Маргинали ли?! Адв. Боряна Тончева с унищожителна критика срещу Владислав Горанов
Това, което ще прочетете в идващите редове евентуално нямаше да види бял свят без помощта на българския министър на финансите. Заслугата за този безпланов изблик на откровения и размишления е извънредно, само че освен негова. Той е онази последна капчица, която преля чашата на търпението и разбирането ми към българските политици. Явно с тях живеем на разнообразни планети. За да няма недоразумения разяснявам, че аз съм на Земята. За страдание учените още не са разкрили метод да поддържаме връзка с извънземния разсъдък (ако допуснем, че той съществува). Изключително съм признателна на министъра, който в тези сложни времена се погрижи за прочувственото и психологичното ми здраве. За финансовото ми такова никак не го е грижа, както се видя. За прочувствения ми стабилитет той спомогна, определяйки над 850000 самоосигуряващи се българи като „ маргинали “. И аз попадам включително, тъй като съм юрист. Поразяващата му откровеност съумя да извика много смесени усеща у мен, само че комплексът от тях ме зарежда с положително въодушевление, примесено с поздрави към родата му (цялата, с цел да няма афектирани и дискриминирани). Няма да споделям с необятната аудитория точното наличие на поздравите, само че всеки може да включи в деяние фантазията и благосъстоянието на личния си речник. Дефинирането на сериозен брой български жители като „ маргинали “ явно е измежду ограниченията за превъзмогване последствията от ковид и по-специално на психологичните контузии от изолацията, смяната в ежедневните привички и възприятието на неустановеност. Явно финансовият министър е решил да излекува душeвността ни внезапно и внезапно със гласовит и отрезвяващ пестник. Ехото на този пестник повтаря думичката „ маргинал “ и ясно демонстрира какво си мисли българският „ политически хайлайф “ за близо милион от хората в дейна възраст, които са останали в родината си, работят, не лежат на обществената грижа на страната, а почтително си заплащат налозите, та да оказват помощ за издръжката на депутатите, администрацията, правосъдната система, образованието, опазването на здравето и други Как този пестник оказва помощ на душeвността ми? Помага и още по какъв начин. Дава ми мотив да кажа тъкмо какво аз мисля за „ политическия ни хайлайф “, а това при дадените условия смъква от напрежението. Дава ми мотив и да попитам не е ли време ние самоосигуряващите се да получим национално посланичество по сходство на работодателките организации и синдикатите. Докога форматът, който взема решения, директно засягащи самоосигуряващите се лица ще включва страна, синдикатите и работодателските организации, само че не и нас? Ние сме близо милион, а нямаме право на мнение и позиция, когато се вземат решение въпроси за данъчното облагане, прагове и проценти за обезпечаване, само че пък имаме обвързване да плащаме. Били сме „ обществено изолирани “? Добре, че беше министърът да ми го каже, само че дано продължи и да отговори на въпроса „ Кой ни изолира? “. И както споделя същият министър „ Хайде да не истерясваме. “, а да създадем най-естественото и обикновено нещо – да желаяме от страната да ни интегрира. Как? Като трансформира това нещо, наречено „ тристранен съвет “ в четиристранен. Нека бъде по този начин добра да планува място на масата на договаряния и за нас – самоосигуряващите се, тъй като сме задоволително доста и внасяме задоволително в бюджета, с цел да чакаме мнението ни да се зачита. Нека всеки българин и най-много всеки живеещ отвън планетата Земя (например на облага в непознато първокласно жилище) член на държавното управление се замисли познава ли най-малко един културен деятел, проектант, медицински експерт, юрист, нотариус, частен правосъден реализатор, осигурителен сътрудник. На обществено изключени ли приличаме? Мерете си думите, а не рейтингите, драги политици. И в случай че обичате слезте на Земята, тъй като след всеки летеж има приземяване. Гравитация - какво да се прави, важи и за политици. В момента Вие избирате по какъв начин да се приземите. Може да е безпрепятствено, само че в случай че продължавате да настоявате ще бъде с гръм и тропот.
И докога си мислите, че ще поносим арогантността на хора, които до момента милион пъти трябваше да са се извинили най-малко за изтеклите ни персонални данни от системата на Национална агенция за приходите и за „ неправилно “ изплатените допълнително пари от бюджета (т. е. пари на българския данъкоплатец) за партийни дотации. Във всеки частен бизнес след сходни неточности, служителят си отива, тъй като другояче ще повлече в бездна целия бизнес. Само за един избран господинчо това са точки в CV-то, даващи му право да квалифицира като маргинали експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните правосъдни изпълнители; правосъдните заседатели; специалистите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице по едно и също време следните условия: а) реализират за своя сметка професионална дейност; б) не са регистрирани като еднолични търговци и в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за обществено обезпечаване.
В знак на признателност към министъра на финансите за грижите, които поставя за психическата и финансовата резистентност по време на изключително състояние на гореизброените лица, в частност и на мен, и отчитайки някои дефицити в езиковата му просвета премислям да му направя подарък. Разбира се той ще би трябвало да изчака, тъй като съм виновен поданик и първо ще се наложи да изкарам пари, с цел да си платя през идващия месец отговорностите по годишната данъчна декларация за 2019 година, осигуровките за март 2020 година и предплатения налог върху приходите от първото тримесечие на тази година. Ще би трябвало да платя с преимущество и сметките за ток, вода, интернет, телефони и заема. Защото нали пъплим като охлюв към електронно ръководство, но то не е допустимо без ток и интернет. Обещавам да положа старания бързичко да се възстановя финансово след изключителното състояние, с цел да развеселявам българския финансов министър с Български разяснителен речник. Български, тъй като сме в България и разяснителен, с цел да узнае смисъла на думата „ маргинал “. Подаръкът няма да е за физическото лице, изрекло крилатата фраза за обществено изолираните маргинали, за които не може да се направи доста. Ще бъде за министъра на финансите, който и да е той, тъй като очевидно у нас наложително изискване да заемаш този пост е да не знаеш смисъла на някои думи. Сред министрите в това министерство се следят систематични езикови дефицити. Доколкото си припомням оня с постните пици не правеше разлика сред феодални и синодални старчета и имаше неосъзнати и необясними проблеми с учените от Българска академия на науките. Странно – за какво ли министрите на финансите в България все виждат врагове и маргинали в образовани хора? Защо вместо да се заяждат с тях не употребяват капацитета им за решение на същински проблеми?
За страдание и ние не можем да създадем доста за самозабравили се арогантни политици. Можем да им подарим речници и книги, само че не можем да ги задължим да ги отварят. Можем да поносим до известно да ги гледаме в роля и да следим цирковите им изяви, само че продукциите им постоянно са слаби, а се заплащат с нашите налози. Можем и да ги призовем „ Останете си у дома! “. Моментът е подобаващ – поради ковид децата и учителите се приспособяват. Има изцяло безвъзмездни уроци по каналите на Българска национална телевизия и по разнообразни интернет платформи. Затова „ Останете си у дома госпожи и господа политици! И влезте в час! “. Образованието и възпитанието не са навредили на никого. Може и на вас да оказват помощ.
Не се дразня за рестриктивните мерки, които би трябвало да поносим във време на пандемия. Всички имаме проблем и всички ще би трябвало да поставим старания да го решим. Всички ще пострадаме финансово, прочувствено и по ред други способи. Всички усещаме по какъв начин сред пръстите ни изтичат със светкавични темпове права, свободи и придобивки, за които са се борили генерации. Ще го преживеем и ще се възстановим. Дори не се дразня за това, че народните представители и финансовият министър на процедура приравниха свободните специалности на корона вируса – рестрикции, забрани и нулева приемливост. Впрочем друго и не чаках от тях. Те постоянно се отнасят по този метод със самоосигуряващите се. Та не бях разочарована, просто тъй като нямах упования да се сетят за нас и да предложат някакво облекчение. Когато мозъците са тясно скроени, погледът рядко стига оттатък носа. Простено да им е за това. Да ме дефинира като обществено изолирана и като маргинал, български министър обаче ми идва допълнително. Толкова допълнително, че не мога да преглътна безмълвно като различен път. Шоуто свърши. Изпълнителите са слаби за ролята и явно прекомерно изхабени. От тях струи експанзия, суматоха и истеричност. Ако не се промени актьорският състав скоро продукцията ще потъне, тъй като продуцентът ще банкрутира. Нужни са артисти с качества, отговарящи на висотата на функциите им.
И идващите редове можеха да си останат самотни мисли в главата ми, до момента в който за следващ път трия с дезинфектант всичко към мен. Както загатнах нагоре обаче, един министър реши да излекува душeвността ми като отключи изблик на откровеност, която държа да споделя с повече хора.
През последните дни най-вече си заставам у дома. Свела съм контактите си с хора до 1/10 от нормалното. Мия си ръцете и дезинфекцирам всичко за което се сетя или ми се изпречи пред погледа. Пазарувам по един път седмично и съблюдавам отдалеченост 2 и повече метра от другите хора в магазина. Всичко това ми се коства безусловно рационално при създалите се условия и не ми тежи да го върша. Ходя и на работа (без да пущам външни хора в кантората). И там пада същото триене (стълбището в постройката, пода, мебелите, компютрите, мишките, клавиатурите и т. н. и т. н.). Много почистване, доста нещо. Чувствам се като Майкъл Джексън в барокамера.
Има хора в обществените мрежи, които в шок изливат упреци към излизащите на открито и питат дали се считаме за безсмъртни. Преди да задавате този въпрос си помислете какъв брой от хората, които виждате на открито отиват на работа и са лекари, медицински сестри, санитари, служители на реда, пожарникари, обществени служащи, продавачи в магазини за храни, момчета, които няколко минути откакто сте ги видели ще се качат на бус, с цел да превозят храни до магазини в дребни обитаеми места, девойки, които отиват в шивашка фабрика, с цел да шият маски и защитни дрехи и така нататък Ако вие желаете да си налагате ограничавания над въведените от страната, това си е ваша работа. Все някой обаче би трябвало да работи, с цел да има пари другия месец за заплати на лекарите, служителите на реда и всички, които интензивно вземат участие в битката с вируса. Бъдете спокойни – никой не е вечен. Всички един ден ще умрем. По-важното е по какъв начин живеем до момента в който този ден пристигна.
Дали опитът да избегнем болестта по този метод ще помогне? Дали с препаратите, с които се браним от модерния през днешния ден вирус не убиваме и потребните за нас микроорганизми? Дали изолирайки се от света и другите хора в действителност не снижаваме естествената имунна отбрана на организмите си? Дали с изолацията не отлагаме неизбежното? Как и по кое време ще пристигна пикът на болестта, в случай че всички стоим затворени и няма от къде и от кого да се заразим? Като не идва пикът, по кое време ще стартира спадът в заболеваемостта? Какво ще вършим следващата година, в случай че вирусът се върне (същият или мутирал), а ние не сме построили имунитет за него и никой не е разкрил ваксина? Пак ли изключително състояние? Пак ли изолираност и карантина? Защо непрекъснато повтарят две взаимоизключващи се изказвания? От една страна приказват, че това била доста рискова болест, а от друга, че близо 90 % от заболелите ще я изкарат доста леко. Толкова леко, че дори няма да им би трябвало лекарска помощ, а даже може и да не схванат, че са заболели? Защо тогава е цялата нервност? Сърцераздирателната тирада за възрастните хора някак не върви като виждам статистиката. Те не са измежду най-поразените у нас. Ако в действителност ги е грижа за тях могат да го демонстрират и в спокойни времена – с делата си, а не с речи пред камерите.
Като е толкоз заплашителен вирусът и би трябвало да си стоим по домовете за какво никой политик не е лимитирал обществените си контакти, а в противен случай – извират от всеки ефирен канал, пътуват си умерено из страната, посещават предприятия, дават изявленията (всичкото това без маска или в най-хубавия случай маската пази челото или брадичката. Явно там има значими чакри и на някои от първите мъже в страната е обяснено да ги пазят с приоритет пред устата, носа и очите)? Защо малките екрани не си лимитират стратегиите и предаванията? Все отново всяко предаване се прави от многоброен екип пред и зад камера и то не безусловно в просторни и проветриви пространства при съблюдаване на отдалеченост? Нещо чух за климатичните системи и за радиатора на премиера. То от толкоз медийни изяви и визити из страната по кое време пък му остава време да се грее на този нагревател? Ама нейсе и на това имаме вяра. Как без климатични системи малките екрани ще обезпечат нужната температура за техниката си и постоянно ли се проветряват? Или системите си работят и слагат в риск здравето на чиновниците си? Не виждам и някой да тича с дезинфектант след всеки посетител в телевизионно студио. Редовна панорама са кореспонденти без защитни средства, които се навират в рискова непосредственост за изявленията и скрити камери във влакове, при кметове, жители по КПП-тата и при изнемогващи водачи по пътищата. За тях риск от болест няма ли? Защо като приканват да си останем у дома не престанат да излъчват реклами, подстрекаващи хората да излизат, с цел да си купуват щяло и нещяло? Твърдо съм уверена, че ще оцелеем и без необятно рекламираните газирани питиета, захарни произведения с доста Е-та, хапчета за намаляване и други простотии. „ Дела трябват, а не думи “. И още „ По делата им ще ги познаете. “ Как по този начин на думи всички политици и медии са загрижени и къде назидателно, къде с доброта ни приканват да стоим у дома, а те самите обикалят като пощръклели. Като не би трябвало да се пипаме по лицето, тъй като вирусът влизал оттова, за какво един от членовете на вездесъщия Щаб постоянно и пламенно си трие с длан мустаците и всичко към тях (уста и нос). Колко да е ужасно като в народен ефир по време на постоянния утринен брифинг от ВМА виждаме от най-достоверния източник на информация прегледен образец за обтриване с гола ръка на всеки вероятен вход за болест? Ама имало доста умряли в Италия и Испания. Да, по този начин е. Но някой сподели ли ни какъв брой хора в същите две страни са умряли предходната, по-миналата и още по-по-миналата година там отново от затруднения на респираторни болести? Ако смъртността при тях е толкоз необикновена и небивала до момента от къде се взеха толкоз доста лъскави ковчези за погребенията, с фрагменти на които ни заляха в медиите и обществените мрежи? Сега ли ги създадоха, с цел да покрият потребностите (ама нали е изключително състояние и нищо не работи. Таа … по какъв начин успяха)? Или си ги имаха подготвени от преди изключителното състояние, т. е. имали са упования тази стока да е нужна тъкмо в такава численост, тъй като това е нормалното състояние там? Или това са фрагменти за някоя бъдеща високобюджетна холивудска продукция? Трябва ли да съчувстваме и да се идентифицираме с общества, за които е по-важно да имат задоволително на брой скъпи ковчези, само че не и задоволително лекари, медицински експерти, съоръжение, дрехи, ръкавици, маски и шлемове? Въпрос на цели, а? Като е толкоз рисков вирусът за какво са признати единствено към 30 индивида в лечебни заведения? Не е ли редно за положителното на инфектираните и на здравите всеки болен да се настанява в болница. Там да го лекуват и да наблюдават положението му, а не ни четат от тв приемника назидателни лекции да стоим у дома. В последна сметка не всички сме лекари и не всички можем да се самодиагностицираме и самолекуваме в домашни условия. Нима работата на лекарите не е тъкмо да диагностицират и лекуват и за какво се драматизира поради 30 заети кревати? Може би милион пъти сме чули в предишни години от ефира на разнообразни малките екрани да не си слагаме сами диагнози, да посещаваме постоянно доктор, да си вършим профилактичните прегледи и никога да не се самолекуваме, тъй като нямаме познанията за това. Заради непрекъснатото ругаене от лекари с разнообразни специалности, участващи в телевизионни и радио излъчвания научих даже за органи, които не знаех, че имам. Всеки експерт приканва да си преглеждаме най-малко по два пъти годишно органите, за които той е специализирал + наложителните профилактични прегледи по Здравна каса. Какво стана бе хора? Кога нещата се трансформираха и към този момент не би трябвало да ви посещаваме? Кога се образовахме толкоз доста, че към този момент можем сами от у дома да разберем от какво сме заболели и да проведем безусловно съответно лекуване в домашни условия? И по какъв начин тъкмо се лекуват в домашни условия другите над 200 потвърдено заболели? Кой им назначава лекуване? Кой следи за смяна в положението им и за резултатите от лекуването (очаквани и странични)? Ако тези хора нямат близки, които не са под карантина по какъв начин се чака да си купуват медикаменти, храна и други артикули от първа нужда? Как да си заплащат сметките като не могат да излизат, нито да се срещат с хора, с цел да помолят за услуга и да им подсигурят пари за заплащането? Какво да вършат, в случай че спазвайки карантината не платят в точния момент и им изключат тока или телефона? Как тогава ще гледат утринния „ сапунено-спиртен “ сериал и ще са в час с новостите за хигиена и битка с вируса? Как ще се свържат с доктор да го осведомят за положението и потребностите си от лекуване? С пощенски гълъб ли или по телепатия? Защо в брифингите на Щаба грубо се хокат елементарни хора, а не чухме нито един укор към лекарката и предприемача. Та някои от жигосаните като безотговорни поради фамилните им тържества заплатиха прескъпа цена – изгубиха близки хора и то в самото начало, когато нямахме задоволително информация. Нужно ли е това обществено натякване. Нима не страдат задоволително и без соченето с пръст. Безотговорен бил и мъжът от Варна, дето бил в Бергамо и Барселона. Е каква тъкмо е разликата сред него и лекарката, обикаляла европейски градове на конгреси? Защо тя не беше изкарана пред строя да ѝ се изясни какъв брой безконтролно е постъпила? Все отново има основна разлика. В два от обичаните образеца за безнаказаност, изтъквани от Щаба става дума за диджей и за жена, прибрала се в ломско село след гурбет в Италия. Сред премълчаваните образци е лекарката, обикаляла Европа по конгреси. Е нали тя е учила медицина и щом върви на конгреси, очевидно практикува. Значи по-добре от елементарните хора би трябвало да осъзнава какви ги прави и какви вируси ще донесе. За нея нямаше смразяващо размахване на пръст. Нямаше и за предприемача, който преди да дебаркира в болница с позитивна проба обикаляше по срещи с политици, публицисти и кой знае още с какъв брой хора? Някой накара ли му се на него, че не е спазил протокола да се обади на персоналния си доктор, да бъде превозен както му е редът и признат в несъмнено за това лечебно заведение. Заради него цяла болница, която не беше планувана тогава за банкет на такива пациенти беше под карантина. Това въпреки и краткотрайно е блокирало активността ѝ. Вероятно той ще откри метод да я компенсира за неудобството. На какъв брой ли хора обаче около неговата постъпка са провалени планувани или незабавни животоспасяващи интервенции в същата болница. Ама те очевидно не са толкоз значими. Ще почакат, пък в случай че си имат дни …
И в този момент да обобщим образците на Щаба: Ако си елементарен човек без медицински знания и не си от елита на бизнеса - си безконтролен глупак, който сее болест. Стой си у дома и спазвай всички ограничавания. Ако си лекарка, отишла на конгресче или имаш величествен бизнес – абе, не е доста хубаво това дето си направил, но няма да те порицаваме пред строя и гледай да не го повтаряш.
Не става по този начин бе хора. Не можете да мерите с друг критерий, тъй като това нервира и деморализира. Това е по този начин по принцип, само че е още по-остро, когато сме в рецесия. Или се карайте и обругавайте с идентична гняв всички носители на вируса, или спрете да давате изборни образци. Всички сме изплашени задоволително, с цел да съблюдаваме рационалните ограничения и ограничавания. Не превръщайте всичко във филм на ужасите, в източник на суматоха и нервности. Вирусът е тук. Това просто се случва и никой не е застрахован. Означава ли, че би трябвало да спим зимен сън като мечките. Да изпаднем в заспалост като кърлежи? Да, но те по този начин са програмирани и си знаят, че това е част от виталния им цикъл. А за нас всичко пристигна като гръм от ясно небе. Нямахме време да натрупаме запаси и в този момент шокът е за всички ни. За вас, че няма да овладеете възможен взрив, а за нас – че не знаем дали, по кое време и по какъв начин ще продължим обикновено живота си. Хайде дружно да намерим салдото, тъй като животът е доста повече от облекчаване на физиологични потребности на биологични единици. Освен тяло всички имаме и дух. Нека опитът да съхраним телата си не потиска духа ни, тъй като сме способни на доста повече от дишане, хранене, обособяване и размножаване.
Хайде да не се лъжем. Сега си стоим у дома, тъй като години наред обществото и политиците пренебрегнаха потребността от почитание към лекарите, медицинските експерти и научните служащи в Българска академия на науките. А в този момент желаеме лекари, сестри и гениални учени, които да измислят имунизацията и да продължим да си свиркаме. Браво! Сетихме се. Не става дума единствено за пари и заплати. Става дума за осъзнаване цената на науката и здравната грижа и на тези, които са призвани да ни я дават. Е, очевидно пристигна време да платим цената за дългогодишното си поредно идиотско държание. Проблемът не е във вируса. Вируси евентуално има отпреди да се появи човешкият тип. Ще ги има и отсега нататък. Проблемът е, че сме се докарали до такава степен човешкият, механически и финансов капацитет на здравната система да не е задоволителен, с цел да ни излекува, в случай че нещата преминат избрана граница. Виновни сме всички и ще си платим за това по един или различен метод. От години вървим по този път – пари за асфалт, за движимости и за всичко материално има, само че някак все не доближават за просвета, медицина и нематериалност. Сега ще се оправяме в придвижване, както можем и доколкото успеем. И нека, когато всичко завърши да сме разбрали, че промяна е нужна и то освен в опазването на здравето, въпреки в този момент то да е мега настоящо. Дано сме разбрали, че една система може да се реформира единствено от хора, които имат знания и опит с нея. Дано сме разбрали, че министри не се намират по автомагистрали и бензиностанции, и не се внедряват като кръпки. Дано сме разбрали, че правилото дай да сложим някой там, като да има и да е дисциплиниран не е работещ. Тези, които ръководят страната не може да се избират единствено тъй като са послушни. Защото когато нещата станат страшни инстинктът на послушния е да се сниши и покрие до момента в който бурята отмине. После гордо ще вдигне празната си глава и ще стартира да приема команди от новия си стопанин. Може и от остарелия, в случай че той е оживял след бедствието. За послушкото името на шефа няма значение.
Днес опазването на здравето е на прицел, само че в същото състояние са и много други сфери на живота ни, ръководени от хора, които в никакъв случай не са били част от тях и не ги познават от вътрешната страна. Като са виждали в миналото опаковката, това напълно не значи, че са наясно със наличието и технологията на продукта. От къде, да му се не види, тогава им се взема самочувствието, че стават за тая работа.
Хора свалете си розовите очила, тъй като след тях идва ред на розовите маски. А след това какво следва?
P.S. Всеки, който беше по този начин толерантен да прочете горното дължи удоволствието или неудоволствието от това на министър Владислав Горанов. Можеше чинно да си трия мебелите и пода с дезинфектант, само че не би. Най-неочаквано се яви катализатор и реакцията се получи. Поразяващата откровеност на страната в лицето на финансовия министър да ме дефинира като отпадък, който би трябвало да стои в къщи, да съблюдава всички рестрикции, само че не – за разлика от бизнеса и служащите по трудови контракти и държавните чиновници няма да получи и най-малка отстъпка за послушанието си и единственото което му се поставя е обидна подготовка, просто ме взриви.
P.S. Моля, в случай че от Щаба със утринните брифинги желаят да ни убедят, че коронавирусът е доста рисков и влиза през лигавиците на устата, носа и очите, да обърне внимание на един от членовете си, който постоянно в живите излъчвания се опипва тъкмо по тези органи, с което изцяло обезсмисля изказванията на хората пред микрофона. Както показах нагоре и тъй като съм професионално изкривена – държанието на хората приказва доста повече от думите им. Нагледният образец, който виждаме някак олекотява всяка изречена дума.
P.S. В всекидневието си се придържам към един съвет, който ме впечатли още в учебно заведение, когато изучавахме „ Хамлет “. Със сигурност не е най-известният откъс от творбата, само че е доста потребен и гласи:
„ В мнението непознато се заслушвай, своето за себе си пази. “
Обещавам да се върна към спазването на този принцип и да не го нарушавам, в случай че се откри различен талантлив политик, който да ме изкара от равновесие като ме квалифицира по обидни за мен способи.
Мнението е оповестено в персоналния профил във фейсбук на врачанския юрист Боряна Тончева
И докога си мислите, че ще поносим арогантността на хора, които до момента милион пъти трябваше да са се извинили най-малко за изтеклите ни персонални данни от системата на Национална агенция за приходите и за „ неправилно “ изплатените допълнително пари от бюджета (т. е. пари на българския данъкоплатец) за партийни дотации. Във всеки частен бизнес след сходни неточности, служителят си отива, тъй като другояче ще повлече в бездна целия бизнес. Само за един избран господинчо това са точки в CV-то, даващи му право да квалифицира като маргинали експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните правосъдни изпълнители; правосъдните заседатели; специалистите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице по едно и също време следните условия: а) реализират за своя сметка професионална дейност; б) не са регистрирани като еднолични търговци и в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за обществено обезпечаване.
В знак на признателност към министъра на финансите за грижите, които поставя за психическата и финансовата резистентност по време на изключително състояние на гореизброените лица, в частност и на мен, и отчитайки някои дефицити в езиковата му просвета премислям да му направя подарък. Разбира се той ще би трябвало да изчака, тъй като съм виновен поданик и първо ще се наложи да изкарам пари, с цел да си платя през идващия месец отговорностите по годишната данъчна декларация за 2019 година, осигуровките за март 2020 година и предплатения налог върху приходите от първото тримесечие на тази година. Ще би трябвало да платя с преимущество и сметките за ток, вода, интернет, телефони и заема. Защото нали пъплим като охлюв към електронно ръководство, но то не е допустимо без ток и интернет. Обещавам да положа старания бързичко да се възстановя финансово след изключителното състояние, с цел да развеселявам българския финансов министър с Български разяснителен речник. Български, тъй като сме в България и разяснителен, с цел да узнае смисъла на думата „ маргинал “. Подаръкът няма да е за физическото лице, изрекло крилатата фраза за обществено изолираните маргинали, за които не може да се направи доста. Ще бъде за министъра на финансите, който и да е той, тъй като очевидно у нас наложително изискване да заемаш този пост е да не знаеш смисъла на някои думи. Сред министрите в това министерство се следят систематични езикови дефицити. Доколкото си припомням оня с постните пици не правеше разлика сред феодални и синодални старчета и имаше неосъзнати и необясними проблеми с учените от Българска академия на науките. Странно – за какво ли министрите на финансите в България все виждат врагове и маргинали в образовани хора? Защо вместо да се заяждат с тях не употребяват капацитета им за решение на същински проблеми?
За страдание и ние не можем да създадем доста за самозабравили се арогантни политици. Можем да им подарим речници и книги, само че не можем да ги задължим да ги отварят. Можем да поносим до известно да ги гледаме в роля и да следим цирковите им изяви, само че продукциите им постоянно са слаби, а се заплащат с нашите налози. Можем и да ги призовем „ Останете си у дома! “. Моментът е подобаващ – поради ковид децата и учителите се приспособяват. Има изцяло безвъзмездни уроци по каналите на Българска национална телевизия и по разнообразни интернет платформи. Затова „ Останете си у дома госпожи и господа политици! И влезте в час! “. Образованието и възпитанието не са навредили на никого. Може и на вас да оказват помощ.
Не се дразня за рестриктивните мерки, които би трябвало да поносим във време на пандемия. Всички имаме проблем и всички ще би трябвало да поставим старания да го решим. Всички ще пострадаме финансово, прочувствено и по ред други способи. Всички усещаме по какъв начин сред пръстите ни изтичат със светкавични темпове права, свободи и придобивки, за които са се борили генерации. Ще го преживеем и ще се възстановим. Дори не се дразня за това, че народните представители и финансовият министър на процедура приравниха свободните специалности на корона вируса – рестрикции, забрани и нулева приемливост. Впрочем друго и не чаках от тях. Те постоянно се отнасят по този метод със самоосигуряващите се. Та не бях разочарована, просто тъй като нямах упования да се сетят за нас и да предложат някакво облекчение. Когато мозъците са тясно скроени, погледът рядко стига оттатък носа. Простено да им е за това. Да ме дефинира като обществено изолирана и като маргинал, български министър обаче ми идва допълнително. Толкова допълнително, че не мога да преглътна безмълвно като различен път. Шоуто свърши. Изпълнителите са слаби за ролята и явно прекомерно изхабени. От тях струи експанзия, суматоха и истеричност. Ако не се промени актьорският състав скоро продукцията ще потъне, тъй като продуцентът ще банкрутира. Нужни са артисти с качества, отговарящи на висотата на функциите им.
И идващите редове можеха да си останат самотни мисли в главата ми, до момента в който за следващ път трия с дезинфектант всичко към мен. Както загатнах нагоре обаче, един министър реши да излекува душeвността ми като отключи изблик на откровеност, която държа да споделя с повече хора.
През последните дни най-вече си заставам у дома. Свела съм контактите си с хора до 1/10 от нормалното. Мия си ръцете и дезинфекцирам всичко за което се сетя или ми се изпречи пред погледа. Пазарувам по един път седмично и съблюдавам отдалеченост 2 и повече метра от другите хора в магазина. Всичко това ми се коства безусловно рационално при създалите се условия и не ми тежи да го върша. Ходя и на работа (без да пущам външни хора в кантората). И там пада същото триене (стълбището в постройката, пода, мебелите, компютрите, мишките, клавиатурите и т. н. и т. н.). Много почистване, доста нещо. Чувствам се като Майкъл Джексън в барокамера.
Има хора в обществените мрежи, които в шок изливат упреци към излизащите на открито и питат дали се считаме за безсмъртни. Преди да задавате този въпрос си помислете какъв брой от хората, които виждате на открито отиват на работа и са лекари, медицински сестри, санитари, служители на реда, пожарникари, обществени служащи, продавачи в магазини за храни, момчета, които няколко минути откакто сте ги видели ще се качат на бус, с цел да превозят храни до магазини в дребни обитаеми места, девойки, които отиват в шивашка фабрика, с цел да шият маски и защитни дрехи и така нататък Ако вие желаете да си налагате ограничавания над въведените от страната, това си е ваша работа. Все някой обаче би трябвало да работи, с цел да има пари другия месец за заплати на лекарите, служителите на реда и всички, които интензивно вземат участие в битката с вируса. Бъдете спокойни – никой не е вечен. Всички един ден ще умрем. По-важното е по какъв начин живеем до момента в който този ден пристигна.
Дали опитът да избегнем болестта по този метод ще помогне? Дали с препаратите, с които се браним от модерния през днешния ден вирус не убиваме и потребните за нас микроорганизми? Дали изолирайки се от света и другите хора в действителност не снижаваме естествената имунна отбрана на организмите си? Дали с изолацията не отлагаме неизбежното? Как и по кое време ще пристигна пикът на болестта, в случай че всички стоим затворени и няма от къде и от кого да се заразим? Като не идва пикът, по кое време ще стартира спадът в заболеваемостта? Какво ще вършим следващата година, в случай че вирусът се върне (същият или мутирал), а ние не сме построили имунитет за него и никой не е разкрил ваксина? Пак ли изключително състояние? Пак ли изолираност и карантина? Защо непрекъснато повтарят две взаимоизключващи се изказвания? От една страна приказват, че това била доста рискова болест, а от друга, че близо 90 % от заболелите ще я изкарат доста леко. Толкова леко, че дори няма да им би трябвало лекарска помощ, а даже може и да не схванат, че са заболели? Защо тогава е цялата нервност? Сърцераздирателната тирада за възрастните хора някак не върви като виждам статистиката. Те не са измежду най-поразените у нас. Ако в действителност ги е грижа за тях могат да го демонстрират и в спокойни времена – с делата си, а не с речи пред камерите.
Като е толкоз заплашителен вирусът и би трябвало да си стоим по домовете за какво никой политик не е лимитирал обществените си контакти, а в противен случай – извират от всеки ефирен канал, пътуват си умерено из страната, посещават предприятия, дават изявленията (всичкото това без маска или в най-хубавия случай маската пази челото или брадичката. Явно там има значими чакри и на някои от първите мъже в страната е обяснено да ги пазят с приоритет пред устата, носа и очите)? Защо малките екрани не си лимитират стратегиите и предаванията? Все отново всяко предаване се прави от многоброен екип пред и зад камера и то не безусловно в просторни и проветриви пространства при съблюдаване на отдалеченост? Нещо чух за климатичните системи и за радиатора на премиера. То от толкоз медийни изяви и визити из страната по кое време пък му остава време да се грее на този нагревател? Ама нейсе и на това имаме вяра. Как без климатични системи малките екрани ще обезпечат нужната температура за техниката си и постоянно ли се проветряват? Или системите си работят и слагат в риск здравето на чиновниците си? Не виждам и някой да тича с дезинфектант след всеки посетител в телевизионно студио. Редовна панорама са кореспонденти без защитни средства, които се навират в рискова непосредственост за изявленията и скрити камери във влакове, при кметове, жители по КПП-тата и при изнемогващи водачи по пътищата. За тях риск от болест няма ли? Защо като приканват да си останем у дома не престанат да излъчват реклами, подстрекаващи хората да излизат, с цел да си купуват щяло и нещяло? Твърдо съм уверена, че ще оцелеем и без необятно рекламираните газирани питиета, захарни произведения с доста Е-та, хапчета за намаляване и други простотии. „ Дела трябват, а не думи “. И още „ По делата им ще ги познаете. “ Как по този начин на думи всички политици и медии са загрижени и къде назидателно, къде с доброта ни приканват да стоим у дома, а те самите обикалят като пощръклели. Като не би трябвало да се пипаме по лицето, тъй като вирусът влизал оттова, за какво един от членовете на вездесъщия Щаб постоянно и пламенно си трие с длан мустаците и всичко към тях (уста и нос). Колко да е ужасно като в народен ефир по време на постоянния утринен брифинг от ВМА виждаме от най-достоверния източник на информация прегледен образец за обтриване с гола ръка на всеки вероятен вход за болест? Ама имало доста умряли в Италия и Испания. Да, по този начин е. Но някой сподели ли ни какъв брой хора в същите две страни са умряли предходната, по-миналата и още по-по-миналата година там отново от затруднения на респираторни болести? Ако смъртността при тях е толкоз необикновена и небивала до момента от къде се взеха толкоз доста лъскави ковчези за погребенията, с фрагменти на които ни заляха в медиите и обществените мрежи? Сега ли ги създадоха, с цел да покрият потребностите (ама нали е изключително състояние и нищо не работи. Таа … по какъв начин успяха)? Или си ги имаха подготвени от преди изключителното състояние, т. е. имали са упования тази стока да е нужна тъкмо в такава численост, тъй като това е нормалното състояние там? Или това са фрагменти за някоя бъдеща високобюджетна холивудска продукция? Трябва ли да съчувстваме и да се идентифицираме с общества, за които е по-важно да имат задоволително на брой скъпи ковчези, само че не и задоволително лекари, медицински експерти, съоръжение, дрехи, ръкавици, маски и шлемове? Въпрос на цели, а? Като е толкоз рисков вирусът за какво са признати единствено към 30 индивида в лечебни заведения? Не е ли редно за положителното на инфектираните и на здравите всеки болен да се настанява в болница. Там да го лекуват и да наблюдават положението му, а не ни четат от тв приемника назидателни лекции да стоим у дома. В последна сметка не всички сме лекари и не всички можем да се самодиагностицираме и самолекуваме в домашни условия. Нима работата на лекарите не е тъкмо да диагностицират и лекуват и за какво се драматизира поради 30 заети кревати? Може би милион пъти сме чули в предишни години от ефира на разнообразни малките екрани да не си слагаме сами диагнози, да посещаваме постоянно доктор, да си вършим профилактичните прегледи и никога да не се самолекуваме, тъй като нямаме познанията за това. Заради непрекъснатото ругаене от лекари с разнообразни специалности, участващи в телевизионни и радио излъчвания научих даже за органи, които не знаех, че имам. Всеки експерт приканва да си преглеждаме най-малко по два пъти годишно органите, за които той е специализирал + наложителните профилактични прегледи по Здравна каса. Какво стана бе хора? Кога нещата се трансформираха и към този момент не би трябвало да ви посещаваме? Кога се образовахме толкоз доста, че към този момент можем сами от у дома да разберем от какво сме заболели и да проведем безусловно съответно лекуване в домашни условия? И по какъв начин тъкмо се лекуват в домашни условия другите над 200 потвърдено заболели? Кой им назначава лекуване? Кой следи за смяна в положението им и за резултатите от лекуването (очаквани и странични)? Ако тези хора нямат близки, които не са под карантина по какъв начин се чака да си купуват медикаменти, храна и други артикули от първа нужда? Как да си заплащат сметките като не могат да излизат, нито да се срещат с хора, с цел да помолят за услуга и да им подсигурят пари за заплащането? Какво да вършат, в случай че спазвайки карантината не платят в точния момент и им изключат тока или телефона? Как тогава ще гледат утринния „ сапунено-спиртен “ сериал и ще са в час с новостите за хигиена и битка с вируса? Как ще се свържат с доктор да го осведомят за положението и потребностите си от лекуване? С пощенски гълъб ли или по телепатия? Защо в брифингите на Щаба грубо се хокат елементарни хора, а не чухме нито един укор към лекарката и предприемача. Та някои от жигосаните като безотговорни поради фамилните им тържества заплатиха прескъпа цена – изгубиха близки хора и то в самото начало, когато нямахме задоволително информация. Нужно ли е това обществено натякване. Нима не страдат задоволително и без соченето с пръст. Безотговорен бил и мъжът от Варна, дето бил в Бергамо и Барселона. Е каква тъкмо е разликата сред него и лекарката, обикаляла европейски градове на конгреси? Защо тя не беше изкарана пред строя да ѝ се изясни какъв брой безконтролно е постъпила? Все отново има основна разлика. В два от обичаните образеца за безнаказаност, изтъквани от Щаба става дума за диджей и за жена, прибрала се в ломско село след гурбет в Италия. Сред премълчаваните образци е лекарката, обикаляла Европа по конгреси. Е нали тя е учила медицина и щом върви на конгреси, очевидно практикува. Значи по-добре от елементарните хора би трябвало да осъзнава какви ги прави и какви вируси ще донесе. За нея нямаше смразяващо размахване на пръст. Нямаше и за предприемача, който преди да дебаркира в болница с позитивна проба обикаляше по срещи с политици, публицисти и кой знае още с какъв брой хора? Някой накара ли му се на него, че не е спазил протокола да се обади на персоналния си доктор, да бъде превозен както му е редът и признат в несъмнено за това лечебно заведение. Заради него цяла болница, която не беше планувана тогава за банкет на такива пациенти беше под карантина. Това въпреки и краткотрайно е блокирало активността ѝ. Вероятно той ще откри метод да я компенсира за неудобството. На какъв брой ли хора обаче около неговата постъпка са провалени планувани или незабавни животоспасяващи интервенции в същата болница. Ама те очевидно не са толкоз значими. Ще почакат, пък в случай че си имат дни …
И в този момент да обобщим образците на Щаба: Ако си елементарен човек без медицински знания и не си от елита на бизнеса - си безконтролен глупак, който сее болест. Стой си у дома и спазвай всички ограничавания. Ако си лекарка, отишла на конгресче или имаш величествен бизнес – абе, не е доста хубаво това дето си направил, но няма да те порицаваме пред строя и гледай да не го повтаряш.
Не става по този начин бе хора. Не можете да мерите с друг критерий, тъй като това нервира и деморализира. Това е по този начин по принцип, само че е още по-остро, когато сме в рецесия. Или се карайте и обругавайте с идентична гняв всички носители на вируса, или спрете да давате изборни образци. Всички сме изплашени задоволително, с цел да съблюдаваме рационалните ограничения и ограничавания. Не превръщайте всичко във филм на ужасите, в източник на суматоха и нервности. Вирусът е тук. Това просто се случва и никой не е застрахован. Означава ли, че би трябвало да спим зимен сън като мечките. Да изпаднем в заспалост като кърлежи? Да, но те по този начин са програмирани и си знаят, че това е част от виталния им цикъл. А за нас всичко пристигна като гръм от ясно небе. Нямахме време да натрупаме запаси и в този момент шокът е за всички ни. За вас, че няма да овладеете възможен взрив, а за нас – че не знаем дали, по кое време и по какъв начин ще продължим обикновено живота си. Хайде дружно да намерим салдото, тъй като животът е доста повече от облекчаване на физиологични потребности на биологични единици. Освен тяло всички имаме и дух. Нека опитът да съхраним телата си не потиска духа ни, тъй като сме способни на доста повече от дишане, хранене, обособяване и размножаване.
Хайде да не се лъжем. Сега си стоим у дома, тъй като години наред обществото и политиците пренебрегнаха потребността от почитание към лекарите, медицинските експерти и научните служащи в Българска академия на науките. А в този момент желаеме лекари, сестри и гениални учени, които да измислят имунизацията и да продължим да си свиркаме. Браво! Сетихме се. Не става дума единствено за пари и заплати. Става дума за осъзнаване цената на науката и здравната грижа и на тези, които са призвани да ни я дават. Е, очевидно пристигна време да платим цената за дългогодишното си поредно идиотско държание. Проблемът не е във вируса. Вируси евентуално има отпреди да се появи човешкият тип. Ще ги има и отсега нататък. Проблемът е, че сме се докарали до такава степен човешкият, механически и финансов капацитет на здравната система да не е задоволителен, с цел да ни излекува, в случай че нещата преминат избрана граница. Виновни сме всички и ще си платим за това по един или различен метод. От години вървим по този път – пари за асфалт, за движимости и за всичко материално има, само че някак все не доближават за просвета, медицина и нематериалност. Сега ще се оправяме в придвижване, както можем и доколкото успеем. И нека, когато всичко завърши да сме разбрали, че промяна е нужна и то освен в опазването на здравето, въпреки в този момент то да е мега настоящо. Дано сме разбрали, че една система може да се реформира единствено от хора, които имат знания и опит с нея. Дано сме разбрали, че министри не се намират по автомагистрали и бензиностанции, и не се внедряват като кръпки. Дано сме разбрали, че правилото дай да сложим някой там, като да има и да е дисциплиниран не е работещ. Тези, които ръководят страната не може да се избират единствено тъй като са послушни. Защото когато нещата станат страшни инстинктът на послушния е да се сниши и покрие до момента в който бурята отмине. После гордо ще вдигне празната си глава и ще стартира да приема команди от новия си стопанин. Може и от остарелия, в случай че той е оживял след бедствието. За послушкото името на шефа няма значение.
Днес опазването на здравето е на прицел, само че в същото състояние са и много други сфери на живота ни, ръководени от хора, които в никакъв случай не са били част от тях и не ги познават от вътрешната страна. Като са виждали в миналото опаковката, това напълно не значи, че са наясно със наличието и технологията на продукта. От къде, да му се не види, тогава им се взема самочувствието, че стават за тая работа.
Хора свалете си розовите очила, тъй като след тях идва ред на розовите маски. А след това какво следва?
P.S. Всеки, който беше по този начин толерантен да прочете горното дължи удоволствието или неудоволствието от това на министър Владислав Горанов. Можеше чинно да си трия мебелите и пода с дезинфектант, само че не би. Най-неочаквано се яви катализатор и реакцията се получи. Поразяващата откровеност на страната в лицето на финансовия министър да ме дефинира като отпадък, който би трябвало да стои в къщи, да съблюдава всички рестрикции, само че не – за разлика от бизнеса и служащите по трудови контракти и държавните чиновници няма да получи и най-малка отстъпка за послушанието си и единственото което му се поставя е обидна подготовка, просто ме взриви.
P.S. Моля, в случай че от Щаба със утринните брифинги желаят да ни убедят, че коронавирусът е доста рисков и влиза през лигавиците на устата, носа и очите, да обърне внимание на един от членовете си, който постоянно в живите излъчвания се опипва тъкмо по тези органи, с което изцяло обезсмисля изказванията на хората пред микрофона. Както показах нагоре и тъй като съм професионално изкривена – държанието на хората приказва доста повече от думите им. Нагледният образец, който виждаме някак олекотява всяка изречена дума.
P.S. В всекидневието си се придържам към един съвет, който ме впечатли още в учебно заведение, когато изучавахме „ Хамлет “. Със сигурност не е най-известният откъс от творбата, само че е доста потребен и гласи:
„ В мнението непознато се заслушвай, своето за себе си пази. “
Обещавам да се върна към спазването на този принцип и да не го нарушавам, в случай че се откри различен талантлив политик, който да ме изкара от равновесие като ме квалифицира по обидни за мен способи.
Мнението е оповестено в персоналния профил във фейсбук на врачанския юрист Боряна Тончева
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ