Трансферът на Фелипе Коутиньо от Ливърпул в Барселона за 160

Трансферът на Фелипе Коутиньо от Ливърпул в Барселона за 160 милиона евро е най-скъпата януарска футболна договорка във футбола. Началото на годината е интервал, когато тимовете най-вече вършат обезверени опити посредством нови играчи да трансформират представянето си в националните шампионати. Това постоянно води до огромни трансферни провали за доста пари. Примери през последните години за това има доста. Има обаче и сполучливи януарски покупко-продажби, които да се оказали сериозен удар за тимовете. Сайтът на УЕФА показва десетте най-хубави футболни прехвърлянето, осъществени през януари.

ЯП СТАМ (от Вилем II в ПСВ Айндховен, 1996 г.)
Стам носеше екипа на Вилем II единствено шест месеца, само че това беше задоволително, с цел да грабне вниманието на ПСВ Айндховен, който се опитваше да спре тригодишната си суша без титли. Затова „ филипсите “ се взеха решение на трансфер на 23-годишния бранител. Още в първия си сезон в Айндховен Яп Стам завоюва Купата на Холандия, а във втория взе шампионската купа. През 1998 година беше продаден на Манчестър Юнайтед за 18 милиона евро, което го направи в най-скъпия бранител в света по това време.

ДЕЯН СТАНКОВИЧ (от Лацио в Интер, 2004 г.)
Финансовите проблеми принудиха Лацио да одобри офертата на Интер за 4 милиона евро плюс спомагателни бонуси. Много скоро се оказа, че „ нерадзурите “ не са сбъркали с привличането на Станкович. Сърбинът се утвърди като любим на почитателите, изключително след гола си във вратата на Милан непосредствено от корнер единствено седмици след прехвърлянето си. С екипа на Интер Деян Станкович завоюва пет шампионски трофеи и Шампионската лига през 2010 година.

НЕМАНЯ ВИДИЧ (от Спартак Москва в Манчестър Юнайтед, 2006 г.)
Сър Алекс се пребори с жестоката конкуренция на Ливърпул и Фиорентина за подписа на сръбския бранител, а напълно скоро се оказа, че напъните му не са били напразни. През същия сезон Челси беше неосъществим във Висшата лига, само че Видич оформи извънредно постоянна централна двойка в отбраната на „ алените дяволи “ с Рио Фърдинанд. Това донесе нова епоха на доминация на Юнайтед, която беше подкрепена и от различен зимен трансфер през 2006 година – този на Патрис Евра.

КЛААС-ЯН ХУНТЕЛААР (от Хееренвеен в Аякс, 2006 г.)
Сделката за 9 милиона евро се оказа двоен удар за Аякс. Грандът от Амстерсам освен притегли най-обещаващия нападател в холандския футбол, само че и взе футболист, който две години по-рано е бил отритнат от ПСВ Айндховен. Хунтелаар вкара 105 гола в 136 мача за Аякс преди да напусне в посока Реал (Мадрид) през януари 2009 година против 27 милиона евро.

МАРСЕЛО (от Флуминензе в Реал Мадрид, 2007 г.)
„ Перла, която половин Европа искаше да вземе “, разяснява тогавашния президент на „ белия балет “ Рамон Калдерон за прехвърлянето на 18-годишния бразилец. Десетилетие по-късно Марсело се оказа сполучлива договорка за Кралския клуб. Той завоюва четири шампионски трофеи и три пъти победи в Шампионската лига. Друго зимно попълнение на Реал (Мадрид) от същия трансферен прозорец – Гонсало Игуаин, също беше сполучлива договорка.

АНДРЕА БАРДЗАЛИ (от Волфсбург в Ювентус, 2011 г.)
Най-добре изхарчените 300 000 евро от Ювентус. Бардзали напълно не беше футболен анонимник по това време. Имаше 25 мача за националния тим на Италия и беше станал първенец на Германия. Кариерата му обаче беше в застой. Това не попречи на „ бианконерите “ да го привлекат и да го слагат в отбранителния вал с Леонардо Бонучи, Джорджо Киелини и Джанлуиджи Буфон. Бардзали завоюва шест следващи шампионски трофеи с Ювентус.

ЛУИС СУАРЕС (от Аякс в Ливърпул, 2011 г.)
През тази зима „ алените “ не се поколебаха да похарчат парите, които взеха от Челси за Фернандо Торес (57,5 млн. Евро). Мърсисайдци заплатиха 40,25 милиона евро на Нюкасъл за Анди Керъл и 26,5 милиона на Аякс за Суарес. Керъл се оказа неуспех и напусна година и половина по-късно, макар че вкара 11 гола в 58 мача. Суарес обаче беше необикновено попадение. Уругваецът наниза 82 попадения в 133 срещи, в това число 31 гола през сезон 2013/14, когато Ливърпул за малко изпусна купата. След това Барселона заплати за него 82,3 милиона евро.

ИВАН РАКИТИЧ (от Шалке 04 в Севиля, 2011 г.)
Роденият в Швейцария хърватски национал освен се наложи на „ Рамон Санчес Писхуан “, само че и стана първият задграничен капитан на отбора след Диего Марадона. Ракитич имаше съществена роля и за спечелването на първата от трите следващи трофеи в Лига Европа – тази от 2014 година. След това мина в Барселона.

ХУАНФРАН (от Осасуна в Атлетико Мадрид, 2011 г.)
Техничното крило на Осасуна беше преквалифициран в бранител от Атлетико и се трансформира в извънредно постоянна част от защитата на „ дюшекчиите “. С „ червено-белите “ от Мадрид той освен стана национал на Испания, само че завоюва една шампионска купа, една Кралска купа, една Суперкупа на Испания, по веднъж завоюва Лига Европа и Суперкупата на Европа и игра два финала в Шампионската лига. Изключително добър индикатор за състезател, който при започване на кариерата си се оказва непотребен на Реал (Мадрид).

НЕМАНЯ МАТИЧ (от Челси в Бенфика, 2011 г.)
Изключително попадение за португалците. Привлечен като част от договорката по прехвърлянето на Давид Луис от Лисабон на „ Стамфорд Бридж “, сърбинът момента беше преквалифициран от плеймейкър в отбранителен халф. Матич се оказа сърцето на тима, който през 2013 година игра край на Лига Европа, само че загуби от... Челси. Ценните му качества бяха потвърдени през лятото на 2014 година, когато „ сините “ си го откупиха за 25 милиона евро.
Превод от британски на Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ