Това писмо е намерено в чекмеджето на бюрото на Бетовен

Това писмо е открито в чекмеджето на бюрото на Бетовен след гибелта му, дружно с дребни портрети на Жулиета Гуичарди и графиня Ердьоди. Писмото е с дата понеделник, 6 юли, тъй че макар неналичието на година може да се допусна, че е написано през 1812 година, когато Бетовен е бил в Теплице. Тази година е посочена и от разбор на водните знаци на хартията, осъществен през 50-те години на предишния век. Не е известно дали писмото е изпратено и дали получателят го е получил и в случай че да, по какъв начин се е върнало назад при Бетовен.

Изследователите на великия композитор не са единомислещи на кого е писал той с толкоз пристрастеност. Сред хипотетичните „ безсмъртни обичани " са Жулиета Гуичарди, Антъни Брентано, Бетина Брентано, Жозефин Брунсвик, Терез Брунсвик, Анна-Мария Ердьоди и даже снахата на Бетовен, брачната половинка на брат му Каспар-Карл, Йохана. (Йохана е избранницата и във кино лентата от 1995 година „ Безсмъртна обичана " на реж. Бърнард Роуз). Но истината е, че никой, с изключение на самия Бетовен, няма визия кому са отдадени тези нежни послания. 
Писмото съставлява текст от три елементи. Написано е с молив на 10 страници. Ето някои от най-прелестните пасажи от него (със съкращения).

„ 6 юли, сутринта
Мой ангел, мой живот, мое всичко... 
Защо e тази дълбока горест пред лицето на неизбежното? Може ли любовта да съществува без жертви, без мъжество? Как можеш да ме накараш да ти числя се изцяло, а ти на мен, Боже мой?! В заобикалящата те красива природа потърси поддръжка и сили да се подчиниш на неизбежното. Любовта изисква всичко и има право на това. Чувствам се в това отношение като теб, единствено че ти забравяш прекомерно елементарно и аз би трябвало да пребивавам и за двама ни - за теб и за себе си.
Ако бяхме изцяло едно цяло, нямаше да страдаме....
...Вероятно ще се забележим скоро; и през днешния ден не мога да ти кажа изводите, които съм направил по отношение на живота си. Ако сърцата ни биеха дружно, евентуално нямаше да ги направя. Душата прелива от всичко, което желая да ти кажа. А, има моменти, в които се възнамерявам че езикът ни е безпомощен. Развесели се, бъди все по този начин мое непроменено, само богатство, така както аз съм твое. Боговете ще се погрижат за останалото, което би трябвало да се случи с нас и ще бъде.
Твой правилен Лудвиг. "

„ Понеделник вечерта, 6 юли
Ти страдаш, ти, богатство мое! Едва в този момент разбрах, че писмата би трябвало да се изпращат рано заран. Понеделник и четвъртък са единствените дни, когато пощата отива отсам до K. Ти страдаш. О, където съм аз, там си и ти с мен. Като знам, че си моя, мога да съм сигурен, че ще се съберем. Какъв живот ще бъде! Да!!!! Без теб ще пребивавам, преследван от отношението на хората, което съгласно мен не заслужавам и не желая да заслужа. Трудно ми е да виждам унижението на един човек пред различен. Ако виждам себе си в профил, от позиция на Вселената, по какъв начин наподобявам? Какъв е смисълът за този, който се назовава най-велик? Но точно в това схващане се крие божествената искра на индивида. Плача, когато мисля, че няма да ме чуеш до събота. Колкото и да ме обичаш, аз към момента те обичам повече. Бъди постоянно откровена с мен. Лека нощ! 
Боже мой! Да се усещаме по едно и също време толкоз близо един до различен и толкоз надалеч! Нашата обич не ни ли разкрива цялото небе – и не е ли непоклатима като небесния свод? "

„ Добро утро (7 юли)
Здравей! Щом се разсъниха, мислите ми летят към теб, моя безсмъртна обич! Обзема ме или наслада, или горест при мисълта какво ни готви ориста. Мога да пребивавам единствено с теб, по никакъв начин другояче. Реших да се бродя надалеч от теб, до момента в който съумея да полетя, с цел да се хвърля в прегръдките ти, да те усещам изцяло моя и да се насладя на това самодоволство...Не се съмняваш в моята честност към теб, нали? Никога друга няма да вземе сърцето ми, в никакъв случай, в никакъв случай. Боже, за какво да оставиш това, което толкоз обичаш! Животът, който повеждам в този момент във В., е тежък: твоята обич ме прави по едно и също време най-щастливия и най-нещастния човек.
На моята възраст към този момент се изисква известна еднообразност, непоклатимост на живота, само че дали са вероятни те в нашите връзки? 
Ангел мой, едвам в този момент разбрах че пощата потегля всеки ден, би трябвало да свърша, с цел да получиш писмото допустимо най-скоро. Да бъда спокоен - единствено със умерено отношение към живота си можем да реализираме задачата си - да живеем дружно. Бъди спокойна, бит ме през днешния ден - на следващия ден - о, какво буйно предпочитание да те видя - теб - теб, живота ми (почеркът става неразбираем - бел.ред.), душата ми - довиждане - о, бит ме както преди - в никакъв случай не се съмнявай във верността на твоя обичан Л.Завинаги твой,завинаги моя,завинаги един на различен. "
Френският откривател Жак Продом в края на своето есе за мистерията на „ Безсмъртната обичана “ написа: „ Човек би трябвало да не помни за желанието да разкрие тайната на „ Безсмъртната обичана “, това ангелско творение... "
Източник