Тибетската книга на смъртта дава отговор на най-древния въпрос!
Този античен манускрипт, както и всяко мистично обучение, е записан със знаци, знаци, зашифровани понятия и на пръв взор изглежда неправилен, само че надалеч не е по този начин. В езика на символите и образните понятия е скрита дълбоката мъдрост, достигнала до наши дни от дълбините на вековете…
В древността хората са учени по какъв начин да умират, а в някои източни страни – и да се превъплъщават. Човекът, учтив в античните духовни обичаи, съвсем не се опасява от гибелта. Или във всеки случай, доста по-малко от множеството наши съвременници. Човекът получава поддръжка от родственици и приятели, които съгласно силите си му оказват помощ при неговия преход в другия свят, написа po-krasivi.net.
Будистите на Тибет например черпят всичко належащо от популярната „ Бардо Тьодол “ (тибетската „ Книга на мъртвите “), която учи хората по какъв начин да умират. А основното – какво да направи душата след гибелта, с цел да може идващият живот да е по-добър от предходния. Оказва се, че това е цяла просвета, освен това много комплицирана.
Авторството на книгата се приписва на будисткия духовник Падмасамбхава, който скрива книгата в тайник, с цел да я запази за идващите генерации. По това време на гонения будистите укриват голям брой антични ръкописи в пещери, скални цепнатини и други потайни места.
Благодарение на това са непокътнати доста уникални сборници с мъдрости и са открити епохи по-късно като скъпи съкровища.
„ Книга на мъртвите “ епохи наред е съхранявана на място, наречено „ Забраненото царство “. Първият европеец, който отткрива ~ неповторимото издание, е британският странник и ценител на будизма. У. И. Еванс-Уенц.
По време на пътуването си из Тибет той посещава античен манастир, в който намира старинния манускрипт
Уенц работи три години върху превода на този текст и в резултат на напъните му през 1927 година на бял свят излиза „ Тибетска книга на мъртвите “, която се трансформира в същинска сензация. Оказва се, че книгата дава отговор на най-стария въпрос на човечеството: какво се случва с нас след гибелта и по какъв начин да се държи покойникът „ на оня свят “. От друга страна, това е напътствие към нас, живите, по какъв начин и защо да се подготвим още приживе във връзка с
много по-бързо. Ако процесът на умиране е минал погрешно, душата излиза през различен отвор в човешкото тяло (те са общо девет) и е обречена на мъчения. В продължение на три дни покойникът е обвързван с небето с енергетична нишка, която не прекъсва, до момента в който цялата информация за живота на умрелия, която е записана в тялото, не бъде прочетена.
На четвъртия ден душата напуща тялото. В тази връзка е позволено трупът да се кремира едвам пет денонощия след гибелта. До умрелия не трябва да се допират 3 денонощия, защото душата може да напусне тялото през мястото, до което е допрян, а не през темето. При погрешно умиране е огромна вероятността да се изпадне в сън без съновидения, което води до загуба на опцията да стане господ.
В древността хората са учени по какъв начин да умират, а в някои източни страни – и да се превъплъщават. Човекът, учтив в античните духовни обичаи, съвсем не се опасява от гибелта. Или във всеки случай, доста по-малко от множеството наши съвременници. Човекът получава поддръжка от родственици и приятели, които съгласно силите си му оказват помощ при неговия преход в другия свят, написа po-krasivi.net.
Будистите на Тибет например черпят всичко належащо от популярната „ Бардо Тьодол “ (тибетската „ Книга на мъртвите “), която учи хората по какъв начин да умират. А основното – какво да направи душата след гибелта, с цел да може идващият живот да е по-добър от предходния. Оказва се, че това е цяла просвета, освен това много комплицирана.
Авторството на книгата се приписва на будисткия духовник Падмасамбхава, който скрива книгата в тайник, с цел да я запази за идващите генерации. По това време на гонения будистите укриват голям брой антични ръкописи в пещери, скални цепнатини и други потайни места.
Благодарение на това са непокътнати доста уникални сборници с мъдрости и са открити епохи по-късно като скъпи съкровища.
„ Книга на мъртвите “ епохи наред е съхранявана на място, наречено „ Забраненото царство “. Първият европеец, който отткрива ~ неповторимото издание, е британският странник и ценител на будизма. У. И. Еванс-Уенц.
По време на пътуването си из Тибет той посещава античен манастир, в който намира старинния манускрипт
Уенц работи три години върху превода на този текст и в резултат на напъните му през 1927 година на бял свят излиза „ Тибетска книга на мъртвите “, която се трансформира в същинска сензация. Оказва се, че книгата дава отговор на най-стария въпрос на човечеството: какво се случва с нас след гибелта и по какъв начин да се държи покойникът „ на оня свят “. От друга страна, това е напътствие към нас, живите, по какъв начин и защо да се подготвим още приживе във връзка с
много по-бързо. Ако процесът на умиране е минал погрешно, душата излиза през различен отвор в човешкото тяло (те са общо девет) и е обречена на мъчения. В продължение на три дни покойникът е обвързван с небето с енергетична нишка, която не прекъсва, до момента в който цялата информация за живота на умрелия, която е записана в тялото, не бъде прочетена.
На четвъртия ден душата напуща тялото. В тази връзка е позволено трупът да се кремира едвам пет денонощия след гибелта. До умрелия не трябва да се допират 3 денонощия, защото душата може да напусне тялото през мястото, до което е допрян, а не през темето. При погрешно умиране е огромна вероятността да се изпадне в сън без съновидения, което води до загуба на опцията да стане господ.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ