“Това, което остава…“ – талантът на двама майстори на светлината
“Това, което остава… “ – геният на двама майстори на светлината
Талантливите майстори на светлината от Казанлък Георги Димов и Драгомир Запрянов, напуснали ли ни ненадейно в късното лято на 1998-а, оживяха в оставените от тях бележити художествени фотографии, с галерия, наречена знаково „ Това, което остава… “.
За Деня на пресвета Богородица, близки родственици и другари, отварят фамилните и персоналните си архиви в докосвания до опазените и до през днешния ден фото-художествени мемоари, дело на Георги и Драго. Стотици персонални и пробни фотоси, снимки, ленти и диапозитиви, са преровили братът на Георги, фотографът Стефан Димов и сестрата на Драго, художничката Ваня Запрянова. Тяхна е и селекцията за изложбата, подкрепена от Музея на фотографията в Казанлък, който е хазаин и съорганизатор на съкровената за казанлъчани среща с изкуството на Гошо и Драго, както приятелите не престават да ги назовават с топлина и в невъзможна давност. Организацията на изложбата сплотява и напъните на сътрудниците и приятелите на Гошо и Драго, множеството от фотографската група, известна под името „ Казанлък – 85 “.
Георги Димов е приключил единственото преди 1989 година профилирано учебно заведение за снимка в София, познато като Техникум по полиграфия и снимка „ Юлиус Фучик “. Той е един от петимата създатели на Група „ Казанлък – 85 “, дружно с Желиян Николов, Александър Иванов, Бедрос Азинян и Мариян Димитров. Групата остава във фотографската българска история със смелите си художествени опити, които я дефинират като неповторимо и ново за времето си, събитие. Георги е притежател на голям брой награди, има участия в десетки фотографски конгреси – състезания, фестивали, Фото-ваканции, взаимни експозиции. Един от първите, запечатали неповторимите археологически открития на доктор Георги Китов в Долината на тракийските царе от началото на 90-те години на 20-и век. Димов има осъществени и лични запаметяващи се изложения. Той е един от създателите на фото-студио „ Вифор “ в Казанлък, което работи и до през днешния ден под управлението на неговия брат Стефан.
Драгомир Запрянов е яркият млад живописен и фотографски гений на Казанлък, видян с креативните си решения още като възпитаник в локалната Художествена гимназия. Драго опитва, усъвършенства се професионално и продължава да работи безспирно и като студент в столичната Художествена академия. След дипломирането си, става част от екипа на „ Вифор “. Завършил е „ Промишлен дизайн “ в Художествената гимназия в Казанлък. Дипломира се със същата компетентност и в Академията. Драгомир Запрянов е художник, фотограф, дизайнер, младеж с многопластов артистичен гений. Той снима и проектира. Графичен дизайнер, тримерен оформител, даже илюстратор, Драго е и създател на планове за книжни корици. Технически умел, Драго се впуска и в опити с художествените занаяти. Пее и в читалищния хор на „ Искра “, управителен от Петя Павлович.
Младият Запрянов оставя след себе си доста фотоси, рисунки, планове. Има награди от юношески състезания и национални професионални фотографски конгреси, в това число премия от „ Фотограф на годината “. Записани са негови участия в дизайнерски изложения, както и изявления в профилирани фотографски издания. За него написа и списание „ Фото “.
Драго и Гошо, макар ранното си прескачане в света - отвъд, са оставили своето скъпо освен за Казанлък културно фотографско-художествено завещание. То впечатлява и през днешния ден. Впечатлява също, непокътнатото и до в този момент почитание, с което към тях не престават да се отнасят всички, които са имали професионални и персонални – човешки срещи с двамата светлописци.
Някои от работите, включени в „ Това, което остава… “ са познати на локалната аудитория, само че други, посетителите на изложбата в Музея на фотографията, ще видят за пръв път.
На откриването, да си спомнят своите именити другари, се събраха десетки фотографи и художници, родственици и близки. /БГНЕС
Талантливите майстори на светлината от Казанлък Георги Димов и Драгомир Запрянов, напуснали ли ни ненадейно в късното лято на 1998-а, оживяха в оставените от тях бележити художествени фотографии, с галерия, наречена знаково „ Това, което остава… “.
За Деня на пресвета Богородица, близки родственици и другари, отварят фамилните и персоналните си архиви в докосвания до опазените и до през днешния ден фото-художествени мемоари, дело на Георги и Драго. Стотици персонални и пробни фотоси, снимки, ленти и диапозитиви, са преровили братът на Георги, фотографът Стефан Димов и сестрата на Драго, художничката Ваня Запрянова. Тяхна е и селекцията за изложбата, подкрепена от Музея на фотографията в Казанлък, който е хазаин и съорганизатор на съкровената за казанлъчани среща с изкуството на Гошо и Драго, както приятелите не престават да ги назовават с топлина и в невъзможна давност. Организацията на изложбата сплотява и напъните на сътрудниците и приятелите на Гошо и Драго, множеството от фотографската група, известна под името „ Казанлък – 85 “.
Георги Димов е приключил единственото преди 1989 година профилирано учебно заведение за снимка в София, познато като Техникум по полиграфия и снимка „ Юлиус Фучик “. Той е един от петимата създатели на Група „ Казанлък – 85 “, дружно с Желиян Николов, Александър Иванов, Бедрос Азинян и Мариян Димитров. Групата остава във фотографската българска история със смелите си художествени опити, които я дефинират като неповторимо и ново за времето си, събитие. Георги е притежател на голям брой награди, има участия в десетки фотографски конгреси – състезания, фестивали, Фото-ваканции, взаимни експозиции. Един от първите, запечатали неповторимите археологически открития на доктор Георги Китов в Долината на тракийските царе от началото на 90-те години на 20-и век. Димов има осъществени и лични запаметяващи се изложения. Той е един от създателите на фото-студио „ Вифор “ в Казанлък, което работи и до през днешния ден под управлението на неговия брат Стефан.
Драгомир Запрянов е яркият млад живописен и фотографски гений на Казанлък, видян с креативните си решения още като възпитаник в локалната Художествена гимназия. Драго опитва, усъвършенства се професионално и продължава да работи безспирно и като студент в столичната Художествена академия. След дипломирането си, става част от екипа на „ Вифор “. Завършил е „ Промишлен дизайн “ в Художествената гимназия в Казанлък. Дипломира се със същата компетентност и в Академията. Драгомир Запрянов е художник, фотограф, дизайнер, младеж с многопластов артистичен гений. Той снима и проектира. Графичен дизайнер, тримерен оформител, даже илюстратор, Драго е и създател на планове за книжни корици. Технически умел, Драго се впуска и в опити с художествените занаяти. Пее и в читалищния хор на „ Искра “, управителен от Петя Павлович.
Младият Запрянов оставя след себе си доста фотоси, рисунки, планове. Има награди от юношески състезания и национални професионални фотографски конгреси, в това число премия от „ Фотограф на годината “. Записани са негови участия в дизайнерски изложения, както и изявления в профилирани фотографски издания. За него написа и списание „ Фото “.
Драго и Гошо, макар ранното си прескачане в света - отвъд, са оставили своето скъпо освен за Казанлък културно фотографско-художествено завещание. То впечатлява и през днешния ден. Впечатлява също, непокътнатото и до в този момент почитание, с което към тях не престават да се отнасят всички, които са имали професионални и персонални – човешки срещи с двамата светлописци.
Някои от работите, включени в „ Това, което остава… “ са познати на локалната аудитория, само че други, посетителите на изложбата в Музея на фотографията, ще видят за пръв път.
На откриването, да си спомнят своите именити другари, се събраха десетки фотографи и художници, родственици и близки. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ