Трудно е да се говори за тоталитаризма, но е голямо майсторство да бъдеш чут, каза доц. Людмила Миндова за новата си книга
Трудно е да се приказва за тоталитаризма, само че е огромно майсторство да бъдеш чут. Това сподели доцент Людмила Миндова при представянето на своята нова книга „ “, чиято премиера се състоя през днешния ден в зала „ Марин Дринов " на Българската академия на науките (БАН).
При представянето шефът на Института за балканистика с Център по тракология към Българска академия на науките проф. Румяна Прешленова дефинира книгата като „ доста специфична “ и изрази убеденост, че всеки четец ще се убеди в нейната стойност. Тя акцентира, че проучването идва в миг, когато от ден на ден младежи нямат персонален спомен за тоталитарния интервал и познанията им за него се образуват най-вече посредством разкази, филми и свидетелства.
„ Имаме отговорността да бъдем откровени и откровени, когато приказваме за тоталитаризма “, сподели Прешленова. По думите ѝ доцент Миндова съчетава в работата си качествата на академик, който познава в дълбочина литературите на Югоизточна Европа, и откривател с особена сензитивност към тематиката за тоталитаризма. Именно това комбиниране е довело до основаването на монографията.
Литературоведът и публицист проф. Кирил Топалов сложи книгата в по-широкия подтекст на проучванията върху тоталитарните режими. Според него в българската научна литература рядко се среща толкоз изцяло и сложно разглеждане на тематиката.
„ Мисля, че в нашата научна литература за първи път се срещаме с едно сложно проучване на тоталитаризма – на концепцията за тоталитаризма, на визиите за тоталитаризма, на механизмите и естетиката на тоталитаризма “, сподели той.
Топалов напомни, че самото разбиране „ тоталитаризъм “ дълго време е отсъствало от обществения речник в социалистическите страни. По думите му чак доникъде на 70-те години за тоталитарна страна и тоталитарна идеология съвсем не се е говорело намерено, тъй като самата система е била построена по този начин, че да не позволява сходен диалог.
„ Тоталната система, която нямаше междина в своята самоотбрана и стигаше до извънреден позорен напън и варварство, не позволяваше да се приказва за тоталитарна страна и тоталитаризъм “, уточни той.
Писателят обърна внимание и на смисъла на паметта като исторически източник. Според него доста от хората, минали през репресии, лагери и преследвания, не са имали опция да записват претърпяното, заради което по-късното осмисляне на епохата неизбежно се опира на паметта. „ Страданието не е нещо доста исторично. То се базира на паметта, на някакви съществени опорни точки “, означи Топалов и акцентира, че точно тези „ опорни точки на паметта “ са безапелационно проследени в книгата на Миндова.
Проф. Алберт Бенбасат насочи вниманието към жанровите особености на проучването. Според него то мъчно може да бъде несъмнено единствено като научна монография, тъй като съчетава разнообразни пластове и подходи. „ Това не е единствено една книга. Това са три книги в едно “, сподели той.
По думите му трудът може да бъде обсъждан и като самобитно „ хождение “ или „ слизане в пъкъла “ по следите на тоталитарния опит в литературите на района. Бенбасат направи паралел с традицията на визионерската литература – от средновековните текстове до Данте.
„ Книгата е структурирана в обособени елементи, които умерено можем да назовем кръгове. Ако Данте има своя лидер Вергилий, Людмила Миндова има голям брой водачи от разнообразни литератури – сръбска, хърватска, словенска, албанска, румънска, българска “, означи Бенбасат.
Според него едно от най-ценните качества на проучването е, че извежда общите механизми на страданието и несвободата оттатък националните граници. Проф. Бенбасат обърна внимание и на мястото на еврейския опит в книгата, като акцентира, че точно през ориста на общности, претърпели тежки исторически контузии, може да се научи доста за природата на страданието и паметта.
Литературният критик Митко Новков сложи акцент върху ролята на интелектуалците и писателите, които са съумели да приказват за тоталитаризма по метод, достигащ до необятната аудитория. По думите му това е изключително мъчно предизвикателство.
Новков означи, че особена стойност имат създателите, които съумяват да съчетават диалога за тежките тематики с възприятие за комизъм и човешка мярка. Според него точно този метод прави допустимо осмислянето на травматичното минало, без то да се трансформира в нереална историческа скица.
Авторката Людмила Миндова описа за част от персоналните и изследователските импулси, довели до написването на книгата. Тя означи, че ползата ѝ към тематиката за тоталитаризма е обвързван както с литературните свидетелства от разнообразни страни на Югоизточна Европа, по този начин и с съответни персони, оставили диря в културната памет на района.
Авторката напомни връзката сред хърватската писателка Весна Парун и българската културна среда през 60-те години, както и другарството ѝ с Радой Ралин и Блага Димитрова. Миндова описа и персонален спомен от срещите си с Ралин в Народната библиотека, когато той шеговито я наричал „ математичката “. Тя уточни, че при работата по книгата е разкрила редица непредвидени връзки сред литературните свидетелства, архивните документи и биографиите на създателите, които са се опитвали да осмислят претърпяното под натиска на тоталитарните режими.
Людмила Миндова е родена през 1974 година в Русе. През 1998 година приключва славянска лингвистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, а през 2005 година пази дисертация върху хърватската барокова литература. Автор е на монографията „ Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма “ (2011) и на поетичните книги „ Блус късно “ (2009), „ Тамбос “ (2014) и „ Животът без музика “ (2016). В неин превод са оповестени книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Симо Мраович, Миро Гавран, Алеш Дебеляк и други Поезията ѝ е превеждана на хърватски, турски и британски език. Тя е един от създателите на уеб страницата „ Открита литература “.
При представянето шефът на Института за балканистика с Център по тракология към Българска академия на науките проф. Румяна Прешленова дефинира книгата като „ доста специфична “ и изрази убеденост, че всеки четец ще се убеди в нейната стойност. Тя акцентира, че проучването идва в миг, когато от ден на ден младежи нямат персонален спомен за тоталитарния интервал и познанията им за него се образуват най-вече посредством разкази, филми и свидетелства.
„ Имаме отговорността да бъдем откровени и откровени, когато приказваме за тоталитаризма “, сподели Прешленова. По думите ѝ доцент Миндова съчетава в работата си качествата на академик, който познава в дълбочина литературите на Югоизточна Европа, и откривател с особена сензитивност към тематиката за тоталитаризма. Именно това комбиниране е довело до основаването на монографията.
Литературоведът и публицист проф. Кирил Топалов сложи книгата в по-широкия подтекст на проучванията върху тоталитарните режими. Според него в българската научна литература рядко се среща толкоз изцяло и сложно разглеждане на тематиката.
„ Мисля, че в нашата научна литература за първи път се срещаме с едно сложно проучване на тоталитаризма – на концепцията за тоталитаризма, на визиите за тоталитаризма, на механизмите и естетиката на тоталитаризма “, сподели той.
Топалов напомни, че самото разбиране „ тоталитаризъм “ дълго време е отсъствало от обществения речник в социалистическите страни. По думите му чак доникъде на 70-те години за тоталитарна страна и тоталитарна идеология съвсем не се е говорело намерено, тъй като самата система е била построена по този начин, че да не позволява сходен диалог.
„ Тоталната система, която нямаше междина в своята самоотбрана и стигаше до извънреден позорен напън и варварство, не позволяваше да се приказва за тоталитарна страна и тоталитаризъм “, уточни той.
Писателят обърна внимание и на смисъла на паметта като исторически източник. Според него доста от хората, минали през репресии, лагери и преследвания, не са имали опция да записват претърпяното, заради което по-късното осмисляне на епохата неизбежно се опира на паметта. „ Страданието не е нещо доста исторично. То се базира на паметта, на някакви съществени опорни точки “, означи Топалов и акцентира, че точно тези „ опорни точки на паметта “ са безапелационно проследени в книгата на Миндова.
Проф. Алберт Бенбасат насочи вниманието към жанровите особености на проучването. Според него то мъчно може да бъде несъмнено единствено като научна монография, тъй като съчетава разнообразни пластове и подходи. „ Това не е единствено една книга. Това са три книги в едно “, сподели той.
По думите му трудът може да бъде обсъждан и като самобитно „ хождение “ или „ слизане в пъкъла “ по следите на тоталитарния опит в литературите на района. Бенбасат направи паралел с традицията на визионерската литература – от средновековните текстове до Данте.
„ Книгата е структурирана в обособени елементи, които умерено можем да назовем кръгове. Ако Данте има своя лидер Вергилий, Людмила Миндова има голям брой водачи от разнообразни литератури – сръбска, хърватска, словенска, албанска, румънска, българска “, означи Бенбасат.
Според него едно от най-ценните качества на проучването е, че извежда общите механизми на страданието и несвободата оттатък националните граници. Проф. Бенбасат обърна внимание и на мястото на еврейския опит в книгата, като акцентира, че точно през ориста на общности, претърпели тежки исторически контузии, може да се научи доста за природата на страданието и паметта.
Литературният критик Митко Новков сложи акцент върху ролята на интелектуалците и писателите, които са съумели да приказват за тоталитаризма по метод, достигащ до необятната аудитория. По думите му това е изключително мъчно предизвикателство.
Новков означи, че особена стойност имат създателите, които съумяват да съчетават диалога за тежките тематики с възприятие за комизъм и човешка мярка. Според него точно този метод прави допустимо осмислянето на травматичното минало, без то да се трансформира в нереална историческа скица.
Авторката Людмила Миндова описа за част от персоналните и изследователските импулси, довели до написването на книгата. Тя означи, че ползата ѝ към тематиката за тоталитаризма е обвързван както с литературните свидетелства от разнообразни страни на Югоизточна Европа, по този начин и с съответни персони, оставили диря в културната памет на района.
Авторката напомни връзката сред хърватската писателка Весна Парун и българската културна среда през 60-те години, както и другарството ѝ с Радой Ралин и Блага Димитрова. Миндова описа и персонален спомен от срещите си с Ралин в Народната библиотека, когато той шеговито я наричал „ математичката “. Тя уточни, че при работата по книгата е разкрила редица непредвидени връзки сред литературните свидетелства, архивните документи и биографиите на създателите, които са се опитвали да осмислят претърпяното под натиска на тоталитарните режими.
Людмила Миндова е родена през 1974 година в Русе. През 1998 година приключва славянска лингвистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, а през 2005 година пази дисертация върху хърватската барокова литература. Автор е на монографията „ Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма “ (2011) и на поетичните книги „ Блус късно “ (2009), „ Тамбос “ (2014) и „ Животът без музика “ (2016). В неин превод са оповестени книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Симо Мраович, Миро Гавран, Алеш Дебеляк и други Поезията ѝ е превеждана на хърватски, турски и британски език. Тя е един от създателите на уеб страницата „ Открита литература “.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ