Удивителният живот на тритоните
Тритон в съзнанието на хората е другото име на саламандрите. Има нищо правилно, само че не напълно. Това са две разнообразни животни от едно и също семейство. И си наподобяват, сходно на гущерите и дъждовниците.
Почти всеки е виждал това забавно животно. През пролетта или при започване на лятото то може да бъде видяно да се промъква сред растенията във водата или пък стои в тинята на дъното на някое заблатено място. Вижда се и по какъв начин тритонът плува по повърхността, изпускайки мехурчета, а след това се гмурва пък към дъното. Може да бъде забелязано на територията на цялата страна, а в случай че е към 15 сантиметра, значи става въпрос за най-големия тип тритон-гребенестият.
Най-забележителното му качество обаче е да регенерира разнообразни изгубени елементи от тялото си - крака, очи, челюстите, сърце и гръбначен мозък. Някои пък отделят отрови от кожата си, с цел да се пазят от враговете си. Какво още могат да вършат тритоните и по какъв начин живеят е въпрос, който в действителност си коства да се прегледа.
Класификация на тритона
Тритонът с латинско наименование Triturus е жанр блестящо оцветени земноводни жители от фамилията на
саламандрите, публикувани в по-голямата част на Европа, Северна Америка и Азия.
За първи път за тези животни се загатва в далечната 1553 година от швейцарския натуралист Геснер, който назовава гребенестия тритон воден гущер.
За първи път думата тритон е употребена от австриеца Лауренти през 1768 година, той дефинира животните като Triton cristatus. Карл Линей обаче го е изпреварил с 10 години като употребява името тритон за жанр морски охлюви и това постанова да се търси ново родово име за тритона.
Triturus включва множеството европейски типове тритони до края на ХХ век, само че е ревизиран значително. Три нови обособени рода приютяват в този момент някои от някогашните членове на рода Triturus - дребните, лентовите и алпийските тритони.
Към актуалната година родът Triturus обгръща 7 типа хохлати и 2 типа мраморни тритони. Съществените разлики доведоха до отделянето им в напълно обособени типове. Гребенестите постоянно са определяни като супервид.
Как наподобява тритонът?
Triturus е жанр от много солидни тритони. Те най-често имат дължина сред 10 и 16 сантиметра, като са разказани някои гребенести тритони до 20 сантиметра. Размерът зависи от пола и околната среда. Съществува сексуален диморфизъм, Женските са малко
по-големи от мъжките при множеството типове, а италианският хохлат тритон наподобява по-голям в по-студените елементи на ареала си.
Гребенестите тритони са тъмнокафяви, с черни петна в профил и бели петна при някои типове. Коремът им е жълт, до оранжев, с черни петна, образувайки модел, присъщ и неповторим за всеки субект. Женските тритони и младите от някои типове имат жълта линия, която минава по гърба и опашката им.
По време на размножителния сезон гребенестите тритони се трансформират на външен тип, най-вече мъжките. Те развиват кожен тегел, който минава през гърба им и опашката. Оттам идва и названието гребенести, тъй като наподобява на гребен. Този гребен е висок от време на време до 1, 5 сантиметра и доста нащърбен в единия край. През този интервал им се появява и сребриста бяла лента по страните на опашката.

Мраморните тритони дължат името си на своя зелено-черен, мраморен на тип цвят. При женските тече оранжево-червена линия надолу и обратно към опашката.
Гребенът на мъжките мраморни тритони е по-малък и меснат от този на гребенестите и няма вдлъбнатини, само че и при тях мъжките имат белезникава лента на опашката по време на размножителния сезон.

Освен очевидните разлики в цвета тритоните от другите типове се разграничават и по форма на тялото. Те варират от набити животни със здрави крака до доста тънки с къси крайници.
По броя на ребрените прешлени също могат да се отделят и дефинират типовете. Този брой е от 12 при мраморните тритони до 16-17 при гребенестия.
Има и хибридни форми, които се срещат на границата сред обособените региони и имат междинни характерности.
Жизнен цикъл на тритона
Видовете Triturus се развиват във водата като ларви и се връщат в нея всяка година за размножаване. Възрастните прекарват от половина до три четвърти от годината на сушата, според от типа и по този метод зависят както от подобаващи водни места за обитаване, по този начин и от сухоземни местообитания.
След развиването на ларвите през първата година, младите минават още 1- 2 години преди да доближат зрялост. Ларвените и младежките стадии са най-рискови за тритоните, до момента в който при възрастните е по-високо оцеляването.
След като преминат рисковите стадии, възрастни стават зрели на възраст от 7 до 9 години, а възрастта, която доближават е 17 години.
Водна фаза
Големите езера с изобилна растителност са типични местообитания за размножаване на тритона. Водните местообитания, желани от тритоните, са застояли, междинни, до огромни незасенчени водни тела с изобилна подводна растителност, само че без риби, които ядат ларвите на тритона.
Типичните образци са по-големите водоеми, не е наложително да са от натурален генезис. Подходящи са канавките, каналите, езерата с трошляк и други.
Възрастните тритони стартират да се придвижват към местата за размножаване напролет, когато температурата е 4-5 градуса. Това нормално става през март, само че в по-южните региони може и по-рано. Отделните типове тритони прекарват друго време във водата. При мраморните тритони то е към 3 месеца, при гребенестия дунавски тритон, който е с по-стройно и приспособено за плуване тяло. Водната фаза служи освен за размножаване, само че дава и по-обилна храна на тритоните, а незрелите се връщат постоянно във водата, даже да не се развъждат.
Наземна фаза
По време на своята земна фаза тритоните зависят от околния пейзаж, който им предлага прикритие, плячка и мокрота. Точните им условия са мъчно определими, тъй като на сушата не могат да бъдат елементарно проследени. Широколистни гори или горички са кардинално желаните от тях, само че одобряват
и иглолистни гори. Южният мраморен тритон се среща в средиземноморски дъбови гори. Живите плетове, храсталаците и блатистите ливади са също вероятни местообитания.

Тритоните не мигрират доста надалече, изминават до 100 метра за една нощ и рядко се разпръсват на повече от километър. Най-активни са през влажните нощи, а денем остават скрити от погледа.
В по-голямата част от ареала си те зимуват през зимата, като употребяват подземни скривалища.
Хранене на тритона
Видът Triturus са месоядни животни. Хранят се най-вече с безгръбначни. Плячката им включва земни червеи, инсекти, мокрици и охлюви.
Във водата ловят водни безгръбначни, попови лъжички, жаби и други.
Ларвите според от размера си ядат дребни безгръбначни и по-малки ларви от личния си тип.
Самите ларви на тритона се ядат от месоядни безгръбначни и хищни птици. Възрастните се крият от хищници, само че стават плячка на чаплите, змиите, язовеца и таралежа.
Размножаване на тритона
Сложен обред на ухажване, осъществяван под вода, е присъщ за гребенестите и мраморните тритони. Мъжките са териториални и демонстрират разнообразни пози, с цел да впечатлят женската. Същото вършат и пред мъжки, с цел да се показват пред себеподобния. При ухажване те демонстрират и акцентират гребена си, с цел да впечатлят женската. Мъжкият отсрочва сперматофор на земята и води женската, с цел да го поеме със своята помийна яма.
Женските нормално имат връзки с няколко мъжки през размножителния сезон. Яйцата се оплождат вътрешно в яйцепровода. Женската ги поставя върху листа на водни растения или треви, нормално покрай повърхността. Около 5 минути се отсрочва 1 яйце, а те снасят към 200 на сезон. Половината от ембрионите умират.
Ларвите се излюпват след 2 до 5 седмици според от температурата. В началото живеят от жълтъка и не могат да плуват, само че се прикрепват към растенията. Хранят се интензивно към 10 дни и стартират да развиват и задни крайници. Предните са налични още с излюпването.
Метаморфозата при тритоните се прави 2 до 4 месеца след излюпването. При неподходящо време ларвите могат да забавят развиването си и да презимуват във водата, само че това е по-рядко събитие.
