Интервюто с Гюндоган: Границата на расизма е премината
Това са най-трудните месеци в кариерата му. Илкай Гюндоган бе гневно подложен на критика преди, по време на и след бедственото за Германия международно състезание в Русия, откакто двамата с различен национал – Месут Йозил, се снимаха с турския държател Реджеп Тайип Ердоан. Гюндоган беше освиркван от личната си аудитория в приятелския мач против Саудитска Арабия в Леверкузен, както и обиждан от политици и елементарни хора в обществените мрежи. На подготвителния лагер на националния тим 27-годишният футболист, за разлика от Йозил, се изправи пред някои медии. Критиките обаче продължиха. Два месеца по-късно халфът на Манчестър Сити желае да приказва обществено за първи път – с нашия вестник.
- Г-н Гюндоган, Месут Йозил се отхвърли от националния тим на Германия след пагубното международно състезание и абсурда към фотосите с Ердоан. Вие обаче заявихте, че желаете да продължите да играете за Германия. Какво Ви стимулира да извършите това?
- За мен е значимо да не поставям още на 27-годишна възраст точка на нищо единствено поради това, че преминавам през сложна фаза в персонален проект. През последните години пропуснах доста красиви моменти с националния тим заради травми, ето за какво изпитвам копнежа да бъда сполучлив с националния тим. За страдание международното състезание беше огромен неуспех, само че това не е единствено въпрос на реванш за мен: аз към момента съм горделив да представям Германия на терена. Ако ме викат в националния тим, не виждам причина да не не преставам да се откомандировам. Също по този начин чудесно осъзнавам какво дължа на Германския футболен съюз за кариерата си.
- Въобще ли не Ви мина през главата мисълта за отричане?
- Макар да нямаше никакви мисли за отдръпване, го имаше подозрението дали след случая със фотосите в миналото ще мога въобще да бъда какъвто преди. Ако сте толкоз атакувани от мнозина, освирквани от личните си почитатели и оскърбени от немски политик, паниката ви завладява. Но аз не желая да тичам. Искам да се изправя пред обстановката. Точно това направих и в Леверкузен, когато стана ясно, че ще ме освиркват. И беше извънредно мъчно. Няма да не помни това до края на живота ми: след мача се наложи да се заключа в тоалетната и да вдишвам надълбоко в продължение на 10 минути. Бях сърдит, отчаян и печален. Зная обаче, че би трябвало да се минават и сложни моменти в живота. Тогава желаех да се изправя с лице към казуса и желая да го върша и в бъдеще. Ако ме повикат в този момент, съм подготвен да се отзова.
- Значи не сте разговаряли с националния селекционер Йоахим Льов след международното състезание?
- Не сме. Само си разменихме SMS-и ни малко след шампионата. Нашите връзки постоянно са били другарски, както и би трябвало да бъде.
- Потърсихте ли психическа помощ, с цел да се справите със обстановката?
- Имах къс диалог с психолога на националния тим. Исках да видя какво може да ми предложи, само че не мисля, че някой би могъл да ми помогне с това. Ще пристигна един миг, в който възелът самичък ще се разхлаби в главата ми – може би ще е гол в националния тим или пък една специфична победа. Този миг още не е пристигнал. Но ще пристигна!
- Как оценявате отдръпването на Йозил в състезателен и персонален проект?
- В състезателен проект мисля, че е тъпо. Той направи доста за немския футбол и това е загуба за тима. Месут също по този начин направи доста и персонално за мен. Той беше една от аргументите, заради които желаех да играя за Германия. Той проправи пътя за мен. Затова и желаех да получи по-добро, справедливо прощаване. Все отново би трябвало да кажем, че решението на Месут си е персонално негово, с всичките му последици. Аз бих го направил по друг метод – тъй като съм друг темперамент. По това време желаех да разясня казуса и да не го оставям да си стои вътре у мен. Ето за какво моята концепция беше да потърся диалог с нашия (б.р. – германския) президент Франк-Валтер Щайнмайер.
- Йозил повдигна съществени обвинявания в расизъм. Беше ли абсурдът „ Ердоан” за вас двамата също и расистки?
- Вие ми кажете! Не е ли расизъм, когато един немски политик написа във Facebook: „ Германският народен тим по футбол: 25 германци и двама козое.ачи”? Това е нещо, което би трябвало да наречете „ расизъм”. Все отново това не значи, че всички хора в Германия са расисти, изобщо не. Почти в целия ми живот съм имал единствено положителни преживявания в Германия и желая да го кажа доста ясно тук пред вас. Има обаче хора, които използваха фотографията, с цел да извлекат политически дивиденти, и в този подтекст границата на расизма беше отчасти премината.
- Ще ли Ви се да бяхте получили повече поддръжка от ГФС? Това е едно от нещата, които Йозил изтъкна…
- Мисля, че можеше да се подходи към обстановката по-добре. На подготвителния лагер Месут и аз отидохме при Оливер Бирхоф. Наистина го оценявам и той постоянно е стоял зад мен. Казахме му, че постоянно сме подготвени да приказваме, в случай че има въпроси вътре в тима или от шефовете. Предложихме да приказваме с всеки, който желае да създадем това като тим за изясняване изцяло на въпроса. Оливер Бирхоф съобщи това ни предложение и на отборна среща. Имаше някои въпроси от страна на играчите по време на вечерята и ние говорихме за това. Ето за какво и считам, че не би могло да се направи повече, що се отнася до нещата вътре в тима. Мога да схвана за какво не всички от играчите и длъжностните лица се изрекоха преди нас обществено. Всеки се опасяваше да не каже нещо неправилно. Никога не съм ги и молил за това. Фактът, че и двамата отидохме на международното състезание, ми демонстрира, че отборът стои зад нас. Отборният съвет щеше сигурно да ни каже друго в противоположен случай.
- В материал на „ Шпигел” в този момент се твърди, че в тима е имало делене на групички, че играчите с имигрантско родословие шеговито се наричали „ Kanaken “ (б.пр. – принизяващо послание към турските имигранти в смисъла на „ гастербайтери” или „ гангстери”). Има ли нещо правилно в това?
- Разбира се, че е имало шегички тук и там във връзка на някои изявления в Инстаграм, само че е изцяло обикновено да има по някой и различен бъзик, въпреки че това е единствено в позитивен смисъл, за веселба и сигурно не е имало нищо общо с расизма! На международното състезание през 2014 година на всички места се тръбеше за „ Отбора”, за колектива от 23 най-хубави другари между тях, а в този момент, след разочароващия Мондиал това лято, всички приказват за разцепени групички, при все това значително това бяха и са едни и същи играчи и характери. Това към този момент е пресилено извън!
- Льов показва своя разбор за представянето на Мондиала в сряда. Какво би трябвало да се промени в немския футбол?
- Сега на първо място се нуждаем от отмора. В последните месеци се занимавахме с доста неща, които нямаха нищо общо с футбола: било тематиката за Месут и мен, било за избора на база на националния тим на международното състезание, било дали прекомерно дълго сме играели на Плейстейшън. Трябва още веднъж да се съсредоточим върху спортната част и тогава съгласно мен Йоги Льов ще откри верния метод, а ние имаме нужния капацитет в Германия, с цел да бъдем още веднъж сполучливи. Световното състезание не сподели безусловно, че всички други страни са по-добри за нас извънредно добре, въпреки че се провалихме.
- Звучи като да сте благополучен от това, че Льов остава на поста…
- Все още съм огромен последовател на Йоги Льов. Не единствено в чисто състезателен проект – това важи и за неговия темперамент, за неговите лидерски качества и за неговата човещина. Не мога да си показва някого по-добър от него като народен селекционер сега.
- Стилът на управление на Льов беше подложен на критика след международното състезание от някогашния водач на отбора Филип Лаам, който твърди, че колективът през днешния ден към този момент го няма, защото новото потомство играчи през днешния ден е от егоисти, които не виждат по-далеч от носа си. Прав ли е?
- Трябва да не се съглася с Филип. Всички играчи, които срещнах в националния тим, не ми направиха усещане на егоисти. Освен това имаше доста играчи в Русия, с които Германия стана международен първенец през 2014 година. Няма доказателства за тази теза.
- Каза се също, че на Германия липсват експертите в играта един-на-един, че са нужни повече ярки характерности, че тези неточности са направени още в работата в школите…
- Заради това, че се провалихме толкоз мъчително на международното състезание, в този момент излиза, че доста неща се правят зле, когато в действителност не е напълно по този начин. Разбира се, че имаме експерти един-на-един: Юлиан Дракслер, Тимо Вернер и Лерой Сане. Томас Мюлер и Марко Ройс също могат да вършат разликата. Сега би трябвало да запазим самообладание и да оценяваме нещата вярно.
- Въпреки сложните последни няколко месеца, новият сезон стартира позитивно персонално за Вас в Англия с Манчестър Сити. Две победи и едно тъждество в първите три мача в Премиър Лийг, неизменим титуляр…
- Може би ми било по-трудно да играя в Бундеслигата. Наслаждавам се на играта в Манчестър Сити. Доволен съм сега и съм на път да се върна във форма. Всички значими фигури в клуба непроменяемо стояха зад мен в сложния ми интервал и имах цялостна поддръжка. Не не помня сходно нещо.
- Разговаряли ли сте в миналото с треньора си Джосеп Гуардиола за абсурда „ Ердоан”?
- Да, той ми се обади в разгара на абсурда. Пеп искаше да разбере какво се случва там, аз се пробвах да му го обясня и това беше. Също по този начин един-двама играчи от тима се обърнаха към мен по въпроса, само че не беше огромна работа.
- Миналата година доминирахте в шампионата с Манчестър Сити, само че не успяхте в четвъртфиналите на Шампионската лига против Ливърпул. Дали в този момент не би трябвало да се концентрирайте с Вашия клуб към най-големия трофей?
- Да, бленувам да печеля Шампионската лига с Манчестър Сити и огромна купа с Германия. В последния сезон в Манчестър имахме възприятието, че сме подготвени за този успех, но не беше задоволително. Тази година това чувство с нищо не се е трансформирало. Вярвам, че сме даже още по-зрели. Имаме капацитета да станем спечелили в Шампионската лига.
- Вие сте съотборник на клубно равнище с Лерой Сане. Разби ли го отхвърлянето за международното състезание?
- Не мисля, макар че знам какъв брой бе отчаян. Това, че не беше на международното състезание, беше потрес и за мен. Лерой беше изиграл приказен сезон, беше определен за най-хубав млад състезател в Англия – това е нещо доста особено. Сега е значимо той да не се оставя в плен на объркването и да затвърди представянето си от предишния сезон. Началото на този не беше толкоз елементарно за него, тъй като до момента все е бил титуляр, та позагуби малко от увереността си. Ако обаче си я върне и заиграе както може, скоро ще има значима роля в Манчестър Сити и в националния тим.
- На 6 септември следва първият интернационален мач след международното състезание против Франция в Мюнхен. Ако сте там, какво мислите, че ще Ви чака?
- Надявам се, че ще бъда посрещнат с отворени прегръдки – първо и на първо място от моите съотборници и от чиновниците на Германския футболен съюз. И след това се надявам, че няма да има освирквания на стадиона против мен. Ако има, ще би трябвало да се изправя пред това. То би било последният ми изпит. Мога обаче да обещая, че ще дам най-хубавото от себе си.
Йорн Майн, „ Берлинер Моргенпост”
- Г-н Гюндоган, Месут Йозил се отхвърли от националния тим на Германия след пагубното международно състезание и абсурда към фотосите с Ердоан. Вие обаче заявихте, че желаете да продължите да играете за Германия. Какво Ви стимулира да извършите това?
- За мен е значимо да не поставям още на 27-годишна възраст точка на нищо единствено поради това, че преминавам през сложна фаза в персонален проект. През последните години пропуснах доста красиви моменти с националния тим заради травми, ето за какво изпитвам копнежа да бъда сполучлив с националния тим. За страдание международното състезание беше огромен неуспех, само че това не е единствено въпрос на реванш за мен: аз към момента съм горделив да представям Германия на терена. Ако ме викат в националния тим, не виждам причина да не не преставам да се откомандировам. Също по този начин чудесно осъзнавам какво дължа на Германския футболен съюз за кариерата си.
- Въобще ли не Ви мина през главата мисълта за отричане?
- Макар да нямаше никакви мисли за отдръпване, го имаше подозрението дали след случая със фотосите в миналото ще мога въобще да бъда какъвто преди. Ако сте толкоз атакувани от мнозина, освирквани от личните си почитатели и оскърбени от немски политик, паниката ви завладява. Но аз не желая да тичам. Искам да се изправя пред обстановката. Точно това направих и в Леверкузен, когато стана ясно, че ще ме освиркват. И беше извънредно мъчно. Няма да не помни това до края на живота ми: след мача се наложи да се заключа в тоалетната и да вдишвам надълбоко в продължение на 10 минути. Бях сърдит, отчаян и печален. Зная обаче, че би трябвало да се минават и сложни моменти в живота. Тогава желаех да се изправя с лице към казуса и желая да го върша и в бъдеще. Ако ме повикат в този момент, съм подготвен да се отзова.
- Значи не сте разговаряли с националния селекционер Йоахим Льов след международното състезание?
- Не сме. Само си разменихме SMS-и ни малко след шампионата. Нашите връзки постоянно са били другарски, както и би трябвало да бъде.
- Потърсихте ли психическа помощ, с цел да се справите със обстановката?
- Имах къс диалог с психолога на националния тим. Исках да видя какво може да ми предложи, само че не мисля, че някой би могъл да ми помогне с това. Ще пристигна един миг, в който възелът самичък ще се разхлаби в главата ми – може би ще е гол в националния тим или пък една специфична победа. Този миг още не е пристигнал. Но ще пристигна!
- Как оценявате отдръпването на Йозил в състезателен и персонален проект?
- В състезателен проект мисля, че е тъпо. Той направи доста за немския футбол и това е загуба за тима. Месут също по този начин направи доста и персонално за мен. Той беше една от аргументите, заради които желаех да играя за Германия. Той проправи пътя за мен. Затова и желаех да получи по-добро, справедливо прощаване. Все отново би трябвало да кажем, че решението на Месут си е персонално негово, с всичките му последици. Аз бих го направил по друг метод – тъй като съм друг темперамент. По това време желаех да разясня казуса и да не го оставям да си стои вътре у мен. Ето за какво моята концепция беше да потърся диалог с нашия (б.р. – германския) президент Франк-Валтер Щайнмайер.
- Йозил повдигна съществени обвинявания в расизъм. Беше ли абсурдът „ Ердоан” за вас двамата също и расистки?
- Вие ми кажете! Не е ли расизъм, когато един немски политик написа във Facebook: „ Германският народен тим по футбол: 25 германци и двама козое.ачи”? Това е нещо, което би трябвало да наречете „ расизъм”. Все отново това не значи, че всички хора в Германия са расисти, изобщо не. Почти в целия ми живот съм имал единствено положителни преживявания в Германия и желая да го кажа доста ясно тук пред вас. Има обаче хора, които използваха фотографията, с цел да извлекат политически дивиденти, и в този подтекст границата на расизма беше отчасти премината.
- Ще ли Ви се да бяхте получили повече поддръжка от ГФС? Това е едно от нещата, които Йозил изтъкна…
- Мисля, че можеше да се подходи към обстановката по-добре. На подготвителния лагер Месут и аз отидохме при Оливер Бирхоф. Наистина го оценявам и той постоянно е стоял зад мен. Казахме му, че постоянно сме подготвени да приказваме, в случай че има въпроси вътре в тима или от шефовете. Предложихме да приказваме с всеки, който желае да създадем това като тим за изясняване изцяло на въпроса. Оливер Бирхоф съобщи това ни предложение и на отборна среща. Имаше някои въпроси от страна на играчите по време на вечерята и ние говорихме за това. Ето за какво и считам, че не би могло да се направи повече, що се отнася до нещата вътре в тима. Мога да схвана за какво не всички от играчите и длъжностните лица се изрекоха преди нас обществено. Всеки се опасяваше да не каже нещо неправилно. Никога не съм ги и молил за това. Фактът, че и двамата отидохме на международното състезание, ми демонстрира, че отборът стои зад нас. Отборният съвет щеше сигурно да ни каже друго в противоположен случай.
- В материал на „ Шпигел” в този момент се твърди, че в тима е имало делене на групички, че играчите с имигрантско родословие шеговито се наричали „ Kanaken “ (б.пр. – принизяващо послание към турските имигранти в смисъла на „ гастербайтери” или „ гангстери”). Има ли нещо правилно в това?
- Разбира се, че е имало шегички тук и там във връзка на някои изявления в Инстаграм, само че е изцяло обикновено да има по някой и различен бъзик, въпреки че това е единствено в позитивен смисъл, за веселба и сигурно не е имало нищо общо с расизма! На международното състезание през 2014 година на всички места се тръбеше за „ Отбора”, за колектива от 23 най-хубави другари между тях, а в този момент, след разочароващия Мондиал това лято, всички приказват за разцепени групички, при все това значително това бяха и са едни и същи играчи и характери. Това към този момент е пресилено извън!
- Льов показва своя разбор за представянето на Мондиала в сряда. Какво би трябвало да се промени в немския футбол?
- Сега на първо място се нуждаем от отмора. В последните месеци се занимавахме с доста неща, които нямаха нищо общо с футбола: било тематиката за Месут и мен, било за избора на база на националния тим на международното състезание, било дали прекомерно дълго сме играели на Плейстейшън. Трябва още веднъж да се съсредоточим върху спортната част и тогава съгласно мен Йоги Льов ще откри верния метод, а ние имаме нужния капацитет в Германия, с цел да бъдем още веднъж сполучливи. Световното състезание не сподели безусловно, че всички други страни са по-добри за нас извънредно добре, въпреки че се провалихме.
- Звучи като да сте благополучен от това, че Льов остава на поста…
- Все още съм огромен последовател на Йоги Льов. Не единствено в чисто състезателен проект – това важи и за неговия темперамент, за неговите лидерски качества и за неговата човещина. Не мога да си показва някого по-добър от него като народен селекционер сега.
- Стилът на управление на Льов беше подложен на критика след международното състезание от някогашния водач на отбора Филип Лаам, който твърди, че колективът през днешния ден към този момент го няма, защото новото потомство играчи през днешния ден е от егоисти, които не виждат по-далеч от носа си. Прав ли е?
- Трябва да не се съглася с Филип. Всички играчи, които срещнах в националния тим, не ми направиха усещане на егоисти. Освен това имаше доста играчи в Русия, с които Германия стана международен първенец през 2014 година. Няма доказателства за тази теза.
- Каза се също, че на Германия липсват експертите в играта един-на-един, че са нужни повече ярки характерности, че тези неточности са направени още в работата в школите…
- Заради това, че се провалихме толкоз мъчително на международното състезание, в този момент излиза, че доста неща се правят зле, когато в действителност не е напълно по този начин. Разбира се, че имаме експерти един-на-един: Юлиан Дракслер, Тимо Вернер и Лерой Сане. Томас Мюлер и Марко Ройс също могат да вършат разликата. Сега би трябвало да запазим самообладание и да оценяваме нещата вярно.
- Въпреки сложните последни няколко месеца, новият сезон стартира позитивно персонално за Вас в Англия с Манчестър Сити. Две победи и едно тъждество в първите три мача в Премиър Лийг, неизменим титуляр…
- Може би ми било по-трудно да играя в Бундеслигата. Наслаждавам се на играта в Манчестър Сити. Доволен съм сега и съм на път да се върна във форма. Всички значими фигури в клуба непроменяемо стояха зад мен в сложния ми интервал и имах цялостна поддръжка. Не не помня сходно нещо.
- Разговаряли ли сте в миналото с треньора си Джосеп Гуардиола за абсурда „ Ердоан”?
- Да, той ми се обади в разгара на абсурда. Пеп искаше да разбере какво се случва там, аз се пробвах да му го обясня и това беше. Също по този начин един-двама играчи от тима се обърнаха към мен по въпроса, само че не беше огромна работа.
- Миналата година доминирахте в шампионата с Манчестър Сити, само че не успяхте в четвъртфиналите на Шампионската лига против Ливърпул. Дали в този момент не би трябвало да се концентрирайте с Вашия клуб към най-големия трофей?
- Да, бленувам да печеля Шампионската лига с Манчестър Сити и огромна купа с Германия. В последния сезон в Манчестър имахме възприятието, че сме подготвени за този успех, но не беше задоволително. Тази година това чувство с нищо не се е трансформирало. Вярвам, че сме даже още по-зрели. Имаме капацитета да станем спечелили в Шампионската лига.
- Вие сте съотборник на клубно равнище с Лерой Сане. Разби ли го отхвърлянето за международното състезание?
- Не мисля, макар че знам какъв брой бе отчаян. Това, че не беше на международното състезание, беше потрес и за мен. Лерой беше изиграл приказен сезон, беше определен за най-хубав млад състезател в Англия – това е нещо доста особено. Сега е значимо той да не се оставя в плен на объркването и да затвърди представянето си от предишния сезон. Началото на този не беше толкоз елементарно за него, тъй като до момента все е бил титуляр, та позагуби малко от увереността си. Ако обаче си я върне и заиграе както може, скоро ще има значима роля в Манчестър Сити и в националния тим.
- На 6 септември следва първият интернационален мач след международното състезание против Франция в Мюнхен. Ако сте там, какво мислите, че ще Ви чака?
- Надявам се, че ще бъда посрещнат с отворени прегръдки – първо и на първо място от моите съотборници и от чиновниците на Германския футболен съюз. И след това се надявам, че няма да има освирквания на стадиона против мен. Ако има, ще би трябвало да се изправя пред това. То би било последният ми изпит. Мога обаче да обещая, че ще дам най-хубавото от себе си.
Йорн Майн, „ Берлинер Моргенпост”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ