Тленните останки на руски войник, сражавал се за освобождението на

Тленните останки на руски войник, сражавал се за освобождението на ...

Тленните останки на руски войник, сражавал се за свободата на България, бяха препогребани в Айтос


Тленните останки на руски войник, сражавал се за освобождението на България по време на Руско – турската освободителна война 1877 – 78 г., бяха препогребани от село Карагеоргиево в град Айтос. Будни българи са спасили гроба му от изчезване и забрава. Това е единственият известен до сега случай в страната, при който граждани сами се организират, за да проведат подобна акция, уточнява БНР.

Главен двигател на акцията по запазване на костите на руския войник е Иван Иларев, началник на Военния клуб в Айтос председател на инициативния комитет „Войнска памет“ и на клуб „Краезнание“. Информацията за вероятността гробът да бъде заличен е подадена през септември миналата година, следват незабавни действия:

"Отидохме на място, разчистихме храстите и видяхме каменен кръст с надпис - "Андрей Гаевский, канонир /артилерист/ от 20-а конна батарея, умрял на 2 септември 1878 г. Аз като човек, който се интересува от военна история веднага разбрах, че това е човек, който е участвал в битките за освобождението на Айтос и най - вероятно е бил участник във войската на полковник Лермонтов. Самият факт, че той не е загинал между 2 и 6 февруари, когато са били битките между Карнобат и Айтос, а навярно е починал от раните си или от някоя болест, тогава е върлувал тиф сред войниците. В село Карагеоргиево е имало тогава полева болница."

Андрей Гаевский е бил погребан, в център на село Карагеоргиево а на гроба му поставили каменен кръст от айтоски низит. За този гроб в началото на миналия век започва да се грижи една българка , нейната правнучка д-р Светла Михайлова помни историята ѝ и разказва:

"Моята прабаба Яна през 1913 година остава вдовица, съпругът ѝ Паруш Парушев загива в Междусъюзническата война, някъде в Македония, гробът му остава неизвестен. След парцелиране на имотите в Карагеоргиево, гробът на руския войник попада в двора на къщата ни и прабаба ми приема това като знак. Тя започва да си грижи за него, прелива го, носи му цветя. Аз ще го запомня, като гроба с белите рози, които тя беше засадила на него. Бях 12 - годишна, когато тя получи инсулт и падна там на този гроб, там почина !Като деца бяхме научени да почитаме този гроб и както "Дядо Иван", олицетворяваше Русия, така и ние казвахме "Дядо Андрей", въпреки че беше погребан млад човек."

След смъртта на Яна, грижите за гроба се поемат от нейните наследници, в наши дни обаче след като почиват много от тях се взима решението за продажбата на имота.

Иван Илариев разказва, че за много кратко време е трябвало да се организират, за да се извадят костите на Андрей Гаевский. Изваден и транспортиран до Айтос е и каменния надгробен кръст. Направена е специална мощехранилница за останките, и нова надгробна плоча, на която е изписан същия надпис. С тези проекти е запознато Руското генерално консулство във Варна , което поема финансовите разходи по препогребването на останките.

За главния герой на тази история Андрей Гаевский се знае малко, частта в която е служил и датата на смъртта му, но идеята на комитет „Войнска памет“ е с помощта на руската страна да се разбере повече за героя.

Руският войник сега е погребан в двора на параклиса костница "Св. Димитър" в Айтос. Всеки който желае може да му отдаде почит. Тържествената церемония в негова памет се е провела на 6 февруари, деня на освобождението на града, в нея е участвала и д-р Светла Михайлова, която не скри вълнението си от този миг, които никога няма да забрави:

"Всичко беше много вълнуващо и много трогателно! Сложих бели цветя на гроба на Андрей, за него и прабаба ми Яна. Цветя постави и двугодишния син на племенника ми. Радвам се, че така се случиха нещата, за да не се забравят и обезличат!"

Скоро на гроба на руския войник ще се случи и още нещо, ще бъдат засети бели рози. В негова памет, в памет на Яна и съпругът ѝ Паруш Парушев, загинал в Междусъюзническата война, чийто гроб и до днес остава неизвестен. Тези рози са и в памет на хилядите загинали за свободата на България.



Източник: fakti.bg