Тоя празник е установен в първите векове на християнството и

Тоя празник е открит в първите епохи на християнството и ни припомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесната популярност пред трима от учениците Си. Юдеите не разбрали в Христа упования Месия. Те усърдно изучавали пророчествата, само че превратно тълкували техния смисъл и мислели, че предстоящият Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна популярност и ще седне на Давидовия трон. Юдеите не разбрали, че в пророчествата се приказва за небесно, а не за земно царство, за безконечни богатства, а не за всемирски изгоди. Дори самите апостоли не били напълно непознати на сходни земни намерения, въпреки и да повярвали, че Иисус е упования Месия. Те също се надявали, че Иисус Христос ще възвърне израилското царство, спорели между тях кой от тях ще бъде тогава максимален. За тях било неприемливо, че Иисус Христос, Син Божи и Спасител на света, ще понася премеждия и унижения от людете. Това им се посочило несъвместимо с Неговото великолепие и популярност.
Господ обаче постоянно беседвал с учениците си за Своите премеждия. Той казвал, че Нему следва да бъде отритнат от първосвещениците и книжниците, да бъде погубен и на третия ден да възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със тъга от тия думи и Петър, който малко преди този момент изповядал Божеството на Спасителя, Му споделил: " Пази Боже! Това, Господи, няма да стане с Тебе! " Но Спасителят строго укорил Петър и му споделил, че той мисли не за това, що е Божествено, а за това, що е човешко.
Скоро след тая сказка с учениците Си, с цел да укрепи вярата им и да ги отвлече от земни намерения, Господ се посочил на трима от апостолите в небесна популярност. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина в Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и почнал да се моли. Учениците в същото време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус видоизменен: лицето Му се изменило и светело като слънце; облеклата Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи от популярност, Мойсей и Илия, които беседвали с Него за идните Му премеждия и за края Му в Йерусалим. Петър, изумен от това, което виждал, споделил на Иисус: " Господи, добре е да останем тук. Да създадем три сенника: за Тебе един, един за Мойсей и един за Илия! " Като говорел, внезапно ярък облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: " Този е Моят Син любим, в Когото е Моето снизхождение! Слушайте Него! " Учениците от боязън паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им споделил: " Станете, не бойте се! " И като станали, те видели единствено Иисус Христос в елементарния Негов тип. Те слезли от планината. А Той им забранил да приказват за това, което видели, до момента в който Син Човечески не възкръсне от мъртвите.
Това събитие било предопределено да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия и да укрепи вярата им. Учениците чули гласа на Самия Бог; двама най-велики представители на Стария Завет – Мойсей и Илия, засвидетелсвали със своето явяване, че Иисус е фактически Оня, за Когото предсказвали пророците. Окръжени от небесна популярност, тия св. мъже беседвали с Иисус Христос за Неговите избавителни премеждия и доброволна гибел. Най-после, това чудно събитие трябвало да отвлече апостолите от земните намерения за великолепие, като ги направи очевидци на небесната популярност на Христа.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).