Руските подводници създават грижи на САЩ
Трудните връзки с Русия бяха една от главните тематики на срещата на министрите от НАТО в Брюксел. В момента американците ускоряват военното си наличие в Исландия, с цел да държат под око съветските подводници.
Капитан Йон Гуднасон добродушно се усмихва, спомняйки си за непредвиденото позвъняване на Вашингтон през май 2014 година. " Можем ли да дойдем на следващия ден? ", попитали те. Оказало се, че американците още веднъж желали да възстановят наличието си на исландското военно летище Кефлавик - осем години откакто се изтеглили оттова.
В годините на Студената война там е имало три хиляди американски военни. От Исландия Съединени американски щати желали да държат под око Съветския съюз. И най-много руските подводници в района. След края на Студената война обаче американците решили, че сходно нещо към този момент е ненужно. През 2006 година те се изтеглили. Тогава било решено, че съветските подводници към този момент не съставляват опасност.
Русия още веднъж е дейна в района
Сега Исландия още веднъж играе значима роля - както за Съединени американски щати, по този начин и за НАТО. Миналата година американският Конгрес отпусна 14,4 млн. $ за връщането на американците във военната база Кефлавик. " Всички знаем за какво. Руските военни още веднъж са дейни в района. И то толкоз доста, колкото от дълго време не са били ", споделя пред Дойче Веле исландският външен министър Гудлаугур Тор Тордарсон.
Агресивният боен метод на Русия от анексирането на Крим насам се вижда и под вода - факт, който буди паника в Съединени американски щати. Според Тордарсон, през 2014 година американците са употребявали базата в Исландия за наблюдаване на подводници общо 20 дни, а през 2017 година - общо 150 дни. Северна Европа обаче придобива значимо стратегическо значение освен за Съединени американски щати. " Скоро и НАТО ще концентрира повече сили в северната част на Атлантическия океан ", прибавя исландският първи посланик.
Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг удостоверява, че в Атлантическия океан има засилен трафик на подводници - както в никакъв случай до момента от края на Студената война насам. В тази връзка един от представителите на НАТО даже дефинира подобряването на опциите за битка с подводниците като висш приоритет за пакта.
" Руският военноморски флот през днешния ден не е флотът от времето на Съветския съюз - той е доста по-малък, разполага с по-малко кораби и подводници. Но въпреки всичко те са доста по-модерни и по-боеспособни от тези от годините на Студената война - могат да вземем за пример да изстрелват крилати ракети, както към този момент неведнъж са го правили край крайбрежията на Сирия ", показва шефът на мозъчния концерн " Трансатлантическа самодейност за сигурност " Магнус Норденман. Дълго време това го можеха само Съединени американски щати и Англия, напомня специалистът. Той се притеснява, че възроденият съветски подводен флот е в положение да изстрелва крилати ракети с дълъг обхват на деяние против цели в Северна Европа.
" Няма заплаха за Исландия "
Притеснения изитва и Тор Магнусон, само че от напълно друго естество: исландският деятел и нееднократен претендент за президент се тревожи, че американското наличие в Кефлавик може да докара до военна ескалация с Русия. А военното летище трансформира Исландия в евентуална цел. Магнусон упреква държавното управление в Рейкявик, че държи в загадка проектите във връзка с въпросната военна база.
Външният министър Тордарсон твърди, че няма заплаха за Исландия. " Вярвам, че двустранното съглашение със Съединени американски щати и участието ни в НАТО са задоволителна гаранция за нашата сигурност ", споделя той. И прибавя: " В един съвършен свят въобще не бихме имали потребност от никакви военни. Но през днешния ден не живеем в подобен (идеален) свят. "
Източник: Дойче веле
Капитан Йон Гуднасон добродушно се усмихва, спомняйки си за непредвиденото позвъняване на Вашингтон през май 2014 година. " Можем ли да дойдем на следващия ден? ", попитали те. Оказало се, че американците още веднъж желали да възстановят наличието си на исландското военно летище Кефлавик - осем години откакто се изтеглили оттова.
В годините на Студената война там е имало три хиляди американски военни. От Исландия Съединени американски щати желали да държат под око Съветския съюз. И най-много руските подводници в района. След края на Студената война обаче американците решили, че сходно нещо към този момент е ненужно. През 2006 година те се изтеглили. Тогава било решено, че съветските подводници към този момент не съставляват опасност.
Русия още веднъж е дейна в района
Сега Исландия още веднъж играе значима роля - както за Съединени американски щати, по този начин и за НАТО. Миналата година американският Конгрес отпусна 14,4 млн. $ за връщането на американците във военната база Кефлавик. " Всички знаем за какво. Руските военни още веднъж са дейни в района. И то толкоз доста, колкото от дълго време не са били ", споделя пред Дойче Веле исландският външен министър Гудлаугур Тор Тордарсон.
Агресивният боен метод на Русия от анексирането на Крим насам се вижда и под вода - факт, който буди паника в Съединени американски щати. Според Тордарсон, през 2014 година американците са употребявали базата в Исландия за наблюдаване на подводници общо 20 дни, а през 2017 година - общо 150 дни. Северна Европа обаче придобива значимо стратегическо значение освен за Съединени американски щати. " Скоро и НАТО ще концентрира повече сили в северната част на Атлантическия океан ", прибавя исландският първи посланик.
Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг удостоверява, че в Атлантическия океан има засилен трафик на подводници - както в никакъв случай до момента от края на Студената война насам. В тази връзка един от представителите на НАТО даже дефинира подобряването на опциите за битка с подводниците като висш приоритет за пакта.
" Руският военноморски флот през днешния ден не е флотът от времето на Съветския съюз - той е доста по-малък, разполага с по-малко кораби и подводници. Но въпреки всичко те са доста по-модерни и по-боеспособни от тези от годините на Студената война - могат да вземем за пример да изстрелват крилати ракети, както към този момент неведнъж са го правили край крайбрежията на Сирия ", показва шефът на мозъчния концерн " Трансатлантическа самодейност за сигурност " Магнус Норденман. Дълго време това го можеха само Съединени американски щати и Англия, напомня специалистът. Той се притеснява, че възроденият съветски подводен флот е в положение да изстрелва крилати ракети с дълъг обхват на деяние против цели в Северна Европа.
" Няма заплаха за Исландия "
Притеснения изитва и Тор Магнусон, само че от напълно друго естество: исландският деятел и нееднократен претендент за президент се тревожи, че американското наличие в Кефлавик може да докара до военна ескалация с Русия. А военното летище трансформира Исландия в евентуална цел. Магнусон упреква държавното управление в Рейкявик, че държи в загадка проектите във връзка с въпросната военна база.
Външният министър Тордарсон твърди, че няма заплаха за Исландия. " Вярвам, че двустранното съглашение със Съединени американски щати и участието ни в НАТО са задоволителна гаранция за нашата сигурност ", споделя той. И прибавя: " В един съвършен свят въобще не бихме имали потребност от никакви военни. Но през днешния ден не живеем в подобен (идеален) свят. "
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ