Изповедта на една българка, жертва на домашно насилие: Обвинявах се и смятах, че го заслужавам
trafficnews.bg
„ Повечето от нас си мислят, че насилието безусловно е обвързвано с побой. Но насилието не е единствено физическо. Насилието може да е психическо и ментално. Насилие, което не оставя забележими следи. Но опустошава душата, тъкмо както нанесеният побой. Заличава самоуважението ни. Превръща ни в сянка на самите нас. Кара ни да преглъщаме още веднъж и още веднъж гордостта си. А дружно с нея и сълзите си. Кара ни да мълчим. И да поносим. Безкрайно, обезверено, безнадеждно да поносим. Да се надяваме, че един ден мъжът до нас ще е друг. Че ще спре да ни наранява. Ще спре да ни наскърбява. И да ни унижава. Защото един ден ще се огледа в огледалото и ще види същинския себе си. Този, който ние виждаме. Този, за който имаме вяра, че е прикрит надълбоко в душата му. Този, който ще ни направи най-щастливите на света. Най-обичаните. Най-спокойните. Един ден... който в никакъв случай няма да пристигна ”.
Така стартира писмото си до TrafficNews.bg пловдивчанка, станала жертва на домашно принуждение.
Жената, която е майка на три деца, се опасява да покаже лицето си. Притеснява се, че посредством нея хората ще познаят насилника й, който поради специалността си има много контакти в града. Затова изданието я представя единствено с букви – М. А.
Въпреки непрекъснатите закани обаче, тя е събрала смелостта да напусне колегата си и сега е настанена в спешен център дружно с бебе на 9 месеца и дъщеричка на 11 години. И е подготвена да стартира живота си на чисто.
„ Колкото по-дълго стоиш в такава връзка, толкоз повече рискуваш физическото си и прочувствено здраве. Може да изпаднеш в меланхолия и положение на непрекъсната тревога. Може да загубиш религия в личната си преценка и в цената си като персона. Може да започнеш да обвиняваш себе си и да смяташ, че заслужаваш това отношение. А най-после да се почувстваш безпомощна и парализирана. Безсилна...
Хората, които в никакъв случай не са били жертва на физическо, ментално и прочувствено принуждение, постоянно се чудят: „ Защо стоите? “ Има доста отговори на този въпрос. Стоим, тъй като се опасяваме, какво ще стане, в случай че се опитаме да си тръгнем. Стоим, тъй като по някакъв метод си мислим, че „ си го заслужаваме “. Стоим поради децата си, стоим от позор, стоим, тъй като си мислим, че никой няма да ни повярва. Стоим, тъй като си мислим, че няма къде да отидем... Отричаме действителността и си мислим, че можем да променим насилника. Ако го обичаме повече, в случай че се променим, в случай че успеем да го накараме да ни обича повече, в случай че успеем да го накараме да спре да ни наранява... Но това отричане е илюзия. Фалш. Ние не сме виновни за непознатото държание. Не е наша задача да лекуваме другия от заболяването, която разяжда душата му. Единственото, което можем да създадем, е да се махнем, да си тръгнем, да обърнем тил на остарелия си живот, на болката, и да стартираме начисто. Пиша това писмо, тъй като желая да трансформира нещо. Искам да трансформира някого. Искам да се боря! Да се боря за дамите, които към момента са някъде там. Изоставили сами себе си. Предали се. Изгубили се. Искам да им кажа, че не са сами. Че има кой да им помогне, стига да се огледат към себе си и да потърсят помощ. Има път. Стига да желаят да го видят. Има бъдеще. Стига да желаят да повярват в него! “ Стани. Заяви себе си. И си тръгни. Заслужаваш да имаш спокоен и хубав живот! „ Насилниците и манипулаторите в никакъв случай не си задават въпроси. Те в никакъв случай няма да се запитат дали виновността не е в тях. За тях отговорни постоянно са другите “, написа дамата.
Пред наш кореспондент М.А. споделя, че с колегата й се срещнали преди 2 години и 4 месеца. Тормозът почнал още щом забременяла. „ Аз имах 16-годишен брак и две деца. Той на 42 година нямаше нищо ”, регистрира пловдивчанката.
Скандалите се разразявали за най-елементарни неща и постоянно били пред децата. Обиждал огромния й наследник и не го желал в дома си, по тази причина момчето останало при татко си. „ Физически не ми е посягал до момента, може би тъй като съм го предизвестила, че няма да разреша да ме бие. Но даже откакто си потеглих, продължава със закани и обиди. Позволих му да види детето, само че това не му беше задачата. Започна отново с обвиняванията. Гледа да ме подчини, да ме смачка. Няма къде да отида, нямам поддръжка от родители. На дъното съм ”, плаче дамата. В момента тя се усеща в цялостна невъзможност, защото й се постанова да живее единствено с майчинството. Освен това има и заем от 1000 лв.. Парите взела преди 4 месеца. След следващия скандал, при който сътрудникът й крещял, чупел и не можел да се управлява, тя събрала малко дрешки в една чанта, сграбчила бебето и избягала. Намерила си квартира и взела заема. Той обаче почнал да я увещава да се върне. Ходел при нея всяка вечер, обещавал, че ще се промени, че ще пие успокоителни и ще върви на терапия. Уверил я, че повече няма да й крещи. Веднага откакто се върнала в дома му обаче, нещата тръгнали постарому.
Сега познати са подготвени да й оказват помощ със средства за квартирата. „ Ще ги връщам, когато си намеря работа. Проблемът е, че майка с бебе да си вземе квартира е задача невъзможна. Агенциите вземат решение, че няма да си плащаш наема и те отрязват незабавно ”, споделя младата майка. Тя счита, че ще може да заплаща към 250 лв. месечно. Търси нещо малко - боксониера или гарсониера. Надява се също някой да й помогне с работа – отдалечена или от у дома, с цел да може да я съчетава с грижите по децата.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:
„ Повечето от нас си мислят, че насилието безусловно е обвързвано с побой. Но насилието не е единствено физическо. Насилието може да е психическо и ментално. Насилие, което не оставя забележими следи. Но опустошава душата, тъкмо както нанесеният побой. Заличава самоуважението ни. Превръща ни в сянка на самите нас. Кара ни да преглъщаме още веднъж и още веднъж гордостта си. А дружно с нея и сълзите си. Кара ни да мълчим. И да поносим. Безкрайно, обезверено, безнадеждно да поносим. Да се надяваме, че един ден мъжът до нас ще е друг. Че ще спре да ни наранява. Ще спре да ни наскърбява. И да ни унижава. Защото един ден ще се огледа в огледалото и ще види същинския себе си. Този, който ние виждаме. Този, за който имаме вяра, че е прикрит надълбоко в душата му. Този, който ще ни направи най-щастливите на света. Най-обичаните. Най-спокойните. Един ден... който в никакъв случай няма да пристигна ”.
Така стартира писмото си до TrafficNews.bg пловдивчанка, станала жертва на домашно принуждение.
Жената, която е майка на три деца, се опасява да покаже лицето си. Притеснява се, че посредством нея хората ще познаят насилника й, който поради специалността си има много контакти в града. Затова изданието я представя единствено с букви – М. А.
Въпреки непрекъснатите закани обаче, тя е събрала смелостта да напусне колегата си и сега е настанена в спешен център дружно с бебе на 9 месеца и дъщеричка на 11 години. И е подготвена да стартира живота си на чисто.
„ Колкото по-дълго стоиш в такава връзка, толкоз повече рискуваш физическото си и прочувствено здраве. Може да изпаднеш в меланхолия и положение на непрекъсната тревога. Може да загубиш религия в личната си преценка и в цената си като персона. Може да започнеш да обвиняваш себе си и да смяташ, че заслужаваш това отношение. А най-после да се почувстваш безпомощна и парализирана. Безсилна...
Хората, които в никакъв случай не са били жертва на физическо, ментално и прочувствено принуждение, постоянно се чудят: „ Защо стоите? “ Има доста отговори на този въпрос. Стоим, тъй като се опасяваме, какво ще стане, в случай че се опитаме да си тръгнем. Стоим, тъй като по някакъв метод си мислим, че „ си го заслужаваме “. Стоим поради децата си, стоим от позор, стоим, тъй като си мислим, че никой няма да ни повярва. Стоим, тъй като си мислим, че няма къде да отидем... Отричаме действителността и си мислим, че можем да променим насилника. Ако го обичаме повече, в случай че се променим, в случай че успеем да го накараме да ни обича повече, в случай че успеем да го накараме да спре да ни наранява... Но това отричане е илюзия. Фалш. Ние не сме виновни за непознатото държание. Не е наша задача да лекуваме другия от заболяването, която разяжда душата му. Единственото, което можем да създадем, е да се махнем, да си тръгнем, да обърнем тил на остарелия си живот, на болката, и да стартираме начисто. Пиша това писмо, тъй като желая да трансформира нещо. Искам да трансформира някого. Искам да се боря! Да се боря за дамите, които към момента са някъде там. Изоставили сами себе си. Предали се. Изгубили се. Искам да им кажа, че не са сами. Че има кой да им помогне, стига да се огледат към себе си и да потърсят помощ. Има път. Стига да желаят да го видят. Има бъдеще. Стига да желаят да повярват в него! “ Стани. Заяви себе си. И си тръгни. Заслужаваш да имаш спокоен и хубав живот! „ Насилниците и манипулаторите в никакъв случай не си задават въпроси. Те в никакъв случай няма да се запитат дали виновността не е в тях. За тях отговорни постоянно са другите “, написа дамата.
Пред наш кореспондент М.А. споделя, че с колегата й се срещнали преди 2 години и 4 месеца. Тормозът почнал още щом забременяла. „ Аз имах 16-годишен брак и две деца. Той на 42 година нямаше нищо ”, регистрира пловдивчанката.
Скандалите се разразявали за най-елементарни неща и постоянно били пред децата. Обиждал огромния й наследник и не го желал в дома си, по тази причина момчето останало при татко си. „ Физически не ми е посягал до момента, може би тъй като съм го предизвестила, че няма да разреша да ме бие. Но даже откакто си потеглих, продължава със закани и обиди. Позволих му да види детето, само че това не му беше задачата. Започна отново с обвиняванията. Гледа да ме подчини, да ме смачка. Няма къде да отида, нямам поддръжка от родители. На дъното съм ”, плаче дамата. В момента тя се усеща в цялостна невъзможност, защото й се постанова да живее единствено с майчинството. Освен това има и заем от 1000 лв.. Парите взела преди 4 месеца. След следващия скандал, при който сътрудникът й крещял, чупел и не можел да се управлява, тя събрала малко дрешки в една чанта, сграбчила бебето и избягала. Намерила си квартира и взела заема. Той обаче почнал да я увещава да се върне. Ходел при нея всяка вечер, обещавал, че ще се промени, че ще пие успокоителни и ще върви на терапия. Уверил я, че повече няма да й крещи. Веднага откакто се върнала в дома му обаче, нещата тръгнали постарому.
Сега познати са подготвени да й оказват помощ със средства за квартирата. „ Ще ги връщам, когато си намеря работа. Проблемът е, че майка с бебе да си вземе квартира е задача невъзможна. Агенциите вземат решение, че няма да си плащаш наема и те отрязват незабавно ”, споделя младата майка. Тя счита, че ще може да заплаща към 250 лв. месечно. Търси нещо малко - боксониера или гарсониера. Надява се също някой да й помогне с работа – отдалечена или от у дома, с цел да може да я съчетава с грижите по децата.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ