От бедната Ла Манча до върховете в киното. Педро Алмодовар, който прави живота по-малко непоносим
Той подписва филмите си единствено с семейството си - задоволително различим е, с цел да си го разреши. През уикенда най-новият му филм завоюва влиятелната премия „ Златен лъв “ във Венеция. Педро Алмодовар обаче е минал дълъг път, с цел да стигне дотук. Той е Човек на деня на Свободна Европа.
Осемнайсет минути аплодисменти. Толкова дълго публиката остана на крайници след премиерата на най-новия му филм на кинофестивала във Венеция .
Такива овации не са по никакъв начин изненадващи за блестящата кариера на Педро Алмодовар - най-прочутият испански режисьор от Луис Бунюел насам.
74 -годишният Алмодовар е прочут с провокативните си филми, в които преплита претекстове за желанието, пристрастеността, майчинството, фамилните контузии, прекарванията на ЛГБТ хората.
Богати на мощни женски персонажи, символизъм и дълбоки метафори, филмите на Алмодовар построяват лична галактика. Последният от тях - „ Съседната стая “ , прибавя още тематики към тази палитра, като споделя за евтаназията и тревогата, подбудена от климатичните промени.
Филмът завоюва огромната премия „ Златен лъв “ на фестивала във Венеция. Главните функции в него извършват Тилда Суинтън и Джулиан Мур .
Това е първият пълнометражен англоезичен филм на Алмодовар, роден на 25 септември 1949 година в дребното градче Калсада де Калатрава . То се намира в бедния испански район Ла Манча - място с консервативно и назадничаво мислене по думите на самия Алмодовар.
„ Никога не съм бил синът, който родителите ми са желали да бъда “, споделя той години по-късно. „ Те желаеха да остана у дома, да се оженя и да работя в банка. Аз желаех да избягам. “
Като младеж живее и учи в католически интернат. Разказва, че образованието, което получава там, е учредено на виновността, прегрешението и наказването, а от свещениците в учебното заведение е изпитвал мощен „ физически боязън “.
Въпреки това Алмодовар взима и скъпи уроци от детството си. Като дребен той следи по какъв начин майка му Франциска оказва помощ с кореспонденцията на съседите им, които не могат да четат и пишат. Тук-там в писмата, които им чете, Франциска вмъква неща, които сама си измисля, само че които знае, че ще зарадват получателите.
Алмодовар изначало не схваща за какво майка му прибягва до сходни неистини. Но когато на 10 години стартира да написа разкази на пишещата си машина - подарък от Франциска, той внезапно осъзнава: „ Животът се нуждае от небивалица, с цел да бъде търпим. “
Алмодовар отпътува за Мадрид през 1968 година За да се устоя, продава остарели движимости на битака Ел Растро, а след това си намира работа в телефонна компания.
По това време Алмодовар не може да си разреши да учи кино - поради парите, само че и заради обстоятелството, че при започване на 70-те години държавното управление на диктатора Франсиско Франко затваря учебните заведения по кинорежисура.
Затова той икономисва пари от заплатата си, с цел да си купи камера „ Супер 8 “. С нея сред 1972 и 1978 година прави първите си късометражни филми с помощ от другари. Техните „ министър председатели “ бързо стават известни в испанските контракултурни среди.
След гибелта на Франко Алмодовар се трансформира в звезда на попкултурното придвижване Ла Мовида , което съпътства прехода на Испания към народна власт.
Първият му пълнометражен филм се споделя „ Пепи, Луси, Бом и други девойки като мама “ (1980).
През 1987 година Алмодовар и брат му Агустин основават лична продуцентска компания. Пробивът на младия режисьор идва година по-късно с кино лентата „ Жени на ръба на нервна рецесия “ (1988), който е номиниран за „ Оскар “ в категорията за най-хубав чуждоезичен филм.
Следват „ Ела, завържи ме “ (1989), „ Високи токчета “ (1991), „ Жива плът “ (1997).
Алмодовар постоянно работи със световноизвестни испански артисти като Пенелопе Крус и Антонио Бандерас , което прави филмите му още по-популярни.
„ Всичко за майка ми “ (1999) и „ Говори с нея “ (2002) печелят на режисьора и награди „ Оскар “ - първият за най-хубав чуждоезичен филм, а вторият - за най-хубав автентичен сюжет.
Комедийната драма „ Завръщане “ (2006) споделя за гибелта, измяната и отсъстващите родители, а трилърът „ Кожата, в която пребивавам “ (2011) с детайли на научна фантастика и хорър наблюдава тематиките за тревогата, самотата, половата еднаквост.
Кариерата на Алмодовар продължава и през последните години с емблематични филми като „ Жулиета “ (2016), „ Болка и великолепие “ (2019), „ Паралелни майки “ (2021).
Полуавтобиографичният „ Болка и великолепие “ с Бандерас в основната роля изследва креативния и житейския застой на един режисьор. Докато работи по него, Алмодовар дава на Бандерас свои движимости - облекла и обувки, а апартаментът във кино лентата е на процедура копие на жилището на самия Алмодовар.
„ Всичките ми филми имат автобиографично измерение, само че то е непряко, посредством персонажите в тях. Аз заставам зад всичко, което се случва и което се споделя, само че в никакъв случай не приказвам за себе си в първо лице, само число “, споделя Алмодовар.
В „ Паралелни майки “ пък - наред с доста други тематики, той за пръв път слага и въпроса за преправянето на контузията от Гражданската война в Испания.
Късометражни филми като камерната драма „ Човешкият глас “ с Тилда Суинтън (2020) и уестърна „ Странен метод на живот “ с Педро Паскал и Итън Хоук (2023) също носят огромен триумф на Алмодовар.
През 2024 година излезе и неговият първи пълнометражен филм на британски език - „ Съседната стая “. Той ще бъде показан в България в границите на кинофестивала „ Синелибри “ на 25 октомври .
„ Съседната стая “ слага тематиката за евтаназията през историята на журналистка, болна от рак, която търси метод да почине почтено и моли своя остаряла другарка за помощ.
„ Понякога имам възприятието, че задачата на всекидневната действителност е просто да даде материал за идващия ми филм “, споделя Алмодовар и прибавя, че киното се е трансформирало в целия му живот.
През 2023 година Алмодовар разгласява и алманах с 12 полуавтобиографични описа, озаглавен „ Последният сън “ (разпространяван на български език от издателство „ Колибри “). Историите в него са любопитни - една от тях споделя за публицист, чийто живот стартира с погребението и приключва с раждането, различен наблюдава човек в търсене на възмездие на духовник, който го е малтретирал като дете.
Алмодовар е намерено хомосексуален и е по отношение на артиста и фотограф Фернандо Иглесиас от 2002 година Режисьорът постоянно вплита ЛГБТ тематики в работата си и включва във филмите си хомосексуални и транс герои.
Осемнайсет минути аплодисменти. Толкова дълго публиката остана на крайници след премиерата на най-новия му филм на кинофестивала във Венеция .
Такива овации не са по никакъв начин изненадващи за блестящата кариера на Педро Алмодовар - най-прочутият испански режисьор от Луис Бунюел насам.
74 -годишният Алмодовар е прочут с провокативните си филми, в които преплита претекстове за желанието, пристрастеността, майчинството, фамилните контузии, прекарванията на ЛГБТ хората.
Богати на мощни женски персонажи, символизъм и дълбоки метафори, филмите на Алмодовар построяват лична галактика. Последният от тях - „ Съседната стая “ , прибавя още тематики към тази палитра, като споделя за евтаназията и тревогата, подбудена от климатичните промени.
Филмът завоюва огромната премия „ Златен лъв “ на фестивала във Венеция. Главните функции в него извършват Тилда Суинтън и Джулиан Мур .
Това е първият пълнометражен англоезичен филм на Алмодовар, роден на 25 септември 1949 година в дребното градче Калсада де Калатрава . То се намира в бедния испански район Ла Манча - място с консервативно и назадничаво мислене по думите на самия Алмодовар.
„ Никога не съм бил синът, който родителите ми са желали да бъда “, споделя той години по-късно. „ Те желаеха да остана у дома, да се оженя и да работя в банка. Аз желаех да избягам. “
Като младеж живее и учи в католически интернат. Разказва, че образованието, което получава там, е учредено на виновността, прегрешението и наказването, а от свещениците в учебното заведение е изпитвал мощен „ физически боязън “.
Въпреки това Алмодовар взима и скъпи уроци от детството си. Като дребен той следи по какъв начин майка му Франциска оказва помощ с кореспонденцията на съседите им, които не могат да четат и пишат. Тук-там в писмата, които им чете, Франциска вмъква неща, които сама си измисля, само че които знае, че ще зарадват получателите.
Алмодовар изначало не схваща за какво майка му прибягва до сходни неистини. Но когато на 10 години стартира да написа разкази на пишещата си машина - подарък от Франциска, той внезапно осъзнава: „ Животът се нуждае от небивалица, с цел да бъде търпим. “
Алмодовар отпътува за Мадрид през 1968 година За да се устоя, продава остарели движимости на битака Ел Растро, а след това си намира работа в телефонна компания.
По това време Алмодовар не може да си разреши да учи кино - поради парите, само че и заради обстоятелството, че при започване на 70-те години държавното управление на диктатора Франсиско Франко затваря учебните заведения по кинорежисура.
Затова той икономисва пари от заплатата си, с цел да си купи камера „ Супер 8 “. С нея сред 1972 и 1978 година прави първите си късометражни филми с помощ от другари. Техните „ министър председатели “ бързо стават известни в испанските контракултурни среди.
След гибелта на Франко Алмодовар се трансформира в звезда на попкултурното придвижване Ла Мовида , което съпътства прехода на Испания към народна власт.
Първият му пълнометражен филм се споделя „ Пепи, Луси, Бом и други девойки като мама “ (1980).
През 1987 година Алмодовар и брат му Агустин основават лична продуцентска компания. Пробивът на младия режисьор идва година по-късно с кино лентата „ Жени на ръба на нервна рецесия “ (1988), който е номиниран за „ Оскар “ в категорията за най-хубав чуждоезичен филм.
Следват „ Ела, завържи ме “ (1989), „ Високи токчета “ (1991), „ Жива плът “ (1997).
Алмодовар постоянно работи със световноизвестни испански артисти като Пенелопе Крус и Антонио Бандерас , което прави филмите му още по-популярни.
„ Всичко за майка ми “ (1999) и „ Говори с нея “ (2002) печелят на режисьора и награди „ Оскар “ - първият за най-хубав чуждоезичен филм, а вторият - за най-хубав автентичен сюжет.
Комедийната драма „ Завръщане “ (2006) споделя за гибелта, измяната и отсъстващите родители, а трилърът „ Кожата, в която пребивавам “ (2011) с детайли на научна фантастика и хорър наблюдава тематиките за тревогата, самотата, половата еднаквост.
Кариерата на Алмодовар продължава и през последните години с емблематични филми като „ Жулиета “ (2016), „ Болка и великолепие “ (2019), „ Паралелни майки “ (2021).
Полуавтобиографичният „ Болка и великолепие “ с Бандерас в основната роля изследва креативния и житейския застой на един режисьор. Докато работи по него, Алмодовар дава на Бандерас свои движимости - облекла и обувки, а апартаментът във кино лентата е на процедура копие на жилището на самия Алмодовар.
„ Всичките ми филми имат автобиографично измерение, само че то е непряко, посредством персонажите в тях. Аз заставам зад всичко, което се случва и което се споделя, само че в никакъв случай не приказвам за себе си в първо лице, само число “, споделя Алмодовар.
В „ Паралелни майки “ пък - наред с доста други тематики, той за пръв път слага и въпроса за преправянето на контузията от Гражданската война в Испания.
Късометражни филми като камерната драма „ Човешкият глас “ с Тилда Суинтън (2020) и уестърна „ Странен метод на живот “ с Педро Паскал и Итън Хоук (2023) също носят огромен триумф на Алмодовар.
През 2024 година излезе и неговият първи пълнометражен филм на британски език - „ Съседната стая “. Той ще бъде показан в България в границите на кинофестивала „ Синелибри “ на 25 октомври .
„ Съседната стая “ слага тематиката за евтаназията през историята на журналистка, болна от рак, която търси метод да почине почтено и моли своя остаряла другарка за помощ.
„ Понякога имам възприятието, че задачата на всекидневната действителност е просто да даде материал за идващия ми филм “, споделя Алмодовар и прибавя, че киното се е трансформирало в целия му живот.
През 2023 година Алмодовар разгласява и алманах с 12 полуавтобиографични описа, озаглавен „ Последният сън “ (разпространяван на български език от издателство „ Колибри “). Историите в него са любопитни - една от тях споделя за публицист, чийто живот стартира с погребението и приключва с раждането, различен наблюдава човек в търсене на възмездие на духовник, който го е малтретирал като дете.
Алмодовар е намерено хомосексуален и е по отношение на артиста и фотограф Фернандо Иглесиас от 2002 година Режисьорът постоянно вплита ЛГБТ тематики в работата си и включва във филмите си хомосексуални и транс герои.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ