Какво се случи една година след референдума за Brexit
Точно преди една година британците гласоподаваха на референдума за излизане на страната от Европейския съюз. Сега тематиката е все по този начин настояща, изключително откакто преди дни публично започнаха и договарянията за Брекзит, написа offnews.bg.
Референдумът беше плануван от някогашния английски министър председател Джеймс Камерън, който поддържаше оставането на страната в Европейски Съюз. Той даже се зарече да подаде оставка, в случай че британците гласоподават за Брекзит. На референдума гласуваха 33 551 983 души, като 51,89% гласоподаваха за излизане на страната от Европейски Съюз.
Камерън подаде оставка и беше сменен от Тереза Мей, която обеща формалният развой за Брекзит да стартира до края на март тази година. Процедурата за започване на Брекзит обаче мина и през съда, който трябваше да реши дали министър председателят може да задейства член 50 от Лисабонския контракт без утвърждението на депутатите, откакто множеството се оповестиха за оставане на страната в Европейски Съюз преди референдума.
В последна сметка решението за започване на двугодишния интервал на излизане на страната от Европейски Съюз беше утвърдено от Камарата на лордовете и Камарата на общините, а на 16 март кралица Елизабет II подписа закона, упълномощаващ държавното управление да задейства член 50 от Лисабонския контракт.
Решението за Брекзит докара и до действителната опция Шотландия да се отдели от Англия. Първият министър на Шотландия Никола Стърджън разгласи, че ще упорства за нов референдум за разединение от Англия, откакто 62% от шотландците гласоподаваха за оставане в Европейския съюз. На референдума през септември 2014 година 55,3% от жителите на Шотландия желаеха оставането на страната им във Великобритания, само че изследвания незабавно след решението за Брекзит показаха, че този % е намалял.
Решението за Брекзит повлече след себе си и опасенията, че други страни ще последват образеца на Англия. Преговорите за Брекзит започнаха на 19 май под знака на отслабените позиции на премиера Тереза Мей и Консервативната партия, която загуби болшинство в Народното събрание след инициираните от Мей избори за точно да засилят позициите ѝ преди началото на договарянията.
Мей доста смекчи тона след резултатите от изборите, което внезапно контрастира с позицията ѝ за корав Брекзит преди вота. Тогава тя даже упрекна европейски политици в отправяне на закани към Англия за да повлияят на идните избори в страната.
Тя настоя, че европейски представители и европейски политици се пробват да се бъркат и да въздействат на предварителните избори, като добави, че в Брюксел има и хора, които не желаят да има триумф на договарянията за овакантяване на Англия на Европейски Съюз. Вчера, единствено няколко седмици след изявленията за закани от страна на Брюксел, Тереза Мей заприказва за това европейските жители във Англия да получат статут на " уседналост " след Брекзит.
Ако предлагането бъде признато, на към 3 млн. европейски жители ще бъде разрешено да останат на Острова след Брекзит, като самата Мей разгласи предлагането си за " почтено и съществено ". Мей даже уточни, че не желае да разрушава фамилии, в което анализаторите видяха знак, че съпрузите и децата на получилите подобен статут европейски жители ще могат да се причислят към тях във Англия, а началото на договарянията беше несъмнено като " рационално ".
Впечатление направиха и мненията на европейски политици и водачи по отношение на Брекзит през последните дни. Темата разясниха и редица европейски водачи, въпреки и без ентусиазма на Туск. Германският канцлер Ангела Меркел разгласи, че въпросът към този момент е от второстепенно значение, като по-важно сега е да се резервира единството на останалите страни членки на Европейски Съюз.
Британските издания също не пропуснаха да отразят годишнината от референдума за Брекзит, като проевропейски настроените, измежду които и " Гардиън ", показаха терзания, че във Англия царува безпорядък след решението за Брекзит, защото британците към момента не могат да се схванат какво желаят и по какъв начин да го получат.
Референдумът беше плануван от някогашния английски министър председател Джеймс Камерън, който поддържаше оставането на страната в Европейски Съюз. Той даже се зарече да подаде оставка, в случай че британците гласоподават за Брекзит. На референдума гласуваха 33 551 983 души, като 51,89% гласоподаваха за излизане на страната от Европейски Съюз.
Камерън подаде оставка и беше сменен от Тереза Мей, която обеща формалният развой за Брекзит да стартира до края на март тази година. Процедурата за започване на Брекзит обаче мина и през съда, който трябваше да реши дали министър председателят може да задейства член 50 от Лисабонския контракт без утвърждението на депутатите, откакто множеството се оповестиха за оставане на страната в Европейски Съюз преди референдума.
В последна сметка решението за започване на двугодишния интервал на излизане на страната от Европейски Съюз беше утвърдено от Камарата на лордовете и Камарата на общините, а на 16 март кралица Елизабет II подписа закона, упълномощаващ държавното управление да задейства член 50 от Лисабонския контракт.
Решението за Брекзит докара и до действителната опция Шотландия да се отдели от Англия. Първият министър на Шотландия Никола Стърджън разгласи, че ще упорства за нов референдум за разединение от Англия, откакто 62% от шотландците гласоподаваха за оставане в Европейския съюз. На референдума през септември 2014 година 55,3% от жителите на Шотландия желаеха оставането на страната им във Великобритания, само че изследвания незабавно след решението за Брекзит показаха, че този % е намалял.
Решението за Брекзит повлече след себе си и опасенията, че други страни ще последват образеца на Англия. Преговорите за Брекзит започнаха на 19 май под знака на отслабените позиции на премиера Тереза Мей и Консервативната партия, която загуби болшинство в Народното събрание след инициираните от Мей избори за точно да засилят позициите ѝ преди началото на договарянията.
Мей доста смекчи тона след резултатите от изборите, което внезапно контрастира с позицията ѝ за корав Брекзит преди вота. Тогава тя даже упрекна европейски политици в отправяне на закани към Англия за да повлияят на идните избори в страната.
Тя настоя, че европейски представители и европейски политици се пробват да се бъркат и да въздействат на предварителните избори, като добави, че в Брюксел има и хора, които не желаят да има триумф на договарянията за овакантяване на Англия на Европейски Съюз. Вчера, единствено няколко седмици след изявленията за закани от страна на Брюксел, Тереза Мей заприказва за това европейските жители във Англия да получат статут на " уседналост " след Брекзит.
Ако предлагането бъде признато, на към 3 млн. европейски жители ще бъде разрешено да останат на Острова след Брекзит, като самата Мей разгласи предлагането си за " почтено и съществено ". Мей даже уточни, че не желае да разрушава фамилии, в което анализаторите видяха знак, че съпрузите и децата на получилите подобен статут европейски жители ще могат да се причислят към тях във Англия, а началото на договарянията беше несъмнено като " рационално ".
Впечатление направиха и мненията на европейски политици и водачи по отношение на Брекзит през последните дни. Темата разясниха и редица европейски водачи, въпреки и без ентусиазма на Туск. Германският канцлер Ангела Меркел разгласи, че въпросът към този момент е от второстепенно значение, като по-важно сега е да се резервира единството на останалите страни членки на Европейски Съюз.
Британските издания също не пропуснаха да отразят годишнината от референдума за Брекзит, като проевропейски настроените, измежду които и " Гардиън ", показаха терзания, че във Англия царува безпорядък след решението за Брекзит, защото британците към момента не могат да се схванат какво желаят и по какъв начин да го получат.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ