Той е един от най-добрите италиански волейболисти. Завърнал се на

Той е един от най-хубавите италиански волейболисти. Завърнал се на терена след сърдечна интервенция, Симоне Анцани оказа помощ на Италия да победи България с 3:1 на финала на международното състезание.

В минутите след дуела беше уловен да утешава либерото на нашия тим Дамян Колев, а ден по-късно разгласи отдръпването си от националния отбор.
Жестът, който трогна спортния свят - какво е споделил Анцани на ридаещия Колев
„ Със сигурност за мен беше особено международно състезание изключително, откакто прекарах две по-особени лета. Трябваше на два пъти да прекъсна кариерата си поради проблеми с сърцето.  Заради това пропуснах Олимпийските игри в Париж  и тъкмо поради всичко това триумфът на международното във Филипините  има двойно по-голяма стойност.  Освен това, знаех, че това ще бъде последното ми състезание  с националния обор и последният ми мач ”, показа Симоне Анцани пред Ивайло Пампулов в “На фокус ” по Нова телевизия.

Разговаряме с един от героите на Италия  от международното състезание по волейбол, до момента в който Симоне Анцани е във влака на потегляне от Рим. Часове откакто той съотборниците му бяха приети  от президента на Италия Серджо Матарела.  Специална гала, на която в качеството си на вицекапитан  Анцани трябваше да изнесе формалната тирада, вместо титулярния капитан Симоне Джанели,  който бе възпрепятстван да участва на събитието.
Трогателната сцена с Дамян Колев и Симоне Анцани акцент на жребия за ЕвроВолей
„ Президентът Матарела сподели, че е удивен от това,  което вършим, и си пожела да се забележим още веднъж,  с още трофей за нашата нация.  Не знам дали е въпрос на орис и дали всичко е предначертано.  Кой знае какво ще се случи, в случай че нямах тези проблеми и участваме в Олимпийския шампионат,  където Италия приключи на четвърто място.  Позиция, която е повече от влиятелна. Но може би в действителност ориста ни бе предначертала, че ще спечелим международната купа по-късно. При това последната точка в финала да бъде моя. И по този начин си получи още по-хубаво ”, споделя волейболистът.

На 33 години централният блокировач разгласи публично,  че ще приключи своята кариера в националния тим на Италия,  която с изключение на двете следващи международни трофеи,  включва и бронзов орден от Европейското първенство  в София през 2015 година,  когато начало на тима е Джанлоренцо Бленджини.
Героят Симоне Анцани, който избърса сълзите на Дамян Колев, се сбогува със “Скуадра адзура ”
„ С Кико съм работил към 10 години. С него имаме по-специални връзки.  С него сме на първо място другари,  тъй като той е страховит човек и отличен треньор.  От самото начало съумява да остави своя знак  и в националния тим на България ”, споделя волейболистът.

Един миг остана запечатан от финала във Филипините.  Емоционалният привет сред Анцани и либерото на България Дамян Колев.

„ Трябва да кажа, че в този миг аз към този момент плачех,  тъй като в мен бушуваха невероятни страсти. И по време на поздрава на мрежата видях Дамян, който също плачеше.  В този миг, у мен се разсъни реакция,  че би трябвало да го утеша. Видях разочарованието в неговите сълзи,  по тази причина му споделих, че са създали нещо доста огромно и да не се тормози, тъй като занапред ще имат  други сходни благоприятни условия.  И да бъде горделив от това, което тимът е направил.  След сходен мач всичко се изпарява за секунди. Има доста момчета, които имат доста емоции  и които в такива моменти мъчно се сдържат.  Моето обръщение към Дамян и всички млади играчи като него - нито за миг да не се отхвърлят да мечтаят, тъй като фантазиите би трябвало да се преследват и да се вършат непрекъснати опити за достигането им. Без да се губи рутината по време на подготовка и работа. Да бъдат концентрирани  и отдадени оптимално в това, което вършат ”, споделя още Анцани.
Анцани, който направи големия жест към Дамян Колев: След 2 сложни години съвсем се отхвърлих, в този момент съм международен първенец
Много хора в Италия останаха изненадани  от шумните празненства в България,  макар изгубения край.  До такава степен, че постоянно задаван въпрос беше, какво щеше да се случи, в случай че България беше спечелила купата. Но Симоне Анцани има своето пояснение.

„ За България, за която през последните години  нямаше кой знае какви триумфи, би трябвало да се види пътят, който бе изминат.  Лесно е да се разяснява след края на край,  само че е значимо да се огледа от кое място стартира България и до каква степен стигна този тим.  Това е мотив за горделивост. А волейболистите  към този момент са част от сърцата на хората ”, споделя още волейболистът.

„ Но това е още една от нашите задания,  които имаме като национални състезатели. Освен да демонстрираме,  че можем да играем добър волейбол и да се опитваме да пленяваме сърцата на хората,  да бъдем в синхрон с техните очаквания и упования ”, добавя той.

Две следващи международни титли  във рамките на три години,  които са като цяла безкрайност за Симоне Анцани.  Изборът, коя е по-сладка,  е повече от комплициран.

„ Двете международни трофеи за мен имат друга предистория. За тази във Филипините към този момент приказвах,  колкото тази през 2022  има друга сходна обстановка.  Две седмици преди началото на световното  умря моя безценен чичо,  който бе моят амулет. Той ме следваше непрекъснато дружно с майка ми и татко ми.  Вечерта, преди да се отиде,  се бе обадил на баща ми и му беше споделил да запазят билети за финала. За страдание обаче по-късно се отиде. Когато спечелихме трофея, има фотоси, на които се вижда  по какъв начин държа специфична фланелка  с надпис Паскуале в негова чест.  Световното през тази година  имаше спомагателна прочувствена стойност за мен.  Но и двете трофеи бяха невероятни ”, споделя още Анцани.

Да се откажеш на гребена на вълната  не е елементарно, само че неизбежно за него.

„ Титлата от Филиппини  те обричам на моето семейство,  тъй като не е по никакъв начин елементарно за мен.  Една от аргументите,  поради които се отхвърлям от националния тим, е с цел да имам повече време за моето семейство. Имам две дребни девойки и брачна половинка, които непрекъснато ме чакат да се прибера. Достигнах до този миг от моят живот, в който да се посветя повече време  на фамилията си. Най-вече по време на летния интервал, когато му са мачовете с националните тимове. Едната ми щерка е на 4 години, другата на годинка и половина. По-голямата тренира художествена гимнастика, до момента в който другата към момента е прекомерно дребна. Но аз постоянно съм казвал и на моята брачна половинка, че няма да ги карам на мощ.  Искам те да изберат с какво да се занимават.  Няма да им натрапвам да играят волейбол или някой различен спорт. Искам те да изберат своя път. Ще ми липсват най-вече моите другари и съотборници, тъй като през всичките тези години създадохме страхотни връзки. И тъкмо тези връзки на терена  ни помогнаха да създадем колектив, което ни помагаше на терена. Но този колектив се запазва  и отвън границите на спорта ”, споделя още Анцани.

Роденият в красивото градче Комо волейболист си спомня и първите стъпки в спорта, който го превръща  измежду най-хубавите.

„ Аз започнах с волейбола в учебно заведение, просто за развлечение.  В гимназията започнах да играя по-често, като много късно започнах да се занимавам  по-сериозно с този спорт. На 15 години. Честно казано, не съм играл с доста българи, само че една година бях дружно с Данаил Милушев.

И през новия сезон италианското клубно състезание дава поръчка за едно от най-силните в Европа. Като част от елита на Апенините ще бъдат  и доста от българските герои от Филипините.

„ Да, ще има много българи в Италианското първенство  през новия сезон, само че това е плод на работа, която се прави в страната през последните години.  Илия Петков, който има доста потенциал  за развиване,ще продължи тук. Татаров към този момент е част от шампионата, идва в Монца. И Мартин Атанасов.  Тук е и от няколко години Алекс Николов. Ядрото на националния тим на България  е част от Италианското състезание,  което е хубаво, тъй като тук се работи по избран метод и оказва помощ за израстването на доста състезатели. Неслучайно  толкоз положителни играчи избират серия А  за своето развиване ”, споделя още Анцани.

И с взор към бъдещето. През 2026 година финалите на Европейското състезание ще бъдат в Милано. Форум, който Симоне Анцани с наслада ще наблюдава от първия ред в залата.

„ Догодина по време на финалите на Европейското състезание в Милано сигурно ще бъда като фен,  само че всеки шампионат си има своята история.  Винаги има промени, обстоятелствата  а разнообразни. Европа сега е в центъра на международния волейбол, както видяхме от финалната четворка на международното. От 8 финалисти, съвсем всички  бяха от Европа.  Нивото се покачва  със всеки минал шампионат. И към този момент ги няма  по този начин наречените по-слаби тимове. Няма лесни победи. Трябва да сме доста деликатни, само че, както споделям постоянно, уверен съм, че Полша, Италия,  България, Франция, Германия,  Сърбия - има доста кандидати за всяка една купа и би трябвало да се внимава  във всеки един мач.