Къде сбъркахме?
Този под паника въпрос си задават голям брой родители по света, както и героите в едноименния австрийски (четири номинации, оценка 6.5 в IMDb) на режисьорката Мари Кройцер.
Запознаваме се с три млади двойки положителни (ама доста добри) другари от Виена с прилични приходи и влиятелни специалности: къдравата, безредна и очилата Стела (Вики Крипс) и отстъпчивият и добросърдечен (с " хипстърски мустак " ) Маркус (Марсел Мохаб), троснатата и стройна Инес (Пиа Хирцегер) и слабохарактерният и дисциплиниран Крис (Мануел Рубей), красивата и капризна французойка Миньон (Фелин Роган) и брадатият и също очилат чаровник Луис (Андреас Киндъл). Неусетно им идва времето за деца, те, а проблемите стартират. " Животът ти е приключил, към този момент ти не си най-съществен в него ", простенва единият татко... Маркус е " помолен " да напусне и той спи в колата си, само че продължава да досажда с демонстративната си обич на Инес. Миньон е " биофашист " (много се смях, когато на среща на родители се дискутираше дали в закуската да има стафиди, те съдържали... захар), тъй като не поставя на щерка си даже памперс и тя се изхожда на всички места, а Луис преглъща споровете. Стела има всичко, само че " нещо не ѝ доближава, нещо липсва " (вечният екзистенциален въпрос) макар " идеалността " на Маркус.
Една невярност (не изключително прикрита) и един случай (в който едното нахапва другото до такава степен, че то може да загуби окото си) по-късно, шестимата са отново дружно.
Природосъобразно живеене, " зелено ", " био ", въглеродни излъчвания, колела, честност, почтеност, другарство, приемливост, обич - жалоните на това, което не е кой знае какъв брой друго. Щастието е абсолют, само че повече мираж, в сравнение с реалност, а децата са повече скъпо богатство, в сравнение с задължение в преследването му.
Пък и щом си задаваш въпроса " Къде сбърках? ", значи си на прав път.
Автор: Бистра Андреева
Запознаваме се с три млади двойки положителни (ама доста добри) другари от Виена с прилични приходи и влиятелни специалности: къдравата, безредна и очилата Стела (Вики Крипс) и отстъпчивият и добросърдечен (с " хипстърски мустак " ) Маркус (Марсел Мохаб), троснатата и стройна Инес (Пиа Хирцегер) и слабохарактерният и дисциплиниран Крис (Мануел Рубей), красивата и капризна французойка Миньон (Фелин Роган) и брадатият и също очилат чаровник Луис (Андреас Киндъл). Неусетно им идва времето за деца, те, а проблемите стартират. " Животът ти е приключил, към този момент ти не си най-съществен в него ", простенва единият татко... Маркус е " помолен " да напусне и той спи в колата си, само че продължава да досажда с демонстративната си обич на Инес. Миньон е " биофашист " (много се смях, когато на среща на родители се дискутираше дали в закуската да има стафиди, те съдържали... захар), тъй като не поставя на щерка си даже памперс и тя се изхожда на всички места, а Луис преглъща споровете. Стела има всичко, само че " нещо не ѝ доближава, нещо липсва " (вечният екзистенциален въпрос) макар " идеалността " на Маркус.
Една невярност (не изключително прикрита) и един случай (в който едното нахапва другото до такава степен, че то може да загуби окото си) по-късно, шестимата са отново дружно.
Природосъобразно живеене, " зелено ", " био ", въглеродни излъчвания, колела, честност, почтеност, другарство, приемливост, обич - жалоните на това, което не е кой знае какъв брой друго. Щастието е абсолют, само че повече мираж, в сравнение с реалност, а децата са повече скъпо богатство, в сравнение с задължение в преследването му.
Пък и щом си задаваш въпроса " Къде сбърках? ", значи си на прав път.
Автор: Бистра Андреева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ