Този декември на български излиза едно от най-очакваните заглавия на

Този декември на български излиза едно от най-очакваните заглавия на годината – „ Макбет “ от Ю Несбьо. Името му от дълго време приказва единствено за себе си, а героят на престъпната му поредност контрольор Хари Хуле е не по-малко прочут. Книгите на норвежеца са преведени на над 50 езика и са продадени във впечатляващите 40 милиона екземпляра. Неслучайно той е единственият не-англоезичен публицист, поканен да се включи в огромния план „ Хогарт Шекспир “, в който популярни създатели пречупват типичен Шекспирови творби през неповторимата си писателска призма.
В началото, когато от английското издателство „ Хогарт “ му отправили предлагането да съчини лична версия по някоя от драмите на Шекспир, Ю Несбьо си помислил: „ Благодаря, че сте се спрели на мен, само че ще откажа. Нямам предпочитание да създавам върху концепция, която не е персонално моя. “
Само тогава имам силата да се впусна в креативния развой. Половината
от удоволствието да пишеш е точно да те споходи истинска концепция и да я развиеш от нулата – споделя писателят.
Когато обаче схванал, че поканата към него е пристигнала в началния стадий на плана и има право на избор всред шедьоврите на великия драматург, настройката му претърпяла коренна смяна.
Израснал съм с Ибсен, не с Шекспир. Като младеж се пробвах два-три пъти да
чета Шекспир. От първите две страници схванах към две фрази – най-чистосърдечно признава Несбьо. – Точно към „ Макбет “ обаче имам особено отношение. Гледах кино лентата на Роман Полански от 1971 година и сюжетът ме впечатли мощно.
Този книжовен план лишил на норвежкия публицист четири години. Несбьо се съгласява, че Макбет има някои от чертите на Хари Хуле.
И двамата герои в началото са с положителни планове, само че след това
претърпяват морално и житейско проваляне. Докато обаче Хари Хуле се намира в граничната зона, Макбет извървява пътя към личностния провал до дъно.
Макбет в прочита на Несбьо живее в анонимен град. Градът припомня Берген и Глазгоу, а частично и Манхатън от седемдесетте години.
Мнозина свързват седемдесетте с отгласи от Лятото на любовта, с
материално богатство и идеализъм, само че това са и сурови времена – времената на Студената война, на страха от нуклеарен конфликт, на съществено замърсяване на въздуха, на огромната безработица, на високата престъпност в огромните градове.
В този анонимен град господстват наркобарони, корупция на високо равнище и безперспективност. Онези, които дърпат конците, са в незаконни връзки с управителните фрагменти в полицейското ръководство. Там работи и Макбет.
Властта и властовите игри са вълнуваща тематика за проучване. Какво се случва,
когато персоналните упоритости се сблъскват с моралните правила? Охотно ли загърбват хората морала, стига възнаграждението да е задоволително тлъсто?
Движещият фактор в живота на Макбет е жена.
По-възрастна от Макбет, неговата обичана Лейди – собственичка на казино
и някогашна продажница – е по-силната от двамата. Преживяла редица житейски премеждия, тя е тласкана от потребността най-накрая да си извоюва името на уважавана дама, която никой към този момент да не може да тъпче. Водена от бизнес ползите си, тя съзира редица стопански облаги, в случай че успее да намърда Макбет на директорския стол в полицията.
Конкретно за креативния развой Несбьо споделя следното:
Държах да опиша тази история със личен фасон и по тази причина първото,
което направих, беше да оголя рамковата структура, смъквайки от нея Шекспировата лирика.
Онова, което го впечатлява изключително, е, че в тази Шекспирова драма не всичко е идеално.
Читателят не остава с възприятието, че всичко се връзва и е съвършено
подредено. Но вероятно точно това упражнява толкоз мощно влияние – без значение дали става въпрос за кино, литература, или музика: леко странното. Онова, което ти боде очите, което нервира слуха ти. И което в същото време е превъзходно, завладяващо и потресаващо...
Едва откакто написал престъпен римейк на великата покруса на Шекспир, Ю Несбьо прозрял величието на именития драматург:
Непрекъснато имах възприятието, че в повествованието на моя „ Макбет “ нещо
куца, но всякога, когато променях нещо в структурата, тя рухваше. Постепенно разбрах, че „ Макбет “ просто би трябвало да накуцва; че точно недоизясненото, това, което дава опция за свободно пояснение, ни очарова толкоз мощно в тази велика пиеса. „ Макбет “ напълно не инцидентно е класика. Да, нещо куца. Но куца тъкмо както би трябвало.
Писателят споделя, че се е старал да се придържа компактно към оригинала.
Но „ Макбет “ е една от най-кратките пиеси на Шекспир, до момента в който романът на Несбьо наброява близо 600 страници. С други думи, Несбьо си е разрешил волността да разшири историята. Неща, незадълбочено загатнати в оригинала, са по-подробно създадени във версията на норвежкия крал на престъпния разказ.
Макар „ Макбет “ да се счита за една от най-кървавите Шекспирови пиеси, съгласно Несбьо любовта е централна тематика. Лейди и Макбет си остават влюбени – макар злокобните закононарушения, които правят дружно, и макар трагичните епизоди в връзките им.
У всеки от нас дреме един евентуален палач, който може да се разсъни, в случай че
се поддадем на низките си инстинкти – обобщава Несбьо.