Защо в България има висока смъртност от рак?
Точно преди началото на пандемията от ковид Европейската комисия си сложи за цел да нападна повода за 25% от смъртността на територията на съюза - болесттите от рак. И макар новите провокации пред здравната система бе написан европейски антираков проект, който включва профилактика, скрининг, модерно лекуване и основаване на европейска инфраструктура, която да предлага идентични грижи на всеки пациент, без значение в коя страна живее. Предвидено е и финансиране от 4 милиарда евро за въвеждането на този проект от страните-членки.
Отделно от това съвсем всички развити страни в Европейски Съюз от години от дълго време имат лични антиракови проекти и са структурирали здравните си системи по този начин, че да откриват болестта допустимо най-рано и да го лекуват незабавно.
В България за подобен проект се приказва от най-малко 20 години, само че той беше заложен като приоритет от служебното държавно управление едвам в, по който България чака да получи съвсем 13 милиарда лева от Европейски Съюз. Документът за битка с рака ще би трябвало да бъде подготвен до края на тази година.
За първи път се организираха и публични съвещания сред здравното министерство, Българското онкологично научно сдружение, Асоциацията на пациентите с онкологични болести, компании и лекари, на които да бъдат показани вижданията на всички заинтригувани страни. До момента страната подхващаше дейности против рака, без да се съветва с лекарите, които го лекуват, пациентите и с всички забъркани институции и компании. Резултатът се вижда през положението на част от онкологичните лечебни заведения и по-висока смъртност от междинното в Европейски Съюз.
Какво се случва в България
Около 250 хиляди души живеят с рак в България. Според данните на Националния център за публично здраве годишно към 30 хиляди българи се диагностицират с рак. През 2019 година техният брой е бил 30 388, като това е заболяемост от 434.9 на 100 хиляди души, а през 2020 година са открити 27 687 хиляди нови случая или приблизително 399.3 на 100 хиляди души. Експертите обаче изясняват понижението със страха от посещаване в болница поради пандемията.
В същото време смъртността от рак в България е една от най-високите в Европейски Съюз - 265.7 на 100 хиляди души.
Причините за високата смъртност са ясни от години - късно разкриване на болестта в късни стадии, в които ракът има разсейки и лекуването му е по-трудно. Пациентите нормално не употребяват другите профилактични стратегии за ранно разкриване на рак на гърдата, дебелото черво, белия дроб, простатата и други, тъй като не са наложителни. Скринингови стратегии, ориентирани към пациенти с фамилно влечение липсват.
Другата причина за загубата на човешки животи са разликите в качеството на лекуване в другите градове на България и съсредоточаването на най-новите способи в най-големите градове. Изправен пред диагнозата, пациентът не постоянно има ясна пътека по какъв начин ще се оперира, дали ще организира лъчетерапия и химиотерапия и какво да прави в случай че се утежни. А психическата поддръжка за болния и фамилията му на процедура липсват.
В България новите лечения стигат със забавяне от приблизително 2-3 години, откакто са налични за останалите пациенти в Европейски Съюз по данни на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични компании. НЗОК заплаща 545 млн. лева годишно за лекуване на пациенти с рак и тежки кръвоизливи, само че не всички съумяват да получат модерно лекуване. Въпреки новата инсталация за диагностика и лекуване, с която бяха оборудвани лечебните заведения през последните години, в част от клиниките липсват експерти, които да работят с тях. Освен това здравната каса е лимитирала използването на високотехнологична диагностика като ядрено-магнитен резонанс и ПЕТ-скен и нормално пациентите чакат най-малко две седмици, с цел да получат позволение за скъпите проучвания. Лимити има и за използването на лъчетерапия и химиотерапия.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Строителство и парцели 2 Технологии 3 Свят 1 Технологии 2 Свят 3 Строителство и парцели 1 Строителство и парцели 2 Технологии 3 Свят
Освен това в България липсва цялостен един сегмент грижи, организиран в останалите европейски страни - това са палиативните грижи за пациентите, които не съумяват да се преборят с рака. Въпреки че здравната каса поема такива пътеки, те не са добре финансирани, липсват профилирани заведения за тях и пациентите, за които не може да се откри място в болница, си отиват вкъщи и остават без здравна помощ.
Един от извънредно огромните проблеми в здравния бранш е, че макар високата заболяемост от рак и множеството нуждаещи се пациенти, липсват задоволително на брой експерти. Допреди няколко години общият брой на медицинските онколози, които организират лекарствената терапия на пациентите, беше 50 за цяла България. Броят на лъчетерапевтите е към 70.
Болници или не напълно
За разлика от Европейски Съюз, в които съществуват Комплексни онкологични лечебни заведения, които задават стандартите за лекуване и са най-високото равнище на система от клиники, които оферират едно и също качество на лекуване, без значение къде се намират, в България такива центрове няма. Националната държавна онкоболница, която би трябвало да е подобен център, да вземем за пример, се оглавява от акушер-гинекологът и някогашен министър на опазването на здравето на ГЕРБ доктор Стефан Константинов и през последните години е превърната в място, което пациентите посещават в случай че им липсва каквато и да било опция, до момента в който в София работят най-малко десетина лечебни заведения, които организират лекуване на рак.
Отделно от това съвсем всички развити страни в Европейски Съюз от години от дълго време имат лични антиракови проекти и са структурирали здравните си системи по този начин, че да откриват болестта допустимо най-рано и да го лекуват незабавно.
В България за подобен проект се приказва от най-малко 20 години, само че той беше заложен като приоритет от служебното държавно управление едвам в, по който България чака да получи съвсем 13 милиарда лева от Европейски Съюз. Документът за битка с рака ще би трябвало да бъде подготвен до края на тази година.
За първи път се организираха и публични съвещания сред здравното министерство, Българското онкологично научно сдружение, Асоциацията на пациентите с онкологични болести, компании и лекари, на които да бъдат показани вижданията на всички заинтригувани страни. До момента страната подхващаше дейности против рака, без да се съветва с лекарите, които го лекуват, пациентите и с всички забъркани институции и компании. Резултатът се вижда през положението на част от онкологичните лечебни заведения и по-висока смъртност от междинното в Европейски Съюз.
Какво се случва в България
Около 250 хиляди души живеят с рак в България. Според данните на Националния център за публично здраве годишно към 30 хиляди българи се диагностицират с рак. През 2019 година техният брой е бил 30 388, като това е заболяемост от 434.9 на 100 хиляди души, а през 2020 година са открити 27 687 хиляди нови случая или приблизително 399.3 на 100 хиляди души. Експертите обаче изясняват понижението със страха от посещаване в болница поради пандемията.
В същото време смъртността от рак в България е една от най-високите в Европейски Съюз - 265.7 на 100 хиляди души.
Причините за високата смъртност са ясни от години - късно разкриване на болестта в късни стадии, в които ракът има разсейки и лекуването му е по-трудно. Пациентите нормално не употребяват другите профилактични стратегии за ранно разкриване на рак на гърдата, дебелото черво, белия дроб, простатата и други, тъй като не са наложителни. Скринингови стратегии, ориентирани към пациенти с фамилно влечение липсват.
Другата причина за загубата на човешки животи са разликите в качеството на лекуване в другите градове на България и съсредоточаването на най-новите способи в най-големите градове. Изправен пред диагнозата, пациентът не постоянно има ясна пътека по какъв начин ще се оперира, дали ще организира лъчетерапия и химиотерапия и какво да прави в случай че се утежни. А психическата поддръжка за болния и фамилията му на процедура липсват.
В България новите лечения стигат със забавяне от приблизително 2-3 години, откакто са налични за останалите пациенти в Европейски Съюз по данни на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични компании. НЗОК заплаща 545 млн. лева годишно за лекуване на пациенти с рак и тежки кръвоизливи, само че не всички съумяват да получат модерно лекуване. Въпреки новата инсталация за диагностика и лекуване, с която бяха оборудвани лечебните заведения през последните години, в част от клиниките липсват експерти, които да работят с тях. Освен това здравната каса е лимитирала използването на високотехнологична диагностика като ядрено-магнитен резонанс и ПЕТ-скен и нормално пациентите чакат най-малко две седмици, с цел да получат позволение за скъпите проучвания. Лимити има и за използването на лъчетерапия и химиотерапия.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Строителство и парцели 2 Технологии 3 Свят 1 Технологии 2 Свят 3 Строителство и парцели 1 Строителство и парцели 2 Технологии 3 Свят
Освен това в България липсва цялостен един сегмент грижи, организиран в останалите европейски страни - това са палиативните грижи за пациентите, които не съумяват да се преборят с рака. Въпреки че здравната каса поема такива пътеки, те не са добре финансирани, липсват профилирани заведения за тях и пациентите, за които не може да се откри място в болница, си отиват вкъщи и остават без здравна помощ.
Един от извънредно огромните проблеми в здравния бранш е, че макар високата заболяемост от рак и множеството нуждаещи се пациенти, липсват задоволително на брой експерти. Допреди няколко години общият брой на медицинските онколози, които организират лекарствената терапия на пациентите, беше 50 за цяла България. Броят на лъчетерапевтите е към 70.
Болници или не напълно
За разлика от Европейски Съюз, в които съществуват Комплексни онкологични лечебни заведения, които задават стандартите за лекуване и са най-високото равнище на система от клиники, които оферират едно и също качество на лекуване, без значение къде се намират, в България такива центрове няма. Националната държавна онкоболница, която би трябвало да е подобен център, да вземем за пример, се оглавява от акушер-гинекологът и някогашен министър на опазването на здравето на ГЕРБ доктор Стефан Константинов и през последните години е превърната в място, което пациентите посещават в случай че им липсва каквато и да било опция, до момента в който в София работят най-малко десетина лечебни заведения, които организират лекуване на рак.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ