Трите най-големи фолклорни ансамбъла в България ще предизвикват истинско земетресение

Трите най-големи фолклорни ансамбъла в България ще провокират същинско земетресение в зала " С.И.Л.А. " в Пловдив тази неделя. Ден след общото си присъединяване във Варна танцьорите, артистите и музикантите от " Филип Кутев ", " Тракия " и " Пирин " се събират за новото издание " Нощ на ансамблите 3 ". За идното събитие беседваме с проф. Даниела Дженева, живописен началник на отбор " Тракия ".

- Трите най-големи фолклорни ансамбъла в България идват в Пловдив. Ще се разлюлеете ли земята?

- Доколкото публиката ни разреши, тъй като тя постоянно е значима част от спектакъла. Стана традиция този сезон да се събираме трите огромни ансамбъла. С наслаждение ще зарадваме публиката на Пловдив и на Варна.

- Какво събира " Филип Кутев ", " Тракия " и " Пирин " на една сцена?

- Въпросът за какво се събрахме може да има доста отговори. Даже към този момент не си припомням какъв тъкмо беше мотивът за първото ни общо присъединяване. Но в действителност е хубаво да сме дружно на сцената. Става въпрос за колегиалност и предпочитание да бъдем един до друг, с цел да защитим достоверното българско изкуство и ние като актьори. Направихме го преди години, когато нямаше толкоз огромен интерес към фолклора. Тогава застанахме трите ансамбъла дружно на сцената, с цел да се покажем, с цел да зарадваме публиката, да бъдем дружно. Сега, за наслада, ползата към фолклора става все по-голям. Но традицията от по-трудните години остана. И до момента в който има предпочитание от сътрудниците и от публиката, ще я пазим.

- Каква хореография ще покажете в „ Нощ на ансамблите 3 ”?

- Програмата обичайно стартира с „ Полегнала е Тодора ” на отбор „ Филип Кутев ”. Това е една прелестна обработка, хорът я извършва акапелно. След това стремително всеки отбор показва по един огромен разбъркан танц. Във всяко издание на „ Нощ на ансамблите ” обновяваме програмата. И този път още веднъж ще бъдат изменени танците, с цел да бъде забавно на публиката. Ако някой ни гледа за втори или трети път, ще може да види нови неща. Накрая концертът приключва с шопска женитба, където се събираме танцьорите на трите ансамбъла.

- Губим ли памет за българския фолклор?

- Ни минимум! Напротив - наклонността е противоположна и от ден на ден хора го преоткриват. Може би обаче все по-малко намираме неповторими мостри, които не са виждани, не са обработвани, не са показвани. Защото всеки отбор, както и ние, желаеме да издигаме традиции, придвижвания, музика, които са достоверни, да стъпим върху тях. А пък носителите на тези обичаи стават по-малко или пък стават по-млади. Така че паметта не отслабва, само че нашите учители са работили с доста по-голям размер от достоверни мостри, които в този момент към този момент мъчно се откриват.

- Може ли да минем зад завесата за нещо любопитно по време на концерт?

- Леки неточности се случват непрестанно, тъй като изпълнителите са живи хора. За да се качим на сцената трите ансамбъла дружно, тя би трябвало да е доста огромна. Пада едно доста крепко бягане, преобличане, мятане на костюми, небрежно назад на сцената - огромна суматоха.

- Вие самата къде обичате да стоите по време на концерт?

- Публиката се вълнува съгласно жанра и какви са песента и танцът, дали са тъжни, дали закачливи. Обичам да съм на позиция, която да ми разрешава да виждам реакциите на хората. Те са същински познавачи на фолклора и реагират доста съответно. По време на концерт постоянно заставам в профил на кулисите, с цел да мога да виждам какво се случва на сцената и да проследявам реакцията на публиката. В тези големи зали има прочут боязън от огромното разстояние. Защото едно е, когато публиката е на 10 метра от сцената и вижда израза, вижда живота, друго е, когато е на 50 метра по-навътре. Мисля, че се получава. И в тези огромни зали също се получава.

- Какво е предизвикването в този век на технологиите да си вадиш хляба с фолклор?

- Голямо, тъй като това е работа с задача - да пазим достоверните български традиции и музика.