Филип Димитров: Трябва да намерим изход от ситуацията със Северна Македония
„ Трябва да намерим излаз от обстановката със Северна Македония. Сигурен съм, че това не би могло обаче да бъде реализирано с едни размах, една среща или с едно взаимно заседание”. Това съобщи конституционният арбитър Филип Димитров - министър-председател на България (1991-1992 г.).
„ В България сега се приказва със суперлативи. След като година и половина слушаме всевъзможни неща за това какъв брой ужасна е била България, в този момент упованието е, с цел да бъдат оправдани тези неща, да има някакви изключителни резултати. На държавното управление несъмнено му е тежко, тъй като не може да направи такива”, сподели още той.
„ Надявам се, че ще бъдат открити рационалните решения, като мъдростта би трябвало да бъде проявена и от двете страни”, безапелационен бе Димитров.
Преди 30 години страната ни е първата в света, която признава Република Македония като самостоятелна страна. Тогава министър-председател е точно Филип Димитров.
„ От позиция на историята признаването на Македония беше верен ход. От позиция на позицията на България тогава в света той беше сполучлив. С това и с други неща България се вписа в кръга на страните, които да вземат участие в бъдеще в това, което най-общо назоваваме Западен свят – Европейски Съюз и НАТО”, описа той.
По думите му самият той тогава е нямал съмнения, само че е имал някои страхове. „ След като Македония разгласи независимостта си през септември чакахме решението на комисията Бадентер, с цел да имаме база, на която да стъпим. Бях уверен, че би трябвало да признаем Македония допустимо най-скоро”, сподели той.
Димитров напомни, че тогава задоволително от неговите сътрудници са били на неговото мнение. „ Желю Желев беше „ за”, само че не можеше да прояви сериозна самодейност, тъй като беше сред два тура на избори. Освен това той свика един съвещателен съвет в обстановка, в която огромна част от Народното събрание беше срещу, не беше ясно какво става в комисиите – едната беше „ за”, другата сякаш не. Ако беше взел тогава мнение това щеше да е неподходящо”, описа Димитров.
„ Тогава опозицията беше срещу само че имаше хора и в Съюз на демократичните сили – Стоян Ганев, Стефан Савов, както и доста други по-малко известни фигури, които бяха срещу това нещо”, добави той.
„ Нямаше никакъв външен напън, тъй като тогава нас още н ни взимаха насериозно. Ние бяхме страната, известна като най-верният спътник на Съветския съюз и която не се поставяше в едни кюп с Унгария, Полша и Чехословакия. Затова от нас се допускаше, че може да стартираме да вършим някакви балкански мурафети”, описа още Филип Димитров.
„ Конституционният съд ще се произнесе на 8 февруари дали министърът на правораздаването има право да желае предварително освобождение на основния прокурор”, разгласи Димитров, който е и докладчик по делото.
По думите му няма нищо основно в решението, което съдът ще произнесе. Отговорът на Конституционния съд се чака от правосъдния министър Надежда Йорданова, с цел да внесе във Висшия правосъден съвет ново искане за освобождението на Иван Гешев.
„ Няма нищо основно. Това, което министърът на правораздаването може да направи, е предложение за разискване дали да се прави предложение. Тогава, когато една изпълнителна власт се окуражи да навлиза в правосъдната система, това е нещо доста рисково. В момента конституционна опция да разисква основния прокурор има единствено Висш съдебен съвет и всяко посегателство на Висш съдебен съвет е нещо, което доста постоянно нови управляващи с революционни упоритости вършат, само че нормално се смята, че това е отклоняване от конституционните принципи”, сподели Филип Димитров.
„ В България сега се приказва със суперлативи. След като година и половина слушаме всевъзможни неща за това какъв брой ужасна е била България, в този момент упованието е, с цел да бъдат оправдани тези неща, да има някакви изключителни резултати. На държавното управление несъмнено му е тежко, тъй като не може да направи такива”, сподели още той.
„ Надявам се, че ще бъдат открити рационалните решения, като мъдростта би трябвало да бъде проявена и от двете страни”, безапелационен бе Димитров.
Преди 30 години страната ни е първата в света, която признава Република Македония като самостоятелна страна. Тогава министър-председател е точно Филип Димитров.
„ От позиция на историята признаването на Македония беше верен ход. От позиция на позицията на България тогава в света той беше сполучлив. С това и с други неща България се вписа в кръга на страните, които да вземат участие в бъдеще в това, което най-общо назоваваме Западен свят – Европейски Съюз и НАТО”, описа той.
По думите му самият той тогава е нямал съмнения, само че е имал някои страхове. „ След като Македония разгласи независимостта си през септември чакахме решението на комисията Бадентер, с цел да имаме база, на която да стъпим. Бях уверен, че би трябвало да признаем Македония допустимо най-скоро”, сподели той.
Димитров напомни, че тогава задоволително от неговите сътрудници са били на неговото мнение. „ Желю Желев беше „ за”, само че не можеше да прояви сериозна самодейност, тъй като беше сред два тура на избори. Освен това той свика един съвещателен съвет в обстановка, в която огромна част от Народното събрание беше срещу, не беше ясно какво става в комисиите – едната беше „ за”, другата сякаш не. Ако беше взел тогава мнение това щеше да е неподходящо”, описа Димитров.
„ Тогава опозицията беше срещу само че имаше хора и в Съюз на демократичните сили – Стоян Ганев, Стефан Савов, както и доста други по-малко известни фигури, които бяха срещу това нещо”, добави той.
„ Нямаше никакъв външен напън, тъй като тогава нас още н ни взимаха насериозно. Ние бяхме страната, известна като най-верният спътник на Съветския съюз и която не се поставяше в едни кюп с Унгария, Полша и Чехословакия. Затова от нас се допускаше, че може да стартираме да вършим някакви балкански мурафети”, описа още Филип Димитров.
„ Конституционният съд ще се произнесе на 8 февруари дали министърът на правораздаването има право да желае предварително освобождение на основния прокурор”, разгласи Димитров, който е и докладчик по делото.
По думите му няма нищо основно в решението, което съдът ще произнесе. Отговорът на Конституционния съд се чака от правосъдния министър Надежда Йорданова, с цел да внесе във Висшия правосъден съвет ново искане за освобождението на Иван Гешев.
„ Няма нищо основно. Това, което министърът на правораздаването може да направи, е предложение за разискване дали да се прави предложение. Тогава, когато една изпълнителна власт се окуражи да навлиза в правосъдната система, това е нещо доста рисково. В момента конституционна опция да разисква основния прокурор има единствено Висш съдебен съвет и всяко посегателство на Висш съдебен съвет е нещо, което доста постоянно нови управляващи с революционни упоритости вършат, само че нормално се смята, че това е отклоняване от конституционните принципи”, сподели Филип Димитров.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ