По-социална от преди - как коронавирусът ми донесе нови приятели
Толкова доста се изговори и изписа за всичко, съпътстващо COVID-19, че не знам какво още може да бъде казано и дали въобще има потребност да бъде обсъждано. Със сигурност има и други като мен, които към този момент са се пренаситили грубо от тематиката и без да отхвърляме сериозността (и опасността) на протичащото, си мечтаем скоро всичко това да бъде единствено неприятен спомен.
Пиша “лош”, само че в действителност през отминалите месеци на изключително състояние се замислих, че има и позитиви в цялата обстановка.
Всяко житейско тестване или прелом носи и нещо положително в себе си, стига да успеем да го открием и да се фокусираме повече върху него, в сравнение с върху негативите.
Та, и в тази коронно прецакана обстановка виждам разнообразни позитиви.
Istock
Специално за себе си мога да кажа, че някак съумях да стана по-социална от преди, да задълбоча другарства и да основа други. Особено с част от съседите, с които различен път се поздравявахме единствено с кимване на глава, в този момент към този момент се знаем по име, работа, деца, апартамент и така нататък
Това може би се дължи на обстоятелството, че когато оповестиха изключителното състояние в Дания (където живея), всички се притиснахме в спокоен боязън към най-близките си, а както на Балканите, по този начин и тук (и несъмнено на всички места по света), комшиите са самобитно продължение на фамилията.
Съседите не си ги избираш, също както роднините, и могат да ти се случат най-различни по темперамент, само че пък се стараеш да ги приемеш с несъвършенствата им и да изградиш добра връзка с тях . Винаги е за предпочитане да си в топли връзки с комшиите, в сравнение с да не се понасяте.
Та, по този начин и ние в жилищното ни каре внезапно започнахме не просто да се разминаваме с кимване и усмивка, а да се питаме (от разстояние) “Как сте? Как са децата? А родителите ви? Всъщност, вие от коя страна сте? Оо, какъв брой забавно, аз съм пътувал до там/имам другари от там” и още, и още…
Опознахме се по-добре, започнахме да си разменяме предписания, препоръки, играчки за децата (защото всички сме фамилни с дечурлига) и в един миг усетих по какъв начин доста повече сме се сближили, а с наближаващото лято и поетапното олекотяване на ограниченията около изключителното състояние, ще успеем да задържим и подобрим тези другарски връзки.
Почти същото се случи с още куп други хора, с които се бях запознавала около разнообразни мотиви, само че си оставахме единствено познати. В последните седмици започнахме да си пишем из обществените мрежи по-активно и да се питаме добре ли сме, по какъв начин се оправя другата страна, има ли потребност от подпомагане с нещо и така нататък Започнахме да си споделяме доста повече, да откриваме общи черти и ползи, да се уговаряме за барбекюта, пикници и какво ли не, щом един път към този момент сме “свободни”.
Istock
С придвижване на времето и физическата изолираност усетих какъв брой ползотворно ми се отразява това социализиране от разстояние. Започнах да се усещам приобщена към нова среда, която ми харесва и ме кара да се усещам по-спокойно и уютно даже в града, в който пребивавам. Отделно идва и уверението, че не си самичък, че има и други, които минават през същото, споделяте идентични страхове и терзания, само че и дружно откривате решение, помагате си и в един миг се усещате обогатени с нови другари.
Мисля, че нашето потомство съумя същински да осъзнае от какъв брой тъкмо обществени контакти има потребност, както и кои са в действителност значимите неща в живота ни, точно с помощта на COVID-19. В един миг консуматорската ни просвета и “закъснявам, нямам време” се изместиха върху потребността от другари, поддръжка, от уюта на дома, успокояващия резултат на заниманията и благотворното въздействие на преоткриването на себе си, само че най-много – да знаеш, че околните ти и всички обичани хора са здрави!
Та, дано се опитаме в тази тежка обстановка да потърсим кои са персоналните ни позитиви. И най-много да не забравяме, че откакто сме живи и здрави, тук и в този момент, значи сме добре и последователно всичко ще се подреди, дори ще бъде по-добре от преди.
Пиша “лош”, само че в действителност през отминалите месеци на изключително състояние се замислих, че има и позитиви в цялата обстановка.
Всяко житейско тестване или прелом носи и нещо положително в себе си, стига да успеем да го открием и да се фокусираме повече върху него, в сравнение с върху негативите.
Та, и в тази коронно прецакана обстановка виждам разнообразни позитиви.
Istock Специално за себе си мога да кажа, че някак съумях да стана по-социална от преди, да задълбоча другарства и да основа други. Особено с част от съседите, с които различен път се поздравявахме единствено с кимване на глава, в този момент към този момент се знаем по име, работа, деца, апартамент и така нататък
Това може би се дължи на обстоятелството, че когато оповестиха изключителното състояние в Дания (където живея), всички се притиснахме в спокоен боязън към най-близките си, а както на Балканите, по този начин и тук (и несъмнено на всички места по света), комшиите са самобитно продължение на фамилията.
Съседите не си ги избираш, също както роднините, и могат да ти се случат най-различни по темперамент, само че пък се стараеш да ги приемеш с несъвършенствата им и да изградиш добра връзка с тях . Винаги е за предпочитане да си в топли връзки с комшиите, в сравнение с да не се понасяте.
Та, по този начин и ние в жилищното ни каре внезапно започнахме не просто да се разминаваме с кимване и усмивка, а да се питаме (от разстояние) “Как сте? Как са децата? А родителите ви? Всъщност, вие от коя страна сте? Оо, какъв брой забавно, аз съм пътувал до там/имам другари от там” и още, и още…
Опознахме се по-добре, започнахме да си разменяме предписания, препоръки, играчки за децата (защото всички сме фамилни с дечурлига) и в един миг усетих по какъв начин доста повече сме се сближили, а с наближаващото лято и поетапното олекотяване на ограниченията около изключителното състояние, ще успеем да задържим и подобрим тези другарски връзки.
Почти същото се случи с още куп други хора, с които се бях запознавала около разнообразни мотиви, само че си оставахме единствено познати. В последните седмици започнахме да си пишем из обществените мрежи по-активно и да се питаме добре ли сме, по какъв начин се оправя другата страна, има ли потребност от подпомагане с нещо и така нататък Започнахме да си споделяме доста повече, да откриваме общи черти и ползи, да се уговаряме за барбекюта, пикници и какво ли не, щом един път към този момент сме “свободни”.
Istock С придвижване на времето и физическата изолираност усетих какъв брой ползотворно ми се отразява това социализиране от разстояние. Започнах да се усещам приобщена към нова среда, която ми харесва и ме кара да се усещам по-спокойно и уютно даже в града, в който пребивавам. Отделно идва и уверението, че не си самичък, че има и други, които минават през същото, споделяте идентични страхове и терзания, само че и дружно откривате решение, помагате си и в един миг се усещате обогатени с нови другари.
Мисля, че нашето потомство съумя същински да осъзнае от какъв брой тъкмо обществени контакти има потребност, както и кои са в действителност значимите неща в живота ни, точно с помощта на COVID-19. В един миг консуматорската ни просвета и “закъснявам, нямам време” се изместиха върху потребността от другари, поддръжка, от уюта на дома, успокояващия резултат на заниманията и благотворното въздействие на преоткриването на себе си, само че най-много – да знаеш, че околните ти и всички обичани хора са здрави!
Та, дано се опитаме в тази тежка обстановка да потърсим кои са персоналните ни позитиви. И най-много да не забравяме, че откакто сме живи и здрави, тук и в този момент, значи сме добре и последователно всичко ще се подреди, дори ще бъде по-добре от преди.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ