Бедността е порок
Три почтени създания бяха изведени от фамилията им и все още са настанени в дом. Димитринка, Мария и Мартин в този момент порастват, надалеч от порутената си къща, лишени от майчина грижа и бащина опора. Не е лек животът на Марияна Лукарова и Димитър Калаксъзов от петричкото село Кърналово. Тя разчита единствено на детските надбавки, които получава месечно, а той върви да оказва помощ в близка оранжерия против някой лев. Изкарват, едвам съществуват. А са положителни хора, доста положителни. И доста обичат децата си.
Да, работа на обществените служби е да направи по този начин, че децата да не бъдат лишавани от нужните условия за живот. В родната им къща течаща вода от години няма. Пет индивида са делили до скоро две дребни кревати. Живели са по този беден метод - без да се оплакват, щастливи, че са дружно. Излъчените фрагменти по малкия екран са не просто покъртителни, те са ужасяващи. Трудно е да си представим, че в 21 век сходна бедност е метод на живот в европейска страна – без канализация, без мебели, без прозорци и порти.
Вина тук не може да се търси, тъй като родителите нито са лентяи, нито са безотговорни. Те са сторили всичко по силите си, с цел да дадат на децата си колкото и каквото могат. Държавата ще им върне рожбите, откакто изискванията в къщата станат естествени. Това към този момент се случва с помощта на десетки хора от селото, които не желаят имената им да стават публично притежание.
Защото щедрост се прави със сърце, не с надменност. С всеки минал ден искащите да оказват помощ стават от ден на ден и напълно скоро къщата ще придобие тип. Трагичното е, че когато децата се върнат вкъщи, майката ще продължи да разчита на мизерните 160 лв. детски надбавки, а татко им все по този начин ще се бори за оцеляването на всички, работейки в близост, каквото Бог дал. Наоколо е пусто и празно. Наоколо работа едвам се намира и това сигурност няма скоро да се промени.
Оптимистичното е, че Димитринка, Мария и Мартин ще се усмихват още веднъж, а родителите им ще могат отново да ги прегръщат в личния им дом. Там любовта в действителност е по-силна от всичко. Знаят го чудесно тези, които в този момент оказват помощ това да се случи.
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Да, работа на обществените служби е да направи по този начин, че децата да не бъдат лишавани от нужните условия за живот. В родната им къща течаща вода от години няма. Пет индивида са делили до скоро две дребни кревати. Живели са по този беден метод - без да се оплакват, щастливи, че са дружно. Излъчените фрагменти по малкия екран са не просто покъртителни, те са ужасяващи. Трудно е да си представим, че в 21 век сходна бедност е метод на живот в европейска страна – без канализация, без мебели, без прозорци и порти.
Вина тук не може да се търси, тъй като родителите нито са лентяи, нито са безотговорни. Те са сторили всичко по силите си, с цел да дадат на децата си колкото и каквото могат. Държавата ще им върне рожбите, откакто изискванията в къщата станат естествени. Това към този момент се случва с помощта на десетки хора от селото, които не желаят имената им да стават публично притежание.
Защото щедрост се прави със сърце, не с надменност. С всеки минал ден искащите да оказват помощ стават от ден на ден и напълно скоро къщата ще придобие тип. Трагичното е, че когато децата се върнат вкъщи, майката ще продължи да разчита на мизерните 160 лв. детски надбавки, а татко им все по този начин ще се бори за оцеляването на всички, работейки в близост, каквото Бог дал. Наоколо е пусто и празно. Наоколо работа едвам се намира и това сигурност няма скоро да се промени.
Оптимистичното е, че Димитринка, Мария и Мартин ще се усмихват още веднъж, а родителите им ще могат отново да ги прегръщат в личния им дом. Там любовта в действителност е по-силна от всичко. Знаят го чудесно тези, които в този момент оказват помощ това да се случи.
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ