Археолози откриха изгубената крепост на крал Харолд II от Гоблена от Байо
Тоалетна, открита в Бошам, Англия, оказа помощ да се разпознава местоположението на от дълго време изчезналото имение на краля, предлагайки нови прозрения за средновековния живот преди норманското настъпление
Често определян като най-известното средновековно произведение на изкуството в света, е по едно и също време комплицирана илюстрация на събитията, довели до норманското завземане на Англия през 1066 година, и историческа мистерия.
Няколко мистерии към момента съпътстват забележителната бродерия, в това число самоличността на нейния основател, само че нови проучвания може би са разкрили още едно парче от пъзела, .
Фрагменти от световноизвестния Гоблен от Байо с дължина съвсем 70 метра, изобразяващ събитията към Норманското настъпление в Англия през 1066 г. Снимка: Getty Images
Гобленът с дължина 68,3 метра (224 фута) изобразява Уилям, херцог на Нормандия, и неговата войска, които убиват Харолд Годуинсън или Харолд II, последния англосаксонски крал на Англия, в борбата при Хейстингс.
Въпреки че изображението на Харолд II, който изважда стрела от окото си, може да бъде предмет на полемика, екип от археолози твърди, че е удостоверил различен подробност от сцените със Харолд II на гоблена: местоположението на неговата резиденция в Бошам, Англия, което беше тайнственост от години.
Харолд II заема трона през януари 1066 година, само че ръководи единствено девет месеца. Той е погубен в борбата при Хейстингс на 14 октомври 1066 година, с което завършва спорът му с норманския херцог Уилям.
Възходът на норманската власт трансформира освен политическата конструкция на Англия, само че и физическия ландшафт. Останките от аристократични центрове като резиденцията на Харолд II оферират необичаен взор към един липсващ свят.
Екипът е употребявал композиция от обичайни и модерни техники, с цел да откри местоположението на резиденцията на краля, който се появява два пъти в творбата - един път, когато Харолд пирува в екстравагантна зала, преди да отплава за Франция, и повторно при завръщането му преди борбата. Изследователите оповестяват своите открития на 9 януари в .
Харолд Годуинсън в Бошам, както е изобразен на Гоблена от Байо. Крал Харолд II е показан да посещава черква и да пирува на горния етаж на зала, преди да отпътува с транспортен съд за Нормандия. По-късно в гоблена евентуално Бошам е изобразен още веднъж, когато Харолд се връща от пътуването си. Снимка: Getty Images
Сцена от Гоблена от Байо, на която е изобразена Халеевата комета и извествянето й на крал Харолд II по време на нормандското завземане на Англия. Според гадателите появяването й предсказва крах. Снимка: Getty Images
" Често си мислим, че е просто произведение на изкуството, само че, несъмнено, той изобразява исторически места и събития. И да можем с известна сигурност да открием едно от тези места от гоблена на земята в действителния живот е в действителност вълнуващо ", споделя водещият създател на проучването доктор Дънкан Райт, старши учител по средновековна археология в университета в Нюкасъл, Англия.
Археологически остатъци от този интервал са сложни за намиране, споделя съавторът на проучването Оливър Крайтън, професор по археология в британския университет в Ексетър. Къщите, даже за хората с висок статус, са били направени от дърво, а дървото не би могло да оцелее. Освен това норманското нашествие евентуално е унищожило множеството следи от своите прародители, прибавя Крайтън.
" По време на норманското настъпление ръководеща класа измества британската аристокрация, която не е оставила съвсем никакви материални остатъци, а това прави откритието в Бошам извънредно значимо ", споделя в изказването си Оливър Крайтън.
Откритието в Бошам е част от по-голям план, наименуван " Къде се крие властта ", който изследва произхода и развиването на ранните аристократични властови центрове в средновековна Англия. Изследователите са разпознали и други " властнически центрове " в цяла Англия, осветлявайки особеностите им, които са формирали елита.
Откритието освен хвърля светлина върху последния англосаксонски крал, само че и дава необичаен прозорец към основен прелом в историята на Англия, споделят откривателите.
Сцена от Гоблена от Байо, на която е изобразен Едуард Изповедникът, крал на Англия от 1042 година, по какъв начин се среща с наследника си Харолд Годуисън (Харолд II) при завръщането си от Нормандия. Снимка: Getty Images
Често определян като най-известното средновековно произведение на изкуството в света, е по едно и също време комплицирана илюстрация на събитията, довели до норманското завземане на Англия през 1066 година, и историческа мистерия.
Няколко мистерии към момента съпътстват забележителната бродерия, в това число самоличността на нейния основател, само че нови проучвания може би са разкрили още едно парче от пъзела, .
Фрагменти от световноизвестния Гоблен от Байо с дължина съвсем 70 метра, изобразяващ събитията към Норманското настъпление в Англия през 1066 г. Снимка: Getty Images Гобленът с дължина 68,3 метра (224 фута) изобразява Уилям, херцог на Нормандия, и неговата войска, които убиват Харолд Годуинсън или Харолд II, последния англосаксонски крал на Англия, в борбата при Хейстингс.
Въпреки че изображението на Харолд II, който изважда стрела от окото си, може да бъде предмет на полемика, екип от археолози твърди, че е удостоверил различен подробност от сцените със Харолд II на гоблена: местоположението на неговата резиденция в Бошам, Англия, което беше тайнственост от години.
Харолд II заема трона през януари 1066 година, само че ръководи единствено девет месеца. Той е погубен в борбата при Хейстингс на 14 октомври 1066 година, с което завършва спорът му с норманския херцог Уилям.
Възходът на норманската власт трансформира освен политическата конструкция на Англия, само че и физическия ландшафт. Останките от аристократични центрове като резиденцията на Харолд II оферират необичаен взор към един липсващ свят.
Екипът е употребявал композиция от обичайни и модерни техники, с цел да откри местоположението на резиденцията на краля, който се появява два пъти в творбата - един път, когато Харолд пирува в екстравагантна зала, преди да отплава за Франция, и повторно при завръщането му преди борбата. Изследователите оповестяват своите открития на 9 януари в .
Харолд Годуинсън в Бошам, както е изобразен на Гоблена от Байо. Крал Харолд II е показан да посещава черква и да пирува на горния етаж на зала, преди да отпътува с транспортен съд за Нормандия. По-късно в гоблена евентуално Бошам е изобразен още веднъж, когато Харолд се връща от пътуването си. Снимка: Getty Images Сцена от Гоблена от Байо, на която е изобразена Халеевата комета и извествянето й на крал Харолд II по време на нормандското завземане на Англия. Според гадателите появяването й предсказва крах. Снимка: Getty Images " Често си мислим, че е просто произведение на изкуството, само че, несъмнено, той изобразява исторически места и събития. И да можем с известна сигурност да открием едно от тези места от гоблена на земята в действителния живот е в действителност вълнуващо ", споделя водещият създател на проучването доктор Дънкан Райт, старши учител по средновековна археология в университета в Нюкасъл, Англия.
Археологически остатъци от този интервал са сложни за намиране, споделя съавторът на проучването Оливър Крайтън, професор по археология в британския университет в Ексетър. Къщите, даже за хората с висок статус, са били направени от дърво, а дървото не би могло да оцелее. Освен това норманското нашествие евентуално е унищожило множеството следи от своите прародители, прибавя Крайтън.
" По време на норманското настъпление ръководеща класа измества британската аристокрация, която не е оставила съвсем никакви материални остатъци, а това прави откритието в Бошам извънредно значимо ", споделя в изказването си Оливър Крайтън.
Откритието в Бошам е част от по-голям план, наименуван " Къде се крие властта ", който изследва произхода и развиването на ранните аристократични властови центрове в средновековна Англия. Изследователите са разпознали и други " властнически центрове " в цяла Англия, осветлявайки особеностите им, които са формирали елита.
Откритието освен хвърля светлина върху последния англосаксонски крал, само че и дава необичаен прозорец към основен прелом в историята на Англия, споделят откривателите.
Сцена от Гоблена от Байо, на която е изобразен Едуард Изповедникът, крал на Англия от 1042 година, по какъв начин се среща с наследника си Харолд Годуисън (Харолд II) при завръщането си от Нормандия. Снимка: Getty Images Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ