Трагични спазми сгърчват душата на този поет. Той чувства дълбоко,

...
Трагични спазми сгърчват душата на този поет. Той чувства дълбоко,
Коментари Харесай

Поет на нравствената непримиримост

Трагични конвулсии сгърчват душата на този стихотворец. Той усеща надълбоко, мощно и разрушително. Той вижда идещия екзистенциален здрач, вглъбява се в предчувствието за физическата промяна сред живота и гибелта. Не се плаши от неизвестността на отвъдното, само че желае да разбере, да проумее загадката на виталния кръговрат. И има вяра, че животът на паметта е същинският живот. Иван Есенски има едно поразително по своите внушения стихотворение - " Балада за мрака ", в което беседва с мъртвите поети:

И що за няма нощ лежи край мен

в земята на поетите, избити

все в тил и нощем - с цел да бъдел ден?

И що за ден - писклив, неугледен -

в прокисналия български живот?

Народ да вземе някой да измъти,

че тук това е към този момент ненарод!

Скритите цитати от огромни български поети с трагична орис (както е в това стихотворение с препратките към Христо Смирненски и Димчо Дебелянов) оказват помощ на Иван Есенски да се концентрира в координатите на достойнството, достолепието и доблестта. От една страна, е съзнанието за духовна непосредственост, последователност с великите сенки на предишното, от друга обаче - е ужасът и отвращението от съвремието, което е издигнало като висша житейска цел софрата, жалкия персонален интерес, тържеството на търбуха.

Този стихотворец разтърсващо страда, че честните песни през днешния ден не се калесват, че е цялостно с тор и слама в общественото пространство на Отечеството, а народът е заставен " да се надлъгва с езика на Езоп, до момента в който примлясква ". В поезията на Иван Есенски доминират жестоките антиномични внушения, поетическите параболи, предизвикателните оксиморони, стряскащите анжамбмани. Думите звучат като изстрели или откоси на автомат, а световните метафори и съпоставения наподобяват на оръдейни салюти.

Иван Есенски неслучайно има и стихотворение със заглавие " Литургия за Иван Динков ". Очевидна е близостта в поетиката на двамата. Но нашият създател не имитира и не се въздейства от трагичната тоналност на Динковата лирика, а със същата рязкост, заостреност и взривоопасност даже на страстта възкликва:

Робско време - ненаситно, мръсно.

Ненародът е навел очи,

вири безстрашно в джоба междинен пръст, само че

преклонил главицата, мучи.

" Мир да е и да не барат ляба,

па ша траем, че солтъ е ъгъл... "

И потеглят три синджира жаби

героични песни да тъкат.

Другото е

монолог за двама.

Стой си там зад жълтата линия!

Тук по този начин те няма, че те няма

дори в мемоара на гибелта.

Това е лирика на нравственото разкайване, само че и противоречие, на жестоката самокритика, само че и апел за битка. Призив към заспалите души да се опитат да се изтръгнат от небулозата на нихилизма и лотофагията, в които са потопени и спят мъртвешкия си сън като че ли цяла безкрайност. Защото за поета даже и минутата, в която човек не живее почтено, не се бори освен за независимост, само че и за духовно съвършенство, е цяла безкрайност.

Непростимо е актуалният българин да бъде обладан от такова малоумие, примирие и просташки пристрастености, щом има в историята си велики поети и хора на духа. Редица стихотворения на Иван Есенски, които носят посвещения на други поети, да вземем за пример Петър Караангов, Нико Стоянов, Добромир Тонев и така нататък, приказват за духовното роднинство и приятелство сред мъртвите и живите поети. Всъщност за Иван Есенски няма мъртви и живи поети, в случай че поезията е същинска. Затова и той възкликва:

И там, сред небето и гибелта,

ще се разминат нейде в необята

изящната душа на песента

и глухата душа на пустотата.

А тук, измежду тая вълча тишина,

в която и сълза не се обажда,

ти просто ще приличаш на една

замръзнала в снега солена сажда.

Иван Есенски обладава няколко разнородни гения - той е ослепителен и автентичен стихотворец, изтънчен и пречистен есеист и журналист и ослепителен преводач, основно от съветски език. Но връх на преводаческите му достижения са преводите на Йосиф Бродски - един от най-трудно преводимите по всеобща преценка на експертите международни поети.

В поезията Иван Есенски е недопечен, елиптично затворен в строги и може да се каже аскетични поетически структури, в есеистиката и прозата е еластичен, от време на време сладкодумно велеречив и разхитителен по посока пресъздаване на елементи и даже незначителни привидно детайлности и нюанси. А в преводите на Йосиф Бродски откриваме изумително надълбоко вчувстване и съпреживяване на концепцията на създателя, надарено следване на вътрешната ритмика, особеното и причудливо римно разнообразие и от време на време съвсем непреводимата игра на думи.

Освен всичко друго Иван Есенски се откроява в многогласия хор на актуалната българска литература и със своя корав и неотстъпчив темперамент на създател, който не желае да прави естетически взаимни отстъпки и който отстоява почтено и до дъно креативните си концепции и гражданско държание.
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР