Един французин - на път: история в парка, СПА и една стена в Хисаря
Трета част от пътешествията на френския публицист Пиер Анри, който демонстрира многовековната и забавна история на България през погледа на чужденец. В новата поредност той посещава известни туристически дестинции в страната - места със СПА условия, хубава храна и вино.
От българските ми другари съм чувал единствено суперлативи за Хисаря - гиздав град с достъп до лечебна минерална вода, с поддържан център и прелестни паркове за спокойни разходки на чист въздух, тъй че вземам решение да ги ревизира на място. Избирам да карам по Подбалканския път, придвижването по който е много по-спокойно, а и дистанцията от София е с 50 км по-кратко. Пътят е изключително изящен, в по-голямата си част е трилентов, а гледките са спиращи дъха, изключително от виадуктите, прерязващи хълмовете на Стара планина. След завоите над Сопот шосето внезапно се успокоява и навлиза в равнината...
Пристигам по здрач и още с влизането в града пред мен се изпречва антична стена с изронени червени тухли. Струва ми се извънредно дълга за антична находка, само че оставям размислите си за идващия ден, когато ще открия отговор на въпроса си.
От извора
От разказите на приятелите ми знам, че Хисаря е град с хилядолетна история, чието име в древността е било Диоклецианопол, а след това и Аугуста Ария, Термейтисина и други Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места още от времето на траките, че и по-рано.
Но ползата ми към мястото е предизвикан най-много поради минералните извори, с които разполага. Търсейки повече по тематиката в интернет, разбирам нещо удивително. България е страна с извънредно доста на брой минерални извори. Те са
над 225 за цялата страна, като 22 от тях се намират в Хисаря.
Изворите тук - 16 естествени и 6 надълбоко сондирани, са с разнообразни физико-химични характерности и температура, както и с потвърдени лечебни свойства. Богати са на радон и са потребни както за стомаха, по този начин и за ставите. Преобладаващо в тях е наличието на натриево-сулфатно-хидрокарбонатите, по тази причина и попадат в категорията на едва минерализираните води. Освен за пиянство и къпане минералните води се употребяват и за лекуване. Благодарение на свойствата си те оказват позитивно въздействие върху бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни проблеми, болести на опорно-двигателния уред, обмяната на веществата и ендокринната система и гинекологични болести.
Оказва се, че казусът с настаняването в Хисаря не е неналичието тук-там, а прекомерно огромният избор на такива. Аз се спирам на дребен хотел, съвсем в центъра и до парк " Момина сълза ", който се трансформира в извънредно значима точка за визитата ми в града. Хотелът разполага с двайсетина студиа и СПА център с минерална вода. Нямам самообладание и влизам в него незабавно след идването ми. Все отново по тази причина съм тук - да се възползвам от лечебните качества на водата и от предлагането за отпускащ масаж.
Приятно затоплен и обновен, излизам на открито, с цел да потърся място за вечеря. Досадният дъждец, почнал сутринта, продължава да роси, по тази причина и се запътвам към непосредствен ресторант, тъкмо против светещия шадраван на улицата... Към него ме притегля освен фактът, че ще се настаня незабавно, само че и топлата светлина, излъчваща се от приветливи прозорци и нещо познато. Вътре е тъкмо по този начин, както си го представям - атмосферата е като вкъщи, във Франция - уютна, с заричане за вкусна храна. Ресторантът предлага френски усет и в интериора, и в семплото меню, съдържащо три-четири ястия на страница (за разлика от всеобщата процедура в заведенията за хранене в България да се предлага всичко). И въпреки че е необичайно да избера да вечерям в ресторант с френски фасон в българската провинция,
вземам решение този път да наруша правилото си " вечеряй единствено национална кухня в страната, в която се намираш "
и вземам решение да опитам близки до моето родно небце оферти - френско петле, пачи бутчета и дърпано заешко месо с глазиран лук и гъби. Последното се оказва доста положително попадение, а аз оставам удовлетворен и се взирам в дребната библиотека в ъгъла. На рафтовете виждам подредени някои от готварските библии, издавани на френски език. Това изяснява отличния усет, мисля си. Ще го посетя още веднъж напролет, когато времето разрешава да се насладя на зеления му двор с лозница, дървото на райска ябълка и езерото с водни лилии
Парк по история
Сутринта стартира със сауна. И освен тъй като времето извън продължава да е минорно, а тъй като хотелът предлага идеални условия за СПА. След като завършвам с втората порция приятност, се запътвам към отсрещния парк " Момина сълза ", в който тъкмо в този момент капките върху листата на вековните чинари след ситния дъжд оправдават името му Както ще се окаже по-късно - в парка е съсредоточена огромна част от историческото завещание на града, освен това непокътнато хилядолетия.
Този път вземам решение да не разгадавам на случайността и се запътвам към историческия музей. Свит в дребна уличка, той е напълно непретенциозен и ситуиран в двуетажна къща. Лекото отчаяние от типа му е обезщетено от гостуващата галерия на тракийски артефакти, открити в така наречен Долина на тракийските царе, която явно ще е идната ми спирка...
Но музеят споделя за минало на този античен град - основан преди 7000 - 8000 години, след това той станал част от Одриското царство на траките. Тогава към минералните му извори почнали се да построяват нимфеуми, или лечебно-религиозни светилища. Помните ли, за който писах преди време - там беше открита мраморна плоча с изображенията на трите нимфи, почитани като божества на изворната и лечебната вода. Подобна има и тук, в музея на Хисаря.
Историята продължава с идването на римляните, завладели града към 50-ата година след Христа и трансформирали селището в град. Оказва се, че античната стена, която се беше появила пред фаровете ми нощес, е точно от римско време. Струва ми се някак сюрреалистично да караш колата си в българско провинциално градче около подобен древен градеж и като че ли да си в Рим Изградена в края на III и началото на IV век по времето на император Диоклециан, през днешния ден тя е измежду най-добре непокътнатите крепостни стени от късната Античност освен на Балканите, само че и в Европа.
От информацията в музея също по този начин разбирам, че стената е била дълга 2327 метра, по цялата й дължина е имало 44 бойни кули и е обграждала 300 дка. Декарите в този момент се намират в парк " Момина сълза ", а самата стена в огромната си част е непокътната в оригинал и е с височина над 10 метра.
В града се влизало през четири врати, като най-голямата - централната, е непокътната и през днешния ден и е признакът на Хисаря.
От тази врата е тръгвал пътят за античния Филипополис, сегашен Пловдив. А римският град е носел името на императора, който го е основал - Диоклецианополис.
В двора на музея, вдясно от входната врата, виждам изложени керамични тръби, сложени върху мраморни кревати. Разбирам, че това са тръбопроводите на римските терми. Намират се на 300 метра от музея и са неповторими в международен мащаб. Самите терми са още веднъж в парка и са непокътнати съвсем до покрив. Целият им комплекс се разгръща на към 3000 кв.м, а началото на градежа му е датиран от средата на II век. Виждат се добре непокътнатите стени, тръбите, по които е минавала топлата минерална вода за отопление и лекуване, и даже мраморните плочи, с които са били застлани двата басейна с естествена минерална вода. С мрамор са били облицовани и външните стени на баните, което си проличава и от непокътнатите плочи тук-там.
В други пространства са се правили и лечебни процедури - разтривки и намазване с благовонни масла. Сградите в действителност са неповторими. Проучването им е почнало през 30-те години на предишния век, а работата на археолозите още продължава.
Вдясно от термите се намира амфитеатърът, който също е добре непокътнат. Тук римляните са си послужили с естествения терен, който се употребявал за гладиаторски битки, а след приемането на християнство като публична вяра на Римската империя - за спортни надпревари.
Амфетеатърът на Диоклецианополис е издигнат в края на III век. Всъщност макета му видях още в историческия музей, само че в среда е напълно друго.
И още една римска постройка се намира в парка " Момина сълза " - императорската резиденция, непокътната със зидове до втория етаж. От нея са разкрити пет огромни пространства с солидна сводова структура, издигната при започване на IV век.
Сега съзнавам, че същинският исторически музей на Хисаря в действителност е изложен в парка и това ме кара да изпадна в същински екстаз
Отечеството е общително
Но с цел да стигна до другия неповторим експонат на този музей онлайн, със страдание напущам парка и неговите големи чинари. На половин километър югоизточно е разкрита римска гробница, непокътната в достоверния й тип. Тя е единствената такава, чийто под е застлан с разноцветна мозайка, и също е датирана от IV век.
Разбира се, в античния град има следи от набези от хуни и други варвари, по тази причина се наложило да бъде построена и външна стена.
Иначе днешното име на града идва от османския интервал -
Хисар значи " цитадела ", само че първоизточник е Caesarea, или Царски град.
Kато се има поради, че е бил разгласен и за императорски Ветус Аугуста Ария още по римско време, това е напълно разумно.
Оттук стартира и минералното дело в нова България. Хисарските минерални извори са първите проучени още през 80-те години на XIX век. Тук са идвали на лекуване доста от популярните писатели на България като Вазов, Йовков, Елисавета Багряна. Всъщност след Първата международна война курортът става съвременен измежду елита на българите. Дори моя другарка, учителка по българска литература, твърдеше, че емблематичното стихотворение на Иван Вазов " Отечество общително " е написано под сянката Южната римска врата, известна тук още и като " Камилите ".
Напускам този античен град, минавам още веднъж около Южната врата и дългата римска стена със удовлетворение от насищане с толкоз доста история, събрана в един зелен парк с минерални извори. Да, историята в този град те съпровожда до последния пътен знак, запазил в себе си здания и артефакти от великолепието на Римската империя, както и с лечебните минерални извори, които са привлекли хората в този край.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
От българските ми другари съм чувал единствено суперлативи за Хисаря - гиздав град с достъп до лечебна минерална вода, с поддържан център и прелестни паркове за спокойни разходки на чист въздух, тъй че вземам решение да ги ревизира на място. Избирам да карам по Подбалканския път, придвижването по който е много по-спокойно, а и дистанцията от София е с 50 км по-кратко. Пътят е изключително изящен, в по-голямата си част е трилентов, а гледките са спиращи дъха, изключително от виадуктите, прерязващи хълмовете на Стара планина. След завоите над Сопот шосето внезапно се успокоява и навлиза в равнината...
Пристигам по здрач и още с влизането в града пред мен се изпречва антична стена с изронени червени тухли. Струва ми се извънредно дълга за антична находка, само че оставям размислите си за идващия ден, когато ще открия отговор на въпроса си.
От извора
От разказите на приятелите ми знам, че Хисаря е град с хилядолетна история, чието име в древността е било Диоклецианопол, а след това и Аугуста Ария, Термейтисина и други Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места още от времето на траките, че и по-рано.
Но ползата ми към мястото е предизвикан най-много поради минералните извори, с които разполага. Търсейки повече по тематиката в интернет, разбирам нещо удивително. България е страна с извънредно доста на брой минерални извори. Те са
над 225 за цялата страна, като 22 от тях се намират в Хисаря.
Изворите тук - 16 естествени и 6 надълбоко сондирани, са с разнообразни физико-химични характерности и температура, както и с потвърдени лечебни свойства. Богати са на радон и са потребни както за стомаха, по този начин и за ставите. Преобладаващо в тях е наличието на натриево-сулфатно-хидрокарбонатите, по тази причина и попадат в категорията на едва минерализираните води. Освен за пиянство и къпане минералните води се употребяват и за лекуване. Благодарение на свойствата си те оказват позитивно въздействие върху бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни проблеми, болести на опорно-двигателния уред, обмяната на веществата и ендокринната система и гинекологични болести.
Оказва се, че казусът с настаняването в Хисаря не е неналичието тук-там, а прекомерно огромният избор на такива. Аз се спирам на дребен хотел, съвсем в центъра и до парк " Момина сълза ", който се трансформира в извънредно значима точка за визитата ми в града. Хотелът разполага с двайсетина студиа и СПА център с минерална вода. Нямам самообладание и влизам в него незабавно след идването ми. Все отново по тази причина съм тук - да се възползвам от лечебните качества на водата и от предлагането за отпускащ масаж.
Приятно затоплен и обновен, излизам на открито, с цел да потърся място за вечеря. Досадният дъждец, почнал сутринта, продължава да роси, по тази причина и се запътвам към непосредствен ресторант, тъкмо против светещия шадраван на улицата... Към него ме притегля освен фактът, че ще се настаня незабавно, само че и топлата светлина, излъчваща се от приветливи прозорци и нещо познато. Вътре е тъкмо по този начин, както си го представям - атмосферата е като вкъщи, във Франция - уютна, с заричане за вкусна храна. Ресторантът предлага френски усет и в интериора, и в семплото меню, съдържащо три-четири ястия на страница (за разлика от всеобщата процедура в заведенията за хранене в България да се предлага всичко). И въпреки че е необичайно да избера да вечерям в ресторант с френски фасон в българската провинция,
вземам решение този път да наруша правилото си " вечеряй единствено национална кухня в страната, в която се намираш "
и вземам решение да опитам близки до моето родно небце оферти - френско петле, пачи бутчета и дърпано заешко месо с глазиран лук и гъби. Последното се оказва доста положително попадение, а аз оставам удовлетворен и се взирам в дребната библиотека в ъгъла. На рафтовете виждам подредени някои от готварските библии, издавани на френски език. Това изяснява отличния усет, мисля си. Ще го посетя още веднъж напролет, когато времето разрешава да се насладя на зеления му двор с лозница, дървото на райска ябълка и езерото с водни лилии
Парк по история
Сутринта стартира със сауна. И освен тъй като времето извън продължава да е минорно, а тъй като хотелът предлага идеални условия за СПА. След като завършвам с втората порция приятност, се запътвам към отсрещния парк " Момина сълза ", в който тъкмо в този момент капките върху листата на вековните чинари след ситния дъжд оправдават името му Както ще се окаже по-късно - в парка е съсредоточена огромна част от историческото завещание на града, освен това непокътнато хилядолетия.
Този път вземам решение да не разгадавам на случайността и се запътвам към историческия музей. Свит в дребна уличка, той е напълно непретенциозен и ситуиран в двуетажна къща. Лекото отчаяние от типа му е обезщетено от гостуващата галерия на тракийски артефакти, открити в така наречен Долина на тракийските царе, която явно ще е идната ми спирка...
Но музеят споделя за минало на този античен град - основан преди 7000 - 8000 години, след това той станал част от Одриското царство на траките. Тогава към минералните му извори почнали се да построяват нимфеуми, или лечебно-религиозни светилища. Помните ли, за който писах преди време - там беше открита мраморна плоча с изображенията на трите нимфи, почитани като божества на изворната и лечебната вода. Подобна има и тук, в музея на Хисаря.
Историята продължава с идването на римляните, завладели града към 50-ата година след Христа и трансформирали селището в град. Оказва се, че античната стена, която се беше появила пред фаровете ми нощес, е точно от римско време. Струва ми се някак сюрреалистично да караш колата си в българско провинциално градче около подобен древен градеж и като че ли да си в Рим Изградена в края на III и началото на IV век по времето на император Диоклециан, през днешния ден тя е измежду най-добре непокътнатите крепостни стени от късната Античност освен на Балканите, само че и в Европа.
От информацията в музея също по този начин разбирам, че стената е била дълга 2327 метра, по цялата й дължина е имало 44 бойни кули и е обграждала 300 дка. Декарите в този момент се намират в парк " Момина сълза ", а самата стена в огромната си част е непокътната в оригинал и е с височина над 10 метра.
В града се влизало през четири врати, като най-голямата - централната, е непокътната и през днешния ден и е признакът на Хисаря.
От тази врата е тръгвал пътят за античния Филипополис, сегашен Пловдив. А римският град е носел името на императора, който го е основал - Диоклецианополис.
В двора на музея, вдясно от входната врата, виждам изложени керамични тръби, сложени върху мраморни кревати. Разбирам, че това са тръбопроводите на римските терми. Намират се на 300 метра от музея и са неповторими в международен мащаб. Самите терми са още веднъж в парка и са непокътнати съвсем до покрив. Целият им комплекс се разгръща на към 3000 кв.м, а началото на градежа му е датиран от средата на II век. Виждат се добре непокътнатите стени, тръбите, по които е минавала топлата минерална вода за отопление и лекуване, и даже мраморните плочи, с които са били застлани двата басейна с естествена минерална вода. С мрамор са били облицовани и външните стени на баните, което си проличава и от непокътнатите плочи тук-там.
В други пространства са се правили и лечебни процедури - разтривки и намазване с благовонни масла. Сградите в действителност са неповторими. Проучването им е почнало през 30-те години на предишния век, а работата на археолозите още продължава.
Вдясно от термите се намира амфитеатърът, който също е добре непокътнат. Тук римляните са си послужили с естествения терен, който се употребявал за гладиаторски битки, а след приемането на християнство като публична вяра на Римската империя - за спортни надпревари.
Амфетеатърът на Диоклецианополис е издигнат в края на III век. Всъщност макета му видях още в историческия музей, само че в среда е напълно друго.
И още една римска постройка се намира в парка " Момина сълза " - императорската резиденция, непокътната със зидове до втория етаж. От нея са разкрити пет огромни пространства с солидна сводова структура, издигната при започване на IV век.
Сега съзнавам, че същинският исторически музей на Хисаря в действителност е изложен в парка и това ме кара да изпадна в същински екстаз
Отечеството е общително
Но с цел да стигна до другия неповторим експонат на този музей онлайн, със страдание напущам парка и неговите големи чинари. На половин километър югоизточно е разкрита римска гробница, непокътната в достоверния й тип. Тя е единствената такава, чийто под е застлан с разноцветна мозайка, и също е датирана от IV век.
Разбира се, в античния град има следи от набези от хуни и други варвари, по тази причина се наложило да бъде построена и външна стена.
Иначе днешното име на града идва от османския интервал -
Хисар значи " цитадела ", само че първоизточник е Caesarea, или Царски град.
Kато се има поради, че е бил разгласен и за императорски Ветус Аугуста Ария още по римско време, това е напълно разумно.
Оттук стартира и минералното дело в нова България. Хисарските минерални извори са първите проучени още през 80-те години на XIX век. Тук са идвали на лекуване доста от популярните писатели на България като Вазов, Йовков, Елисавета Багряна. Всъщност след Първата международна война курортът става съвременен измежду елита на българите. Дори моя другарка, учителка по българска литература, твърдеше, че емблематичното стихотворение на Иван Вазов " Отечество общително " е написано под сянката Южната римска врата, известна тук още и като " Камилите ".
Напускам този античен град, минавам още веднъж около Южната врата и дългата римска стена със удовлетворение от насищане с толкоз доста история, събрана в един зелен парк с минерални извори. Да, историята в този град те съпровожда до последния пътен знак, запазил в себе си здания и артефакти от великолепието на Римската империя, както и с лечебните минерални извори, които са привлекли хората в този край.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ