Сугарев: Сърбия възприема България като враг
Трудно вървят договарянията сред България и Северна Македония за участие в Европейски Съюз, а какво остава като пристигна ред за Сърбия.
Сърбия от „ Начертанието “ на Илия Гарашанин до през днешния ден преглежда България като зложелател. Белград поставя всички старания за обезбългаряването на Западните околности. Българите там не се топят по естествени аргументи, а поради асимилационния напън на Сърбия. Това съобщи в изявление за БГНЕС политикът и държавник Едвин Сугарев, общоприет консул на България в Ниш в интервала 2016-2020 година " България има принадлежности като член на Европейски Съюз, с цел да въздейства на Сърбия.
От нашето „ да “ зависи тяхното участие. За страдание, София по-скоро флиртува със сегашните ръководещи в Сърбия. " " Много държим да се харесваме на сърбите, те да ни станат другари, а проблемите с българското малцинство се отместват, като по-маловажни. Това е безусловно аморално държание. " С Едвин Сугарев беседваме за антибългарската политика на Белград и униженията, на които е подложено българското малцинство. Повод е неговата най-нова книга „ Елегия за Краището. Съдбата на българите в Западните околности “, която е отдадена на Иван Николов, ръководител на Културно-информационния център в Босилеград.
„ Иван Николов е въодушевяващ образец. Човек, който в продължение на десетилетия пази своята българска еднаквост, грижи се за българите там, припомня ми на възрожденските българи “, изрази възхитата си Сугарев, който е потомък на българи от Македония. Писателят и посланик акцентира, че българите от Западните околности, които повече от 100 години след Ньойския контракт, отстояват своята еднаквост, заслужават почитание. През тези години те са претърпели всички вероятни форми на асимилация, само че са се запазили. „ Тези българи не са малцинство, което е емигрирало, с цел да търси по-добър живот. Те са останали по родните си земи, които в един миг са се оказали на територията на непозната страна, която е вражески настроена към тях. Те нямат никаква виновност, че една заран се разсънват и селото им е разграничено от границата. Нивите им към този момент са в Сърбия и не могат да отидат до тях. Разделени са от една граница, която не е пропусклива. Всичко това е една огромна покруса. Българското малцинство в Западните околности не се топи по естествени аргументи, а поради асимилационния напън на Сърбия. Почувствах се длъжен да направя нещо и по този начин се стигна до този план “, сподели Сугарев, обяснявайки повода за написването на монографията, която е финансирана от Национален фонд „ Култура “. Сръбската българофобия Едвин Сугарев акцентира, че Сърбия остава нереформирана страна даже и след края на режима на югославския деспот Слободан Милошевич. „ Ако погледнете кой ръководи в този момент Сърбия, ще видите най-близките хора на Милошевич.
Неговият представител Ивица Дачич беше министър председател, външен министър, а в този момент ръководител на Скупщината. Александър Вучич беше министър на информацията по това време, а през днешния ден е президент “, напомни някогашният ни общоприет консул в Ниш. „ От „ Начертанието “ (1844 г.) на Гарашанин има една доста мощна националистическа наклонност в сръбската политика, която е жива и през днешния ден и която преглежда България като евентуален зложелател, а никой не желае да има малцинство на границата си с евентуалния си зложелател. Именно по тази причина са всички старания за обезбългаряване на тези територии. Не се опасявам да употребявам този термин и не считам, че е краен “, акцентира Сугарев. Той не изключи сърбите да потърсят свое малцинство в днешна България.
„ Те не са спирали да претендират, че има сръбско малцинство в България. Те имат една доктрина, която се пробват да потвърдят, че има шопско малцинство със сръбско съзнание в България, което обича Сърбия, употребява сръбски думи, слуша сръбска музика, даже ястията му са сръбски. Колкото и странна да е тази политика, тя не е изчезнала. Кметицата на Ниш госпожа Сотировски съобщи на една кръгла маса в наличието на българския дипломат, че има сръбско малцинство в България “, сподели Сугарев. За него сръбските аспирации за малцинство са по-скоро хипотетична опция, тъй като няма удобни условия за тяхното реализиране за сметка на българския народен интерес.
„ Сръбската политика има податливост да стои на два стола и да се надява на разнообразни евентуални съдружници. Така е и сега. Искат да бъдат членове на Европейски Съюз, само че в това време подписват търговски съглашения с Евразия и флиртуват най-усилено с Путин и Китай. Всичко е допустимо в Сърбия, това не е демократична страна “ предизвести Сугарев. Флиртът със Сърбия е аморален България може да употребява участието си в Европейски Съюз, с цел да се защищити от сръбската експанзия. „ За страдание, София по-скоро флиртува със сегашните ръководещи в Сърбия. Говори се за това по какъв начин в никакъв случай преди този момент връзките сред двете страни не са били толкоз близки, толкоз положителни. Премиерите и президентите се срещат и се твърдят взаимно в другарство. Всичко това основава едно удобно дипломатическо русло, което обаче крие други неща. София има принадлежности, с цел да влияе на Белград. Това беше изключително настоящо сега, когато председателствахме Съвета на Европа. От нашето „ да “ зависи възможното им влизане в Европейски Съюз. С това можем да кажем, че поддържаме участието на Сърбия в Европейски Съюз, само че съответно по отношение на Сърбия желаеме да се решат проблемите на нашето малцинство, освен на хартия, а действително. Това, за жалост, не беше направено. Твърди се, че този въпрос е повдиган доста пъти, само че всичко стига единствено до приказки, които се приказват зад кулисите и никакви действителни резултати не следват “, сподели Сугарев.
Трябва да се създаде национална тактика, която да помогне на сънародниците ни в Западните околности. „ Първо би трябвало да се реши безперспективното икономическо положение, това са най-изостаналите общини на Сърбия. В Босилеград има 50% безработица. Трябва да се окаже помощ, както Унгария оказва помощ на своето малцинство в Сърбия. Те имат фонд от 160 милиона евро за тази цел, с който подкрепят дребния и междинен бизнес на етническите унгарци. Другото, което може да се направи, е да се каже доста изрично на Сърбия, че няма да види никакво участие в Европейски Съюз, до момента в който българите в Сърбия не получат действителни права и свободи. Най-важният аспект е образованието, което е в най-ниската си точка. Трябва да се даде право на тези хора да помнят своята история “, съобщи Сугарев. Сръбският национализъм прекрачва даже моралните граници на християнската вяра, като Сръбската православна черква е канонизирала сръбските чети, които са избивали българи.
„ През 1917 година Босилеград е бил опожарен. Избити са десетки хора. През 2017 година беше празнувана 100-годишнината от това събитие с големи манифестации и ярки образци на антибългарско говорене от страна на Вучич. Сръбската православна черква разгласи починалите сърби за светци. Хора, които са избивали, изнасилвали, обирали също са в категорията на тези светци. За светец може да бъде разгласен единствено някой, който е умрял за отбрана на вярата.
В Босилеград желаеха да сложат плоча в памет на починалите от този разбойнически поход, само че не им позволиха и я конфискуваха. Едва през 2018 година при срещата на Вучич и Радев, сръбският президент даде обещание, че ще бъдат върнати плочите...
Много държим да се харесваме на сърбите, те да ни станат другари, да се прегръщаме, да се тупаме по гърбовете, както вършиха Вучич и Борисов, да получаваме ордени от тях, а проблемите с българското малцинство се отместват, като по-маловажни в геополитическия смисъл на думата. Може по този начин да им наподобява на българските управници. Това е безусловно аморално държание “, безапелационен е Едвин Сугарев.
Сърбия от „ Начертанието “ на Илия Гарашанин до през днешния ден преглежда България като зложелател. Белград поставя всички старания за обезбългаряването на Западните околности. Българите там не се топят по естествени аргументи, а поради асимилационния напън на Сърбия. Това съобщи в изявление за БГНЕС политикът и държавник Едвин Сугарев, общоприет консул на България в Ниш в интервала 2016-2020 година " България има принадлежности като член на Европейски Съюз, с цел да въздейства на Сърбия.
От нашето „ да “ зависи тяхното участие. За страдание, София по-скоро флиртува със сегашните ръководещи в Сърбия. " " Много държим да се харесваме на сърбите, те да ни станат другари, а проблемите с българското малцинство се отместват, като по-маловажни. Това е безусловно аморално държание. " С Едвин Сугарев беседваме за антибългарската политика на Белград и униженията, на които е подложено българското малцинство. Повод е неговата най-нова книга „ Елегия за Краището. Съдбата на българите в Западните околности “, която е отдадена на Иван Николов, ръководител на Културно-информационния център в Босилеград.
„ Иван Николов е въодушевяващ образец. Човек, който в продължение на десетилетия пази своята българска еднаквост, грижи се за българите там, припомня ми на възрожденските българи “, изрази възхитата си Сугарев, който е потомък на българи от Македония. Писателят и посланик акцентира, че българите от Западните околности, които повече от 100 години след Ньойския контракт, отстояват своята еднаквост, заслужават почитание. През тези години те са претърпели всички вероятни форми на асимилация, само че са се запазили. „ Тези българи не са малцинство, което е емигрирало, с цел да търси по-добър живот. Те са останали по родните си земи, които в един миг са се оказали на територията на непозната страна, която е вражески настроена към тях. Те нямат никаква виновност, че една заран се разсънват и селото им е разграничено от границата. Нивите им към този момент са в Сърбия и не могат да отидат до тях. Разделени са от една граница, която не е пропусклива. Всичко това е една огромна покруса. Българското малцинство в Западните околности не се топи по естествени аргументи, а поради асимилационния напън на Сърбия. Почувствах се длъжен да направя нещо и по този начин се стигна до този план “, сподели Сугарев, обяснявайки повода за написването на монографията, която е финансирана от Национален фонд „ Култура “. Сръбската българофобия Едвин Сугарев акцентира, че Сърбия остава нереформирана страна даже и след края на режима на югославския деспот Слободан Милошевич. „ Ако погледнете кой ръководи в този момент Сърбия, ще видите най-близките хора на Милошевич.
Неговият представител Ивица Дачич беше министър председател, външен министър, а в този момент ръководител на Скупщината. Александър Вучич беше министър на информацията по това време, а през днешния ден е президент “, напомни някогашният ни общоприет консул в Ниш. „ От „ Начертанието “ (1844 г.) на Гарашанин има една доста мощна националистическа наклонност в сръбската политика, която е жива и през днешния ден и която преглежда България като евентуален зложелател, а никой не желае да има малцинство на границата си с евентуалния си зложелател. Именно по тази причина са всички старания за обезбългаряване на тези територии. Не се опасявам да употребявам този термин и не считам, че е краен “, акцентира Сугарев. Той не изключи сърбите да потърсят свое малцинство в днешна България.
„ Те не са спирали да претендират, че има сръбско малцинство в България. Те имат една доктрина, която се пробват да потвърдят, че има шопско малцинство със сръбско съзнание в България, което обича Сърбия, употребява сръбски думи, слуша сръбска музика, даже ястията му са сръбски. Колкото и странна да е тази политика, тя не е изчезнала. Кметицата на Ниш госпожа Сотировски съобщи на една кръгла маса в наличието на българския дипломат, че има сръбско малцинство в България “, сподели Сугарев. За него сръбските аспирации за малцинство са по-скоро хипотетична опция, тъй като няма удобни условия за тяхното реализиране за сметка на българския народен интерес.
„ Сръбската политика има податливост да стои на два стола и да се надява на разнообразни евентуални съдружници. Така е и сега. Искат да бъдат членове на Европейски Съюз, само че в това време подписват търговски съглашения с Евразия и флиртуват най-усилено с Путин и Китай. Всичко е допустимо в Сърбия, това не е демократична страна “ предизвести Сугарев. Флиртът със Сърбия е аморален България може да употребява участието си в Европейски Съюз, с цел да се защищити от сръбската експанзия. „ За страдание, София по-скоро флиртува със сегашните ръководещи в Сърбия. Говори се за това по какъв начин в никакъв случай преди този момент връзките сред двете страни не са били толкоз близки, толкоз положителни. Премиерите и президентите се срещат и се твърдят взаимно в другарство. Всичко това основава едно удобно дипломатическо русло, което обаче крие други неща. София има принадлежности, с цел да влияе на Белград. Това беше изключително настоящо сега, когато председателствахме Съвета на Европа. От нашето „ да “ зависи възможното им влизане в Европейски Съюз. С това можем да кажем, че поддържаме участието на Сърбия в Европейски Съюз, само че съответно по отношение на Сърбия желаеме да се решат проблемите на нашето малцинство, освен на хартия, а действително. Това, за жалост, не беше направено. Твърди се, че този въпрос е повдиган доста пъти, само че всичко стига единствено до приказки, които се приказват зад кулисите и никакви действителни резултати не следват “, сподели Сугарев.
Трябва да се създаде национална тактика, която да помогне на сънародниците ни в Западните околности. „ Първо би трябвало да се реши безперспективното икономическо положение, това са най-изостаналите общини на Сърбия. В Босилеград има 50% безработица. Трябва да се окаже помощ, както Унгария оказва помощ на своето малцинство в Сърбия. Те имат фонд от 160 милиона евро за тази цел, с който подкрепят дребния и междинен бизнес на етническите унгарци. Другото, което може да се направи, е да се каже доста изрично на Сърбия, че няма да види никакво участие в Европейски Съюз, до момента в който българите в Сърбия не получат действителни права и свободи. Най-важният аспект е образованието, което е в най-ниската си точка. Трябва да се даде право на тези хора да помнят своята история “, съобщи Сугарев. Сръбският национализъм прекрачва даже моралните граници на християнската вяра, като Сръбската православна черква е канонизирала сръбските чети, които са избивали българи.
„ През 1917 година Босилеград е бил опожарен. Избити са десетки хора. През 2017 година беше празнувана 100-годишнината от това събитие с големи манифестации и ярки образци на антибългарско говорене от страна на Вучич. Сръбската православна черква разгласи починалите сърби за светци. Хора, които са избивали, изнасилвали, обирали също са в категорията на тези светци. За светец може да бъде разгласен единствено някой, който е умрял за отбрана на вярата.
В Босилеград желаеха да сложат плоча в памет на починалите от този разбойнически поход, само че не им позволиха и я конфискуваха. Едва през 2018 година при срещата на Вучич и Радев, сръбският президент даде обещание, че ще бъдат върнати плочите...
Много държим да се харесваме на сърбите, те да ни станат другари, да се прегръщаме, да се тупаме по гърбовете, както вършиха Вучич и Борисов, да получаваме ордени от тях, а проблемите с българското малцинство се отместват, като по-маловажни в геополитическия смисъл на думата. Може по този начин да им наподобява на българските управници. Това е безусловно аморално държание “, безапелационен е Едвин Сугарев.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ