Поет на нравствената непримиримост
Трагични конвулсии сгърчват душата на този стихотворец. Той усеща надълбоко, мощно и разрушително. Той вижда идещия екзистенциален здрач, вглъбява се в предчувствието за физическата промяна сред живота и гибелта. Не се плаши от неизвестността на отвъдното, само че желае да разбере, да проумее загадката на виталния кръговрат. И има вяра, че животът на паметта е същинският живот. Иван Есенски има едно поразително по своите внушения стихотворение - " Балада за мрака ", в което беседва с мъртвите поети:
И що за няма нощ лежи край мен
в земята на поетите, избити
все в тил и нощем - с цел да бъдел ден?
И що за ден - писклив, неугледен -
в прокисналия български живот?
Народ да вземе някой да измъти,
че тук това е към този момент ненарод!
Скритите цитати от огромни български поети с трагична орис (както е в това стихотворение с препратките към Христо Смирненски и Димчо Дебелянов) оказват помощ на Иван Есенски да се концентрира в координатите на достойнството, достолепието и доблестта. От една страна, е съзнанието за духовна непосредственост, последователност с великите сенки на предишното, от друга обаче - е ужасът и отвращението от съвремието, което е издигнало като висша житейска цел софрата, жалкия персонален интерес, тържеството на търбуха.
Този стихотворец разтърсващо страда, че честните песни през днешния ден не се калесват, че е цялостно с тор и слама в общественото пространство на Отечеството, а народът е заставен " да се надлъгва с езика на Езоп, до момента в който примлясква ". В поезията на Иван Есенски доминират жестоките антиномични внушения, поетическите параболи, предизвикателните оксиморони, стряскащите анжамбмани. Думите звучат като изстрели или откоси на автомат, а световните метафори и съпоставения наподобяват на оръдейни салюти.
Иван Есенски неслучайно има и стихотворение със заглавие " Литургия за Иван Динков ". Очевидна е близостта в поетиката на двамата. Но нашият създател не имитира и не се въздейства от трагичната тоналност на Динковата лирика, а със същата рязкост, заостреност и взривоопасност даже на страстта възкликва:
Робско време - ненаситно, мръсно.
Ненародът е навел очи,
вири безстрашно в джоба междинен пръст, само че
преклонил главицата, мучи.
" Мир да е и да не барат ляба,
па ша траем, че солтъ е ъгъл... "
И потеглят три синджира жаби
героични песни да тъкат.
Другото е
монолог за двама.
Стой си там зад жълтата линия!
Тук по този начин те няма, че те няма
дори в мемоара на гибелта.
Това е лирика на нравственото разкайване, само че и противоречие, на жестоката самокритика, само че и апел за битка. Призив към заспалите души да се опитат да се изтръгнат от небулозата на нихилизма и лотофагията, в които са потопени и спят мъртвешкия си сън като че ли цяла безкрайност. Защото за поета даже и минутата, в която човек не живее почтено, не се бори освен за независимост, само че и за духовно съвършенство, е цяла безкрайност.
Непростимо е актуалният българин да бъде обладан от такова малоумие, примирие и просташки пристрастености, щом има в историята си велики поети и хора на духа. Редица стихотворения на Иван Есенски, които носят посвещения на други поети, да вземем за пример Петър Караангов, Нико Стоянов, Добромир Тонев и така нататък, приказват за духовното роднинство и приятелство сред мъртвите и живите поети. Всъщност за Иван Есенски няма мъртви и живи поети, в случай че поезията е същинска. Затова и той възкликва:
И там, сред небето и гибелта,
ще се разминат нейде в необята
изящната душа на песента
и глухата душа на пустотата.
А тук, измежду тая вълча тишина,
в която и сълза не се обажда,
ти просто ще приличаш на една
замръзнала в снега солена сажда.
Иван Есенски обладава няколко разнородни гения - той е ослепителен и автентичен стихотворец, изтънчен и пречистен есеист и журналист и ослепителен преводач, основно от съветски език. Но връх на преводаческите му достижения са преводите на Йосиф Бродски - един от най-трудно преводимите по всеобща преценка на експертите международни поети.
В поезията Иван Есенски е недопечен, елиптично затворен в строги и може да се каже аскетични поетически структури, в есеистиката и прозата е еластичен, от време на време сладкодумно велеречив и разхитителен по посока пресъздаване на елементи и даже незначителни привидно детайлности и нюанси. А в преводите на Йосиф Бродски откриваме изумително надълбоко вчувстване и съпреживяване на концепцията на създателя, надарено следване на вътрешната ритмика, особеното и причудливо римно разнообразие и от време на време съвсем непреводимата игра на думи.
Освен всичко друго Иван Есенски се откроява в многогласия хор на актуалната българска литература и със своя корав и неотстъпчив темперамент на създател, който не желае да прави естетически взаимни отстъпки и който отстоява почтено и до дъно креативните си концепции и гражданско държание.
И що за няма нощ лежи край мен
в земята на поетите, избити
все в тил и нощем - с цел да бъдел ден?
И що за ден - писклив, неугледен -
в прокисналия български живот?
Народ да вземе някой да измъти,
че тук това е към този момент ненарод!
Скритите цитати от огромни български поети с трагична орис (както е в това стихотворение с препратките към Христо Смирненски и Димчо Дебелянов) оказват помощ на Иван Есенски да се концентрира в координатите на достойнството, достолепието и доблестта. От една страна, е съзнанието за духовна непосредственост, последователност с великите сенки на предишното, от друга обаче - е ужасът и отвращението от съвремието, което е издигнало като висша житейска цел софрата, жалкия персонален интерес, тържеството на търбуха.
Този стихотворец разтърсващо страда, че честните песни през днешния ден не се калесват, че е цялостно с тор и слама в общественото пространство на Отечеството, а народът е заставен " да се надлъгва с езика на Езоп, до момента в който примлясква ". В поезията на Иван Есенски доминират жестоките антиномични внушения, поетическите параболи, предизвикателните оксиморони, стряскащите анжамбмани. Думите звучат като изстрели или откоси на автомат, а световните метафори и съпоставения наподобяват на оръдейни салюти.
Иван Есенски неслучайно има и стихотворение със заглавие " Литургия за Иван Динков ". Очевидна е близостта в поетиката на двамата. Но нашият създател не имитира и не се въздейства от трагичната тоналност на Динковата лирика, а със същата рязкост, заостреност и взривоопасност даже на страстта възкликва:
Робско време - ненаситно, мръсно.
Ненародът е навел очи,
вири безстрашно в джоба междинен пръст, само че
преклонил главицата, мучи.
" Мир да е и да не барат ляба,
па ша траем, че солтъ е ъгъл... "
И потеглят три синджира жаби
героични песни да тъкат.
Другото е
монолог за двама.
Стой си там зад жълтата линия!
Тук по този начин те няма, че те няма
дори в мемоара на гибелта.
Това е лирика на нравственото разкайване, само че и противоречие, на жестоката самокритика, само че и апел за битка. Призив към заспалите души да се опитат да се изтръгнат от небулозата на нихилизма и лотофагията, в които са потопени и спят мъртвешкия си сън като че ли цяла безкрайност. Защото за поета даже и минутата, в която човек не живее почтено, не се бори освен за независимост, само че и за духовно съвършенство, е цяла безкрайност.
Непростимо е актуалният българин да бъде обладан от такова малоумие, примирие и просташки пристрастености, щом има в историята си велики поети и хора на духа. Редица стихотворения на Иван Есенски, които носят посвещения на други поети, да вземем за пример Петър Караангов, Нико Стоянов, Добромир Тонев и така нататък, приказват за духовното роднинство и приятелство сред мъртвите и живите поети. Всъщност за Иван Есенски няма мъртви и живи поети, в случай че поезията е същинска. Затова и той възкликва:
И там, сред небето и гибелта,
ще се разминат нейде в необята
изящната душа на песента
и глухата душа на пустотата.
А тук, измежду тая вълча тишина,
в която и сълза не се обажда,
ти просто ще приличаш на една
замръзнала в снега солена сажда.
Иван Есенски обладава няколко разнородни гения - той е ослепителен и автентичен стихотворец, изтънчен и пречистен есеист и журналист и ослепителен преводач, основно от съветски език. Но връх на преводаческите му достижения са преводите на Йосиф Бродски - един от най-трудно преводимите по всеобща преценка на експертите международни поети.
В поезията Иван Есенски е недопечен, елиптично затворен в строги и може да се каже аскетични поетически структури, в есеистиката и прозата е еластичен, от време на време сладкодумно велеречив и разхитителен по посока пресъздаване на елементи и даже незначителни привидно детайлности и нюанси. А в преводите на Йосиф Бродски откриваме изумително надълбоко вчувстване и съпреживяване на концепцията на създателя, надарено следване на вътрешната ритмика, особеното и причудливо римно разнообразие и от време на време съвсем непреводимата игра на думи.
Освен всичко друго Иван Есенски се откроява в многогласия хор на актуалната българска литература и със своя корав и неотстъпчив темперамент на създател, който не желае да прави естетически взаимни отстъпки и който отстоява почтено и до дъно креативните си концепции и гражданско държание.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ