спасителят Красимир Каракашев от НОРБ: Плащаме си за всичко...
Трябва страната да оказва помощ както на общинските доброволни формирования, по този начин и на частните. Tова изрично мнение изрази пред „ Марица “ Красимир Каракашев, който е началник на Доброволното формирование „ Национален отряд за реакция при бедствия “ (НОРБ) - Пловдив.
Докато общинските доброволни формирования получават финансова поддръжка от страната, то това не важи за частните такива.
При частните субсидирането идва от личния джоб на доброволците, означи Каракашев.
„ По принцип избавителната активност е скъпо нещо. Общинските формирования се субсидират от страната с избрани суми. Дали ще си правят работата, дали изобщо ще излязат за пожар, или не, страната това не я интересува, тя дава пари. Частните формирования си заплащат от джоба всяко едно излизане. Ето да вземем за пример плащаме си от джоба „ Гражданска отговорност “ на буса, с който разполагаме. Четири гуми втора ръка, тъй като не може да си позволим нови - от джоба. Миналата седмица съм заредил гориво за 100 лева - отново от джоба. Следващата отново ще заредя. Това е единствено и единствено да оказвам помощ. Или го имаш в себе си, или го нямаш. Скъпо е. Ако искаш да имаш съответни защитни средства - каска, облекло, обувки, ръкавици, и те костват пари. 70-80 лева костват пожарникарски ръкавици, и то втора ръка “, разяснява Каракашев.
Той е безапелационен, че в случай че страната стартира да следи какъв брой пари дава за общинските доброволни формирования и какъв брой пари се губят по трасето, ще се хване за главата. „ Има и друго нещо - по какъв начин се прави инспекция дали в едно общинско формирование има пари, или ги няма. Ние ще дойдем еди-кога си, оправете си бакиите, след това ще дойдем и ще забележим, че всичко е наред “, уточни той. Каракашев разяснява, че тук всичко се случва „ по български “ и по този начин по тематиката с доброволчеството освен вървим обратно, а обратно и встрани.
На въпрос дали имат комфорта да отсъстват от работа когато и да е, в което има зародило произшествие, Каракашев уточни, че персонално при него подобен проблем няма. „ Когато бяхме в Турция 9 дни поради опустошителното земетресение, аз си получих цялата брутна заплата без грам удръжка, без да употребявам нито ден заплатен или неплатен отпуск. Винаги, когато кажа на началниците, че има пожар, те ми споделят „ Оправяй се и тръгвай! “. Има работодатели, които са цялостна диаметралност. Обществото ни не е дорасло за доброволчеството “, счита той.
Красимир Каракашев добави, че скоро при разискване с властта за въвеждане на специфични режими за доброволците се е опитал да изясни, че с цел да са потребни, доброволците би трябвало да стигат оптимално бързо до мястото на пожар. „ От противоположната страна споделят: „ Ами в случай че злоупотребиш? ". Аз подсигурявам, че все някой ще злоупотреби, само че за това си има полиция. Има си способи, има си механизми, с цел да се обезпечи доброволците да отидат бързо до произшествието и да го унищожават. Колкото повече подготвени хора са на едно произшествие, толкоз по-бързо ще се оправят. Пожарната е главната мощ, само че ние оказваме помощ, тъй като не <210> доближават силите “, разяснява още доброволецът.
Той акцентира, че от извънредно значение са качественото образование на доброволците и сигурността.
„ По репортажи гледаме момчета с потници, без потници, с джапанки, кой хванал бутилка, кой кофа, тръгнали да гасят пожар. Никой не мисли за сигурността. Ние по тази причина сме срещу такива доброволци да вървят на пожари. Миналата година имаше три случая на потърпевши момчета. Единият - този със Светослав, стана прочут в цяла България. Затова постоянно съм казвал, че образованието на един доброволец е най-важното. Всеки си мисли „ отивам, туптя и изгасям “. Всички са рицари без ризница, както им споделям аз, хванали тупалката и тръгнали да се хвърлят в огъня, а в никакъв случай през живота си не са виждали пожар - уточни Каракашев и допълни. - Като си обучиш едни хора, ти ще им имаш доверие. “
Бившият началник на Пожарната в Пловдив Георги Мангараков, който се пенсионира, е имал голямо доверие на него и екипа му. „ До такава степен, че в 2.30 часа ни прикани да оказваме помощ за пожар в Кричим. Тогава бяхме Доброволно формирование „ Мейдей “. Остави ни да пазим четири къщи. Аз съм бил на взаимни наряди с пожарната и съм предал опита на момчетата от екипа. Мангараков знаеше, че ще създадем всичко допустимо както да загасим пожар, по този начин и да не пострадаме “, уточни Каракашев.
Той акцентира, че кметовете на общините и ръководителите на доброволни формирования имат голямо значение за това по какъв начин ще се развива самото формирование. Има кметове, които отделят общински бюджет, има и кметове, които 13 години не се научиха даже по какъв начин да си вдигнат формированието при потребност. Всичко е до самосъзнанието на кметове, ръководители и на самите доброволци. Акъл на властимащите дават хора, които работят на бюро и не са виждали пожар “, уточни още доброволецът.
Към момента Доброволното формирование „ Национален отряд за реакция при бедствия “ (НОРБ) - Пловдив търси петима души, които да се причислят към екипа.
„ Искам нещата да се случват както е редно. Момчета демонстрират предпочитание, само че споделят, че на работа даже не могат да вдигнат телефона, камо ли да излизат за пожари. Когато някой реши да се отдаде на доброволчеството, би трябвало да му намеря съответно облекло. Трябва да дам някакви средства да премине курс на образование, би трябвало да го дообуча, да го вардя. И сътрудници пожарникари ми оказват помощ за образование. Трябва да са подготвени по този начин, че да знам, че даже и мен да ме няма на място, момчетата ще се приберат живи и здрави при фамилиите си “, разяснява Каракашев.
Националната асоциация на доброволците ни подкрепя доколкото може, също така следва да си имаме личен пожарен автомобил ", сподели още той.
По думите на Каракашев, в Пловдивско работят над 20 доброволни формирования. „ Където и да идем на пожари, сме едни и същи хора. Останалите, които са записани като доброволци, или нямали време, или не съумели да ги съберат, с цел да дойдат “, добави той.
Уволниха воин от пожарите над Илинденци
Доброволец, който оказва помощ в гасенето на пожарите, беше изпъден от работа. Щерю Сидеров, от спешното звено на община Петрич, е помагал за потушаването на огнената буря над село Илинденци.
След близо 14 часа изтощителна битка с огъня в сложния терен на Пирин Щерю Сидеров отива на работа. Вместо с " добър ден ", шефът му го посреща с обиди и го гони от работното му място, описа преди няколко дни Българска национална телевизия.
Работникът твърди, че шефът му неколкократно го питал: " Пожарът ли ти е по-голям от работата тук? ", а той му обяснявал, че е имало бедстващи хора и е трябвало да помогне. Работодателят - гръцки притежател, очевидно обиден, се нахвърлил на Щерю с още обиди и физическа кавга.
Доброволецът е уведомил директния си шеф, че ще отсъства поради усложнената обстановка с пожарите. От Общината в Петрич също са уведомили компанията документално, на което са дали отговор: " Да, несъмнено, няма проблем! ". " Ние сме си спазили целия ред документи. Няма по какъв начин да пуснем уведомлението по-рано, преди да знаем дали съответният доброволец може да се включи ", съобщи пред Българска национална телевизия Кирил Стойков - секретар на Община Петрич и началник на общинското спешно звено.
Щерю не е публично освободен от работа, само че държанието на работодателя го наскърбява. Затова през днешния ден подаде публично предизвестието си за овакантяване. След като казусът стана прочут от медиите, шефът отхвърли да одобри молбата му. Намесва се и Инспекцията по труда. Впоследствие обаче шефът на цеха за дограма вади нова версия - че не е посягал на Щерю, а в противен случай, той отказвал да си прави работата.
Докато общинските доброволни формирования получават финансова поддръжка от страната, то това не важи за частните такива.
При частните субсидирането идва от личния джоб на доброволците, означи Каракашев.
„ По принцип избавителната активност е скъпо нещо. Общинските формирования се субсидират от страната с избрани суми. Дали ще си правят работата, дали изобщо ще излязат за пожар, или не, страната това не я интересува, тя дава пари. Частните формирования си заплащат от джоба всяко едно излизане. Ето да вземем за пример плащаме си от джоба „ Гражданска отговорност “ на буса, с който разполагаме. Четири гуми втора ръка, тъй като не може да си позволим нови - от джоба. Миналата седмица съм заредил гориво за 100 лева - отново от джоба. Следващата отново ще заредя. Това е единствено и единствено да оказвам помощ. Или го имаш в себе си, или го нямаш. Скъпо е. Ако искаш да имаш съответни защитни средства - каска, облекло, обувки, ръкавици, и те костват пари. 70-80 лева костват пожарникарски ръкавици, и то втора ръка “, разяснява Каракашев.
Той е безапелационен, че в случай че страната стартира да следи какъв брой пари дава за общинските доброволни формирования и какъв брой пари се губят по трасето, ще се хване за главата. „ Има и друго нещо - по какъв начин се прави инспекция дали в едно общинско формирование има пари, или ги няма. Ние ще дойдем еди-кога си, оправете си бакиите, след това ще дойдем и ще забележим, че всичко е наред “, уточни той. Каракашев разяснява, че тук всичко се случва „ по български “ и по този начин по тематиката с доброволчеството освен вървим обратно, а обратно и встрани.
На въпрос дали имат комфорта да отсъстват от работа когато и да е, в което има зародило произшествие, Каракашев уточни, че персонално при него подобен проблем няма. „ Когато бяхме в Турция 9 дни поради опустошителното земетресение, аз си получих цялата брутна заплата без грам удръжка, без да употребявам нито ден заплатен или неплатен отпуск. Винаги, когато кажа на началниците, че има пожар, те ми споделят „ Оправяй се и тръгвай! “. Има работодатели, които са цялостна диаметралност. Обществото ни не е дорасло за доброволчеството “, счита той.
Красимир Каракашев добави, че скоро при разискване с властта за въвеждане на специфични режими за доброволците се е опитал да изясни, че с цел да са потребни, доброволците би трябвало да стигат оптимално бързо до мястото на пожар. „ От противоположната страна споделят: „ Ами в случай че злоупотребиш? ". Аз подсигурявам, че все някой ще злоупотреби, само че за това си има полиция. Има си способи, има си механизми, с цел да се обезпечи доброволците да отидат бързо до произшествието и да го унищожават. Колкото повече подготвени хора са на едно произшествие, толкоз по-бързо ще се оправят. Пожарната е главната мощ, само че ние оказваме помощ, тъй като не <210> доближават силите “, разяснява още доброволецът.
Той акцентира, че от извънредно значение са качественото образование на доброволците и сигурността.
„ По репортажи гледаме момчета с потници, без потници, с джапанки, кой хванал бутилка, кой кофа, тръгнали да гасят пожар. Никой не мисли за сигурността. Ние по тази причина сме срещу такива доброволци да вървят на пожари. Миналата година имаше три случая на потърпевши момчета. Единият - този със Светослав, стана прочут в цяла България. Затова постоянно съм казвал, че образованието на един доброволец е най-важното. Всеки си мисли „ отивам, туптя и изгасям “. Всички са рицари без ризница, както им споделям аз, хванали тупалката и тръгнали да се хвърлят в огъня, а в никакъв случай през живота си не са виждали пожар - уточни Каракашев и допълни. - Като си обучиш едни хора, ти ще им имаш доверие. “
Бившият началник на Пожарната в Пловдив Георги Мангараков, който се пенсионира, е имал голямо доверие на него и екипа му. „ До такава степен, че в 2.30 часа ни прикани да оказваме помощ за пожар в Кричим. Тогава бяхме Доброволно формирование „ Мейдей “. Остави ни да пазим четири къщи. Аз съм бил на взаимни наряди с пожарната и съм предал опита на момчетата от екипа. Мангараков знаеше, че ще създадем всичко допустимо както да загасим пожар, по този начин и да не пострадаме “, уточни Каракашев.
Той акцентира, че кметовете на общините и ръководителите на доброволни формирования имат голямо значение за това по какъв начин ще се развива самото формирование. Има кметове, които отделят общински бюджет, има и кметове, които 13 години не се научиха даже по какъв начин да си вдигнат формированието при потребност. Всичко е до самосъзнанието на кметове, ръководители и на самите доброволци. Акъл на властимащите дават хора, които работят на бюро и не са виждали пожар “, уточни още доброволецът.
Към момента Доброволното формирование „ Национален отряд за реакция при бедствия “ (НОРБ) - Пловдив търси петима души, които да се причислят към екипа.
„ Искам нещата да се случват както е редно. Момчета демонстрират предпочитание, само че споделят, че на работа даже не могат да вдигнат телефона, камо ли да излизат за пожари. Когато някой реши да се отдаде на доброволчеството, би трябвало да му намеря съответно облекло. Трябва да дам някакви средства да премине курс на образование, би трябвало да го дообуча, да го вардя. И сътрудници пожарникари ми оказват помощ за образование. Трябва да са подготвени по този начин, че да знам, че даже и мен да ме няма на място, момчетата ще се приберат живи и здрави при фамилиите си “, разяснява Каракашев.
Националната асоциация на доброволците ни подкрепя доколкото може, също така следва да си имаме личен пожарен автомобил ", сподели още той.
По думите на Каракашев, в Пловдивско работят над 20 доброволни формирования. „ Където и да идем на пожари, сме едни и същи хора. Останалите, които са записани като доброволци, или нямали време, или не съумели да ги съберат, с цел да дойдат “, добави той.
Уволниха воин от пожарите над Илинденци
Доброволец, който оказва помощ в гасенето на пожарите, беше изпъден от работа. Щерю Сидеров, от спешното звено на община Петрич, е помагал за потушаването на огнената буря над село Илинденци.
След близо 14 часа изтощителна битка с огъня в сложния терен на Пирин Щерю Сидеров отива на работа. Вместо с " добър ден ", шефът му го посреща с обиди и го гони от работното му място, описа преди няколко дни Българска национална телевизия.
Работникът твърди, че шефът му неколкократно го питал: " Пожарът ли ти е по-голям от работата тук? ", а той му обяснявал, че е имало бедстващи хора и е трябвало да помогне. Работодателят - гръцки притежател, очевидно обиден, се нахвърлил на Щерю с още обиди и физическа кавга.
Доброволецът е уведомил директния си шеф, че ще отсъства поради усложнената обстановка с пожарите. От Общината в Петрич също са уведомили компанията документално, на което са дали отговор: " Да, несъмнено, няма проблем! ". " Ние сме си спазили целия ред документи. Няма по какъв начин да пуснем уведомлението по-рано, преди да знаем дали съответният доброволец може да се включи ", съобщи пред Българска национална телевизия Кирил Стойков - секретар на Община Петрич и началник на общинското спешно звено.
Щерю не е публично освободен от работа, само че държанието на работодателя го наскърбява. Затова през днешния ден подаде публично предизвестието си за овакантяване. След като казусът стана прочут от медиите, шефът отхвърли да одобри молбата му. Намесва се и Инспекцията по труда. Впоследствие обаче шефът на цеха за дограма вади нова версия - че не е посягал на Щерю, а в противен случай, той отказвал да си прави работата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ