Вижте най-старата художествена школа в България
Традицията на художествените занаяти в Трявна е с над 300-годишна история, съобщи БГНЕС.
Живописта е най-старият поминък от трите, които образуват Тревненската школа . Учените виждат последователност сред нея и школата в Търново, чийто подем съответствува с края на Второто българско царство, само че към момента липсват задоволително доказателства за тази теза.
БГНЕС
Легендата за Витановия жанр
Родоначалникът на Тревненската школа е занаятчия Витан Карчов . Според легендата той е произхождал от многодетно семейство, което с доста огромен труд е можело да се изхрани. Когато се ражда Витан, през града минава странстващ духовник таксидиот, който събира пари за манастирите в Света Гора в Атон. Той се смилил над фамилията, виждайки сложните условия, в които то съществува и дава пари, с цел да бъде отгледан Витан. Условието му е било, че когато детето израсне, той ще мине още веднъж и ще го води в Атон, където ще се изучи за живописец. Минали години, Витан пораснал, само че все още, когато трябвало да се извърши даденото заричане, съвсем цялото му семейство било покосено от чумата. Все отново той бил взет от монаха и се изучил за живописец в Атон, след което се завърнал в родния град и сложил началото на огромната фамилия иконописци...
„ Дали легендата е истина или не, съществуването на Витановата фамилия е реалност. Тя е дала над 50 представители зографи “, разяснява за БГНЕС историкът Константин Малчев, който е организатор в локалния музей и един от пазителите на традициите в града.
БГНЕС
Музеят на иконата и живописта
В китното балканско градче е ситуиран единственият по рода си у нас Музей на иконата, който е отдаден единствено на една школа – Тревненскат а. Той е открит през 1984 година, а самото му създаване стартира през 1981 година под егидата на фонд „ 13 века България “.
Музеят се намира в остарял параклис, който е строен в интервала от 1938 до 1944 година, само че в никакъв случай не е употребен за тази цел поради смяната на властта в България на 9 септември 1944 година Параклисът е трябвало да бъде католически и е бил очакван да обслужва медицинския личен състав на издигнатата близо до него белодробна болница. Инициативата за нейното създаване е на последната българска кралица Йоанна. Предвиждало се е в болничното заведение да работят лекари и сестри от Германия и Италия и затова параклисът е бил по католически пример.
В годините до 1981 година той е употребен за всичко, единствено не и за църковни потребности, в това число тук е имало обори. Благодарение на направената реорганизация тук е ситуирана експозиция от 160 оригинали икони на тревненските зографи. Колекцията е подредена тематично – показани са едни от най-хубавите мостри на главните тревненски зографски семейства, и хронологически – проследени са стадиите в развиването на иконописта: от привнасянето на този живописен поминък в Трявна в края на XVII в., до оформянето на “ класическия “ вид тревненска икона през първата половина на XIX в. и постепенния крах на школата в края на XIX – нач. на XX в.
В залите на музея са изложени иконите на шестте зографски семейства.
БГНЕС
„ За разлика от другите занаяти, този не е проведен в еснафи, а се е предавал вътре в фамилията, най-вече от татко на наследник. Двете най-големи семейства са Витановата и Захариевската, като последната няма нищо общо със Захари Зограф “, описа Константин Малчев.
Той уточни, че най-старите икони са от края на XVII доникъде на XVIII век. При тях няма присъщото за Тревненската школа разделяне по родове. Те са рисувани от тревненски майстори, които са съблюдавали условията на тогавашния канон. „ Тези икони са по-схематизирани, работени са в гръко-византийски жанр, надписите са на гръцки, нямат толкоз богата декорация. Лицата на светците са по-изпити и по-аскетични “, добави историкът.
БГНЕС
За най-емблематична икона в експозицията се счита „ Скърбящата Богородица “. В нейната направа се усеща въздействието на западноевропейската религиозна живопис, само че иконата е направена съгласно всички условия на църковния канон на православното християнство – спазен е правилото на противоположната вероятност, маркирани са звездите, символизиращи девството на Светата майка и други
БГНЕС
Какво съставлява чудотворната икона?
Един от най-важните въпроси е обвързван с това какво съставлява чудотворната икона. Статутът на иконите е избран на един от църковните събори във Византийската империя след иконоборческия интервал. На него е решено, че иконата сама по себе си не е обект на поклонение, а е един тип проводник сред вярващия богомолец и Бог и светците.
БГНЕС
„ Погрешно е схващането, че една икона е чудотворна. Чрез нея, с помощта на вярата, която е вложена от богомолците пред тази икона, Богородица или някои от светците е сътворил знамение и извършил съответната молба на богомолеца. За страдание, има непознаване на обстоятелствата и доста хора са склонни да боготворят самите икони, а те сами по себе си не са обект на обожаване. Те са изображение на тези, към които би трябвало да се оправят нашите молебствия “, изясни Константин Малчев.
Как се създава икона?
БГНЕС
При изработването на иконата се съблюдава строга поредност, тя не се измисля, а се работи съгласно помагалата по иконопис, наречени ерминии. Това са книги, в които се изяснява по какъв начин се рисува един каноничен персонаж – по какъв начин наподобява, с какви облекла е облечен, какъв е техният цвят и други
Първоначално иконата се изобразява върху хартия. След това този облик се дупчи по контурите с игличка и се слага върху авансово готова дъска. С торбичка със сажди се тупа по тази копирка, обрисуват се контурите върху дъската, с една остра пръчка се издраскват тези очертания, с цел да се получи така наречен сграфия.
БГНЕС
„ Последователността на построяването на иконата също е избрана канонично. Първо се прави основата – грунтът, който се създава от разнообразни смоли и лепила. Не се рисува напряко върху дъската. Има разнообразни техники и брой на пластовете, които се нанасят “, изяснява Малчев.
След като се издраскат контурите, се лепи златото, което символизира Божието царство . След това стартира да се рисува основата, която се прави с по-тъмни цветове. Тя се рисува от мрачно към ярко, което символизира основаването на Земята: Беше мрачевина и Бог сподели да бъде светлина и беше светлина.
БГНЕС
Следва нанасянето на украсата на облеклата, което символизира живота, растенията, животните и природата като цяло . След това се вършат ръцете и лицата на персонажа. „ Когато иконите се работят от няколко представители на семейството, майсторът работи ръцете и очите. Ръцете са инструментът, с който се прави благословията. Завършва се с очите, тъй като те символизират вдъхването на Божията парченце в индивида. Както Бог е триединен, по този начин и индивидът, основан по облик и сходство негово, също е триединен. Той се състои от дух, душа и тяло. Безсмъртният дух, който е част от светия дух, смъртната душа и смъртното тяло. Когато Светият дух влиза в индивида, това е окончателното основаване на индивида по облик и сходство Божие, а признакът на това нещо са очите на светеца. Те са направени предпочитано единствено от майстора на икони “, съобщи Константин Малчев.
БГНЕС
И нещо доста забавно, иконите са основани по този начин, че постоянно да ни следят без значение къде се намираме в храма. За задачата зографите са употребявали специфичен прийом, като са правили комплицирани калкулации на пресечни точки и диагонали.
Живописта е най-старият поминък от трите, които образуват Тревненската школа . Учените виждат последователност сред нея и школата в Търново, чийто подем съответствува с края на Второто българско царство, само че към момента липсват задоволително доказателства за тази теза.
БГНЕС Легендата за Витановия жанр
Родоначалникът на Тревненската школа е занаятчия Витан Карчов . Според легендата той е произхождал от многодетно семейство, което с доста огромен труд е можело да се изхрани. Когато се ражда Витан, през града минава странстващ духовник таксидиот, който събира пари за манастирите в Света Гора в Атон. Той се смилил над фамилията, виждайки сложните условия, в които то съществува и дава пари, с цел да бъде отгледан Витан. Условието му е било, че когато детето израсне, той ще мине още веднъж и ще го води в Атон, където ще се изучи за живописец. Минали години, Витан пораснал, само че все още, когато трябвало да се извърши даденото заричане, съвсем цялото му семейство било покосено от чумата. Все отново той бил взет от монаха и се изучил за живописец в Атон, след което се завърнал в родния град и сложил началото на огромната фамилия иконописци...
„ Дали легендата е истина или не, съществуването на Витановата фамилия е реалност. Тя е дала над 50 представители зографи “, разяснява за БГНЕС историкът Константин Малчев, който е организатор в локалния музей и един от пазителите на традициите в града.
БГНЕС Музеят на иконата и живописта
В китното балканско градче е ситуиран единственият по рода си у нас Музей на иконата, който е отдаден единствено на една школа – Тревненскат а. Той е открит през 1984 година, а самото му създаване стартира през 1981 година под егидата на фонд „ 13 века България “.
Музеят се намира в остарял параклис, който е строен в интервала от 1938 до 1944 година, само че в никакъв случай не е употребен за тази цел поради смяната на властта в България на 9 септември 1944 година Параклисът е трябвало да бъде католически и е бил очакван да обслужва медицинския личен състав на издигнатата близо до него белодробна болница. Инициативата за нейното създаване е на последната българска кралица Йоанна. Предвиждало се е в болничното заведение да работят лекари и сестри от Германия и Италия и затова параклисът е бил по католически пример.
В годините до 1981 година той е употребен за всичко, единствено не и за църковни потребности, в това число тук е имало обори. Благодарение на направената реорганизация тук е ситуирана експозиция от 160 оригинали икони на тревненските зографи. Колекцията е подредена тематично – показани са едни от най-хубавите мостри на главните тревненски зографски семейства, и хронологически – проследени са стадиите в развиването на иконописта: от привнасянето на този живописен поминък в Трявна в края на XVII в., до оформянето на “ класическия “ вид тревненска икона през първата половина на XIX в. и постепенния крах на школата в края на XIX – нач. на XX в.
В залите на музея са изложени иконите на шестте зографски семейства.
БГНЕС „ За разлика от другите занаяти, този не е проведен в еснафи, а се е предавал вътре в фамилията, най-вече от татко на наследник. Двете най-големи семейства са Витановата и Захариевската, като последната няма нищо общо със Захари Зограф “, описа Константин Малчев.
Той уточни, че най-старите икони са от края на XVII доникъде на XVIII век. При тях няма присъщото за Тревненската школа разделяне по родове. Те са рисувани от тревненски майстори, които са съблюдавали условията на тогавашния канон. „ Тези икони са по-схематизирани, работени са в гръко-византийски жанр, надписите са на гръцки, нямат толкоз богата декорация. Лицата на светците са по-изпити и по-аскетични “, добави историкът.
БГНЕС За най-емблематична икона в експозицията се счита „ Скърбящата Богородица “. В нейната направа се усеща въздействието на западноевропейската религиозна живопис, само че иконата е направена съгласно всички условия на църковния канон на православното християнство – спазен е правилото на противоположната вероятност, маркирани са звездите, символизиращи девството на Светата майка и други
БГНЕС Какво съставлява чудотворната икона?
Един от най-важните въпроси е обвързван с това какво съставлява чудотворната икона. Статутът на иконите е избран на един от църковните събори във Византийската империя след иконоборческия интервал. На него е решено, че иконата сама по себе си не е обект на поклонение, а е един тип проводник сред вярващия богомолец и Бог и светците.
БГНЕС „ Погрешно е схващането, че една икона е чудотворна. Чрез нея, с помощта на вярата, която е вложена от богомолците пред тази икона, Богородица или някои от светците е сътворил знамение и извършил съответната молба на богомолеца. За страдание, има непознаване на обстоятелствата и доста хора са склонни да боготворят самите икони, а те сами по себе си не са обект на обожаване. Те са изображение на тези, към които би трябвало да се оправят нашите молебствия “, изясни Константин Малчев.
Как се създава икона?
БГНЕС При изработването на иконата се съблюдава строга поредност, тя не се измисля, а се работи съгласно помагалата по иконопис, наречени ерминии. Това са книги, в които се изяснява по какъв начин се рисува един каноничен персонаж – по какъв начин наподобява, с какви облекла е облечен, какъв е техният цвят и други
Първоначално иконата се изобразява върху хартия. След това този облик се дупчи по контурите с игличка и се слага върху авансово готова дъска. С торбичка със сажди се тупа по тази копирка, обрисуват се контурите върху дъската, с една остра пръчка се издраскват тези очертания, с цел да се получи така наречен сграфия.
БГНЕС „ Последователността на построяването на иконата също е избрана канонично. Първо се прави основата – грунтът, който се създава от разнообразни смоли и лепила. Не се рисува напряко върху дъската. Има разнообразни техники и брой на пластовете, които се нанасят “, изяснява Малчев.
След като се издраскат контурите, се лепи златото, което символизира Божието царство . След това стартира да се рисува основата, която се прави с по-тъмни цветове. Тя се рисува от мрачно към ярко, което символизира основаването на Земята: Беше мрачевина и Бог сподели да бъде светлина и беше светлина.
БГНЕС Следва нанасянето на украсата на облеклата, което символизира живота, растенията, животните и природата като цяло . След това се вършат ръцете и лицата на персонажа. „ Когато иконите се работят от няколко представители на семейството, майсторът работи ръцете и очите. Ръцете са инструментът, с който се прави благословията. Завършва се с очите, тъй като те символизират вдъхването на Божията парченце в индивида. Както Бог е триединен, по този начин и индивидът, основан по облик и сходство негово, също е триединен. Той се състои от дух, душа и тяло. Безсмъртният дух, който е част от светия дух, смъртната душа и смъртното тяло. Когато Светият дух влиза в индивида, това е окончателното основаване на индивида по облик и сходство Божие, а признакът на това нещо са очите на светеца. Те са направени предпочитано единствено от майстора на икони “, съобщи Константин Малчев.
БГНЕС И нещо доста забавно, иконите са основани по този начин, че постоянно да ни следят без значение къде се намираме в храма. За задачата зографите са употребявали специфичен прийом, като са правили комплицирани калкулации на пресечни точки и диагонали.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ