Ще доживеем ли да получаваме същото качество стоки, каквото получават западноевропейците срещу парите си?
Този мнения ще бъде лишен от коментар. Само наблюдения, въпроси и никакви изводи. Може би малко съмнения, само че нищо повече.
Има ли подигравка в това, че инспекторите, които вършат инспекции за раздута далавера са едни от най-големите ѝ жертви? Да, има и то огромна. Инспекторите от Комисията за отбрана на потребителите получават дребни заплати и спекулата, която самите те преследват, удря мощно по техния джоб. По-силно в сравнение с значително от джобовете, за които комисията би следвало да работи.
Известно ли е по целия свят, че държавен чиновник с дребна заплата е отворена врата към корупция? Известно е. От време онò.
В България познаваме ли корупцията? Мисля, че я познаваме добре.
Корупцията по високите етажи в една страна ражда ли корупция по ниските? Да. Ето по какъв начин – перата от бюджета (включително пари от Европейски Съюз по програми), които са планувани за заплати и за съоръжение (което прави работата по-лесна), се отклоняват в джобовете на сложени лица, които се облагоденстват персонално и отделят % за пълнене на партийни каси, заплащат „ такса “ на индивида, който е оказал помощ назначението им и т.н.
Така парите се разпределят на всички места другаде, само че не и за където са планувани. Което води до липса на средства за заплати, управлението подвига плещи и споделя, че нищо не може да се направи.
Допълнително обезсърчаващо работи и фактът, че чиновниците виждат новите персонални коли, скъпи облекла, демонстриране на благоприятни условия у избрани шефове и схващат, че ги мамят.
Оттук насетне крачката към получаването/поискването на подкуп е още по-малка.
Една дребна скоба тук: в доста страни, най-вече диктатури, е основана стройна конструкция за разпределение на корупция – държат заплатите ниски, хората не съумяват да се оправят, стартират да одобряват и оферират подкупи по разнообразни мотиви. Така бюджетът не се товари (защото корупцията е на най-високо равнище и партийните водачи крадат от бюджета), също така всеки един гражданин е по дифолт виновен – тъй като е участник в противозаконна активност – корупция; и като предлагач, и като адресат. Пример: лекарят взима подкуп, с цел да си свърши работата (за която му заплащат малко), след това отива в общината, където самият той би трябвало да заплати подкуп.
Вечно гузният е елементарен за манипулиране и сигурно елементарно може да бъде спрян от протестна активност или съюзяване с други – единствено с една елементарна опасност за следствие могат да го откажат от всичко.
Вечно гузният е и постоянно мнителен – мъчно се съюзява с други. Разединените са лесни за операция и ръководство.
Затварям скобата.
Малкият чиновник, в случай че взема рушвет (казах „ в случай че “), не е изключено да си намерения, че неговото деяние не води до особена (или изобщо някаква) щета. Престъпление без жертва, нищо работа.
Дали е по този начин? Особено, в случай че дребният чиновник е 100 петдесет и първият преднамерено нарушил отговорностите си? Натрупването на корупция е единият проблем, свикването към нея – друг; тя става като вирус, който от ден на ден се възприема елементарно. И по този начин разпространяването става по-лесно.
Ще ви дам един съвсем безопасен образец.
Помните ли по какъв начин преди време имаше проучвания, че избрани компании оферират едно качество на пазарите в Западна Европа и друго (по-лошо) в Източна? Нищо не се е трансформирало.
Има една марка чай, няма да споделям коя тъкмо, единствено ще кажа, че звучи като Ахмак и се римува с батат, която е (по принцип) чудесна, само че в други точки по света. В началото бе и тук. Нещата се трансформираха и се отхвърлих да ги закупувам. Наскоро въпреки всичко си купих и се изненадах от супер качеството. Забелязах и разлики в опаковката.
Кутията свърши и аз отидох да си купя друга, само че нямаше. Докато четете този образец с чай (който евентуално не ви интересува), правете сметка, че това важи за доста други артикули (които ви вълнуват). Щандът беше празен и стоеше единствено етикетът с цената. Чаят – липсващ. Нещо се чакаше може би, тъй като не се беше случвало преди да изчезва.
Във всички магазини, в които го търсих, го нямаше. Изчезнал.
След това се появи и аз преждевременно си купих няколко кутии. Което беше неточност, тъй като незабавно разбрах, че съм си купил отново от източноевропейската партида. Забелязах и издайническа разлика в опаковката.
Замислих се: за какво се появи хубавата партида, по-късно изчезна, а в този момент отново е тук? Какво се беше случило?
Беше се случила акцията – масираните инспекции по магазините в цялата страна. По това време си бях купил качествената стока. Към края на акцията стоката изчезна (вероятно изчерпано положителното качество), а с края ѝ се появи остарялата, с източноевропейското качество. И всичко – както досега. Цялата акция с инспекциите внезапно ми замириса на елементарен пиар и проява.
За да съществува стока с две качества (както беше открито още преди години), би трябвало да има скица, тъй като контролът на качеството е наложителен и най-малко публично си се случва. Което значи, че с цел да има второ качество, продавано за първо, контролният орган си е затворил очите. „ Органът “ обаче не е човек, че да му се търси персонална отговорност, а е кошер от чиновници, шефове и реализатори – върви разбери кой е поучил под масата, кой е неглежирал, кой крив, кой – прав. Дали корупцията идва от най-високо в този случай или поради корупцията в системата се е задействала корупция по ниските етажи? Кой да ти каже…
Но е реалност, че с цел да работи схемата с двете качества, би трябвало системата да е съзнателно счупена.
Точно по същото време се появи и информация, че чиновниците на КЗП ще стачкуват, тъй като са им ниски заплатите. Дали – с пресни усещания от нелепостите с ходенето по магазините – реагирах преждевременно с ругатня към радиото? Да. Просто моментът беше подобен. Всички ли са отговорни? Разбира се, че не, само че това, което си помислих незабавно, беше: щеше да е добре да си правят работата, преди да желаят увеличение; в първия миг, в който им се наложи да поработят малко повече и се сетиха, че са им дребни заплатите.
Не се гордея с най-първоначалната си реакция, само че и през днешния ден не мога да кажа, че тогава съм бил изцяло в неточност. Факт е, че заплатите им са ниски и това е проблем, както се оказва – евентуален проблем и за нас; тъй че ще е хубаво и ние да желаяме нарастване на техните заплати. Следващият въпрос е: след нарастването, ще имаме ли гаранция, че неприятните практики ще секнат? И по-важният: ще доживеем ли някой ден да получаваме същото качество артикули, каквото получават западноевропейците против парите си? Може би не го заслужаваме? След като: 1.) поносим и 2.) сме най-изобретателни в схемите и далаверите, може и да не заслужаваме.
Има ли подигравка в това, че инспекторите, които вършат инспекции за раздута далавера са едни от най-големите ѝ жертви? Да, има и то огромна. Инспекторите от Комисията за отбрана на потребителите получават дребни заплати и спекулата, която самите те преследват, удря мощно по техния джоб. По-силно в сравнение с значително от джобовете, за които комисията би следвало да работи.
Известно ли е по целия свят, че държавен чиновник с дребна заплата е отворена врата към корупция? Известно е. От време онò.
В България познаваме ли корупцията? Мисля, че я познаваме добре.
Корупцията по високите етажи в една страна ражда ли корупция по ниските? Да. Ето по какъв начин – перата от бюджета (включително пари от Европейски Съюз по програми), които са планувани за заплати и за съоръжение (което прави работата по-лесна), се отклоняват в джобовете на сложени лица, които се облагоденстват персонално и отделят % за пълнене на партийни каси, заплащат „ такса “ на индивида, който е оказал помощ назначението им и т.н.
Така парите се разпределят на всички места другаде, само че не и за където са планувани. Което води до липса на средства за заплати, управлението подвига плещи и споделя, че нищо не може да се направи.
Допълнително обезсърчаващо работи и фактът, че чиновниците виждат новите персонални коли, скъпи облекла, демонстриране на благоприятни условия у избрани шефове и схващат, че ги мамят.
Оттук насетне крачката към получаването/поискването на подкуп е още по-малка.
Една дребна скоба тук: в доста страни, най-вече диктатури, е основана стройна конструкция за разпределение на корупция – държат заплатите ниски, хората не съумяват да се оправят, стартират да одобряват и оферират подкупи по разнообразни мотиви. Така бюджетът не се товари (защото корупцията е на най-високо равнище и партийните водачи крадат от бюджета), също така всеки един гражданин е по дифолт виновен – тъй като е участник в противозаконна активност – корупция; и като предлагач, и като адресат. Пример: лекарят взима подкуп, с цел да си свърши работата (за която му заплащат малко), след това отива в общината, където самият той би трябвало да заплати подкуп.
Вечно гузният е елементарен за манипулиране и сигурно елементарно може да бъде спрян от протестна активност или съюзяване с други – единствено с една елементарна опасност за следствие могат да го откажат от всичко.
Вечно гузният е и постоянно мнителен – мъчно се съюзява с други. Разединените са лесни за операция и ръководство.
Затварям скобата.
Малкият чиновник, в случай че взема рушвет (казах „ в случай че “), не е изключено да си намерения, че неговото деяние не води до особена (или изобщо някаква) щета. Престъпление без жертва, нищо работа.
Дали е по този начин? Особено, в случай че дребният чиновник е 100 петдесет и първият преднамерено нарушил отговорностите си? Натрупването на корупция е единият проблем, свикването към нея – друг; тя става като вирус, който от ден на ден се възприема елементарно. И по този начин разпространяването става по-лесно.
Ще ви дам един съвсем безопасен образец.
Помните ли по какъв начин преди време имаше проучвания, че избрани компании оферират едно качество на пазарите в Западна Европа и друго (по-лошо) в Източна? Нищо не се е трансформирало.
Има една марка чай, няма да споделям коя тъкмо, единствено ще кажа, че звучи като Ахмак и се римува с батат, която е (по принцип) чудесна, само че в други точки по света. В началото бе и тук. Нещата се трансформираха и се отхвърлих да ги закупувам. Наскоро въпреки всичко си купих и се изненадах от супер качеството. Забелязах и разлики в опаковката.
Кутията свърши и аз отидох да си купя друга, само че нямаше. Докато четете този образец с чай (който евентуално не ви интересува), правете сметка, че това важи за доста други артикули (които ви вълнуват). Щандът беше празен и стоеше единствено етикетът с цената. Чаят – липсващ. Нещо се чакаше може би, тъй като не се беше случвало преди да изчезва.
Във всички магазини, в които го търсих, го нямаше. Изчезнал.
След това се появи и аз преждевременно си купих няколко кутии. Което беше неточност, тъй като незабавно разбрах, че съм си купил отново от източноевропейската партида. Забелязах и издайническа разлика в опаковката.
Замислих се: за какво се появи хубавата партида, по-късно изчезна, а в този момент отново е тук? Какво се беше случило?
Беше се случила акцията – масираните инспекции по магазините в цялата страна. По това време си бях купил качествената стока. Към края на акцията стоката изчезна (вероятно изчерпано положителното качество), а с края ѝ се появи остарялата, с източноевропейското качество. И всичко – както досега. Цялата акция с инспекциите внезапно ми замириса на елементарен пиар и проява.
За да съществува стока с две качества (както беше открито още преди години), би трябвало да има скица, тъй като контролът на качеството е наложителен и най-малко публично си се случва. Което значи, че с цел да има второ качество, продавано за първо, контролният орган си е затворил очите. „ Органът “ обаче не е човек, че да му се търси персонална отговорност, а е кошер от чиновници, шефове и реализатори – върви разбери кой е поучил под масата, кой е неглежирал, кой крив, кой – прав. Дали корупцията идва от най-високо в този случай или поради корупцията в системата се е задействала корупция по ниските етажи? Кой да ти каже…
Но е реалност, че с цел да работи схемата с двете качества, би трябвало системата да е съзнателно счупена.
Точно по същото време се появи и информация, че чиновниците на КЗП ще стачкуват, тъй като са им ниски заплатите. Дали – с пресни усещания от нелепостите с ходенето по магазините – реагирах преждевременно с ругатня към радиото? Да. Просто моментът беше подобен. Всички ли са отговорни? Разбира се, че не, само че това, което си помислих незабавно, беше: щеше да е добре да си правят работата, преди да желаят увеличение; в първия миг, в който им се наложи да поработят малко повече и се сетиха, че са им дребни заплатите.
Не се гордея с най-първоначалната си реакция, само че и през днешния ден не мога да кажа, че тогава съм бил изцяло в неточност. Факт е, че заплатите им са ниски и това е проблем, както се оказва – евентуален проблем и за нас; тъй че ще е хубаво и ние да желаяме нарастване на техните заплати. Следващият въпрос е: след нарастването, ще имаме ли гаранция, че неприятните практики ще секнат? И по-важният: ще доживеем ли някой ден да получаваме същото качество артикули, каквото получават западноевропейците против парите си? Може би не го заслужаваме? След като: 1.) поносим и 2.) сме най-изобретателни в схемите и далаверите, може и да не заслужаваме.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ