Той не разполага нито с ухажващо-завладяващата, нито с прелъстяващо-отдаващата се

„ Той не разполага нито с ухажващо-завладяващата, нито с прелъстяващо-отдаващата се страна. Нежността, вербалния или прочувствен израз на отзивчивост са му непознати, липсва му умеенето да се сложи на мястото на другия. “

~ Фриц РИМАН, „ Основни форми на боязън ” (Изд. „ Лик “)

(„ Selfish Man “)

♥ Шизоидният човек и любовта

В проблем за шизоидния човек се трансформират тези стъпки в развиването, при които става дума за непосреден контакт с хората: тръгването на детска градина, на училище; пубертетът и първите срещи с противоположния пол; партньорските връзки и всевъзможен вид обвързване. Тъй като всяка непосредственост провокира боязън у него, той ще се затваря толкоз повече в себе си, колкото повече се доближава към някого, колкото повече се излага на заплахата да обича и да бъде обичан, което той може да си показа само като себепредоставяне и ставане подвластен.

Още по-проблематично за шизоидните персони нормално е времето на напиращия за партньорство следпубертет. Защото в любовта ние най-вече се приближаваме един към различен, душевно и телесно. Всяка любовна среща като че ли заплашва нашето лично биване и нашата самостоятелност, толкоз повече, колкото повече ние се отваряме към другия, само че и толкоз повече, колкото повече желаеме да запазим самите себе си. Затова тези срещи постоянно се оказват подводните скали, в конфликта с които шизоидните хора мъчително осъзнават своите проблеми, може би към момента несъзнавани до момента, даже скрити от самите тях. Как един подобен човек придвижва към другия растящия в този момент блян за непосредственост и реципрочност, за деликатност и обич и на първо място прииждащата полова пристрастеност? Въз основа на описаните празноти в контактите и на изчезналите „ междинни тонове “ в общуването, което в тази възраст към този момент е довело до забележителна несръчност в връзките с хората, за него е изключително мъчно консолидираното на сексуалността. И тук в метода му на държание липсват междинните тонове: той не разполага нито с ухажващо-завладяващата, нито с прелъстяващо-отдаващата се страна. Нежността, вербалния или прочувствен израз на отзивчивост са му непознати, липсва му значително и способността за вчувстване, умеенето да се поставиш на мястото на другия.

Опитите за разрешаване на спора сред напиращата пристрастеност и страха от човешка непосредственост могат да наподобяват по друг метод. Често шизоидният се впуска единствено в необвързващи, лесни за спиране, или чисто полови връзки, в които той като че ли откъсва сексуалността от чувствените си прекарвания. В този случай сътрудникът е единствено „ полов обект “, който служи за облекчаване на плътските му стремежи, без да съставлява различен интерес за него. Но партньорските му връзки са елементарно заменяеми и поради неговата прочувствена безучастност. По този метод той се защищава от заплахите на любовта, от това, да не би в задълбочаването на близостта с другия да излезе нескрито цялата му беззащитност и неумелост в областта на възприятията. По същата причина той нормално отблъсква и знаците на отзивчивост от страна на колегата – той не знае по какъв начин да им отговори, те по-скоро го карат да се усеща неудобно.

Един мъж отишъл в посредническо бюро за брачни контакти и от препоръчаните му фотоси избрал дамата, която минимум му харесала – тя най-малко не би представлявала опасност за него, не би могла да пробуди никакви любовни усеща в душата му… Една жена била в положение да се отдаде физически на някой мъж единствено в случай че знаела, че вероятно в никакъв случай не би го срещнала още веднъж.

Примерите ни демонстрират какъв брой огромен е страхът на шизоидните хора от обвързване, определяне, взаимозависимост или подчиняване; единствено по този начин можем да проумеем техните реакции, които постоянно ни се костват странни и неразбираеми. Единственото, което шизоидният човек фактически има и което до известна степен му е познато, е той самият; отсам и чувствителността му по отношение на действителни или мними закани за неговата целокупност, по отношение на похищения и нарушение на неговата отдалеченост, от която той се нуждае, с цел да не загуби опората в себе си. Естествено такова държание прави невъзможна една атмосфера на доверие, камо ли на фамилиарност. От позициите на своето витално възприятие той възприема обвързването като насила за отвод от самия себе си – това естествено става допустимо най-много с сътрудници, които прекомерно доста се нуждаят от поддръжката и близостта на другия. Страхът от обвързване може да стигне до такава степен, че шизоидният да свърне даже пред брачния олтар или да избяга от ритуалната зала.

Шизоидните хора умеят да поддържат връзка от разстояние, да пишат хубави писма, само че в случай че се стигне до по-близък персонален контакт, незабавно се отдръпват и се затварят в себе си.

Посредством упоменатото отделяне на сексуалността от чувствения живот, нагонното се претърпява като че ли изолирано; по този метод освен сътрудникът се трансформира в „ полов обект “, само че и целият любовен живот може да се сведе само до функционален развой. Шизоидният не познава нежната любовна предигра, еротиката и, небрежен за потребностите на другия, непосредствено се насочва към своята цел. Нежността елементарно се изражда в изтезаване на колегата, в жестоко посегателство или различен тип причиняване на болежка. Зад това може да се крие несъзнаваното предпочитание за осезаема реакция от страна на другия. Веднъж удовлетворен, шизоидният е податлив допустимо най-бързо да се отърве от колегата си. „ След това “ – ставаше дума за половия акт – „ с най-голямо наслаждение бих я изхвърлил “ е типично изявление на един шизоиден мъж, което издава неговия боязън от чувствените искания на партньорката.

Още по-трудно става, когато шизоидният трансферира върху колегата внезапната амбивалентност сред възприятията на обич и ненавист, своето надълбоко подозрение във опцията Аз да бъде обичан. Тогава той непрекъснато го подлага на нови тествания, изисква от него все нови доказателства за обич, които би трябвало да снемат подозренията му. Това може да прерасне в нравствен и в истински садизъм. В подобен случай неговото държание става извънредно деструктивно; доказателствата за обич и деянията на отзивчивост на колегата биват обезценявани, омаловажавани, оценени, поставяни под подозрение или сатанински-умело преднамерено тълкувани. Така да вземем за пример спонтанните прояви на внимание от страна на колегата биват тълкувана като израз на скрупули на съвестта, възприятие за виновност или опит за подкупване („ Какво искаш да постигнеш по този метод? “; „ Ти несъмнено имаш да ми се извиняваш за нещо? “). Характерната за тях добра теоретично-абстрактна заложба за съчетание предлага безкрайни благоприятни условия за сходни тенденциозни преиначавания. В романа „ Възглавницата “ Кристиане Рохефорт по великолепен метод разказва сходна връзка, като изключително безапелационно обрисува по какъв начин с времето една любяща жена бива доведена от шизоидния си сътрудник до границата на приемливост.

Нерядко шизоидният човек разрушава с цинизма си всички пориви на деликатност у себе си и у другия, с цел да не разреши да бъде налегнат от тях. В мигове на особена интимна непосредственост той визира колегата на най-уязвимото му място, като иронизира и осмива неговото държание, израз на лицето или думи: „ Не ме гледай толкоз правдиво, като куче “; „ Само в случай че знаеш, какъв брой комичен изглеждаше “ или „ Остави тези глупави пояснения в обич и дай да приказваме всъщност “ и така нататък

Естествено по този метод систематично се унищожава всяка подготвеност за обич от страна на колегата, в случай че той не има невероятна дарба за обич, или пък не е противоположният мазохистичен вид, който от възприятие за виновност, боязън от загуба или по други подбуди счита, че би трябвало да се помирява с всичко или изпитва наслаждение да бъде малтретиран. В противоположен случай той най-сетне ще се отдръпне или ще стартира да изпитва ненавист, което шизоидният сътрудник претърпява като успех („ Сега излезе нескрито същинската ти същина “), без да може да проумее до каква степен е докарал другия таман със личното си държание. 

Проникне ли студенината на възприятията по-дълбоко, доближи ли рисковото и болестното, то границата със половото принуждение и ликвидиране би могла да се окаже доста тясна, на първо място, в случай че върху колегата неумишлено се проектират, „ придвижват “ – на езика на психоанализата – непреработени усеща на ненавист и жадност за отплата, отнасяни в началото към значимите фигури от детството. Една откъсната, неинтегрирана в цялото на личността нагонна страна, е постоянно опасна; в случай че прибавим към това цялостната некадърност за вчувстване в колегата и закърнялостта на възприятията, всички полови закононарушения стават вероятни.

Заради компликациите, които срещат в поддържане на чувствена връзка, даже въобще в намирането на сътрудник, шизоидните хора постоянно се пробват да се оправят сами, вземайки като че ли самите себе си за сътрудник в самозадоволяването. Или пък се насочват към ерзац-обекти, както в тази ситуация с фетишизма. Естествено при такива ерзац-обекти тяхната дарба за обич не може да се развива, макар че и тези форми на нарушена дарба за обич въпреки всичко съдържат детайли на желанието за обич и са израз на техните търсещи копнежи.

При шизоидните хора, даже измежду другояче високо интелигентните, нерядко се среща детска половост. Понякога те избират за полов сътрудник полово незрели деца или младежи, което може да се изясни с събитието, че тежко повреденият в контактите човек по-малко се опасява от тях и се осланя на детското доверие.

Често потисканите в него дарба за обич и блян за отдаване избиват като рискова, даже маниакална ревнивост. Шизоидният човек усеща какъв брой малко заслужен за обич го прави държанието му, какъв брой малко кадърен е да обича и предусеща, че по този начин мъчно може да задържи някого. Затова той на всички места надушва противници, които постоянно – с право – смята за по-истински обичащи и по-достойни за обич. Софистично и дребнаво той изопачава почтени, напълно естествени способи на държание на колегата до нещо потайно, предумишлено и демонично. Това може да докара до маниакалност в връзките, да направи с времето партньорството нетърпимо и в последна сметка да го унищожи – с едно наслаждение от разрушаването, от което той самият също страда, само че не е в положение да се държи по различен метод.

Мотивацията би могла да наподобява по следния метод: откакто към този момент е ясно, че е невероятно да бъда обичан, по-добре самичък да разруша това, което не мога да задържа – тогава най-малко ще съм настоящият, а освен страдащият. Така можем да разберем неговото държание: таман когато желае да обича и да бъде обичан, той се държи по минимум заслужен за обич метод. Ако сътрудникът в този момент се отвърне от него, ще е по-безболезнено, в сравнение с в случай че фактически се е борил за него и все пак е бил зарязан. Такава профилактика на разочарованието не е необичайност измежду шизоидните хора; тя в същото време съдържа – обикновено несъзнаван – аспекта да подложиш колегата на тестване: в случай че макар моето държание той към момента ме обича, значи ме обича същински. Всичко това демонстрира какъв брой мъчно е на тези хора да считат себе си почтени за обич. В рискови случаи недоверието и ревността могат да доведат до ликвидиране: щом сътрудникът не ме обича, тогава няма да може да обича никого другиго.

Обикновено страхът от отдаване умишлено се претърпява от шизоидните хора само като боязън от обвързване. Дълбоко потискан, копнежът за отдаване, който също спада към нашата същина, се натрупва и ускорява страха, тъй че в този момент отдаването се схваща към този момент единствено като цялостно себепредоставяне, отвод от Аз-а и биване обхванат от другия. Това води до демонизиране на колегата, което на собствен ред още веднъж усилва страха и прави по-разбираеми някои другояче неразбираеми способи на държание на шизоидните хора, на първо място тяхната неочаквана ненавист, подбудена от възприятието за застрашеност от страна на един свръхсилен различен, без те да са наясно, че таман тяхната лична проекция придава на другия такава мощност.

Затова шизоидният човек мъчно се осмелява на една продължителна чувствена връзка. Той е по-склонен на краткотрайни, интензивни, само че непостоянни връзки. Бракът за него е институция, която има цялото несъвършенство на човешките творения; по тази причина естествено той може да бъде разтрогнат, в случай че към този момент не се претърпява като удовлетворяващ. Той би трябвало в по-голяма степен да дава отговор на човешките потребности и да е съгласуван с тях. Според шизоидния изневярата е нещо неизбежно в една продължителна връзка; той изисква за себе си независимост и е подготвен – впрочем по-скоро теоретично и не постоянно по този начин саморазбираемо на процедура – да я даде и на колегата. Често той е теоретик и модернизатор на брака; най-малкото се осмелява да наложи своя личен витален жанр, обратно на конвенции и обичаи, и да живее съгласно своите убеждения. В това отношение той не рядко демонстрира повече почтеност и кураж от доста други хора. Понякога шизоидният има продължителни връзки, опасява се само от тяхното узаконяване, заради което при него по-често се стига до сходни на брак връзки без сватба. В случаи на ранно отпадане на контакта с майката или на разочарования от нея, не рядко се срещат връзки с по-възрастни, майчински настроени жени; те му разрешават да навакса доста от това, от което като дете е бил лишен. Понякога такива дами са в положение да дават доста топлота и протекция, без сами да предявяват огромни претенции; това са даряващи дами, които демонстрират откровено схващане към неговата обстановка, без да чакат нещо, което той не може да даде и таман по този начин го обвързват повече, в сравнение с той другояче би позволил. Само по-дълбоко повредените вследствие на ранни прекарвания развиват изключителна ненавист към дамите и импулси за възмездие. Тъй като в своята витална история шизоидният е претърпял женското като непознато и застрашаващо, нерядко той се обръща към същия пол; или избира партньорка, която със своите като че ли мъжки черти не му наподобява „ напълно друга “, както една женствена жена. Връзката постоянно наподобява по-скоро на връзките сред брак и сестра или сред другари, учредена повече на общи ползи, в сравнение с еротичното привличане на половете. В партньорството той тежко понася продължителната непосредственост – за него да вземем за пример обособените спални са естествена нужда и другият би трябвало да прояви схващане за това, в случай че не желае да го тласне към защита и наложително разграничаване.

В умозаключение можем да кажем, че най-трудно за шизоидния човек е да развие своята дарба да обича. Той е необикновено сензитивен към всичко, което заплашва да ограничи неговата независимост и независимост; той е нищожен в изразяването на усеща и е най-благодарен, когато сътрудникът му предлага една ненатрапваща се отзивчивост, парченце татковина и протекция. Който знае по какъв начин да го одобри, може да разчита на неговото надълбоко разположение, което той просто не може да демонстрира добре и да си признава.

От: „ Основни форми на боязън ”, Фриц Риман, изд. „ Лик “, 2002 г. 
Картина: „ Selfish Man “  by DALL-E