Докато електрическите автомобили процъфтяват, местните се страхуват, че китайският завод за батерии ще навреди на земята в засегнатата от суша Унгария
Точно оттатък пасторалните градини и обичайните домове на източно унгарско село се оформя гигапроект на китайската промишленост , написа „ Асошиейтед прес “.
Булдозери и багери към този момент приготвят земята за създаване на цех за акумулатори за електрически транспортни средства (EV) с повърхност от близо 550 акра. Фабриката за 7,3 милиарда евро (7,9 милиарда долара) ще бъде една от най-големите задгранични вложения на Унгария и държавното управление се надява, че ще трансформира централноевропейската страна в световен център за произвеждане на литиево-йонни акумулатори в ера, в която държавните управления от ден на ден се стремят да лимитират излъчвания на парникови газове посредством прекосяване към електрически коли .
Но жителите, еколозите и опозиционните политици се тревожат, че обширната фабрика – издигната от основаната в Китай Contemporary Amperex Technology Co. Limited (CATL) – ще изостри съществуващите екологични проблеми, ще удари скъпите водни ресурси на страната и в допълнение ще подкопае стопанската система й в Китай. 47-годишната Ева Козма, локална майка, която се причисли към други поданици на село покрай строителната площадка, с цел да се опълчи на плана, съобщи:
„ Имате това вътрешно неприятно възприятие, когато минавате около региона, където строят. Просто чувствам това неприятно възприятие в стомаха си. “
Тя попита:
„ Това е напредъкът, това е бъдещето? Изливане на бетон върху природата, до момента в който знаем какъв брой замърсяваща ще бъде фабриката? “
Козма и други в покрайнините на Дебрецен, вторият по величина град в Унгария, споделят, че са били заслепени от известието, че фабриката ще бъде издигната върху скъпа земеделска земя . Те се притесняват, че огромните количества вода, пренасочени към завода за охлаждащо съоръжение, ще застрашат тяхното водоснабдяване и че химикалите от завода могат да се излеят в почвата и водата , увреждайки естествените запаси на района.
Този район, Голямата унгарска низина , е заплашен от опустяване, развой, при който растителността изчезва заради високите горещини и ниските превалявания. Причинените от изменението на климата засушавания и рекордни горещи талази в региона усложниха тежкото потребление на вода от селското стопанство и изчерпаните подпочвени води, което докара до опустошителни добиви от култури.
Миналата година Унгария претърпя най-горещото си лято в историята и близо 2,5 милиона акра, или 20% от обработваемите площи в страната, изсъхнаха. Експертите споделят, че в случай че не бъде въведен повсеместен проект за задържане на вода, огромна част от района скоро ще бъде несъответствуваща за земеделие.
И въпреки всичко макар тези битки за околната среда, държавното управление на Унгария има вяра, че упоритостите на Европейския съюз да приключи производството на транспортни средства с мотори с вътрешно горене до 2035 година съставляват неповторима опция за страната да заеме мястото си на водач в производството на акумулатори за електрически коли и се зае със сериозния въпрос за привличане на такива вложения.
И евентуално ще има купувачи: превозът съставлява близо една четвърт от излъчванията на парникови газове в Европа, а повече от 70% от тези излъчвания са породени от автомобилния превоз. Ако Европейски Съюз желае да реализира задачата си за нулеви чисти излъчвания до 2050 година , електрическите автомобили ще играят основна роля.
Заводът за 100 гв/ч акумулатори на CATL в Дебрецен, който се чака да сътвори към 9 000 работни места, е най-големият от редица заводи за акумулатори за електрически автомобили, които се появяват в цялата страна, част от тактиката на държавното управление да обслужва задграничните производители на коли, присъстващи в Унгария – като немските автомобилни производители Audi, BMW и Mercedes-Benz – до момента в който минават към транспортни средства, задвижвани от акумулатори.
Външният министър на Унгария Петер Сиярто съобщи по-рано този месец в Пекин, че наличието на тези немски производители на коли е „ въодушевило “ неотдавнашната вълна от китайски вложения в фабрики за акумулатори за електрически автомобили и че „ китайските снабдители на тези немски компании не престават да считат Унгария за пресечната точка на вложенията Изток-Запа д.
Габор Варкони, специалист в автомобилната промишленост, е склонен, че напъните за привличане на производители на акумулатори имат смисъл за стопанската система на Унгария – изключително като се има поради, че повече от 20% от износа на страната идва от автомобилната промишленост . Варкони уточни:
„ В огромен интерес е на Унгария тези вложения да се появят тук, изключително един до друг с немски технологии. По този метод и двете могат да бъдат обвързани тук в средносрочен проект, тъй че нито едната да не може да работи сполучливо без другата. В този смисъл това е безспорен народен интерес. “
Но Далма Дедак, специалист по екологична политика към WWF Унгария, споделя, че макар желанията за понижаване на излъчванията на парникови газове посредством електрически коли , липсват изследвания за въздействието върху околната среда за дълготрайните последствия за въздуха, почвата и водата в Унгария.
Подробности са оповестени единствено за първата фаза от многоетапното строителство на завода CATL, посочи тя, тъй че съгласно нея отпечатъкът му върху околната среда, откакто проработи изцяло, остава незнаен – нещо, което подкопа доверието сред засегнатото население и държавното управление.
„ Безпокойство е, че процедурата за утвърждение на първата фаза на централата не демонстрира какъв тип ползване на вода и излъчвания могат да се чакат, когато цялата централа бъде издигната “ , призна тя и попита:
„ Тоест ресурсите на Унгария ще бъдат ли задоволителни за тези амбициозни проекти? “
Потреблението на вода в индустриалния парк , където се намира фабриката, се чака да възлезе на повече от 40 000 кубични метра (10,5 милиона галона) дневно – удвояване на потреблението на питейна вода в Дебрецен и слагане на огромна тежест върху район в средата на историческа водна рецесия, сподели Дедак.
„ В дълготраен проект това е проблем и въпрос по какъв начин да се достави с вода град с подобен дефицит на вода “ , счита тя.
CATL акцентира, че 70% от потреблението на вода ще идва от сива вода – битови отпадъчни води, които са били пречистени – макар че този проект не участва в изследването за влияние върху околната среда за първата фаза на фабриката . Министерството на икономическото развиване на Унгария не отговори на искане за коментар.
Други критици на инвестицията показват зависимостта на стопанската система от задгранични автомобилни компании и я виждат като задълбочаване на опората, която Унгария е осигурила на Китай в Централна Европа.
Ласло Лорант Керестес, президент на комисията по стабилно развиване на унгарския парламент, разяснява, че стопанската система на Унгария „ е доста уязвима за автомобилната промишленост и това (заводът) усилва тази накърнимост “ .
Говорейки на митинг против фабриката в Дебрецен тази седмица, Керестес сподели, че почти 800 милиона евро (861 милиона долара) в инфраструктура и данъчни тласъци, които държавното управление на Унгария ще даде на CATL, са „ нереалистична сума пари за работно място “ и това – както в казусът с немските производители на коли — по-голямата част от генерирания капитал ще бъде изнесен.
„ Това са всъщност монтажни предприятия и те лишават облагите отсам. Характерно е също, че не дават работа на унгарците, не на локалните хора, а на непознатите гастарбайтери “ , посочи той.
Някои от жителите отвън Дебрецен се тормозят, че солидната централа ще докара до трафик и звук, които ще скапват идиличната общественост, където са пристигнали да отгледат децата си. Но най-много се опасяват от необратимото влияние, което може да има върху естествения им свят.
„ Те взеха земята, унищожиха почвата, унищожиха въздуха, водата “ , твърди Енико Пастор, 65-годишна локална активистка, която възнамерява да напусне региона, в случай че заводът бъде приключен по проект. Тя акцентира:
„ Няма пари, които могат да поправят това, което съсипахме. Трябва да се уверим, че това, което имаме, ще остане. Вече нанесохме доста вреди. Не разбирам за какво се нуждаем от още, още, още. “
