Окончателно: 3 години затвор за дядото, който прегази 5-г. Марая в Русе
Тричленен състав на Върховния касационен съд промени присъдата на Апелативен съд – Велико Търново, като понижава наложеното на Петко Славов наказване „ отнемане от независимост “ от 4 на 3 години. Оставя в действие присъдата в останалата част. Решението е дефинитивно.
Делото е формирано по тъжба на подсъдимия против присъдата на Апелативен съд – Велико Търново, с която е анулирана присъда на Окръжен съд – Русе. С първоинстанционната присъда Петко Славов е приет за отговорен за причиняване по несъобразителност при ръководство на МПС на гибелта на 5-годишно момиче и на съображение член 58а, алинея 1 от Наказателен кодекс, след наложителната редукция на наказването с 1/3 заради извършено кратко правосъдно разследване, му е наложено наказване от 3 година „ отнемане от независимост “. Лишен е от право да ръководи МПС за период от 5 година
С въззивната присъда първоинстанционната е анулирана и подсъдимият е приет за отговорен в осъществяването на по-тежко наказуемо закононарушение, за което е бил упрекнат в началото с обвинителния акт – причиняване по несъобразителност при ръководство на МПС на гибел на едно лице, като е избягал от местопроизшествието. Наложено му е наказване „ отнемане от независимост “ за период от 4 година, лишен е от право да ръководи МПС за период от 5 година
Съдебният състав на Върховен касационен съд не приема причините на отбраната , свързани с квалифициращото събитие – бягство от местопроизшествието. Върховните съдии показват, че пред първата инстанция е задействан редът по член 371, т. 2 и сл. от Наказателно-процесуален кодекс – подсъдимият е признал напълно обстоятелствата , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тях.
Ако е желаел да спори по опцията за разбиране или не на несъмнено съставомерно фактическо състояние, отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт, то деецът и поддържащият позицията му бранител не е следвало да желаят прекосяване в диференцираната процедура (водеща до понижаване на наказването с 1/3), а да потвърждават правотата на претенцията си в един пълностоен правосъден развой.
В решението се споделя още, че за оправдаване на Славов от страна на Върховен касационен съд, каквото искане е възведено в жалбата и допълнението към нея, и дума не може да става, защото приетите обстоятелства са незаконни.
Тричленният състав на Върховен касационен съд не се солидаризира с претенцията на подсъдимия, че наказването е равномерно в цитирания размер („ отнемане от независимост “ за 4 г.), с цел да се задоволят публичните настройки за по-високи санкции за закононарушенията по превоза, и по-важно, че съдът е изложил точно такова основание.
Върховните съдии споделят постановката, посочена от отбраната, залегнала в решението по к.н.д. № 276/2019 година, че „ намаляването на броя на пътните произшествия с тежки последствия не може да се реализира с налагане на високи санкции, а посредством повишение на културата на водачите на МПС, посредством образуване на схващане за полезността на човешкото здраве и живот, с неотменността на наказателната отговорност при осъществено закононарушение и налагането на наказателната глоба при съблюдаване на законовите условия “.
Според висшите съдии няма подозрение, в съобразие с изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната фактология, че момиченцето е подхванало ненадейно нахлуване на пътното платно и по този метод е асъдействало за настъпилия противоправен резултат.
А поради фактически осъщественото нарушаване на специфичното законодателство от страна на касатора, без правно значение е въпросът дали съпътстващата баба е следвало да остави дребното момиченце да се движи единствено, водейки освен това и куче, което е допустимо да го принуди да промени посоката си на придвижване и да се трансформира в пътна заплаха.
Детето е обект на преценка с оглед неговото независимо придвижване – както поради държанието на лидера, по този начин и поради неговото лично такова.
По мнение на актуалната инстанция, която взема поради всички останали правилно признати от следения съд смекчаващи условия – възрастен човек, работещ, грижещ се за фамилията си безрезервно, оказал значително подпомагане за откриване на обективната истина, неосъждан (в контраст на казаното в касационната тъжба те са регистрирани в задоволителна степен) и ги преценя на фона на признатите отегчаващи такива, с цел да се осъществят съответно задачите, заложени в наредбата на член 36 Наказателен кодекс, дължимото за налагане наказване е 4 години и 6 месеца.
Същото, редуцирано по силата на наредбата на член 58 А, алинея 1 Наказателен кодекс, финално следва да бъде равномерно на 3 години “, се споделя в решението на Върховен касационен съд.
Въпреки съществуването на първата причина за обсъждане на наредбата на член 66 Наказателен кодекс, Върховен касационен съд не намира, че за поправянето на подсъдимия не е неотложно той да бъде изолиран от обществото, което населява.
„ Напротив, поради наличните по делото не изключително положителни характерности за него като дълготраен лидер на пътя и в частност занемаряване на задължението за прекосяване на управлявания камион на механически обзор, отсъствие на тест за психическа валидност макар потребността от това най-малко поради възрастта, се регистрира несъблюдаване на съществени фактори, относими към пътната сигурност, формулиращи пренебрежителното отношение на Славов към прецизното съблюдаване на разпоредбите. Затова той би трябвало да изтърпи дейно наложеното му наказване „ отнемане от независимост “. В тази част присъдата на ВтАС следва да бъде оставена в действие “, безапелационни са висшите съдии.
Делото е формирано по тъжба на подсъдимия против присъдата на Апелативен съд – Велико Търново, с която е анулирана присъда на Окръжен съд – Русе. С първоинстанционната присъда Петко Славов е приет за отговорен за причиняване по несъобразителност при ръководство на МПС на гибелта на 5-годишно момиче и на съображение член 58а, алинея 1 от Наказателен кодекс, след наложителната редукция на наказването с 1/3 заради извършено кратко правосъдно разследване, му е наложено наказване от 3 година „ отнемане от независимост “. Лишен е от право да ръководи МПС за период от 5 година
С въззивната присъда първоинстанционната е анулирана и подсъдимият е приет за отговорен в осъществяването на по-тежко наказуемо закононарушение, за което е бил упрекнат в началото с обвинителния акт – причиняване по несъобразителност при ръководство на МПС на гибел на едно лице, като е избягал от местопроизшествието. Наложено му е наказване „ отнемане от независимост “ за период от 4 година, лишен е от право да ръководи МПС за период от 5 година
Съдебният състав на Върховен касационен съд не приема причините на отбраната , свързани с квалифициращото събитие – бягство от местопроизшествието. Върховните съдии показват, че пред първата инстанция е задействан редът по член 371, т. 2 и сл. от Наказателно-процесуален кодекс – подсъдимият е признал напълно обстоятелствата , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тях.
Ако е желаел да спори по опцията за разбиране или не на несъмнено съставомерно фактическо състояние, отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт, то деецът и поддържащият позицията му бранител не е следвало да желаят прекосяване в диференцираната процедура (водеща до понижаване на наказването с 1/3), а да потвърждават правотата на претенцията си в един пълностоен правосъден развой.
В решението се споделя още, че за оправдаване на Славов от страна на Върховен касационен съд, каквото искане е възведено в жалбата и допълнението към нея, и дума не може да става, защото приетите обстоятелства са незаконни.
Тричленният състав на Върховен касационен съд не се солидаризира с претенцията на подсъдимия, че наказването е равномерно в цитирания размер („ отнемане от независимост “ за 4 г.), с цел да се задоволят публичните настройки за по-високи санкции за закононарушенията по превоза, и по-важно, че съдът е изложил точно такова основание.
Върховните съдии споделят постановката, посочена от отбраната, залегнала в решението по к.н.д. № 276/2019 година, че „ намаляването на броя на пътните произшествия с тежки последствия не може да се реализира с налагане на високи санкции, а посредством повишение на културата на водачите на МПС, посредством образуване на схващане за полезността на човешкото здраве и живот, с неотменността на наказателната отговорност при осъществено закононарушение и налагането на наказателната глоба при съблюдаване на законовите условия “.
Според висшите съдии няма подозрение, в съобразие с изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната фактология, че момиченцето е подхванало ненадейно нахлуване на пътното платно и по този метод е асъдействало за настъпилия противоправен резултат.
А поради фактически осъщественото нарушаване на специфичното законодателство от страна на касатора, без правно значение е въпросът дали съпътстващата баба е следвало да остави дребното момиченце да се движи единствено, водейки освен това и куче, което е допустимо да го принуди да промени посоката си на придвижване и да се трансформира в пътна заплаха.
Детето е обект на преценка с оглед неговото независимо придвижване – както поради държанието на лидера, по този начин и поради неговото лично такова.
По мнение на актуалната инстанция, която взема поради всички останали правилно признати от следения съд смекчаващи условия – възрастен човек, работещ, грижещ се за фамилията си безрезервно, оказал значително подпомагане за откриване на обективната истина, неосъждан (в контраст на казаното в касационната тъжба те са регистрирани в задоволителна степен) и ги преценя на фона на признатите отегчаващи такива, с цел да се осъществят съответно задачите, заложени в наредбата на член 36 Наказателен кодекс, дължимото за налагане наказване е 4 години и 6 месеца.
Същото, редуцирано по силата на наредбата на член 58 А, алинея 1 Наказателен кодекс, финално следва да бъде равномерно на 3 години “, се споделя в решението на Върховен касационен съд.
Въпреки съществуването на първата причина за обсъждане на наредбата на член 66 Наказателен кодекс, Върховен касационен съд не намира, че за поправянето на подсъдимия не е неотложно той да бъде изолиран от обществото, което населява.
„ Напротив, поради наличните по делото не изключително положителни характерности за него като дълготраен лидер на пътя и в частност занемаряване на задължението за прекосяване на управлявания камион на механически обзор, отсъствие на тест за психическа валидност макар потребността от това най-малко поради възрастта, се регистрира несъблюдаване на съществени фактори, относими към пътната сигурност, формулиращи пренебрежителното отношение на Славов към прецизното съблюдаване на разпоредбите. Затова той би трябвало да изтърпи дейно наложеното му наказване „ отнемане от независимост “. В тази част присъдата на ВтАС следва да бъде оставена в действие “, безапелационни са висшите съдии.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ