Загубата на партньор може да бъде смъртна присъда за мъжете, разкрива проучване
Трагедията от загубата на сътрудник може да има пагубно влияние върху здравето и благосъстоянието на човек, изключително на мъжете, съгласно ново изследване от Дания. Проучването сподели, че мъжете, които са изгубили обичаната си жена, са изложени на доста по-голям риск от неочаквана гибел, в сравнение с дамите.
Чрез деликатно следене на здравословното положение на близо милион датски възрастни хора за интервал от шест години, откривателите откриха, че когато мъж на възраст сред 65 и 69 години загуби партньорката си, той има 70% по-голяма възможност да почине в границите на една година спрямо негови неовдовели връстници. В същото време оживелите съпруги имат 27% нараснал риск от смъртност. Авторът на проучването Александрос Кациферис може да предложи единствено няколко теории за какво съществува такова противоречие сред половете, написа UPI.
Докторант в секцията по епидемиология на Факултета по публично здраве към университета в Копенхаген призна, че просто няма задоволително данни, с цел да се отговори дефинитивно на въпроса за аргументите за тази тревожна наклонност. Причините остават забулени в тайнственост, оставяйки малко място за меродавност във всяко пояснение. Кациферис обаче предложи искрица схващане, предполагайки, че може би по-възрастните вдовици са по-добре готови да се оправят със скръбта и напрежението, които идват със загубата на брачен партньор.
" Те по-добре понасят шока, в това число компликациите при грижата за болен брачен партньор, както и всички потребности и странности, които предхождат гибелта на брачна половинка. От друга страна, физическото и прочувственото здраве на мъжете зависи от желанието на половинката им да се грижи за тях “, добави той. Ето за какво, когато сътрудникът в живота на брачна половинка престане да се грижи за него, постоянно се случва драматичен резултат.
В изследването Кациферис и сътрудниците му изследвали група хора на възраст 65 и повече години, чиято междинна възраст варира от 73 до 75 години. Сред тази група 55% са дами и повече от 8% са претърпели загубата на брачен партньор по време на интервала на проучването. Има обаче забележима разлика сред половете в % на тези, които са изгубили колегата си: до момента в който измежду мъжете малко над 6% от участниците са изгубили съпругите си, измежду дамите тази цифра е скочила до 10%. Средно, когато техните съпрузи са умряли, те са били на възраст сред 77 и 79 години. Изследователският екип деликатно наблюдава два основни индикатора за здравето на опечалените: количеството пари, което са похарчили за опазване на здравето през трите години след загубата, и риска от гибел след загубата по време на изследването.
Анализът на разноските за опазване на здравето се трансформира в отрезвяващо проучване на финансовата тежест, която пада върху оживелите съпрузи след загубата на сътрудник. Изследователите са разгледали измененията в разноските за домашни грижи, хоспитализация, медикаменти с рецепта и първоначални грижи измежду към половината вдовици и вдовци. Струва си да се означи, че този разбор на разноските не се лимитира до разноските, покрити от датската национална система за опазване на здравето.
Резултатите разкриват забавна наклонност: до момента в който разноските за опазване на здравето са се нараснали за всички опечалени лица през годината след загубата на брачен партньор, нарастването е доста по-драматично измежду мъжете, без значение от възрастта им все още на загубата. Само измежду тези, които са претърпели загуба на възраст над 85 години, медицинските разноски на мъжете и дамите са почти идентични.
Проучването също по този начин сподели, че рискът от гибел след загуба на брачен партньор при дамите се усилва единствено в случай че те са релативно млади, на възраст сред 65 и 69 години. В такива случаи рискът от гибел се усилва с 27%. Въпреки това, в случай че една жена е била на 70 или повече години по време на загубата на брачна половинка, тогава нейният риск от гибел не е бил по-висок от този на дами, които не са овдовели, или даже малко по-нисък. Тези данни рисуват ясна картина на пагубното влияние на загубата на брачен партньор върху физическото и финансовото здраве на оживелите сътрудници.
За разлика от дамите, мъжете са изправени пред друга действителност, когато става дума за брачна загуба. Според изследването съпрузите, които са изгубили съпругите си на възраст сред 65 и 84 години, са изложени на нараснал риск от гибел. Само измежду мъжете на 85 и повече години рискът от гибел спада леко.
За страдание, няма универсално решение за многостранния проблем за възстановяване на здравето и дълголетието на претърпели съпрузи. Кациферис акцентира нуждата от медицински сестрински услуги, помощ за домашни грижи, обществено взаимоотношение и старания за попречване на изолацията след загубата на брачен партньор. Тези услуги могат да бъдат избавителен пояс за тези, които се оправят с физическите и прочувствени последствия от загубата на брачен партньор.
Кациферис акцентира изключителното значение на поддръжката за психологичното здраве при оправянето с многостранния и комплициран проблем с покачвания риск от смъртност измежду опечалените съпрузи.
Д-р Мохана Карлекар, прочут началник на палиативните грижи в Медицинския център на университета Вандербилт, удостовери, че скръбта е доста действително и приобщаващо прекарване както за мъжете, по този начин и за дамите. Тя изясни, че това може да докара до тревога, меланхолия и физически признаци като главоболие, болки в ставите и бодърствуване.
Тя обаче акцентира, че дамите са по-общителни и склонни да приказват за страстите си, до момента в който мъжете, които се грижат за тях, са по-уединени и по-малко склонни да търсят поддръжка. Тя счита, че ние като общество би трябвало да ценим индивида и да приемем главния принцип на палиативните грижи – обезпечаване на благосъстоянието на тези, които са претърпели гибелта.
„ Не можем да подценяваме смисъла на поддръжката за опечалените, без значение дали са братя и сестри, другари или членове на общността “, сподели Карлекар. Тя показа историята на пациент, умрял ненадейно на 78 години след рухване по стълбите, оставяйки фамилията в потрес. Въпреки това, откакто се срещна със фамилията и организира диалог, Карлекар съумя да обезпечи поддръжка и вдовицата в този момент се усеща доста по-добре с помощта на обстоятелството, че има общественост от хора, които идват да я посещават. „ Наличието на общественост има значение “, заключи Карлекар.
Превод: GlasNews
Чрез деликатно следене на здравословното положение на близо милион датски възрастни хора за интервал от шест години, откривателите откриха, че когато мъж на възраст сред 65 и 69 години загуби партньорката си, той има 70% по-голяма възможност да почине в границите на една година спрямо негови неовдовели връстници. В същото време оживелите съпруги имат 27% нараснал риск от смъртност. Авторът на проучването Александрос Кациферис може да предложи единствено няколко теории за какво съществува такова противоречие сред половете, написа UPI.
Докторант в секцията по епидемиология на Факултета по публично здраве към университета в Копенхаген призна, че просто няма задоволително данни, с цел да се отговори дефинитивно на въпроса за аргументите за тази тревожна наклонност. Причините остават забулени в тайнственост, оставяйки малко място за меродавност във всяко пояснение. Кациферис обаче предложи искрица схващане, предполагайки, че може би по-възрастните вдовици са по-добре готови да се оправят със скръбта и напрежението, които идват със загубата на брачен партньор.
" Те по-добре понасят шока, в това число компликациите при грижата за болен брачен партньор, както и всички потребности и странности, които предхождат гибелта на брачна половинка. От друга страна, физическото и прочувственото здраве на мъжете зависи от желанието на половинката им да се грижи за тях “, добави той. Ето за какво, когато сътрудникът в живота на брачна половинка престане да се грижи за него, постоянно се случва драматичен резултат.
В изследването Кациферис и сътрудниците му изследвали група хора на възраст 65 и повече години, чиято междинна възраст варира от 73 до 75 години. Сред тази група 55% са дами и повече от 8% са претърпели загубата на брачен партньор по време на интервала на проучването. Има обаче забележима разлика сред половете в % на тези, които са изгубили колегата си: до момента в който измежду мъжете малко над 6% от участниците са изгубили съпругите си, измежду дамите тази цифра е скочила до 10%. Средно, когато техните съпрузи са умряли, те са били на възраст сред 77 и 79 години. Изследователският екип деликатно наблюдава два основни индикатора за здравето на опечалените: количеството пари, което са похарчили за опазване на здравето през трите години след загубата, и риска от гибел след загубата по време на изследването.
Анализът на разноските за опазване на здравето се трансформира в отрезвяващо проучване на финансовата тежест, която пада върху оживелите съпрузи след загубата на сътрудник. Изследователите са разгледали измененията в разноските за домашни грижи, хоспитализация, медикаменти с рецепта и първоначални грижи измежду към половината вдовици и вдовци. Струва си да се означи, че този разбор на разноските не се лимитира до разноските, покрити от датската национална система за опазване на здравето.
Резултатите разкриват забавна наклонност: до момента в който разноските за опазване на здравето са се нараснали за всички опечалени лица през годината след загубата на брачен партньор, нарастването е доста по-драматично измежду мъжете, без значение от възрастта им все още на загубата. Само измежду тези, които са претърпели загуба на възраст над 85 години, медицинските разноски на мъжете и дамите са почти идентични.
Проучването също по този начин сподели, че рискът от гибел след загуба на брачен партньор при дамите се усилва единствено в случай че те са релативно млади, на възраст сред 65 и 69 години. В такива случаи рискът от гибел се усилва с 27%. Въпреки това, в случай че една жена е била на 70 или повече години по време на загубата на брачна половинка, тогава нейният риск от гибел не е бил по-висок от този на дами, които не са овдовели, или даже малко по-нисък. Тези данни рисуват ясна картина на пагубното влияние на загубата на брачен партньор върху физическото и финансовото здраве на оживелите сътрудници.
За разлика от дамите, мъжете са изправени пред друга действителност, когато става дума за брачна загуба. Според изследването съпрузите, които са изгубили съпругите си на възраст сред 65 и 84 години, са изложени на нараснал риск от гибел. Само измежду мъжете на 85 и повече години рискът от гибел спада леко.
За страдание, няма универсално решение за многостранния проблем за възстановяване на здравето и дълголетието на претърпели съпрузи. Кациферис акцентира нуждата от медицински сестрински услуги, помощ за домашни грижи, обществено взаимоотношение и старания за попречване на изолацията след загубата на брачен партньор. Тези услуги могат да бъдат избавителен пояс за тези, които се оправят с физическите и прочувствени последствия от загубата на брачен партньор.
Кациферис акцентира изключителното значение на поддръжката за психологичното здраве при оправянето с многостранния и комплициран проблем с покачвания риск от смъртност измежду опечалените съпрузи.
Д-р Мохана Карлекар, прочут началник на палиативните грижи в Медицинския център на университета Вандербилт, удостовери, че скръбта е доста действително и приобщаващо прекарване както за мъжете, по този начин и за дамите. Тя изясни, че това може да докара до тревога, меланхолия и физически признаци като главоболие, болки в ставите и бодърствуване.
Тя обаче акцентира, че дамите са по-общителни и склонни да приказват за страстите си, до момента в който мъжете, които се грижат за тях, са по-уединени и по-малко склонни да търсят поддръжка. Тя счита, че ние като общество би трябвало да ценим индивида и да приемем главния принцип на палиативните грижи – обезпечаване на благосъстоянието на тези, които са претърпели гибелта.
„ Не можем да подценяваме смисъла на поддръжката за опечалените, без значение дали са братя и сестри, другари или членове на общността “, сподели Карлекар. Тя показа историята на пациент, умрял ненадейно на 78 години след рухване по стълбите, оставяйки фамилията в потрес. Въпреки това, откакто се срещна със фамилията и организира диалог, Карлекар съумя да обезпечи поддръжка и вдовицата в този момент се усеща доста по-добре с помощта на обстоятелството, че има общественост от хора, които идват да я посещават. „ Наличието на общественост има значение “, заключи Карлекар.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ