Един франзуцин - на път: Мелник – вино, пирамиди и един деспот
Трета част от пътешествията на френския публицист Пиер Анри, който демонстрира многовековната и забавна история на България през погледа на чужденец. В новата поредност той посещава известни туристически дестинции в страната - места със СПА условия, хубава храна и вино.
Наричат този регион българската Тоскана - отвисоко той в действителност прилича италианската област, само че е някак по-различно. Почти съм стигнал до този минимален град в България и прекосявам хълмове с подредени лозя, дребни селца и прелестно изтощено слънце, което топли даже и през есента.
Мелник е в действителност дребен. Известен е точно с това - има единствено 208 поданици, а в този момент сякаш броя е още по-скромна. Разположен е по брега на река, която, естествено, се споделя Мелнишка. Точно по това време на годината обаче река няма. Градчето е някак сгушено от двете страни на коритото - с солидни, високи и красиви къщи, и се катери по белите скатове нагоре. Гледката с прорязаните бели хълмове, контрастиращи с овалните възвишения, е удивителна.
Вървя по калдъръмената уличка. Почти във всяка къща тук има винарни или заведения, които работят даже и по това време на годината. Туристите са малко и градчето е безшумно. По-добре, по този начин ще мога да се разходя на мира и да опозная мястото добре. За задачата се запътвам към Музея на Мелник. Учудва ме надписът върху него:
" Мелник, забравената столица ".
Чувал съм, че Мелник остава в рамките на Османската империя чак до 1912 година, че тук са се укривали революционери и даже не се изненадах, когато доскоро минах около една къща, която се споделяше " хайдушката ", но чак пък столица...
В музея има няколко експозиции, едната от които, разбираемо, е отдадена на националноосвободителните битки на региона. Другата обаче е по-интересна и тя дава отговор на въпроса ми по кое време Мелник е бил столица.
Научавам, че както и на други места в България, регионът е бил населяван от траки - от племето меди. След това те попаднали под римско господство. После пристигнали славяните, които нарекли града Мелник - от славянското име " мел " - " глина ", тъкмо поради белите му скатове.
След това регионът попаднал в рамките на българското царство и тук става забавното. През 1212 година Мелник станал столица на самостоятелното феодално княжество на диктатор Алексий Слав (деспот е купа на независим държател във Византия). Твърди се, че този Слав се появил след гибелта на великия цар на българите Калоян, който разрушил кръстоносците през 1205 година След неговия край обаче кръстоносците победили наследника му Борил през 1208 година И ето френска връзка: те били предвождани от император Анри - Хенрих Фландърски, брат на пленения от цар Калоян Балдуин. Тогава се появил Алексий Слав, който владеел Родопите и Пирин, и също изявил искания към престола, тъй като имал родствена връзка с Калоян. За да разшири въздействието си, Слав се оженил за противозаконната щерка на император Анри и получил купата диктатор.
Той трансформирал Мелник в столица на своето феодално царство. Над селището към момента има остатъци от стените на крепостта му, както и църквата, в която е бил заровен. Деспот Слав владеел Пиринско-Родопската област цели 20 години. Затова Мелник е забравената столица на България.
" Това е супер забавна история ", споделям с уредничката на сбирката,
която ми споделя: " За страдание все по-малко туристи мислят като вас, множеството влизат тук и първият им въпрос е: Това винарна ли е? "
Да, винарните са другото характерно нещо в Мелник, както споделих, съвсем всяка къща разполага с такава. Предлага се вино от грозде, само че и вино от малини, както и от боровинки.
Моето внимание обаче е привлечено от още една табела, на която написа " Музей на виното ". Той е на безусловно на двайсетина метра от Историческия и е ситуиран в подземието на хотел. Вътре е хладно, с поддържана непрекъснато температура от 12 - 14 градуса.
Тук са събрани и изложени забавни принадлежности - преси, корита, сложи, косери, ножарски ножици, плетени кошове или всичко за изработката на виното през вековете.
Уредникът споделя за развиването на лозарството в региона и за известния тукашен вид - необятна мелнишка лоза. Разбирам, че лозята на Мелник в действителност се стелят по хълмовете на селата, през които съм минал - Хърсово, Капатово, Зорница, Лозеница, Виногради.
За необятната мелнишка лоза се твърди, че е вид, донесен тук от Сирия преди 2000 години от римляните,
който след това се е приспособил към локалните условия. Сега се отглежда единствено в този регион и всички опити да се развива другаде са се провалили.
Отпивам глътка от виното - има характерен усет с смес на горски плодове. Цветът му е по-скоро транспарантен рубин до тъмнопурпурен. С риск да шокирам феновете на този вид обаче ще кажа, че розето от необятна мелнишка лоза ми харесва повече.
В музея на виното има енотека с повече от 400 бутилки. Ако решите да си купите вино от тук, ще ви го налеят напряко от бъчвата, по-късно персонално може да го пандизите с корковата запушалка и най-после ще ви го запечатат с червен восък и щемпел на музея.
Тръгвам нагоре по ската, с цел да доближи до забележителната. Тя се намира в най-високата част на Мелник и е в действителност внушителна и в присъщия възрожденски жанр. Всъщност тук назовават този архитектурен жанр " възрожденски ", само че аз съм виждал такива къщи и в Турция, а там той е " неоотомански ". Интересувал съм се от това разминаване и то си има своето пояснение. Българите са били едни от най-хубавите строители в Отоманската империя и са пренесли стила в своите земи и по време на своето Възраждане, когато доста занаятчии са забогатели от търговията и производството в границите на империята. Разбира се, доразвили са го с декорация от присъщи български орнаменти.
Кордопулос е бил богат мелничар. Занимавал се и с винопроизводство, и с търговия. Къщата му е била издигната в края на XVIII век, а в този момент е изцяло непокътната и реставрирана. Има огрооооомни стаи с два реда прозорци. Вторият е с венециански стъклописи, които хвърлят цветни отражения по белите стени. Има и зимна градина и истинска винарна.
В издълбаните в меката канара над 100 метра коридори са подредени десетки дъбови бъчви.
Естествената температура от 12 градуса тук също оказва помощ за съхранението на виното. На един от завоите на винарната виждам голям брой залепени монети. Младежът, който стои подпрян пред вратата на винарната, ми изяснява, че това е локален бит - закрепяш монета на стената, с цел да се върнеш тук.
Слизам надолу към центъра на градчето, с цел да стартира нанагорнище към крепостта на диктатор Слав. Следвам указателните й табели и пътят не лишава повече от трийсетина минути. От платото се открива страхотна панорама към Мелник. Той в действителност се е сгушил в гънките на планината. Има руини от крепостната стена, от наблюдателните кули, тъкмо три водохранилища и остатъци от църквата " Свети Никола ". Между другото и в подножието на Кордопуловата къща също има остатъци от черква, наречена " Света Варвара ". А до момента в който слизам надолу, виждам още една черква - изцяло реставрираната " Свети Антоний ", наречена на светец, който лекувал душевно болните. Няма доста храмове на неговото име...
Сядам в едно от многото заведенията около реката под един голям чинар - несъмнено са нужни най-малко трима души, хванати за ръце, с цел да обхванат ствола му. Поръчвам си салата с белени бели патладжани, печени червени чушки и домати, до момента в който
изчаквам главното си ядене - мелнишко гювече.
То съставлява части пилешко и свинско месо, чушка, домат, сирене, кашкавал и маслини, затиснати с яйце и сготвени в керамична купа с капаче. Неподравимият му усет гарнирам с чаша вино - розе от необятна мелнишка лоза, несъмнено.
Потеглям към идната си цел в този регион - Роженският манастир. Той се намира над едноименното село, на 6 км от Мелник. Обаче би трябвало доста да се внимава, тъй като пътят към него е тъкмо по средата на селото в една дребна отбивка вдясно. Манастирът е величествен, ситуиран на платото над селото и е настоящ. Гледката от него ме навежда на мисълта, че монасите са избирали прелестни места, с цел да се отдадат на Бога и да се повдигнат над ежедневните суети. Точно тук това не е мъчно!
Манастирът " Рождество Богородично " е основан през XIII век и за първи път се загатва в една кореспонденция, обвързвана със същия този диктатор Слав, за който научих в музея. Сградата оформя голям вътрешен двор с лозници, в който е и църквата. Мога единствено да допускам каква прелестна панорама се вижда от тесните прозорци на килиите.
Може би най-изумителното нещо в манастирската черква е резбованият иконостас - рисувани цветя, обхванати от резбовани плетеници. Стените са покрити със подиуми от живота на Христос, картини от Страшния съд и стълбица на добродетелите. Но това, което остава в мен откакто излизам от солидната обкована врата, е едно изключително възприятие на мистика и примирение.
Тръгвам към паркинга замислен и за малко да пропусна една пътечка вляво от манастирската врата, която води към нещо удивително - пирамидите. За да стигна до естествената забележителност, която до момента съм виждал единствено на фотоси, минавам през едно пасбище и ронлива пътека, лишава към трийсетина минути.
Високите отвесни творения на природата са като изваяни от детски пръсти пясъчни кули
или като подредени конуси в сладкарска витрина, направени от бял шоколад, издигащи се от покритата с гора котловина. Очевидно природата си е играла много време посредством води и ветрове, до момента в който сътвори тези невероятни форми, разпръснати из покрайнините на Мелник и Рожен.
Слънцето залязва на запад и хвърля червени цветове върху пясъчните скатове на пирамидите.
Аз си потеглям от този южен завършек на България. И аз оставям една монета в тунелите на Кордопуловата къща. За да се върна.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Наричат този регион българската Тоскана - отвисоко той в действителност прилича италианската област, само че е някак по-различно. Почти съм стигнал до този минимален град в България и прекосявам хълмове с подредени лозя, дребни селца и прелестно изтощено слънце, което топли даже и през есента.
Мелник е в действителност дребен. Известен е точно с това - има единствено 208 поданици, а в този момент сякаш броя е още по-скромна. Разположен е по брега на река, която, естествено, се споделя Мелнишка. Точно по това време на годината обаче река няма. Градчето е някак сгушено от двете страни на коритото - с солидни, високи и красиви къщи, и се катери по белите скатове нагоре. Гледката с прорязаните бели хълмове, контрастиращи с овалните възвишения, е удивителна.
Вървя по калдъръмената уличка. Почти във всяка къща тук има винарни или заведения, които работят даже и по това време на годината. Туристите са малко и градчето е безшумно. По-добре, по този начин ще мога да се разходя на мира и да опозная мястото добре. За задачата се запътвам към Музея на Мелник. Учудва ме надписът върху него:
" Мелник, забравената столица ".
Чувал съм, че Мелник остава в рамките на Османската империя чак до 1912 година, че тук са се укривали революционери и даже не се изненадах, когато доскоро минах около една къща, която се споделяше " хайдушката ", но чак пък столица...
В музея има няколко експозиции, едната от които, разбираемо, е отдадена на националноосвободителните битки на региона. Другата обаче е по-интересна и тя дава отговор на въпроса ми по кое време Мелник е бил столица.
Научавам, че както и на други места в България, регионът е бил населяван от траки - от племето меди. След това те попаднали под римско господство. После пристигнали славяните, които нарекли града Мелник - от славянското име " мел " - " глина ", тъкмо поради белите му скатове.
След това регионът попаднал в рамките на българското царство и тук става забавното. През 1212 година Мелник станал столица на самостоятелното феодално княжество на диктатор Алексий Слав (деспот е купа на независим държател във Византия). Твърди се, че този Слав се появил след гибелта на великия цар на българите Калоян, който разрушил кръстоносците през 1205 година След неговия край обаче кръстоносците победили наследника му Борил през 1208 година И ето френска връзка: те били предвождани от император Анри - Хенрих Фландърски, брат на пленения от цар Калоян Балдуин. Тогава се появил Алексий Слав, който владеел Родопите и Пирин, и също изявил искания към престола, тъй като имал родствена връзка с Калоян. За да разшири въздействието си, Слав се оженил за противозаконната щерка на император Анри и получил купата диктатор.
Той трансформирал Мелник в столица на своето феодално царство. Над селището към момента има остатъци от стените на крепостта му, както и църквата, в която е бил заровен. Деспот Слав владеел Пиринско-Родопската област цели 20 години. Затова Мелник е забравената столица на България.
" Това е супер забавна история ", споделям с уредничката на сбирката,
която ми споделя: " За страдание все по-малко туристи мислят като вас, множеството влизат тук и първият им въпрос е: Това винарна ли е? "
Да, винарните са другото характерно нещо в Мелник, както споделих, съвсем всяка къща разполага с такава. Предлага се вино от грозде, само че и вино от малини, както и от боровинки.
Моето внимание обаче е привлечено от още една табела, на която написа " Музей на виното ". Той е на безусловно на двайсетина метра от Историческия и е ситуиран в подземието на хотел. Вътре е хладно, с поддържана непрекъснато температура от 12 - 14 градуса.
Тук са събрани и изложени забавни принадлежности - преси, корита, сложи, косери, ножарски ножици, плетени кошове или всичко за изработката на виното през вековете.
Уредникът споделя за развиването на лозарството в региона и за известния тукашен вид - необятна мелнишка лоза. Разбирам, че лозята на Мелник в действителност се стелят по хълмовете на селата, през които съм минал - Хърсово, Капатово, Зорница, Лозеница, Виногради.
За необятната мелнишка лоза се твърди, че е вид, донесен тук от Сирия преди 2000 години от римляните,
който след това се е приспособил към локалните условия. Сега се отглежда единствено в този регион и всички опити да се развива другаде са се провалили.
Отпивам глътка от виното - има характерен усет с смес на горски плодове. Цветът му е по-скоро транспарантен рубин до тъмнопурпурен. С риск да шокирам феновете на този вид обаче ще кажа, че розето от необятна мелнишка лоза ми харесва повече.
В музея на виното има енотека с повече от 400 бутилки. Ако решите да си купите вино от тук, ще ви го налеят напряко от бъчвата, по-късно персонално може да го пандизите с корковата запушалка и най-после ще ви го запечатат с червен восък и щемпел на музея.
Тръгвам нагоре по ската, с цел да доближи до забележителната. Тя се намира в най-високата част на Мелник и е в действителност внушителна и в присъщия възрожденски жанр. Всъщност тук назовават този архитектурен жанр " възрожденски ", само че аз съм виждал такива къщи и в Турция, а там той е " неоотомански ". Интересувал съм се от това разминаване и то си има своето пояснение. Българите са били едни от най-хубавите строители в Отоманската империя и са пренесли стила в своите земи и по време на своето Възраждане, когато доста занаятчии са забогатели от търговията и производството в границите на империята. Разбира се, доразвили са го с декорация от присъщи български орнаменти.
Кордопулос е бил богат мелничар. Занимавал се и с винопроизводство, и с търговия. Къщата му е била издигната в края на XVIII век, а в този момент е изцяло непокътната и реставрирана. Има огрооооомни стаи с два реда прозорци. Вторият е с венециански стъклописи, които хвърлят цветни отражения по белите стени. Има и зимна градина и истинска винарна.
В издълбаните в меката канара над 100 метра коридори са подредени десетки дъбови бъчви.
Естествената температура от 12 градуса тук също оказва помощ за съхранението на виното. На един от завоите на винарната виждам голям брой залепени монети. Младежът, който стои подпрян пред вратата на винарната, ми изяснява, че това е локален бит - закрепяш монета на стената, с цел да се върнеш тук.
Слизам надолу към центъра на градчето, с цел да стартира нанагорнище към крепостта на диктатор Слав. Следвам указателните й табели и пътят не лишава повече от трийсетина минути. От платото се открива страхотна панорама към Мелник. Той в действителност се е сгушил в гънките на планината. Има руини от крепостната стена, от наблюдателните кули, тъкмо три водохранилища и остатъци от църквата " Свети Никола ". Между другото и в подножието на Кордопуловата къща също има остатъци от черква, наречена " Света Варвара ". А до момента в който слизам надолу, виждам още една черква - изцяло реставрираната " Свети Антоний ", наречена на светец, който лекувал душевно болните. Няма доста храмове на неговото име...
Сядам в едно от многото заведенията около реката под един голям чинар - несъмнено са нужни най-малко трима души, хванати за ръце, с цел да обхванат ствола му. Поръчвам си салата с белени бели патладжани, печени червени чушки и домати, до момента в който
изчаквам главното си ядене - мелнишко гювече.
То съставлява части пилешко и свинско месо, чушка, домат, сирене, кашкавал и маслини, затиснати с яйце и сготвени в керамична купа с капаче. Неподравимият му усет гарнирам с чаша вино - розе от необятна мелнишка лоза, несъмнено.
Потеглям към идната си цел в този регион - Роженският манастир. Той се намира над едноименното село, на 6 км от Мелник. Обаче би трябвало доста да се внимава, тъй като пътят към него е тъкмо по средата на селото в една дребна отбивка вдясно. Манастирът е величествен, ситуиран на платото над селото и е настоящ. Гледката от него ме навежда на мисълта, че монасите са избирали прелестни места, с цел да се отдадат на Бога и да се повдигнат над ежедневните суети. Точно тук това не е мъчно!
Манастирът " Рождество Богородично " е основан през XIII век и за първи път се загатва в една кореспонденция, обвързвана със същия този диктатор Слав, за който научих в музея. Сградата оформя голям вътрешен двор с лозници, в който е и църквата. Мога единствено да допускам каква прелестна панорама се вижда от тесните прозорци на килиите.
Може би най-изумителното нещо в манастирската черква е резбованият иконостас - рисувани цветя, обхванати от резбовани плетеници. Стените са покрити със подиуми от живота на Христос, картини от Страшния съд и стълбица на добродетелите. Но това, което остава в мен откакто излизам от солидната обкована врата, е едно изключително възприятие на мистика и примирение.
Тръгвам към паркинга замислен и за малко да пропусна една пътечка вляво от манастирската врата, която води към нещо удивително - пирамидите. За да стигна до естествената забележителност, която до момента съм виждал единствено на фотоси, минавам през едно пасбище и ронлива пътека, лишава към трийсетина минути.
Високите отвесни творения на природата са като изваяни от детски пръсти пясъчни кули
или като подредени конуси в сладкарска витрина, направени от бял шоколад, издигащи се от покритата с гора котловина. Очевидно природата си е играла много време посредством води и ветрове, до момента в който сътвори тези невероятни форми, разпръснати из покрайнините на Мелник и Рожен.
Слънцето залязва на запад и хвърля червени цветове върху пясъчните скатове на пирамидите.
Аз си потеглям от този южен завършек на България. И аз оставям една монета в тунелите на Кордопуловата къща. За да се върна.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ