Държавата отваря път към покупка на „Лукойл“?
Този въпрос си задават мнозина, след предложение лимитът за държавни гаранции по Закона за ББР да скочи от 1.75 милиарда евро до 3.75 милиарда евро
Кани ли се страната да придобие активите на „ Лукойл “ в България посредством Българската банка за развиване. Този въпрос излиза на дневен ред, откакто в проектобюджета за 2026 година се плануват спомагателни 2 милиарда евро държавни гаранции, които се прибавят към към този момент заложената рамка.
Това предложение е импортирано с подписите на Костадин Ангелов (ГЕРБ), Кирил Добрев (БСП), Павела Митова (ИТН) и Йордан Цонев (ДПС).
Първоначалният вид на закона предвиждаше лимитът за държавни гаранции по Закона за ББР да бъде 1.75 милиарда евро. В новата редакция сумата скача до 3.75 милиарда евро, защото с изключение на програмата за енергийна успеваемост и общинските планове, в пакета към този момент се включва и опция за придобиване на акции и дялове от „ Лукойл “. В резултат общият размер на държавните гаранции, които могат да бъдат поети през 2026 година, се усилва от 3.8 милиарда евро на 5.8 милиарда евро. В тази сума влизат и още 2 милиарда евро гаранции по Закона за държавния дълг, предопределени главно за бранш „ Енергетика “.
Идеята ББР да купи „ Лукойл “ не значи пряк бюджетен разход, най-малко на доктрина. Според осведомени заемът би се прибирал посредством бъдещата облага на добитото сдружение. Въпреки това покупка в сходен мащаб е мъчно мислима без интернационална съгласуваност. „ Лукойл Нефтохим Бургас “ е актив с основно значение за сигурността на доставките, а в интернационален проект въпросите за собствеността и контрола върху съветски активи са извънредно чувствителни. Дори пълномощията на особения шеф Румен Спецов не могат да заобиколят нуждата от дипломатическо и регулаторно координиране, което прави интервенцията надалеч по-сложна, в сравнение с звучи на хартия.
Контекстът е още по-интересен, като се има поради, че тази година страната към този момент наля 4 милиарда лева в капитала на ББР, точно поради стратегиите за енергийна успеваемост и общинските планове. Сега натоварването на държавната банка се усилва в пъти, а полето на деяние – уголемява до стратегическите енергийни активи.
Паралелно с концепцията за „ Лукойл “, ръководещите удрят и друга линия – промяна на концесионните такси за рандеман на подземни благосъстояния. В препоръчаните сред първо и второ четене текстове се планува нарастване на част от таксите, което да отразява рентабилността на добива. Ставките за олово и цинк остават без смяна, защото добивът им става все по-сложен и трудоемък. При благородните метали таванът на таксата доближава 6%, а при останалите железни потребни изкопаеми – 5%. Ако находището е с потвърдено неподходящи условия, Министерският съвет ще може да освободи концесионера от заплащания за до пет години или да понижи таксата на половина. Въвежда се и ново концесионно заплащане за дълбоките геотермални запаси, което слага основа за бъдещи вложения в геотермална сила.
Така Бюджет 2026 се оказва документ, който не просто дефинира разноските и приходите за идната година, а преначертава ролята на страната в енергетиката, добива и стратегическите браншове. Идеята страната да има алтернатива да купи „ Лукойл “ ще отвори съществени диспути – от въпроса за националната сигурност и енергийната самостоятелност до това до каква степен ББР би трябвало да бъде употребена като инструмент за политически решения. Следващите седмици ще покажат дали предлагането ще бъде признато и какви действителни планове стоят зад него.
Изночник: Медиапул
Кани ли се страната да придобие активите на „ Лукойл “ в България посредством Българската банка за развиване. Този въпрос излиза на дневен ред, откакто в проектобюджета за 2026 година се плануват спомагателни 2 милиарда евро държавни гаранции, които се прибавят към към този момент заложената рамка.
Това предложение е импортирано с подписите на Костадин Ангелов (ГЕРБ), Кирил Добрев (БСП), Павела Митова (ИТН) и Йордан Цонев (ДПС).
Първоначалният вид на закона предвиждаше лимитът за държавни гаранции по Закона за ББР да бъде 1.75 милиарда евро. В новата редакция сумата скача до 3.75 милиарда евро, защото с изключение на програмата за енергийна успеваемост и общинските планове, в пакета към този момент се включва и опция за придобиване на акции и дялове от „ Лукойл “. В резултат общият размер на държавните гаранции, които могат да бъдат поети през 2026 година, се усилва от 3.8 милиарда евро на 5.8 милиарда евро. В тази сума влизат и още 2 милиарда евро гаранции по Закона за държавния дълг, предопределени главно за бранш „ Енергетика “.
Идеята ББР да купи „ Лукойл “ не значи пряк бюджетен разход, най-малко на доктрина. Според осведомени заемът би се прибирал посредством бъдещата облага на добитото сдружение. Въпреки това покупка в сходен мащаб е мъчно мислима без интернационална съгласуваност. „ Лукойл Нефтохим Бургас “ е актив с основно значение за сигурността на доставките, а в интернационален проект въпросите за собствеността и контрола върху съветски активи са извънредно чувствителни. Дори пълномощията на особения шеф Румен Спецов не могат да заобиколят нуждата от дипломатическо и регулаторно координиране, което прави интервенцията надалеч по-сложна, в сравнение с звучи на хартия.
Контекстът е още по-интересен, като се има поради, че тази година страната към този момент наля 4 милиарда лева в капитала на ББР, точно поради стратегиите за енергийна успеваемост и общинските планове. Сега натоварването на държавната банка се усилва в пъти, а полето на деяние – уголемява до стратегическите енергийни активи.
Паралелно с концепцията за „ Лукойл “, ръководещите удрят и друга линия – промяна на концесионните такси за рандеман на подземни благосъстояния. В препоръчаните сред първо и второ четене текстове се планува нарастване на част от таксите, което да отразява рентабилността на добива. Ставките за олово и цинк остават без смяна, защото добивът им става все по-сложен и трудоемък. При благородните метали таванът на таксата доближава 6%, а при останалите железни потребни изкопаеми – 5%. Ако находището е с потвърдено неподходящи условия, Министерският съвет ще може да освободи концесионера от заплащания за до пет години или да понижи таксата на половина. Въвежда се и ново концесионно заплащане за дълбоките геотермални запаси, което слага основа за бъдещи вложения в геотермална сила.
Така Бюджет 2026 се оказва документ, който не просто дефинира разноските и приходите за идната година, а преначертава ролята на страната в енергетиката, добива и стратегическите браншове. Идеята страната да има алтернатива да купи „ Лукойл “ ще отвори съществени диспути – от въпроса за националната сигурност и енергийната самостоятелност до това до каква степен ББР би трябвало да бъде употребена като инструмент за политически решения. Следващите седмици ще покажат дали предлагането ще бъде признато и какви действителни планове стоят зад него.
Изночник: Медиапул
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ