Това не е криза с боклука. Това е сблъсък на

Това не е рецесия с боклука. Това е конфликт на два свята – на остарелия, в който малко на брой с прякори и въздействие диктуват разпоредбите, и на новия, в който хората желаят бистрота, ред и правдивост. Можех да оставя нещата да се случват, както са се случвали до момента - най-лесно е “то по този начин си беше “.

Избрах да не разреша хората, които десетилетия тъпчат града и страната, да съумеят да извият ръцете на софиянци и в този момент.

За това прикани във " Facebook " кметът на София Васил Терзиев.

Не тъй като съм воин, а тъй като всеки от нас би трябвало да откри куража да каже „ стига “.

Тази борба не е моя. Тя е на всеки човек, който не желае да живее в неистина, в боязън и в бедността, която те създават. На всеки, който желае да бъде жител, а не гражданин. На всеки, който не желае да го вършат крепостен селяндур в личната му страна или бежанец по насила.

Обнадежден съм, тъй като виждам по какъв начин градът се разсънва.

Виждам мобилизацията – в екипа, измежду доброволците, измежду жителите, които чистят, оказват помощ, споделят, упорстват. Видях го по време на дирижираната от същите сценаристи “криза ” с превоза. Случва се и в този момент. Хората виждат, чуват и схващат какво се случва.

Най-голямата ми болежка постоянно е била, че някъде по пътя на систематичното мачкане на нашия народ забравихме какво значи да сме общество – да си оказваме помощ, да работим дружно освен в рецесия, а всеки ден, с цел да не стигаме до рецесия. Последните дни ми дават вяра, че това възприятие се връща. Че можем още веднъж да станем мощно и крепко общество. Да търсим не какво ни дели, а какво ни сплотява – бъдещето на нас и на нашите деца. Видях квартали, в които хората сами проведоха разчистване, до момента в който чакаме компаниите, които се пробват да изнудят и подчинят града. Хора, които през вчерашния ден не си говореха, през днешния ден чистеха един до друг.

Това е София, в която имам вяра. София на събудените, на дейните и можещите.

И дано кажа нещо значимо: съперникът не е толкоз мощен, колкото наподобява. Не е по-умен, по-силен или по-добър от нас. Той просто разчита на едно – да сме разединени, уплашени и обезверени. Да имаме вяра, че няма смисъл. Но когато ние се събудим, когато приказваме и действаме дружно, той губи силата си незабавно. Те се хранят от една власт, която се ражда от нашето безмълвие.

Днес имаме избор – да се откажем и да позволим на страха, апатията и безверието да ни смачкат още веднъж, или да изберем да бъдем жители,

които имат вяра, че смяната стартира от нас самите. Няма значение дали сме леви или десни, богати или небогати, проевропейци или по-скептични – значимо е, че всички желаеме едно: да живеем в естествен, почтен и свободен град. Сега е моментът. Не с цел да спасим нечия политическа кариера – аз имам какво да върша с живота си. А с цел да спасим вярата, че можем да градим общо бъдеще, че не сме сами, че можем да се надигнем, без да чакаме избавител.

Всеки от нас може да бъде воин в тази обстановка, а не фен. Изберете да бъдете такива. Истинската мощ е у вас. Противникът има пари и въздействие, само че ние имаме едно, което те в никакъв случай няма да имат – общественост, достолепие и религия.

Една София. Един народ. Един избор – да не се предаваме.

Следвайте инструкциите: https://www.sofia.bg/en/w/6767229