Тревожността и депресията са едни от най-често срещащите се ментални

Тревожността и депресията са едни от най-често срещащите се ментални разстройства, които покосяват хората. Изясняването на тези самостоятелни разлики, които предсказват устойчивостта или уязвимостта към прочувствен стрес, е решаващо за идентифицирането на етиологичните фактори, допринасящи за въпросните разстройства, както и за промотиране на прочувствено благоденствие. Въпреки скорошния прогрес в идентифицирането на характерни мозъчни райони и личностни особености, остава неразбираемо дали съществуват общи фактори, които стоят в основата на структурните аспекти на мозъка и личностните черти, които от своя страна пазят против признаци на прочувствен стрес.

В проучване, оповестено в Personality Neuroscience, група от невроучени цитират огромен брой източници, които свързват адаптивни отговори към прочувствени провокации със структурни характерности на мозъка. Например, префронталният кортекс, междинната фронтална кора, орбифронталната кора и долната фронтална кора са свързани с интеграцията и контрола на страсти. По-конкретно, когнитивните тактики за преоценка на прочувствения заряд на дадена обстановка са корелирани с по-силна интензивност в упоменатите региони. Допълнително, данни, извлечени от лезии посредством електроенцефалография и невроизображения, демонстрират, че левият префронтален кортекст е част от система, която взе участие в по-позитивните настройки на индивидите.

След обзора на огромния брой източници, създателите на обявата се интересуват дали препоръчаният модел на общите фактори в структурата на мозъка и в личностните характерности може да предвижда по-ниски признаци на стрес . Целта е както страдащите от тревога и меланхолия, по този начин и лекуващите ги експерти да имат нужната информация, с цел да борят менталните разстройства.

Свързани публикации.. Лишаване от сън: резултати върху мозъка и тялото 0 Какво ни предизвиква стрес и до какво води той? 0 Соматоформни разстройства - когато душeвността разболява тялото 1

Снабдени с потребните данни, експертите ще могат да насочат когнитивно-поведенческите намеси към разпознатите мозъчни области. „ Хората не са безусловно наясно какъв брой еластичен е мозъкът “, споделя Санда Долкос, един от създателите на изследването. „ Можем да променим мозъка си чрез опит и образование “, продължава тя.

Долкос и нейните сътрудници в действителност разчитат на нещо, което е познато на невроучените като „ невропластичност “ - дарба на мозъка да трансформира пропорциите на сивата материя, както и организацията на синаптичните връзки.

В най-общи линии, невропластичнността е феномен, проявяващ, че структурната организация на мозъка не е напълно закрепена, от което разнообразни форми на терапия могат да се възползват.