ВАС обяви за нищожно изискването за годишните стикери на адвокатските карти
Тричленен състав на Върховния административен съд разгласи за незначително Решение № 3133/11.12.2020 година на Висшия адвокатски съвет със следното наличие: „ Ежегодна легализация на адвокатската карта по смисъла на член 9, алинея 5 от Закона за адвокатурата се прави посредством полагане на стикер за съответната година. Стикерът се издава и дава на всяка адвокатска гилдия от Висшия адвокатски съвет съгласно броя на членовете й, които са изпълнили отговорностите си по член 49, алинея 1 от Закона за адвокатурата към Висшия адвокатски съвет. “
Административното дело № 6839 от 2022 година е формирано пред Върховен административен съд по тъжба на Адвокатска гилдия – Бургас и група юристи. Съгласно условията на член 49, алинея 1 от Закона за адвокатурата юристът или юристът от Европейския съюз е задължен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет. Санкцията за несъблюдение е ясно дефинирана в алинея 2 на член 49, съгласно която юрист или юрист от Европейския съюз, който не е извършил отговорностите си по алинея 1 за месеца, предшестващ изборите за органи на адвокатурата, не може да взе участие в тези избори и да бъде избиран в тези органи. Извън посочената глоба, законът не планува никакви други последствия от неплащането на избраните вноски. Поради това отводът да се извърши легализация на адвокатската карта чрез даване на стикер за съответната година не е законен, а още по-малко нормативно открит прийом на споразумяване на финансовите връзки сред юриста и адвокатската гилдия, надлежно Висшия адвокатски съвет.
Върховните съдии от тричленния състав одобряват, че решението на Висшия адвокатски съвет в частта „ …които са изпълнили отговорностите си по член 49, алинея 1 от Закона за адвокатурата към Висшия адвокатски съвет “ се явява оскъдна и заради това, че с него се уреждат публични връзки, които не са уредени от нормативен акт от по-висока степен, без нужната за това подготвеност.
Докато Законът за адвокатурата признава на Висшия адвокатски съвет правото и задължението да уреди правните отношения свързани с регистъра на адвокатската гилдия, Единния указател на юристите при Висшия адвокатски съвет и картата на юрист, то не по този начин стои въпросът със глобите, с които е скрепено задължението юристите да внасят избраните в закона парични вноски. Недопустимо е за първи път с подзаконов акт, какъвто темперамент несъмнено е приет на решението на Висшия адвокатски съвет, при липса на законова делегация да урежда последствията от несъблюдение на задължението по член 49, алинея 1 от ЗА, да се уреждат връзки, които не са уредени от съответна законова наредба, защото с това се стига до първично правно контролиране с подзаконов акт, от орган, който не има такова пълномощие. Подзаконовите нормативни актове се издават в осъществяване на закона и следва да подхождат на Конституцията на Република България и нормативните актове от по – висока степен по мотив.
Решението предстои на обжалване пред петчленен състав на Върховен административен съд, оповестиха от пресцентъра на съда.
Административното дело № 6839 от 2022 година е формирано пред Върховен административен съд по тъжба на Адвокатска гилдия – Бургас и група юристи. Съгласно условията на член 49, алинея 1 от Закона за адвокатурата юристът или юристът от Европейския съюз е задължен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет. Санкцията за несъблюдение е ясно дефинирана в алинея 2 на член 49, съгласно която юрист или юрист от Европейския съюз, който не е извършил отговорностите си по алинея 1 за месеца, предшестващ изборите за органи на адвокатурата, не може да взе участие в тези избори и да бъде избиран в тези органи. Извън посочената глоба, законът не планува никакви други последствия от неплащането на избраните вноски. Поради това отводът да се извърши легализация на адвокатската карта чрез даване на стикер за съответната година не е законен, а още по-малко нормативно открит прийом на споразумяване на финансовите връзки сред юриста и адвокатската гилдия, надлежно Висшия адвокатски съвет.
Върховните съдии от тричленния състав одобряват, че решението на Висшия адвокатски съвет в частта „ …които са изпълнили отговорностите си по член 49, алинея 1 от Закона за адвокатурата към Висшия адвокатски съвет “ се явява оскъдна и заради това, че с него се уреждат публични връзки, които не са уредени от нормативен акт от по-висока степен, без нужната за това подготвеност.
Докато Законът за адвокатурата признава на Висшия адвокатски съвет правото и задължението да уреди правните отношения свързани с регистъра на адвокатската гилдия, Единния указател на юристите при Висшия адвокатски съвет и картата на юрист, то не по този начин стои въпросът със глобите, с които е скрепено задължението юристите да внасят избраните в закона парични вноски. Недопустимо е за първи път с подзаконов акт, какъвто темперамент несъмнено е приет на решението на Висшия адвокатски съвет, при липса на законова делегация да урежда последствията от несъблюдение на задължението по член 49, алинея 1 от ЗА, да се уреждат връзки, които не са уредени от съответна законова наредба, защото с това се стига до първично правно контролиране с подзаконов акт, от орган, който не има такова пълномощие. Подзаконовите нормативни актове се издават в осъществяване на закона и следва да подхождат на Конституцията на Република България и нормативните актове от по – висока степен по мотив.
Решението предстои на обжалване пред петчленен състав на Върховен административен съд, оповестиха от пресцентъра на съда.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ