Този дребен и ексцентричен евреин, който се разтоварваше с цигулката

Този малък и екстравагантен евреин, който се разтоварваше с цигулката си, е може би най-популярният от гениите на нашето време. Нацистите, расистите и антисемитите старателно разпространяваха клеветата, че не Айнщайн, а някой различен, несъмнено, породист ариец, бил разкрил Теорията за относителността. Същата, която провокира гражданска война освен във физиката и в методиката на проучването на природата, само че и в мисленето ни. В тази популярна доктрина Айнщайн твърди, че физичните закони не се променят, когато следените системи се намират във взаимно подвластно придвижване една по отношение на друга. същина концепцията на Айнщайн за относителността на придвижването ни потвърждава, че Пространството и Времето не са безспорни величини, а се въздействат от взаимоотношението и масата. И всичко това той изрази с простата и гениална формула Е=m.c 2.

През 1922 скромният чиновник от патентното бюро в Берн стана единствено за един ден международна звезда. Получи „ Нобел ”, само че не поради основното си изобретение, а за студията за фотоелектрическия резултат, а тя сложи теоретичните основи за изобретяването на малкия екран. Но както постоянно, неудовлетворен от себе си, ученият стартира да търси математическите заключения за решаването на фундаментален план, обвързван с Общата доктрина за полето. И не можа да се разбере с другите огромни физици от епохата (с Нилс Бор даже влезе в спор!), и продължава – до последния си ден! – да работи върху тази доктрина. Надява се да изясни взаимоотношението сред гравитационната и електромагнитната доктрина... (Труда му продължава нашият популярен съвременник Стивън Хокинг.) Човекът, за който говореше целият свят (не единствено научният!) бе доста непретенциозен и живееше непретенциозно, напълно обхванат от проучванията си. Но имаше и късмет.

През 1913 година, като член на Пруската академия, бе определен за професор – без задължението да преподава, което му разреши да работи свободно, по своя стратегия. Но през 30-те, с настъпването на националсоциализма, беше заставен да емигрира в Щатите. Там, като професор в Принстън, Ню Джърси, още веднъж продължи проучванията си. Ставаше все по-прочут, даваше изявленията, радваше се на всеобщо почитание.

През 1933 година, когато Хитлер стана канцлер на Германия, той се отхвърли от Пруската академия и немското си поданство. Хитлеристите го заляха с клюки. Тогава Айнщайн още по-смело и намерено се опълчи против нацизма. В текст от 1936 година, озаглавен “За възпитанието ”, осъди страха и авторитарността на режимите в Германия и Съветска Русия, към този момент сключили контракта “Молотов – Рибентроп ”. Определи ги като двете “най-недемократични страни в света! ”. Същото сподели и за “люлката на фашизма ” Италия, чиято политика осъди още през 1930 година

Самотен в своя кабинет, само че взаимен с целия либерален свят, през същата 1930 година огромният академик разгласява различен незабравим текст под надпис “Как видях света ”. Тук водещ претекст е: “Моето възприятие за обществена правдивост и отговорност пред обществото ”. Заслужава си да изтъквам някои хрумвания от този стойностен и чужд на българската читателска аудитория текст:

“Усещам потребност от сдържаност и от време на време сякаш изисквам прекомерно доста от себеподобните. Социалните и класовите разлики сред хората са нещо доста незаслужено. Убеден съм, че скромният, лишен от искания живот, е по-добър за тялото и душата. Не имам вяра в свободата на индивида във метафизичен аспект. Всеки се демонстрира в живота освен под натиска на външния свят, а и съгласно вътрешната си нужда... Моят политически блян е Демокрацията. Всеки човек би трябвало да бъде почитан като персона и никой не трябва да бъде обожествяван... Дискредитирането на демократичната концепция през днешния ден в Европа не се дължи на някакъв неин недостатък, а на неналичието на непоклатимост в управническите среди, в безличния темперамент на метода, по който те се избират... Ценното в света е не толкоз страната като институция, колкото обособената персона. Защото единствено личността може да твори и да основава... ”

Интересно е, че през 1949 Айнщайн е осенен от концепцията за “социализъм в стопанската система ”. Счита, че при капитализма “цари стопанска безредица ”. Препоръчва централното обмисляне, само че по-късно самичък се убеждава в безплодността на тази примамлива концепция. Като един от огромните хуманисти, той въпреки всичко е изкушен от благородната концепция за обществено тъждество, завещана от великите утописти от ХVI и ХVII век.

Интересни са и концепциите на великия академик за връзката “наука – вяра ”. В автобиография от 1949, в подигравателен жанр, той споделя, че през детството си, въпреки родителите му да не са били вярващи, той самичък стигнал до религията. Но от 12-годишна възраст, откакто почнал да чете доста научнопопулярна литература, го осенила “идеята за свободната мисъл:

“Станах физик и математик, откакто взех решение да проникна в тайните на Природата. Пътят ми към този парадайс не беше толкоз равен и прелъстителен, както и пътят към религиозния парадайс, само че аз нито за момент не съжалих, че съм избрал таман него... ”

Има два знаменателни текста, от 1939 и 1942, озаглавени: “Наука и вяра ” и “Религия и просвета ”, в които Айнщайн нюансира гледната си точка. Рационалното мислене, съгласно него, от време на време допира границите на етичното:

“Разумът обяснява връзката сред цели и средства. Това, което мисленето не може да ни даде от себе си, може да ни го даде вярата... Науката, имам поради същинската, не може да се твори от хора, лишени от възприятие за Истината. И това възприятие извира от религията. Аз не мога да приема, че един същински човек на науката може да бъде изцяло лишен от религия. Без религията науката е сляпа... ”

Айнщайн нееднократно повтаря, че: “Бог не играе на зарове ”...

“Трябва да е налице някаква “целесъобразност, тук, под небето! ”.

Интересно е, че Айнщайн не приема доктрината за “един ” Бог - Създател на света ”. Неговата визия е по-абстрактна. Вярва в Доброто, Истината, Красотата. Великият физик е адепт на галактическата набожност. По този мотив написа:

“Религиозните гении на всички времена се разграничават от елементарните канони. Те не одобряват, че Бог може да се появи в човешки облик. За страдание в света не съществува черква, построена върху концепцията за галактическата набожност. Тя е по-скоро измежду ересите на всички времена. И това е висша набожност. В този смисъл Демокрит, Франциск Асизки, Спиноза са прекомерно близки. Аз съм твърдо уверен, че галактическата набожност съдържа у себе си най-мощния, най-благородния подтик за научните проучвания... ”

Наистина, тези възгледи биха смутили през днешния ден фанатици от доста религии. През 40-те години тези текстове провокират същински скандал. Религията, по този начин, както я схваща Алберт Айнщайн, е по-скоро израз на Високо морални възгледи, без които човешкото създание мъчно може да просъществува. И най-важното: той предизвестява своите сътрудници, хората на науката, да не губят духовната си същина в диренията само на студената логичност, а да служат на високите идеали на Хуманизма.